№ 630
гр. Бургас, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120205434 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г. И. Й., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 20-0769-005643 от 12.02.2021 г., издадено от началник група към ОД на
МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 2, т. 11
ЗДвП за извършено нарушение по чл. 40, ал. 2 ЗДвП му е наложено наказание глоба в
размер на 20 лева.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата се излагат съображения за отмяна на НП. Жалбоподателят,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, представлява се от юк. Ж..
Оспорва жалбата като неоснователна и поддържа НП да бъде потвърдено като правилно,
обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 19.08.2020 г. около 01:00 часа свидетелят П.К. изпълнявал служебните си
задължения като охрана на конна база в П.Е., в гр. Бургас, като свидетелят със свой колега
били в паркиран служебен автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № *******. Друг негов колега
бил отвън до автомобила. В същото време Свидетелят К. усетил удар по автомобила от друг
автомобил, който се движел на заден ход. Свидетелят К. видял, че другият автомобил е
марка „Тойота Секвоя“. Тъй като водачът на автомобилът бил агресивен, свидетелят К. и
1
колегите му поискали съдействие от органите на МВР и на място се отзовал свидетелят
М.Н. на длъжност мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ в гр. Бургас. Свидетелят Н.
констатирал на място, че автомобилът „Тойота Секвоя“ е с рег. № ******* и с водач
жалбоподателят Й.. Свидетелят Н. съставил срещу жалбоподателя АУАН, за това, че като
водач по време на движение на заден ход не наблюдава непрекъснато пътя зад превозното
средство и не е осигурил лице, което да му сигнализира, и блъснал паркирал автомобил
„Дачия Сандеро“ с рег. № *******, като причинил имуществени вреди. Впоследствие било
издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на
свидетелите Н. и К. са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от
събраните писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са
издадени от компетентни органи (съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра
на МВР) в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Както в
АУАН, така и в НП ясно и недвусмислено е описано процесното нарушение.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 40, ал. 2 ЗДвП, съгласно която
разпоредба по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности. От събраните по делото доказателства и в частност от
показанията на свидетеля К., който е очевидец се установява, че на 19.08.2020 г. около 01:00
часа в гр. Бургас, на конна база в П.Е., жалбоподателят е управлявал на заден ход автомобил
„Тойота Секвоя“ с рег. № *******, като при управление на автомобила е ударил паркиран
лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № ******* и причинил материални щети.
Показанията на свидетеля К. се подкрепят и от показанията на свидетеля Н., служител в
сектор „ПП“, който е бил изпратен по подаден сигнал да окаже съдействие за настъпилото
ПТП. Свидетелят Н. констатирал настъпилите щети от удара и съставил протокол за ПТП.
При така установеното от фактическа страна безспорно се установява, че жалбоподателят е
2
осъществил състав на нарушението по чл. 40, ал. 2 ЗДвП. В тази връзка съдът намира за
неоснователни изложените в жалбата възражения. На първо място неприемливо и
неубедително е да се твърди, че правилата за движение, предвидени в ЗДвП не се прилагат
по отношение на „поляна“, мястото на което се твърди в жалбата, че е бил паркиран
автомобилът. ЗДвП урежда правила за движение на превозни средства, като в закона е
посочено по пътищата, защото съвсем логично е превозните средства да се движат по
пътища. Това обаче не изключва възможността за прилагане на ЗДвП за уреждане на
отношения, възникнали при движение на превозни средства по т.нар. в жалбата „поляна“.
На следващо място намира, че не е необходимо да се коментират изложени голословни
твърдения в жалбата, че жалбоподателят е лежал в автомобила, който се изключил от
скорост и „подпрял, а не блъснал“ другия автомобил. В показанията си свидетелят К.
посочва, че е усетил друг автомобил да удря превозното средство, в което се е намирал. Ето
защо съдът намира за неоснователни изложените в жалбата възражения.
Предвид установеното нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗДвП, АНО правилно е приложил и
санкционната норма на чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП като относима в настоящия случай и е
наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 20 лева. Размерът на наказанието е
фиксиран от законодателя и не подлежи на изменение.
С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Съдът достигна до извод за неоснователност на подадената жалба. Представителят на
АНО претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 3
ЗАНН. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва
да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Предвид фактическата и
правна сложност на делото в полза на АНО следва да се определи и присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-005643 от 12.02.2021 г.,
издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на Г. И. Й., ЕГН
**********, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 40, ал. 2
ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 20 лева.
3
ОСЪЖДА Г. И. Й., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Бургас сумата от 100
лева, представялваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4