№ 15823
гр. София, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110117833 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба срещу „Е.е.“ ЕАД, с която е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 3
860,77 лв. – представляваща мораторна лихва начислена за периода от 31.07.2021 г. до
13.02.2023г., дължима се поради забава в заплащането на доставена топлинна енергия
за стопански нужди за периода м.06.2021г. – м.01.2022г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8881/2023 г.,
по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, като се сочи, че
между страните е подписан договор за продажба на топлинна енергия № 44842 при
общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители
съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Твърди се, че от страна на ищеца за периода м.06.2021г.
– м.01.2022г. е доставена топлинна енергия, която не била заплатена в предвидените
срокове. Прави искане да се постанови решение, с което да се признае за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца индивидуализираните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
8881/2023 г., по описа на СРС, 180-ти състав.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
не оспорва, че между страните е сключен договор. Твърди, че е заплатил дължимите
суми. Релевира възражение за изтекла погасителна давност и развива подробни
съображения в тази насока. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като е предявена искова
претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да се признае за установено между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 3860,77
1
лв. – представляваща мораторна лихва начислена за периода от 31.07.2021 г. до
13.02.2023г., дължима се поради забава в заплащането на доставена топлинна
енергия за стопански нужди за периода м.06.2021г. – м.01.2022г. , за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
8881/2023 г., по описа на СРС, 180-ти състав.
За основателността на заявената претенция в тежест на ищеца е да установи по
делото пълно и главно наличието на главен дълг / в частност сключен между
страните валиден договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, по
силата на който за периода м.06.2021г. – м.01.2022г е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена/, изпадането в забава на ответника за главното задължение, както и
размера на законната лихва за забава за процесния период.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца
е да докаже наличието на обстоятелства, при настъпването на които законът
предвижда спиране и/или прекъсване на давността, в случай че твърди такива.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен
договор за продажба на топлинна енергия № 44842 за обект, находящ се в гр. София,
/адрес/, че за периода м.06.2021г. – м.01.2022г., ищцовото дружество е доставило
топлинна енергия до процесния обект на ответника, която е заплатена.
Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства
намират опора и в приобщените по делото писмени доказателства.
Наличието на облигационна връзка между страните по процесния договор,
намира опора в приложеното на л. 26 копие от същия.
От заключението на допуснатата и изготвена по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че за периода м.06.2021г. – м.01.2022г. ищцовото дружество
е начислило задължения на ответника за доставена топлинна енергия по процесния
договор, които задължения са изцяло заплатени.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от "Т.С." АД на потребители в град София, одобрени с Решение №
0У-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими
суми за топлинна енергия в срок до 20 - то число на месеца, следващ месеца на
доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Съгласно
чл. 49, ал. 1 от Общите условия от 2007г. при неизпълнение на задълженията си да
плаща фактурираните суми за топлинна енергия, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня
на постъпване на дължимата сума по сметката или в касите на продавача, като според
ал. 2 на същата разпоредба купувачът изпада в забава по предходната алинея от първия
работен ден след изтичане на срока за плащане, т. е. длъжникът изпада в забава след
изтичане на определения между страните срок за изпълнение. Последица от неплащане
на задължението в срока е поставянето на длъжника в забава и начисляването на
законна лихва. В този смисъл съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът изпада в забава по
силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е необходимо да бъде канен от
ищеца, доколкото задълженията са срочни. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ОУ обаче
предвижда и настъпването на допълнително условие, за да бъде поставен
длъжникът в забава, освен неплащането на задължението на падежа - получаване
на данъчна фактура.
От приложеното на л. 26 по делото копие на Писмо изх. № П-14889/06.12.2022г.,
се установява, че до ответника е изпратена покана, с която е определен 7 дневен срок
за заплащане на задълженията по индивидуализираните фактури, която покана е
получена от ответника на 08.12.2022г., видно от приложеното на л. 28 известие за
2
доставяне.
На първо място не става ясно дали с процесната покана индивидуализираните
данъчни фактури са изпратени на ответното дружество. На следващо място дори да се
приеме, че фактурите са приложени към поканата, същите са получени на 08.12.2022г.,
като е определен 7 дневен срок за плащане, който е изтекъл на 15.12.2022г., към която
дата обаче, видно от заключението на вещото лице /таблицата страница 3 от
заключението/ задълженията за топилнна енергия са били заплатени.
По изложената аргументация следва извода за неоснователност на претенцията
за мораторна лихва, доколкото ищецът не доказа, че ответникът е изпаднал в забава за
заплащането на дължите се суми за доставена топлинна енергия за стопански нужди за
периода м.06.2021г. – м.01.2022г.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има правно
на разноски, но от негова страна на се доказа извършването на такива, нито се
претендират разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********, срещу „С.Е.“ ЕАД, ЕИК **********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 3 860,77 лв. – представляваща мораторна лихва за периода
от 31.07.2021 г. до 13.02.2023г., дължима се поради забава в заплащането на доставена
топлинна енергия за стопански нужди по Договор № 44842/19.11.2019г. за периода
м.06.2021г. – м.01.2022г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8881/2023 г., по описа на СРС, 180-ти състав,
като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3