Производството е образувано по
тъжба на М.Т.М. с ЕГН: **********,*** срещу подсъдимия С.И.Ш.
с ЕГН: **********,***, за това, че на 03.04.2020 г. публично и по друг начин -чрез интернет мрежата - чрез
публикуване на статус-изявление в www.facebook.com от личния му онлайн
профил във „*****“ е приписал престъпление на тъжителя, като чрез профила си в
социална мрежа за контакти „*****“ е публикувал в профила на група „***********“
електронно съобщение, в което се съдържат твърденията, че тъжителя
„....извършва престъпление, започнато от неговата ******К.М.за наемите на
общинската сграда, плащани неправомерно на К., както и незаконни договори за
замяна и доброволна делба...“ -престъпление по чл.148, ал.2 от НК, във връзка с
чл.148, ал.1, т. 1 и т.2, във връзка с чл.147. ал. I, предл.второ от НК.
В тъжбата тъжителя М. сочи
дословно следната фактическа обстановка: На 03.04.2020г. в 21:03ч. чрез онлайн профила си в социалната
мрежа „*****" посоченото лице С.Ш. публикува статус-изявление, в което
коментира моя публикация, право на отговор, публикувана в списание „***********"
под заглавие „Отново сме виновни ние? Или как някои се опитва да си измива
ръцете с к.в община З.". Посоченият статус е публикуван в група,
наименувана „***********".
Във въпросната ***** публикация, авторът отправя твърдения за
извършване на престъпление от моя страна като твърди, че „продължавам"
посоченото престъпление, започнато от ******ми К.М.М.по чл. 220 от НК и то „в
съучастие с кмета Н.К.спрямо община З.и нейните данъкоплатци".
Горепосоченото лице твърди, че „ Сключеният договор за наем през февруари ****г.
между ПК"З.91" и Н.К.като кмет на община З., тогава въз основа, на
който всеки месец плащаме на ПК"З.91" по 2 400 лв. наем за ползване
на собствения на нас - гражданите на община З.партерен етаж от сграда на община
З., като „търговска площ" е нищожен, заявявайки, че като жител *** „повече
няма да получите и стотинка от мен и данъкоплатците в община З.по този нищожен договор за наем, а ще връщате
на жителите на община З.неправилно получаваните от ПК З.наеми за ползването на
нашата собственост.“
Във въпросната публикация е цитирано постановление от 11.01.2018г.,
като лицето С.Ш. твърди, че „по разпореждане на (заемащия тогава длъжността) Г.п.на
Република България г-н С.Ц.от 11.01.2018г. Районна прокуратура Е.е установила,
че този договор за наем и договорите за замяна и доброволна делба, сключени от
кмета С.П.с ПК"З.91" са неизгодни сделки и престъпления по чл.220,
ал.1 и чл.282, ал.2 от НК." Твърди се, че престъпната схема се
осъществявала от години. Такова постановление обаче никъде не е представено,
съществуването му е недоказано и твърденията на въпросното лице са напълно
неверни и неотговарящи на действителността. Посочените действия на лицето
осъществяват фактическия състав на престъплението „клевета", предвидено в
чл.147 от НК. Съгласно ал.1 на този член „който разгласи позорно обстоятелство
за другиго или му припише престьпление се наказва за клевета“. Субект на
престьплението клевета може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
За да е осъществен състава на престъплението по чл. 147, ал. 1 НК
е необходимо да са налице следните обстоятелства: 1) разгласяване на позорни
обстоятелства, включително приписване на престъпление за друго лице; 2)
обстоятелствата трябва да са лъжливи (неистински) и 3) позорящият другиго
характер на разпространените обстоятелства. Решение № 51 от 19.11.1980 г. по
н. д. № 26/80 г.. II н. о.; Решение № 1 от 03.01.2020 г. по в. н. ч. х.
д. № 894 / 2019 г. на I състав на Окръжен съд - Плевен и др.
От обективна страна е налице публично
приписване и обвинение в престьпление от страна на С.Ш. към мен. Осъществено е
изпълнителното деяние изразяващо се в разгласяване на позорни обстоятелства,
цитирани по-горе в настоящата тьжба, пред повече хора (повече от един). За
съставомерността на деянието е необходимо разгласените позорни обстоятелства за
другиго да изхождат от дееца, да са негови собствени твърдения, подкрепени от
субективното му знание, че са неистински. Така съгласно трайната съдебна
практика първият елемент от обективна страна на престьплението „клевета" е
разгласяването на позорни обстоятелства. „Разгласяването" като форма на
изпълнителното деяние изисква деецът да е съобщил свои твърдения, зад които
застава, като претендира, че тези обстоятелства са обективен факт. Така Решение
№ 426 от 07.01.2016 г. по н. д. № 1183 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
1-во пак. отделение. Под разгласяване по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК следва да
се разбира довеждане до знанието на трето лице на приписваните неистински
позорни обстоятелства (Решение № 51 от 19.11.1980 г. по н. д. № 26/80 г., II н.
о.)
Втората форма на изпълнителното деяние е да се припише престьпление с
цел да повлияе отрицателно на обществената оценка, която това лице получава в средата, в която живее
или работи. За да е налице сьставомерно деяние по чл.147 от НК разгласените
факти или обстоятелства освен опозоряващи трябва да бъдат и неистински. Следва
да се посочи, че за сьставомерността на деянието по чл.147, ал.1 от НК не е
необходимо да се установява дали честта и достойнството на оклеветения са
засегнати.
В настоящият случай статусът е публикуван чрез една от най-развитите и
масово разпространени и използвани в ежедневието на хората социални мрежи, а
именно *****, т.е. на общодостьпно място, където е станала достояние на
неограничен брой лица, и то не само на тези, които са в категорията
„приятели" в профила на С.Ш., статусът е публикуван в група „***********",
където членуват около 9000 души, голяма част от тези хора са мои съграждани,
приятели, познати и хора, с конто общувам по повод лични, или служебни въпроси.
Деецът е съзнавал това и умишлено публикацията се намира точно там, за да
достигне до възможно най-много хора, пред които публично да бъда обвинен
и оклеветен в извършване на престъпление. Съдържанието на публикацията
обосновава отрицателни изводи в обществото за мен и води до засягане на моята
чест и достойнство, на моя авторитет сред обществото и обществената оценка на
околните за мен.
В процесната публикация са отправени неистински и опозоряващи
твърдения, че извършвам престьпление, започнато от моята ******К.М.за наемите на обгцинската сграда, плащани неправомерно на К., както и
незаконни договори за замяна и доброволна делба. Въпросните твърдения не са подкрепени с никакви доказателства. Освен
това, в българската правна система, както и във всяка друга демократична
система, действа принципа за невиновност на което и да е лице до доказване на
противното с влязла в сила присъда. Съгласно чл. 31 ал. 3 от Конституцията на
РБ, обвиняемият се счита за невинен до доказване па противното с влязла в
сила присъда.
Същият текст е възпроизведен и в чл.16 НПК. Тези текстове па практика
възпроизвеждат чл. 6, т. 2 ЕКПЧОС, която съгласно чл. 5 ал. 4 КРБ има приоритет
над вътрешното ни право. Следователно, съгласно установения от международните
актове и от вътрешното ни право стандарт на доказване, истинността на
приписаните престъпления може да бъде доказана само по един единствен начин -
чрез наличие на влязла в сила присъда срещу мен, такава присъда няма,
следователно твърденията са неистински, използвани са с цел да бъде уронен
авторитета, честта и достойнството ми. Достоверността на твърдението ми ще бъде
доказано с приложено мое актуално свидетелство за съдимост.
В тази връзка е и цитираната практика:
Клеветата е обикновено по състав престъпление, което предполага активно
поведение, свързано с разгласяване на позорящи обстоятелства за другиго, като е
довършена с узнаването на клеветническите твърдения поне от едно трето лице. Решение
№ 224 от 09.01.2018 г. по н. д. № 1141 / 2017 г. на Върховен касационен съд,
3-то нак. отделение
Налице е и субективния елемент не престъплението - вина под формата на
пряк умисъл от страна на дееца.
В публикацията се отправят инкриминирани твърдения относно сградата на
общината, за която е сключен „нищожен" договор за наем и е плащана
„неправомерно" наемна цена, което било престъпление извършвано от мен.
Въпросните твърдения също не отговарят на обективната реалност, като
същите са отправени с цел уронване на авторитета ми.
На първо място правото на собственост върху сградата лесно може да бъде
проверено в Имотния регистър, тъй като неговият обхват са партидите на
недвижимите имоти -свързани с право на собственост, възбрани, ипотеки и други
действия, предвидени да бъдат вписани по ЗКИР. Целта на регистъра е създаване
на сигурност и правен ред, чрез публичност и лесен достъп за справки относно
вещните права и правото на собственост. Освен това, с вписването актовете се
считан за известни на лицата, дори и на практика те да не знаят за тях.
Информацията е публична и всеки може да поиска и да си направи справка. В това
се изразява оповестителното действие на вписването. За да е нищожен един
договор, той трябва съгласно чл.26 ЗЗД да противоречи на закона или го
заобикаля, нищожни са и договорите, които накърняват добрите нрави, договорите върху
неоткрити наследства, договорите, които имат невъзможен предмет, договорите,
при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и
привидните договори. В настоящия случай не е налице нито една от посочените
хипотези, договорът е напълно действителен и произвеждащ предвидените правни
последици. В качеството на собственик ПК „З.91" може да сключва всякакви
сделки с принадлежащото й имущество, каквато сделка е и договорът за наем с
община З.за въпросната сграда, законоустановено е правото на кредитора по
силата на договора да получи вземането, произтичащо от него, а именно наемната
цена, която длъжникът е длъжен да плати. В случая к.се явява кредитор, а О.длъжник,
това обстоятелство е известно на дееца, който няма как да не е наясно с
възможностите, които законът предоставя за разпореждане на собственик с
неговото имущества, както и за правата из задълженията, произтичащи от един
напълно законосъобразен договор за наем, с оглед на това се доказва наличието на
пряк умисъл. Деецът е съзнавал (бил е наясно), че тези твърдения за
неправомерно плащана наемна цена по нищожен договор за наем / което
съствалявало престъпление/ са позорящи и неверни, същият е съзнавал обществено
опасния характер па деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е
целял тяхното настъпване и въпреки това ги е направил публично достояние.
Лицето неколкократно продължава да отправя обвинения в публикацията си, като
твърди и че това „престъпление" не е прекратено на 11.11.2019г., защото в
30 дневен срок, община З.трябва да изплати сумата по търговско дело № 211/2018
на Софийски окръжен съд от месец май 2019г., или ЧСИ ще го събере с 30 %
повече, и едва тогава това престъпление спрямо жителите на община З.ще бъде
прекратено, т.е. след 10.12.2019г. Ноторно известен факте е, че същността на
изпълнителното производство е насочена към удовлетворяване на претенцията на
кредитора (всизкателя) и погасяване на неговото притезателно право чрез
доброволно или принудително изпълнение, в конкретния случай, ако длъжникът не
желае да плати доброволно сумата, за която е осъден с влязло в сила съдебно
решение в определен срок, тя ще бъде събрана принудително, (в случая Решение
№ 69 от 08.05.2019 г по т д. № 211 / 2018 г. на III състав на Софийски окръжен съд, потвърдено с Решение № 2738 от 10.12.2019 г. по г. д. N'L'3821 / 2019 г. на Софийски апелашвен съд.
Търговска колегия) Следователно тук
твърденията за извършване на престъпление са напълно и релевантни и неверни,
деецът е невъзможно да не е съзнавал юва, когато ме обвинява в извършване на
престъпление, най-малко защото съществува презумпция за познаване на закона, а
уредбата на принудителното събиране на вземания е законоустановена и действаща.
Следователно всички тези клеветнически твърдения, оправяни по мой адрес
накърняват честта ми, уронват авторитета и достойнството ми, както и тези на
моето семейство.
Евентуално ако съда приеме, че лицето С.И.Ш., е упражнявал правото си
на свободно изразяване на мнението, съгласно чл. 10 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи, или същият е бил твърдо
убеден в истинността на твърденията, съда следва да има предвид следното:
Съгласно чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, всеки има право свободно да изразява мнения и да
разпространява информация, което обаче не е неограничено, а се съпровожда сьс
задължения и отговорности и може да бъде обусловено от определени условия или
санкции, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество,
например за защита на репутацията и правата на другите. Следователно, когато С.Ш.
е разпространил въпросните твърдения, че аз извършвам престъпление, които имат
позорящ характер за мен, е следвало преди да ти публикува, да се убеди в тяхната
истинност. В този случай, той е допускал настъпването на правните последици, а
именно опозоряването ми ,което по смисъла на НК, се счита за евентуален умисъл.
Описаното по-горе деяние представлява публична клевета по чл.147, ал.1
във вр. с чл. 148, ал.2 във вр. с чл 146 от НК. Съставът на престъплението е
осъществен и от обективна и от субективна страна.
Предвид изложеното,
УВАЖАЕМА/И г-жо/г-н СЪДИЯ,
Моля на основание чл.161, ал.1 от НК вр. с чл. 247, ал. 1, т. 2 и чл.
80, вр. с чл. 81 НПК, да образувате наказателно производство срещу С.И.Ш., ЕГН **********,***,
за това, че на 03.04.2020г., в социалната мрежа ***** е нанесъл публична
клевета на мен М.Т.М., ЕГН **********, което представлява престьплесние по
смисъл на чл. 147, ал.1 във вр. с чл.148 във вр. с чл.146 от НК, и след
доказване на частното обвинение да постановите присъда, с която да признаете С.И.Ш.,
ЕГН **********,***, за виновен по частното обвинение и да му наложите
необходимото наказание, съответстващо на извършеното от него престъпление.
Моля настоящата тъжба да се счита и за молба за конституирането на мен,
М.Т.М., ЕГН **********, в процесуалното качество на граждански ищец в
производството, както и за предявяване на граждански иск от мое име срещу С.И.Ш.,
ЕГН **********, за сумата от 10 000 лева за претърпените от мен неимуществени
вреди / болки и страдания/ от нанесената публична клевета, изразяващи се в
накърняването на честта, уронване на авторитета и достойнството ми.“
В наказателния процес е приет за
съвместно разглеждане предявеният граждански иск
от тъжителя М.Т.М. срещу подсъдимия С.И.Ш. в размер на 10 000 /десет хиляди/
лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/, от
нанесената публична клевета, изразяващи се в накърняването на честта, уронване
на авторитета и достойнството му.
В съдебно заседание тъжителят,
лично поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда.
Защитникът на подсъдимия като моли
за постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимият не се признава за
виновен, дава обяснения в хода на наказателното производство, оспорва
съставомерността на престъпленията от обективна и субективна страна, в
последната си дума иска да бъде оправдан.
Районен съд-Пирдоп, като обсъди
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.Ш. в www.facebook.com от личния му онлайн
профил във „*****“, чрез профила си в социална мрежа за контакти „*****“ е
публикувал статус в профила на група „***********“ електронно съобщение, в
което коментира публикация н тъжителя М., право на отговор, публикувана в
списание „***********" под заглавие „Отново сме виновни ние? Или как някои
се опитва да си измива ръцете с к.в община З.". Посоченият е публикуван в
група, наименувана „***********". Във въпросната ***** публикация, авторът
отправя твърдения за извършване на престъпление от моя страна като твърди, че
„продължавам" посоченото престъпление, започнато от ******ми К.М.М.по чл.
220 от НК и то „в съучастие с кмета Н.К.спрямо община З.и нейните
данъкоплатци". Горепосоченото лице твърди, че „ Сключеният договор за наем
през февруари ****г. между ПК"З.91" и Н.К.като кмет на община З.,
тогава въз основа, на който всеки месец плащаме на ПК"З.91" по 2 400
лв. наем за ползване на собствения на нас - гражданите на община З.партерен
етаж от сграда на община З., като „търговска площ" е нищожен, заявявайки,
че като жител *** „повече няма да получите и стотинка от мен и данъкоплатците в
община З.по този нищожен
договор за наем, а ще връщате на жителите на община З.неправилно получаваните
от ПК З.наеми за ползването на нашата собственост.“ Във въпросната публикация е
цитирано постановление от 11.01.2018г., като посъдимия С.Ш. твърди, че „по
разпореждане на (заемащия тогава длъжността) Г.п.на Република България г-н С.Ц.от
11.01.2018г. Районна прокуратура Е.е установила, че този договор за наем и
договорите за замяна и доброволна делба, сключени от кмета С.П.с ПК"З.91"
са неизгодни сделки и престъпления по чл.220, ал.1 и чл.282, ал.2 от НК."
Твърди се, че престъпната схема се осъществявала от години. в което се съдържат твърденията,
че тъжителя „....извършва престъпление, започнато от неговата ******К.М.за
наемите на общинската сграда, плащани неправомерно на К., както и незаконни
договори за замяна и доброволна делба...“.
По делото, като
писмени доказателства са събрани
Свидетелство за съдимост и характеристика на подсъдимия Ш.; Решение на
Върховния съд на Република България от 06.06.1995 г.; Договор за наем на имот
от ****г.; Договор за доброволна делба; Договор за замяна; Решение № 69 от
08.05.2019 г. по т. д. № 211 / 2018 г. на III състав на Софийски окръжен съд;
Решение № 2738 от 10.12.2019 т. по т. д. № 3821 / 2019 г. на Софийски
апелативен съд, Търговска колегия; Копие и екранни снимки от публикацията;
Постановление от 26.03.2018 г. на РП Е.; Писмо до г-н С.И.Ш. от 25.01.2019 г.
от Зам.гл.прокурор при ВКП и Акт от 17.01.1958 г. издаден от Министерство на
комуналното стопанство и благоустройство; Постановление
от Окръжна прокуратура -София изх.№ 923/10.07.2020 г.; заверено копие на писмо
от Община З.изх.№ 39.00-11/14.12.2013 г. и заверено копие на Искова молба вх.№
9752/20.11.2013 г. от Община З.против ПК„З.91" до Софийски окръжен съд;
Постановление вх.№ 1046/2020г. от 26.01.2021 г. на Апелативна специализирана
прокуратура; Нот.акт
за собственост на имот придобит по регулация № 1, том I, регистър 3, дело №
3/1946 г.; Нот.акт за покупко-продажба № 24, том I, регистър 80, дело № 33/1945
г.; Становище от Инспекторат към ВСС изх.№ Ж-20-179/08.10.2021 г.; Постановление
от Окръжна прокуратура - София изх.№ 1459/19 от 21.09.2021 г.; Писмо от ТП „ДГС
Пирдоп" изх.№ 11-00-52/1 от 21.05.2021 г.; Писмо
от Окръжна прокуратура - София изх.№ 4/02.04.2021 г.; Призовка за явяване в
качеството на свидетел по ДП № 9/2022 г. по описа на ОслО при СОП;
Постановление от Окръжна прокуратура - София изх.№ 1459/19 от 21.09.2021 г.;
Нот.акт за собственост на имот придобит по регулация № 1, том I, регистър 3,
дело № 3/1946 г. и карикатура от „*****“. ,
По делото са събрани и гласни доказателства.
На първо място, подсъдимият Ш. дава
обяснения, както по време на съдебното следствие, така и в хода на съдебните прения и в дадената му
последна дума, в които дословно посочва следното: „Разбирам в какво съм обвинен. Не се признавам за виновен.
Тези снимки, които са приложени към експертизата, са правени от П.Ч.. Това е в
„Св.Архангел Михаил“ в с.П.. Тя ме помоли да я закарам горе. Преди две-три
години ли беше, не знам. Като получих частната тъжба, отидох в пенсионерския
клуб. Там се съхраняват броевете на списание „***********" и там видях, че
г-н М. не е автор на тази публикация. Автор е П.Ч.. Така, че той защо се жали,
че е автор? Аз нито имам компютър, нито айфон и не мога да бъда автор. Аз съм и
компютърно неграмотен............
Това е публикация на г-жа П.Ч. в списание „***********",
която някой е възпроизвел във „*****". Редакционно нейна публикация е,
нейно авторство. Някой си е направил преразказ. И г-н М. не е автор. Как ще се
обиди? Аз не съм автор. Как ще имам предвид да го обидя? Публикацията в
списание „***********" е на г-жа П.Ч.. Това е първата публикация на този
материал. Г-н М. се чувства обиден. Ама тя не е от него. Коментарът не е за
негова публикация. Коментарът, аз ходих та го прочетох в списание „***********",
това е г-жа П.Ч.............
Невинен съм и моля да получа оправдателна
присъда, след което делото да се изпрати на РП-Пирдоп за търсене на наказателна
отговорност от М.М. за набедяването ми в извършване на престъплението клевета и
обида.................
Към делото г-н М. е приложил едно решение на
ВАС, което доказва, че сградата на О.е собственост на ПК З.. Държа да се
запише, че това решение е нищожно, не прави ПК З.или М. собственици на сградата
на Общината, но понеже този номер им мина в PC-Пирдоп по едно дело, по
което те съдиха Общината, а аз не бях допуснат като помагач, те си мислят, че
сега втори път с това нищожно решение, доказано, че е нищожно по гр.дело №
837/2019 г. на СОС 4-ти състав.Те въобще не го представят, защото много добре
знаят, че не ги прави собственици.Желая да бъда оправдан и делото да се прати
на РП-Пирдоп.”
В разпита си св. Д.С.излага
дословно следното: „Има такова постановление на РП Е., което е издадено на
26.03.2018 г. Като П.на ОбС през мандата от 2018 г. до 2019 г., до 14-ти
ноември, г-н Ш., в рамките на половин година може би, след като е издадено, е
внесъл този прокурорски акт, с който запозна ОбС. Аз съм сформирала извънредна
сесия на ОбС. На 30-ти април мисля, че беше сесията тогава. Датата мога да
бъркам - или е 18-ти или 30-ти април 2019 г., с което са се запознали 13
общински съветници и граждани. Правено е общинско заседание с тази цел.
Изложени са всички събрани документи, включително и това постановление на РП Е..
Включително и два прокурорски акта, които са от страна на г-н Г.по отношение
давността на сключения договор между ПК "З." и Община З.. Написана е
и е сформирана една жалба, която е подписана от 13 общински съветници в
подкрепа на това, че съда заедно с прокуратурата на България да установи дали
този договор за наем би било редно да има някакви санкции за това и със
съответното наказание. 13 общински съветника са подписали тази жалба и е
изпратена до Г.п.през 2019 г. Така, че съществува такъв акт на РП Е.. Познавам
подсъдимия като жител *** и мога да кажа, че е борбена личност - борба за
справедливост, най-вече, когато говорим за общински интереси. За мен г-н Ш.
работи в интерес на гражданите на община З., и не само, и това му е основното
качество според мен. Да, наистина съда определя кой е виновен и кой не, но
прокуратурата като част от законодателната включително и съдебната власт,
мисля, че е основния фактор, който ще каже кое е законно и кое не. И в този му
смисъл, при създаден един такъв прокурорски акт, аз лично смятам, че когато
прокуратурата се е произнесла и не е обжалвано това, че не е вярно, смятам, че
е вярно твърдението за неизгодна сделка по отношение на договора. На базата на
съответните документи, които съм виждала като общински съветник, има документи,
които, г-н М., изключително не са в интерес на гражданите на община З.. Не мога
да кажа със сигурност дали от г-н Ш. в социалната мрежа „*****" в групата
„***********" има публикация, която е предмет на настоящото дело. Г-н Ш.
има много публикации. Възможно е да съм я срещала.“
В разпита си св. Г.О.излага
дословно следното: „Такова постановление, не мога да си спомня точно кога и
как, г-н Ш. дойде при мен и вика: „Ето, погледни и прочети“. Даже и много от
нещата, които е писал и които получава, като постановления и като някакъв акт
на прокуратурата, той често идва при мен и ме запознава с тези неща. А в случая
ме запозна, защото аз съм член К.ератор в тази К.ерация. И така, когато той
започна някаква преписка и сигнали до прокуратурата, аз общо взето смятам, че
едно е така, едно не е така - въпрос на проверка и изясняване.Но в един такъв
момент Ш. ме запозна с едно такова постановление, което наистина беше подписано
от С.Ц.в качеството му на Г.п.. Мисля, че запозна и някои общински съветници
там в този мандат. Аз така направих асоциация и си спомних за него, защото
точно беше името на Ц.със съответния подпис. Запознат съм това нещо. За мандата
на кмета С.П.аз съм бил две години П.на ОбС. През следващите две години имаше
друг П.на ОбС. По мое време имаше предложение за такива подписвания /договори
за замяна на общинска собственост, за доброволна делба на общинска собственост
и договори за наем между кмета и *******на тъжителя/, защото минаваха през П.на
ОбС. Заедно с кмета сме обсъждали тези неща, но не сме довели до състояние на
подписване на нищо такова. Продължихме политиката на стария мандат на Ч., който
категорично отказваше с к.и О.да се подписват всякакви документи за
собственост, удовлетворяване на желания за собственост и т.н. За всичкото това
разбрах, че г-н П.в последния ден на неговия мандат е направил такива
постъпления. За мен беше интересно, че като общински съветник не си спомням да
сме задължавали г-н П., еле пък в последния му ден от мандата да взима такива
фундаментални решения за общината, заменяйки собственост и т.н. Това винаги за
мен е предизвиквало негативно отношение, защото едно такова нещо е дело на един
мандат, на един кмет от първия ден на мандата, а не на кмет в последния ден на
мандата. И също така се запознах с едно такова решение, което управата дава
някаква зелена улица на такова нещо, но по принцип не беше подписано от П.на
ОбС, което ме натовари със съмнения относно неговата редовност и законност.
Разпитван съм в качеството ми на член К.ератор в ПК „З." по досъдебно
производство образувано в Главна дирекция Национална полиция от Окръжна
прокуратура, за това, че ръководството на ПК
„З." в лицето на *******на г-н М., а и той самия като изпълнителен
директор на ******си и още трима души са прехвърлили собствеността -
материалните активи в тяхното частно дружество „З.К." ООД. Дал съм
обяснения. Г-н Ш. го познавам от 30 г. Той винаги има едно чувство за
непримиримост към престъпни дейности, към съмнения за престъпления. В този дух
в обществен план е човеск, който е подчертано общественик. Моето мнение е
такова, а и мнението на доста хора в това отношение. Той така има чувството за
една изявена обществена роля по отношение на процеси в местното самоуправление.
Аз имам феноменална памет за това нещо. По времето на С.П.никога заменки с ПК „З."
не са уточнявани в хода на заседание на ОбС, т.е. чисто процедурно - точка на
заседание на ОбС гледане предложение за замяна на собственост или изобщо
предложения за собственост, на което ОбС да е взел изрично решение да прави
една замяна за друга, да приема едно желание за фактическо състояние и т.н.
Това съм го казвал - никога не съм присъствал на такова нещо, никога не съм информиран
да има такова нещо и тогава в мен се загнезди това съмнение, защото в последния
ден на г-н П.в решение на ОбС, което не е подписано с подписа на П.на ОбС се
появява някакво такова упълномощаване на кмета, което от фактическа гледна
точна никога не е постъпвало в ОбС като предложение, което можеш да вземеш, да
прочетеш и да вземеш отношение към него. А как е ставало, кой е предлагал, кой
е взел и кой е подсписал и т.н., това не мога да кажа. Като член К.ератор аз
съм присъствал на голяма част от събранията и винаги се е изтъквало от
ръководството ЦКС, че к.има добри резултати и за София област може би е на
първо място. Сега, по отношение дали за к.е било изгодно подписването на този
договор с Община З.или не аз метафорично казано играя от Левски и ЦСКА. Ако
Левски е Общината, а ЦСКА е к.- как да се произнеса по този въпрос? Не съм
получавал дивиденти в пари, за моите парични дялове като член К.ератор.
Задавали сме въпроси, ако това е важно за съда, в предпоследното събрание, на
което аз съм присъствал, се изтъкна, че к.търпи финансови загуби и въпроса за
дивидента отпадна. Аз съм член на групата „***********". Значи преди малко
аз съм сложил нещо в групата, друг пише, трети коментира. От профила на Ш. с
характерната му снимка, съм чел всякакви работи - и за К., и за О.и за каквото
искате. Но това да уточня нещо точно с това, да е извършил някакво
престъпление... По принцип Ш., когато твърди нещо за такива неща, той
обикновено го дава като аргумент и е предпазлив в твърденията си, че някой е
извършил престъпление. Не мога да кажа за конкретната публикация, предмет на
делото, но за неща, които са писани за к.по принцип, нали, визиращи тези
заменки, съм чел може би не един или два пъти, не само от неговия профил, но
конкретно не мога да кажа кога, какво, що.“
От допусната съдебно-техническа и компютърна експертиза и и
изслушано в.л. в с.з. се установява, че публикацията е направена от лице с
профил *********, с приложени снимки към профила, на 03.04.2020 г. в
21,03 часа с направена редакция от същия потребител в 21,10 часа.
Първият спорен по делото фактически въпрос е разпространени ли
са по интернет, в социална мрежа за контакти „*****“, в
профила на група „***********“ електронно съобщение, в което се съдържат инкриминираните от тъжителя с тъжбата фрази. Настоящият състав
приема, че това е така въз основа на заключението на изготвените по делото
компютърно техническа експертиза. В тях вещото лице е възпроизвело част от
разпечатките от ***** страници, представени с тъжбата. Относно тези публикации
съдът кредитира представените с тъжбата разпечатки от интернет.
Следващият спорен въпрос е дали профилът във ***** е използван
именно от подсъдимия. Настоящият състав приема, че това е така като се позовава
на категоричните показания в този смисъл на св. С.и О.. Извод, че
именно подсъдимият Ш. използва профила ********* може да се направи и от пълното съвпадение
между тематиката на написаното и използваната лексика и изразни
похвати между писаното от профила и приложените снимки към същия.
Изнесеното от подсъдимия бързо придобило публичност, като е
харесано от четирима потребители, за същото няма никакви противоречия в
показанията на цитираните свидетели.
Относно въпроса имал ли е тъжителя М. обективна възможност да
възприеме публикациите в процесната ***** група, настоящият състав намира, че
той е имал такава възможност като се базира на неоспореното заключение на
допуснатата съдебно-техническа експертиза към инкриминирания
времеви интервал.
Относно обясненията на
подсъдимия настоящият състав се придържа към трайно установеното в
съдебната практика положение, че обясненията на подсъдимия имат двойнствена
правна природа- като те са едновременно средство за защита и годно
доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде
априори игнорирана при формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав
следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност,
последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска
издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен
материал. Едва след извършването на всички тези процесуални действия съдът
следва да реши дали да ги кредитира или не. Така изрично Решение
№92/05.07.2018 по дело №298/2018 на ВКС, Решение №108/17 май 2017 год., първо
наказателно отделение, наказателно дело № 281/2017 на ВКС.
В конкретния случай съдът
намира, че изложеното от него, че не е изричал и
разпространявал инкриминираните фрази, че не е притежател на
профила във ***** *********,
се опровергава от целия останал събран по делото доказателствен материал, подробни
съображения, за което бе изложено по-горе при доказателствения анализ. По тези
съображения съдът не ги кредитира и ги намира за проявна форма
на защитната позиция на подсъдимия. Следва категорично да се
подчертае, че търсенето по съдебен ред на защита на наранени лична чест и
достойнство по никакъв начин не може да се приеме за форма на набедяване, както
твърди подсъдимия.
Други съществени противоречия относно
релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване не се забелязват във
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
Същите последователно, логично и взаимнодопълващо се разкриват фактическата
обстановка приета за установена от съда, поради което и по аргумент от чл. 305,
ал.3 НПК съдът не дължи по-нататъшен доказателствен анализ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, както и приетите по
делото писмени доказателства.
От така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед гореизложената фактическа
обстановка следва да се приеме, че установените като реално произнесени и
разпространени инкриминирани фрази не
покриват състава на престъплението клевета, така както са инкриминирани с
тъжбата, за което следва да се изложат някои принципни положения, до които е
достигнала българската доктрина и практика и практиката на ЕСПЧ.
За да е налице
клевета, е необходимо от обективна страна да се разпространяват При клеветата деецът разгласява за другиго
неистински позорни обстоятелства или му приписва престъпление, което не е
извършено. Обект на защита са обществените отношения, осигуряващи
ненакърняване на доброто име на личността в обществото, на положителната
обществена оценка за него. Така Решение № 244 от 05.07.2012 г. по нак.
д. № 568/2012 г. на Върховен касационен съд.
Съгласно трайната съдебна практика първият
елемент от обективна страна на престъплението клевета е разгласяването на
позорни обстоятелства. „Разгласяването” като форма
на изпълнителното деяние изисква деецът да е съобщил свои твърдения, зад които
застава, като претендира, че тези обстоятелства са обективен факт. /Решение №
426 от 07.01.2016 г. по н. д. № 1183 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во
нак. отделение./
Под разгласяване по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК следва да
се разбира довеждане до знание на поне още едно трето лице приписваните
неистински позорни обстоятелства. Това е така, защото с разпространяване на
клеветата до знанието и на по-широк кръг хора се осъществява вече друг -
квалифицираният, състав на клеветата, по чл. 148, ал. 1, т. 1 и 2 НК./Решение №
51 от 19.II.1980 г. по н. д. № 26/80 г., II н. о./
Разгласяване ще е налице и без да е необходимо разгласеното
обстоятелство да е доведено до знанието на повече лица, и когато е било вече
известно като мълва, слух, съмнение или изнесено преди това в медиите, щом
като то се поднася наново в публичното пространство, за да се засили неговата
позорна "истинност".- Решение № 17 от 17.02.2011 г. по нак. д. №
641/2010 г. на Върховен касационен съд.
Следващият съставомерен признак от обективна страна е разгласеното
обстоятелство да е позорно. Безспорно е в доктрината и съдебната
практика, че позорното обстоятелство по смисъла на чл.147 от НК е твърдение за
съществуването на конкретен факт от
действителността, свързан от дееца с личността на пострадалия:
- отнасящ се до минали или настоящи прояви от
личния му живот или неговата професионална реализация /брачна изневяра, побой,
тормоз над близките, отсъствие от работа, немарливо изпълнение на служебните
задължения/, укорими от гледна точка на общопризнатите морални
норми;
-или отразяващ отрицателни качества на
пострадалия, характеризиращи го негативно /мързелив, корумпиран, страдащ от
алкохолизъм, наркомания и др./,
който факт е от естество да накърни
доброто име в обществото, да компрометира честта и достойнството на
оклеветеното лице.
Този факт следва да е достатъчно конкретизиран по
съдържание, по времеви и пространствени параметри, както и по отношение на
лицата, които са негов адресат, така че да може да се извърши проверка
за неговата истинност. Във всички случаи обаче се касае до прояви от миналия
или настоящия живот на пострадалия – до конкретни факти, осъществени
или случващи се в действителността. Фактите са обективни дадености,
съществуващи извън и независимо от съзнанието на познаващия субект.
Те са конкретни, реално настъпили, определени по време и място събития,
състояния, предмети на външния мир и на човешкия душевен живот. Така изрично
Решение № 17 от 17.02.2011 г. по нак. д. № 641/2010 г. на Върховен касационен
съд, Решение № 60/27.05.2016 г., второ наказателно отделение,
наказателно дело № 106/2016 г. по описа на
ВКС, Решение № 69/ 24.03.2017 година, второ
наказателно отделение, КНОХД № 83/17 год., Решение № 79 от
10.05.2016 г. по н. д. № 302 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то н.о.
Логическо следствие от това е заключението, че предположенията;
създаването на различни версии и аналогии; изводите, интерпретациите и
други проявления на субективна психическа и интелектуална дейност,
които се правят от прочетеното или чутото; както и изказаните мнения,
съждения, оценки, умозаключения и внушения, не консумират
престъпния състав на клеветата.
Изведено е правилото, че дадено обстоятелство е достатъчно
конкретизирано, ако проверката за неговата истинност като
конкретен реален факт, определен по време, място и съдържание не
е „непреодолима“ или „прекомерно затруднена“ поради неясните
му фактически граници и параметри.
Така изрично Решение № 167/26 септември 2016г., трето наказателно
отделение, н. д. № 742/ 2016 година на ВКС, Решение № 210 от 24.06.2013 г. по
нак. д. № 572/2013 г. на Върховен касационен съд., Решение № 85 от 10.02.2014
г. по нак. д. № 2383/2013 г. на Върховен касационен съд , Решение № 347 от 26.11.2015
г. по н. д. № 1049 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. о. Решение №
272 от 28.08.2015 г. по н. д. № 596 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение, Решение №68/19 април 2013 година, трето наказателно отделение,
н. дело № 1790/2012 година на ВКС, Решение № 429/25 февруари 2016 г., трето
наказателно отделение, наказателно дело № 1452/2015 г на ВКС,
Решение №29/13 февруари 2017 г., ПЪРВО наказателно отделение,
наказателно дело № 1325/2016 година.
Във връзка с изискванията за конкретност следва да се посочи, че
за да са съставомерни позорящите обстоятелства следва да са такива сами
по себе си, а не пречупени през субективната оценка на
самия тъжител, който може да вложи допълнително и различно съдържание от
написаното, или да го изопачи. В този смисъл отговорност се носи само за това,
което изрично е написано при буквалния му прочит, а не затова което
тъжителят възприема, че произтича от написаното или за това, което тъжителят
възприема, че деецът е искал да внуши. Така изрично Решение № 9 от 28.01.2015
г. по нак. д. № 1805/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 75 от
20.02.2012 г. по нак. д. № 3142/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение №
80 от 09.03.1998 г. по н.д. N:766/97 г., II н.о.
Във връзка с изискванията за конкретност в случаите,
когато се приписва престъпление е необходимо да се сочи връзка на адресата
с обществено опасно деяние, достатъчно конкретно по време, място, начин
и обща характеристика на извършване, дори и без да е напълно конкретизирано,
например относно целта на дееца. Така Решение № 17 от 17.02.2011 г. по нак. д.
№ 641/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 85 от 10.02.2014 г. по нак.
д. № 2383/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 305 от 16.07.2009 г. по
к.д. № 293/2009 г. на ВКС, Наказателно отделение.
Съгласно чл. 147, ал.2 НК деецът не се наказва, ако се докаже
истинността на разгласените позорни обстоятелства. Оттук се извежда и третия
съставомерен белег от обективна страна, а именно неистинността на
разгласените позорни обстоятелства. Така Решение № 17 от 17.02.2011 г.
по нак. д. № 641/2010 г. на Върховен касационен съд.
Пострадал от престъплението клевета
може да бъде само лицето, за което се отнасят позорните обстоятелства,
а не и всяко друго лице, което се е почувствало засегнато от тях. Така Решение
№ 9 от 28.01.2015 г. по нак. д. № 1805/2014 г. на Върховен касационен съд.
В трайната практика на ВКС се приема, че от
субективна страна клеветата е умишлено престъпление, поради което умисъл
ще липсва в случаите, когато деецът съобщава определени факти, воден
от субективната увереност за истинността им. В практиката се
поставя също така изискването тази субективна увереност да е
добросъвестна, тоест да се базира на конкретни обстоятелства от
действителността, които я обуславят. За субективното
отношение на дееца към разгласяваната от него информация следва да се
съди по обективните факти по делото, относими към неговото
предшестващо, съпътстващо деянието или последващо поведение, отношенията между
страните, тяхното обществено положение, особености на личността и др. Така
изрично Решение № 335 от 14.12.2015 г. по н. д. № 990 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение/; Решение № 21/ 04
февруари 2016 г., трето наказателно отделение, КНОХД № 1635 /2015г, Решение №
227/ 12 юни 2015г., наказателно дело № 554 / 2015 г/, Решение № 182 от
22.03.2012 г. по нак. д. № 382/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение №
113 от 23.06.2015 г. по н. д. № 93 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
нак. отделение., Решение № 411 от 07.02.2012 г. по нак. д. № 1982/2011 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 179/ 02 октомври 2017 г., І НО, касационно
дело № 661 по описа за 2017 г, Решение № 23/ 27 февруари 2014 г, І
НО, касационно дело № 2070 по описа за 2013 г., Решение № 194/ 28 ноември 2017
г, ІII НО, касационно дело № 1061 по описа за 2017 г.
На следващо място следва да се отбележи и че клеветата е
възможна и при евентуален умисъл. Той е налице когато липсва
добросъвестност в увереността на дееца в истинността на разгласяваните
обстоятелства. Следва да се направи и разграничени между съдържанието на
добросъвестността, която изключва евентуалния умисъл при различните субекти на
престъплението. Ако деецът е обикновено лице, добросъвестността е налице,
респективно евентуалния умисъл е изключен, ако са били налице фактически
обстоятелства, от които той деецът да е могъл да направи извод за истинността
на разпространеното. Ако субект на престъплението обаче е журналист, критериите
са завишени. Същият е добросъвестен и евентуалния умисъл е изключен, ако
разпространената от него информация е била проверена по надлежен начин. В този
изричен смисъл Решение № 244 от 05.07.2012 г. по нак. д. № 568/2012 г. на
Върховен касационен съд.
ОТНОСНО СВОБОДАТА НА МНЕНИЕ, КАТО ИНСТИТУТ ИЗКЛЮЧВАЩ КАКТО
ОБИДАТА, ТАКА И КЛЕВЕТАТА.
При преценка
съставомерността на дадено деяние, както като обида, така и като клевета следва
да се вземе предвид трайната практика на ВКС, базирана на дългогодишна практика
на ЕСПЧ, че деянието е несъставомерно както като обида, така и като
клевета, когато е израз на правото на свободно изразяване на мнение по
смисъла на чл. 39, 40, 41 от Конституцията на РБ и чл. 10 от ЕКЗПОС.
С фундаментално значение при тълкуване на понятието свобода на
изразяване на мнение е Решение № 7 от 04.06.1996 г. по к.д.№ 1/96
г. на Конституционния съд, в което се казва, че с разпоредбите на чл. 39,
40, 41 от КРБ се "гарантира и защитава свободата да се отстоява мнение и
то да се прави достояние на останалите както като лично поведение, така и като социален
процес, независимо от съдържанието на мнението", при
многообразие на средствата за изразяване и разпространяването му, като
присъщо на всяко демократично и плуралистично общество, даващо право за
реализация на индивида или съответната общност като равнопоставен участник в
обществената дискусия и възможността да се създава информирано обществено
мнение у останалите. Свободата на словото представлява един от фундаменталните
принципи, върху които се гради всяко демократично общество, и е
едно от основните условия за неговия напредък и за развитието на всеки човек.
Тя важи не само за "информация" или "идеи", които намират
благоприятен прием или не се считат за обидни или са приемани с безразличие, но
също така и за тези, които обиждат, шокират или смущават държавата
или която и да е друга част от населението.Следва обаче да се разлика между
информация, важна за политически дискусии и за дискусии по други
въпроси от обществен интерес, и информацията, равнозначна на любопитство
към обособената интимна сфера на човека, за навлизането в която трябва да
съществува преграда, съобразена с морала и манталитета на разумно
мислещите хора. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и
търпимостта, без които едно "демократично общество" не би могло да се
нарече такова.То обаче не е и не може да се приеме като абсолютно, като чл.10,
§ 2 от ЕКПЧ допуска, а КРБ в чл.39, ал.2 въвежда ограничения за
упражняването му, съобразно и залегналото в чл.57, ал.2 от същата общо
положение за всички права да не се допуска злоупотреба с упражняването им
по начин, който накърнява права или законни интереси на други. Ограничаването
на тези права е допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими
права и интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в
Конституцията.Общо принципно положение, отнасящо се до приложението на всички
основания за ограничение, е, че при тяхното налагане - от органите на
законодателната, изпълнителната и съдебната власт - трябва да се излиза от
високата обществена значимост на комуникационните права и свободи, от което
следва изискването за стеснително приложение на ограниченията.
В този изричен смисъл са и дадените тълкувания по делата
разгледани пред ЕСПЧ- Thorgeir Thorgeison срещу Исландия, RINGIER AXEL
SPRINGER SLOVAKIA, A.S. срещу СЛОВАКИЯ, КЪРЖЕВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ, "РАЙЧИНОВ
СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ","ЧОЛАКОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ", ДЕЛО ШАХЪНОВ И
ПОЛФРИЙМАН СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ, ДЕЛО „ЯНКОВ срещу БЪЛГАРИЯ”, ДЕЛО МАРИНОВА И ДРУГИ
срещу БЪЛГАРИЯ, Лингенс срещу Австрия, Дело SAARISTO и други срещу
Финландия, Тома срещу Люксембург
В тях са застъпени и редица други принципни съображения и по
конкретно, че:
- свободата на словото включва също така възможно прибягване до
определена степен на преувеличение или дори провокация;
- свободата на словото важи в еднаква степен, както за
политически въпроси, така и за всички други въпроси от обществен
интерес;
-що се отнася до границите на приемливата критика, те са
по-широки по отношение на държавни, общински служители и длъжностни
лица, отколкото по отношение на частно лице. Държавният служител безспорно
има право на защита на репутацията, но изискванията за тази защита трябва да
бъдат оценени спрямо интересите на открито обсъждане на политически и
социални въпроси, тъй като изключенията от свободата на изразяване трябва
да се тълкуват тясно. На длъжностното лице следва да се гарантира спокойствие
на работното място, без излишна външна намеса. Необходимостта,
обаче, да се осигури обществено доверие към държавните служители при такива
условия, може да оправдае намеса, ограничаваща свободата на изразяване на
мнение само, когато съществува истинска опасност в това
отношение. Задължително следва да се вземе под внимание, че в качеството
си на публично лице, адресатът неизбежно и осведомено сам се е открил
за обществен контрол. За разлика от частните лица, публичното лице
съзнателно и неизбежно се излага на близко наблюдение на всяка негова
дума и действие, както от журналистите, така и от цялото общество.
Следователно, той трябва да проявява по-висока степен на толерантност.
В практиката на ЕСПЧ се провежда и известна градация на степента на
толерантност към критика. Сочи се, че тя трябва да е най-голяма при
политиците, след тях са останалите публични лица, като най-голяма защита на
честта и достойнството следва да получават частните лица.
- доминиращата позиция на властимащите ги задължава да
се въздържат от образуване на наказателни производства, особено когато са
налични други средства, чрез които да се отговори на несправедливите критики на
техните противници
-когато изразите употребени от граждани са насочени към борба
с обществено неприемливи явления и са част от дебат по въпроси от
значителен обществен интерес е допустимо и употребата на „твърд“,
„агресивен“, „неприятен език“. Примери за такъв по твърд език може да се
почерпи от практиката на ЕСПЧ.
· в случая с
делото КЪРЖЕВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ думите „мафия“, „буклуци“, „най-нездравите
елементи, които и досега ме мачкат“, „прокурор Рушветчийски“- са употребени по
отношение на действащи прокурори в изказване, посветено на корупция
в системата на прокуратурата/
· в случая с делото
"РАЙЧИНОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ" думите „за мен той не е чист човек” са
употребени по отношение на заместник Г.п.· в
случая с делото "ЧОЛАКОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ" думите „Всички са
престъпници”, „Прокурорът е мафиот”, „Кметът е мафиот”, „Политически
проститутки” и „Политическа проститутска маса” са употребени по отношение
управляващия елит в гр. В.
· в случая с делото
„ЯНКОВ срещу БЪЛГАРИЯ” жалбоподателят е направил коментари като “охранени
безделници” и “селяндури” (за надзирателите в затвора), “провинциално парвеню”
(за полицай, чието име също е посочено) и “могъщи безскрупулни хора” (за
прокурорите и следователите по принцип)
· във всички тези
случаи е счетено, че инкриминираните изрази са проявна форма на
свободата на словото и не надхвърлят пределите на необходимата и
допустима критика
-при оценъчни съждения, свободата на словото заслужава
защита, ако са налице достатъчни “фактически основания” за
такива оценки. Трябва да се прави разлика между твърденията относно факти и
оценъчните съждения, тъй като съществуването на определени факти може да се
установи или опровергае, докато истинността на оценъчните съждения не подлежи
на доказване. Изискването да се доказва истинността на оценъчните съждения е
невъзможно за изпълнение и само по себе си нарушава свободата на мнението. Но
дори когато изявлението се квалифицира като оценъчно съждение, трябва да
съществуват достатъчно фактически данни, които да го подкрепят, иначе то би
надхвърляло допустимото .В този смисъл и ДЕЛО ЛИНГЕНС СРЕЩУ АВСТРИЯ, Де Хайс и
Гайселс срещу Белгия и Харланова с/у Латвия, Jerusalem v. Austria,
Педерсен и Баадсгаард срещу Дания
-при всеки конкретен случай следва да се прави преценка на интензитета
на негативното въздействие, ако въобще е имало такова, от думите
на дееца върху репутацията на пострадалото лице с оглед широтата на
аудиторията, пред която са произнесени инкриминираните фрази
-при преценка пропорционалността на ограничението на свободата
на свободно изразяване на мнение следва да се вземе предвид дали ограничаването
му е под формата на реализиране на наказателната, административната,
дисциплинарната или гражданската отговорност на дееца. Оценката на
това доколко пропорционална е била намесата за защита на правата, в много
случаи би зависила от това дали властите са имали възможност да използват други
средства, различни от наказателната отговорност, като например гражданска или
дисциплинарна.
- при преценка пропорционалността на ограничението на
свободата на свободно изразяване на мнение следва да се вземе под внимание дали
то е направено устно, а не писмено, след внимателно обмисляне
Стъпвайки на принципните съображения на Конституционния и
Европейския съд, практиката на ВКС е извела правилото, че един от критериите
дали се касае за упражняване на правото за свободно изразяване на мнение
или противоправно засягане честта и достойнството на другиго е
преценката доколко конкретното изразяване на факти и мнение е
обществено значимо и необходимо в контекста на съществуващия обществен дебат по
конкретен значим за обществото въпрос. В тази връзка се разширяват
границите на приемливата критика по отношение на политиците, на държавните
и общински служители при упражняването на техните правомощия, на магистратите,
на адвокатите въобще и конкретно на защитниците по наказателни
дела, при спазване на справедлив баланс между
интересите на общността и интересите на индивида. В този смисъл критичните
мнения и факти, които биха могли да имат негативно влияние за авторитета на
дадена публична личност, не бива да бъдат априори изключвани.
Недопустимо е ограничаването свободата на изразяване в случай, че отправената
към публичната фигура критика разкрива слабости и недостатъци в нейната работа или касае
аспекти от обществената дейност на съответното лице. Лицата, натоварени с
изключително отговорната публична функция, която упражняват са непрекъснато в
полезрението на обществото. То има правото да бъде информирано за тяхното
поведение не само при изпълнение на служебните им функции, но и в разумни
граници за тяхното поведение в обществото и спазване на правилата в него.
Публичните личности сами избират ролята си да служат на обществото, поради
което и приемат всяка тяхна стъпка и действие да бъдат подлагани на
критичен анализ. Той обаче следва да бъде добросъвестен, а не резултат
от желание за сензация и предизвикване на нездрав интерес към
определена личност. Не следва да се игнорират и обстоятелствата дали
изявлението на лицето, упражняващо свободата на словото има своята фактическа и
обективна база, и субектът действа ли със съзнанието, че изпълнява
професионален и граждански дълг. Приема се, че безусловно защита следва да
бъде отказвана на изказани оценки без каквото и да било позоваване
на факти в тяхна подкрепа, които следва да се възприемат като "прекалени и
следователно недопустими. Защита следва да бъде отказвана и на изрази и
информация, които засягат личната, интимна сфера на адресата по един
язвитилен и унизителен начин, а подобен подход не е нито необходим, нито
приемлив при обсъждането на професионалното развитие и качествата на
общественик на пострадалото лице.
В този изричен смисъл Решение № 85 от 10.02.2014 г. по
нак. д. № 2383/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 354/20.10.2014 г.,
второ, наказателно отделение, наказателно дело № 1178/2014
г., Решение № 167/26 септември 2016г., трето наказателно
отделение, н. д. № 742/ 2016 година, Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. №
1183 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 17 от
17.02.2011 г. по нак. д. № 641/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение №
272 от 28.08.2015 г. по н. д. № 596 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение, Решение № 159 от 19.06.2015 г. по н. д. № 300 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 1-во нак. Отделение.
С оглед изразените по-горе принципни постановки от практиката на
ВКС и ЕСПЧ съдът намира, че не е съставомерна като клевета, публикацията на
подъсдимия С.Ш., който чрез профила си в социална мрежа за контакти
„*****“ е публикувал на 03.04.2020 г. в профила на група „***********“ електронно съобщение, в което се
съдържат твърденията, че тъжителя „....извършва престъпление, започнато от
неговата ******К.М.за наемите на общинската сграда, плащани неправомерно на К.,
както и незаконни договори за замяна и доброволна делба...“.
В този случай са разгласени обстоятелства, които са достатъчно
конкретизирани като факти от обективната действителност. По делото се установеи
тяхната истинност, като в случая деецът е бил субективно уверен, че
разпространяваното от него позорно обстоятелство е вярно. Липсват и фактически
данни, които да обосноват недобросъвестност по смисъла на практиката на ЕСПЧ. В
този смисъл деецът не следва да бъде признат за виновен за престъпление по чл.
147 за тяхното разгласяване. Съдът намира, че посочените фрази принципно
са натоварени с негативно съдържание и съдържат отрицателна обществена оценка.
От езиковото им тълкуване обаче е видно, че същите касаят въпроси от
изключително обществено значение за Община З.. Използваната лексика и
начина на формулиране на изреченията във възклицателна и въпросителна форма,
подсказват субективната насоченост към провокиране на обществен дебат
по тези въпроси. В същото време конкретно използваните изразни средства
позволяват да се направи преценка, че от подсъдимия Ш. не са
надхвърлени границите на допустимата критика спрямо тъжителя,
поради което съдът намира, че тези фрази се ползват със закрилата на свободата
на изразяване на мнение по смисъла на практиката на ЕСПЧ и за тях не може да се
търси отговорност на подсъдимия за клевета.
Следва да се отбележи и че за някои от коментираните фрази са
налице и допълнителни основания за несъставомерност.
Така вече бе изяснено, че пострадал от клевета може да бъде
само лицето, за което се отнасят разгласените позорни обстоятелства.
В този смисъл всяка една от цитираните фрази, която се отнася не до поведение
на самия тъжител, а до поведение на трето лице, например за „съучастие с кмета Н.К.“,
не може да бъде съставомерно като клевета спрямо конкретния тъжител, доколкото
не се отнася за него.
По изложените съображения съдът намира, че подсъдимият С.Ш. следва
да бъде оправдан за това да е разпространил позорно обстоятелство, като чрез профила си в
социална мрежа за контакти „*****“ е публикувал на 03.04.2020 г. в профила на група
„***********“ електронно съобщение, в което се съдържат твърденията, че
тъжителя „....извършва престъпление, започнато от неговата ******К.М.за наемите
на общинската сграда, плащани неправомерно на К., както и незаконни договори за
замяна и доброволна делба...“.
Установи се по несъмнен начин от писмените и гласни доказателства
по делото, че въпросната статия не е писана от подсъдимия С.Ш., а от журналиста
П.Ч., като обаче подсъдимия е публикувал дословно отразяване на статията, и е посочил
добросъвестно журналистическото разследване, като е потърсил гледните точки на
всички засегнати лица. В този смисъл изобщо не може да се говори за механично
прекопирване на статията, когато би могло да се разсъждава за опосредена
клевета. Нещо повече от използваните в инкриминираната фраза изрази става ясно,
че инкриминираните фрази отразяват позицията на тъжителя,
респективно, няма как да се сметне, че чрез публикуването им подсъдимия Ш. е
разпространил позорни обстоятелства.
Поради липсата на съставомерност на деянието, съдът постанови
оправдателна присъда, като призна подсъдимия за невиновен в извършване на
приписаното му с тъжбата престъпление.
С оглед постановената оправдателна присъда, като изцяло
неоснователен следва да се отхвърли и предявения граждански иск за причинени с
деянието неимуществени вреди.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: