Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София,
17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на
дванадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия СИЛВИЯ
ТАЧЕВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия
Тачева в.гр.дело № 2149 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20211265 от 30.09.2020 г.,
постановено по гр. д. № 23029 по описа за 2019 г. на СРС, Второ гражданско
отделение, 76 състав, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр.
с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, А.К.И., ЕГН **********,***, да заплати на „Т.С."
ЕАД, ЕИК********, представлявано от С.П.Ц., със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 490,35 (четиристотин и деветдесет лева и тридесет и пет
стотинки) лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2019г.
до 13.03.2020г., а след това от 08.04.2020г. до окончателното ѝ
изплащане; сумата от 39,21 (тридесет и девет лева и двадесет и една стотинки)
лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2015г. до
13.11.2017г., като и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК,
С решение, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр.
с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, К.М.И., ЕГН **********,***, оф. 513, чрез адв. Н., определен
от САК, е осъден да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК********, представлявано от С.П.Ц.,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 392,28 (триста деветдесет и
два лева и двадесет и осем стотинки)
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от 22.01.2016г. до 30.04.2017г., ведно със законната
лихва, считано от 22.04.2019г. до 13.03.2020г., а след това от 08.04.2020г. до
окончателното ѝ изплащане; като е отхвърлена претенцията за горницата до пълния
предявен размер от 1 156,57 (хиляда сто петдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки) лева, както и за
периода от 01.05.204г. до 21.01.2016г., като искът е отхвърлен като погасен по
давност за сумата от 14,28 (четиринадесет лева и двадесет и осем стотинки) лева
– мораторна лихва за периода от 22.01.2016г. до
13.11.2017г., като и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, и за
претенцията за горницата от 157,20 (сто петдесет и седем лева и двадесет
стотинки) лева, както и за периода от 15.09.2015г. 21.02.2016г.
Със същото решение, на основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД във вр.
с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, А.К.И., ЕГН **********,***, оф. 513, чрез адв. Н., определен
от САК, е осъден да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК********, представлявано от С.П.Ц.,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 98,07 (деветдесет и осем лева
и седем стотинки) лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
22.01.2016г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от
22.04.2019г. до 13.03.2020г., а след това от 08.04.2020г. до окончателното
ѝ изплащане; като искът е отхвърлен като погасен по давност за
претенцията за горницата до пълния предявен размер от 289,14 (двеста осемдесет
и девет лева и четиринадесет стотинки) лева, както и за периода от 01.05.204г.
до 21.01.2016г., както и за сумата от 3,57 (три лева и петдесет и седем стотинки)
лева – мораторна лихва за периода от 22.01.2016г. до
13.11.2017г., като и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, е отхвърлена
като погасена по давност и претенцията за горницата от 39,21 (тридесет и девет
лева и двадесет и една стотинки) лева, както и за периода от 15.09.2015г.
21.02.2016г.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач на ищеца - "Т.С." ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** 1111, р-н „Слатина”, ул. „*********
Съобразно изхода от спора и по правилата
на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК решаващият състав на съда разпределил между
страните отговорността за разноски в производството.
Недоволни от постановеното решение
останали ответниците А.К.И. и К.М.И., които обжалват
същото, в частта, с която исковете срещу тях са уважени. Посочва се, че
решението е недопустимо, евентуално – неправилно, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния
закон и необоснованост. Сочи, се, че не се установява
наследствено правоприемство от наследодателя М.А.И., както и, че
последната е собственик на процесния имот. Твърди
се още, че ищецът не е индивидуализрал в исковата
молба количеството енергия, което претендира да е потребено.
Акцент в жалбата е поставен на това, че не се доказва ответниците
да са потребители на топлинна енергия.
Не е постъпил отговор от ответника по
жалбата „Т.С.“ ЕАД.
Третото лице помагач не заявява становище по
подадената от ответника жалба.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно, а също е допустимо в обжалваната от ищците част. При постановяването
му първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на
императивни материалноправни норми, нито на
процесуалните правила. По същество решението е правилно и следва да бъде
потвърдено, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
съд препраща към мотивите на обжалваното решение. Във връзка с доводите,
съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна
жалба, съдът следва да посочи още и следното:
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо в
обжалваните от ответниците части. Неоснователно с въззивната жалба, подадена от ответниците
А.И. и К.И. се поддържа, че съдът се е произнесъл по незаявено от ищеца искане
и едва с решението той е разбрал за какво е осъден.
С
исковата молба ищецът е заявил претенцията си за цена на доставени на ответниците топлинни услуги, като е индивидуализирал същите
чрез посочването на глобалната им стойност и конкретен период, за който са били
начислени с посочени начална и крайна дата на същия. Претендира се стойността
на цялото количество услуги, доставени за периода, като е посочена цената, на
която същите възлизат според ищеца. Според състава на въззивния
съд не съставлява изискване за редовност на исковата молба разпределяне на
претенцията "по пера", доколкото се касае за единно вземане за
стойност на топлинна енергия, а ищецът е формулирал доказателствено
искане за изслушване на СТЕ по този въпрос. Ето защо и оплакването за
нередовност на исковата молба, за произнасяне по нещо различно от заявеното от
ищеца с решението, съответно за недопустимост на обжалваното решение, е
неоснователно.
С
решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е
възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на
облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя
молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между
страните, тъй като тези отношения се презумират от
закона. В конкретния случай облигационното правоотношение между страните и
качеството на потребител на ответника на топлинна енергия произтича от правото
му на собственост върху процесния недвижим имот, като
законът не поставя изискване за наличието на индивидуален писмен договор,
доколкото се касае за топлинна енергия за битови нужди, а апартаментът на
ответника се намира в сграда в режим на етажна собственост.
Останалите
възражения, досежно това, че не се
установява наследствено правоприемство от
наследодателя М.А.И., както и, че последната е собственик на процесния имот, са направени за първи път във въззивната жалба и не следва да се обсъждат от въззивния съд, доколкото се явяват преклудирани.
Ето защо предявените искове за потребена и незаплатена топлинна енергия и за цена на
услуга за дялово разпределение, в обжалваните части, уважени с решението на
СРС, са основателни. Следователно обжалваният съдебен акт следва да бъде
потвърден.
В останалата част, решението на първия
съд, същото е влязло в сила поради необжалването му от страна на ищеца „Т.С.“
ЕАД.
По разноските:
Разноски. При този изход на делото в
полза на въззиваемото дружество възниква право на
разноски за въззивното производство. Те се свеждат до
заплатения депозит за възнаграждение на особения представител на въззивницата в размер на 300 лева, както и до юрисконсултското възнаграждение. Предвид липсата на
фактическа и правна сложност на настоящото дело и с оглед процесуалната
пасивност на юрисконсултите на въззиваемото дружество
(не е изготвен отговор на въззивната жалба, нито се е
явил процесуален представител в откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция) съдът определя въз основа на чл. 78,
ал. 8 ГПК юрисконсултското възнаграждение в размер на
20 лева. Така общо дължимите на въззиваемото
дружество разноски са в размер на 320 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 20211265 от 30.09.2020 г., постановено по гр.
д. № 23029 по описа за 2019 г. на СРС, Второ гражданско отделение, 76 състав, в
частта, с която е признато за установено по предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********,
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ, че К.М.И., ЕГН **********,***, оф. 513, ,
чрез адв. Н., определен от САК, дължи да заплати на „Т.С."
ЕАД, ЕИК********, представлявано от С.П.Ц., със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 392,28 (триста деветдесет и два лева и двадесет и осем стотинки) лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 22.01.2016г. до 30.04.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от 22.04.2019г. до 13.03.2020г., а след това
от 08.04.2020г. до окончателното ѝ изплащане и, че А.К.И., ЕГН **********,***,
оф. 513, чрез адв. Н.,
определен от САК, дължи да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК********,
представлявано от С.П.Ц., със седалище и адрес на управление ***, сумата от
98,07 (деветдесет и осем лева и седем стотинки)
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от 22.01.2016г. до 30.04.2017г., ведно със законната
лихва, считано от 22.04.2019г. до 13.03.2020г., а след това от 08.04.2020г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА А.К.И.,
ЕГН ********** и К.К.И., ЕГН **********, да заплатят в
полза на "Т.С." ЕАД, ЕИК********, сумата в размер на 320 (триста и
двадесет) лева – разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА А.К.И., ЕГН ********** и К.К.И., ЕГН **********, да внесат по платежна сметка на
Софийския градски съд сумата в размер на 25 (двадесет и пет) лева – държавна
такса за въззивната жалба.
В останалата част първоинстанционното
решение е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********* на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.