Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Лом, 25.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – гр. ЛОМ, IV - ти състав в публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Йорданов
при секретаря Анетка Рангелова, като разгледа докладвано
от съдия Йорданов
АНД № 2 по описа за
2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от
ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-001497
от 11.12.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция на труда” гр. Монтана - д.в.п.на
„РОТАНА СОФИЯ” ЕООД гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Дружба” № 2, Търговски комплекс „Т Маркет“ до бл. 311, ет. 2, представлявано
от М.Ф., на осн. чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал.
1 от Кодекса на труда, е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. /хиляда
и петстотин лева/, за извършено административно нарушение на чл. 143, ал. 2 от КТ:
за това, че при извършена проверка на място на 06.11.2019 г. и по документи на
11.11.2019 г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ” - Монтана,
в заведение за бърза закуска, находящо се в гр. Лом, ул. ***, обект на „РОТАНА
СОФИЯ” ЕООД - София се констатира, че дружеството в качеството си на работодател,
представлявано от М.Ф., видно от представения на място поименен график за месец
ноември 2019 г. е допуснал да работи извън законоустановеното работно време Г.С.Гна длъжност помощник кухня с продължителност на работното
време от 07:00 ч. до 16:00 ч. и да полага извънреден труд извън смисъла на чл. 144,
ал. 1 от КТ. Видно от утвърдения график този ден е регламентиран от
работодателя като почивен и неработен.
Недоволен от издаденото
Наказателно постановление, е останало дружеството „РОТАНА СОФИЯ” ЕООД гр. София,
което в съдебно заседание се представлява от адв. В.И. от МАК. Същата моли
наказателното постановление да бъде отменено, поради липса на извършено
нарушение, респ. да се приложи чл. 28 ЗАНН поради маловажност на нарушението.
Представя и писмена защита.
Административнонаказващият
орган Дирекция „ИТ” гр. Монтана,
чрез своя процесуален представител – старши юрисконсулт С.К.
взема становище, че жалбата е неоснователна,
а атакуваното НП е законосъобразно и следва да се потвърди. Представя и
писмена защита.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59,
ал. 2
от 3АНН и от страна, имаща процесуална
възможност за обжалване, а разгледана по същество се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна:
На
06.11.2019 г. Свидетелите З.А. и Л.Р. – главни инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана
извършили проверка на място в обект на „РОТАНА СОФИЯ” ЕООД – София в гр. Лом, ул. ***. При проверката констатирали, че работодателят е допуснал със
знанието си и без изричното си противопоставяне да работи извън законоустановеното работно време лицето Г.С. на длъжност
помощник кухня с продължителност на работното време от 07:00 ч. до 16:00 ч. и да
полага извънреден труд извън смисъла на чл. 144, ал. 1 от КТ. Видно от
утвърдения график този ден е регламентиран от работодателя като почивен и
неработен.
За извършената проверка на място и по
документи на 11.11.2019 г. бил съставен констативен протокол № 12135. На същата
дата
е съставен АУАН № 12-001497 от свидетеля
З.А. в присъствието
на М.И.М.– упълномощен представител на нарушителя и в
присъствието на свидетелите Л.Р. и М.П..
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е
депозирано писмено възражение.
Наказващият орган е преценил, че от „РОТАНА СОФИЯ“ ЕООД е извършено нарушение на трудовото законодателство
и е издал на основание чл. 416, ал. 5, във вр. С чл. 414, ал. 1 от КТ атакуваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 143, ал. 2 от КТ е наложил имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата
е неоснователна, поради следните мотиви:
Съдът намира,
че както АУАН, така и
НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и притежават необходимите
реквизити, изискуеми по чл. 42, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Правото на защита не е било нарушено по
никакъв начин, като то е реализирано и чрез депозиране на жалба до настоящата инстанция.
С оглед
данните по делото съдът приема, че инкриминираното в атакуваното НП деяние, съставлява
от обективна страна административно нарушение по чл. 143, ал. 2 от КТ. Понятието
„извънреден труд“ е легално дефинирано в чл. 143, ал. 1 от КТ и като такъв се посочва
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето
на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън
установеното за него работно време. Мълчаливо съгласие на работодателя има в случаите,
когато се извършва работа в повече от установеното работно време, като това става
по инициатива на работника със знанието и мълчаливото допускане от работодателя
или конкретно овластено длъжностно лице. Извънреден труд е налице, когато работникът
работи в повече от установеното за него чрез трудовия договор, колективния трудов
договор или закона. В чл. 143, ал. 2 от КТ се съдържа изрична забрана за полагането
на извънреден труд. Както правилно се изтъква от процесуалния представител на
АНО, тази забрана се основава на вредното влияние на този труд върху
психическото и физическото здраве на работника или служителя, което от своя
страна влияе и върху неговата работоспособност. Забраната по чл. 143, ал. 2 от КТ е въведена не само за да се предпази здравето на работника, но и за да може
той да се възстанови чрез обявените официални почивни дни. Забраната на
извънредния труд е свързана и със спазване на договорената продължителност на
работното време от двете страни по трудовото правоотношение. Целта ѝ е да
се въздържа работодателя от неправомерно използване труда на работниците извън
установеното работно време.
Отклонения
от забраната по чл. 143, ал. 2 КТ са случаите на допустимост по изключение, изчерпателно
изброени в чл. 144, т. 1 - 7 от КТ. По делото обаче не се събраха доказателства,
че е била налице някоя от хипотезите за допустимост на извънредният труд – чл. 144
от КТ.
Направените
в АУАН НП констатации не са опровергани от
доказателствата по делото. Същите се потвърждават и от показанията на разпитаните
по делото свидетели, като доказателства, които да водят до съмнение в
извършването на нарушение, липсват. Действително, от
защитата е представена Заповед за промяна в работен график № 18/06.11.2019 г.
Със същата е посочено, че Г.Е.следва да се яви на работа от 07:00 ч. на
06.11.2019 г. до 16:00 ч. на 06.11.2019 г., вместо на 08.11.2019 г. Видно от
наличния по делото график за работно време обаче, е, че денят 06.11.2019 г. е
определен за работника Г.Е.като почивен. А положен труд извън установения
работен график винаги представлява извънреден труд. Следователно, след като
графикът не е променен, положеният от работника Е. труд е извънреден такъв. Не
би и могло да бъде иначе, тъй като в представената заповед от 06.11.2019 г. е
записано, че същата влиза в сила от 00:00 ч. на 06.11.2019 г., а работникът
следва да започне от 07:00 ч. Въпросната заповед не е представена нито при
извършената на 06.11.2019 г. проверка на място в обекта, нито при съставянето
на АУАН на 11.11.2019 г., нито с възражение против акта в 3-дневния срок, нито
с подадената против НП жалба, а едва в последното съдебно заседание. Този факт,
както и фактът, че липсва промяна на работния график въз основа на заповедта,
навеждат на съмнение, че същата не е своевременно издадена, а оттам – и до
извода, че е налице именно извънреден труд, положен от лицето Георги Емилов.
Ето защо съдът намира,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 414, ал. 1 от КТ – виновно е допуснал нарушение на
разпоредбите на трудовото законодателство – чл. 143, ал. 2 от КТ. Правилно
административнонаказващият орган е наложил наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1500.00 лв. за извършеното нарушение. Това е минималният размер на
санкцията по чл. 414, ал. 1 КТ по отношение на юридическо лице (какъвто е
субектът на нарушението в случая). Затова и не може да се приеме, че става
въпрос за несправедливо наказание.
С оглед на гореизложените мотиви,
съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно, затова и на основание чл. 63,
ал. 1 от 3АНН
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-001497 от
11.12.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция на труда” гр. Монтана -
Димитър Василев Петров, с което на „РОТАНА СОФИЯ” ЕООД гр. София, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дружба” № 2, Търговски
комплекс „Т Маркет“ до бл. 311, ет. 2, представлявано от М.Ф., на осн. чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда,
е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/,
за извършено административно нарушение на чл. 143, ал. 2 от КТ: за това, че при
извършена проверка на място на 06.11.2019 г. и по документи на 11.11.2019 г. по
спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ” - Монтана, в заведение
за бърза закуска, находящо се в гр. Лом, ул. ***, обект на „РОТАНА СОФИЯ” ЕООД -
София се констатира, че дружеството в качеството си на работодател, представлявано
от М.Ф., видно от представения на място поименен график за месец ноември 2019
г. е допуснал да работи извън законоустановеното
работно време Г.С.Гна длъжност помощник кухня с
продължителност на работното време от 07:00 ч. до 16:00 ч. и да полага извънреден
труд извън смисъла на чл. 144, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА на осн.
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН „РОТАНА СОФИЯ” ЕООД –
гр. София да плати на Дирекция „Инспекция на труда” гр. Монтана разноските
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00
лв. /осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване по реда на
глава ХІІ от АПК пред Административен съд - гр. Монтана,
на основанията предвидени в НПК в 14-дневен срок
от съобщението на страните.
След влизане в сила на решението препис от решението да
се изпрати на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Монтана за сведение и изпълнение.
Председател: