РЕШЕНИЕ
Гр. София,05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д”
въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести ноември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр.дело № 15248/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 186104/07.08.2019 г., постановено по гр.
д. № 25370/2015г. от Софийски районен съд, 2 г.о., 57 състав, е уважен
за сумата от 5 500 лв., ведно с лихва от 07.04.2014г. и разноски, искът на Г.Р.И., предявен на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за обезщетяване на
неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 07.06.2014 г. в Р Сърбия по магистрален
път Белград-Ниш, в района на гр.Чуприя, срещу "ДДОД-Н. САД"А.З.Д., гр.Н. Сад, Р.Сърбия. До
предявения размер от 20 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
В срока
по чл.259, ал.1 от ЗЗД в уважената част на иска и в частта на присъдената лихва
решението е обжалвано от ответника с оплаквания за незаконосъобразност. Според
жалбоподателя първоинстанционният съд неправилно е разгледал претенцията,
прилагайки българското законодателство, предвид факта, че произшествието е
настъпило в Р.Сърбия и именно там е настъпила и пряката вреда. Излагат се
доводи за завишен размер на обезщетението и за недъжимост на лихва за за бава поради
забава на кредитора - ищец. Жалбоподателят моли в обжалваната част решението да
бъде отменено и да се постаН. ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
Въззиваемият Г.Р.И. оспорва
жалбата и моли в обжалваната част решението да бъде потвърдено. Претендират се
разноски при условията на чл.38, ал.1 ЗА.
В
настоящото производство доказателства при условията на чл.266 ГПК не са
ангажирани.
В
отхвърлителната част, като необжалвано от ищеца, решението е влязло в сила.
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения за обжалване
срок срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество на наведените в нея основания за незаконосъобразност на решението,
въззивната жалба е неоснователна поради следното:
Претенцията
е за обезщетяване на неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие,
станало на 07.06.2014г. в Р.Сърбия по вина на С.Н., водач на лек автомобил „Мерцедес
2000 " със сръбски рег.№ *******.
Прръвоинстнционното
решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка като е
приетно за безспорно е установено по деблото, че на 07.06.2014 г. в Р.Сърбия на
магистрален път Белград – Ниш, в района на гр.Чуприя, е настъпило
пътно-транспортно произшествие между л.а. „Мерцедес 2000 " със сръбски
рег.№ *******, управляван от С.Н., и лек автомобил „Мерцедес Спринтер" с
български рег.№ *******, като ищецът е бил пътник в българския автомобил.
Безспорно е между страните, че виновен
за злополуката е водачът на сръбския автомобил Н., както и че към момента
на произшествието гражданската отговорност на Н. е била валидно застрахована
при ответника.
Основният
спорен между страните въпрос е за приложимостта на българското право към
произшествието, станало в чужбина.
Първоинстанционният съд е приел за приложимо
българското право, обосновавайки се с Директива за автомобилното застраховане /103/2009/
и Регламент № 864/2007
/Рим II/, като изводите му са законосъобразни.
Според чл.4, пар.1 от
Регламент № 864/2007г.
относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) приложимото
право към задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на
държавата, където е настъпила вредата, независимо от това къде се е осъществил
вредоносният факт или са настъпили други непреки последици. Според чл.4, ал.3 от Регламента „Когато от обстоятелствата като цяло
следва, че непозволеното увреждане е явно по-тясно свързано с държава, различна
от посочената в параграфи 1 или 2, се прилага правото на тази друга държава.“ Според т. 17 от преамбюла на Регламента държавата, в която е настъпила вредата, е
държавата, в
която са претърпени болките и страданията от увреденото лице. В съответствие
с посочените правила в случай на причинена увреда
и претенция за обезщетение на вреди посоченият принцип сочи, че приложимо право
към това непозволено увреждане е правото на държавата, където са понесени
болките и страданията от пострадалия. Безспорно в случая на ищеца е причиненото
травматично увреждане - фрактура
на шесто ребро в дясната гръдна половина, което е настъпило в момента на
пътнопроизшествието на територията на Република Събрия, но ищецът явно е по-тясно свързан с България, обичайното му местопребиваване е в България, поради което може да се приеме, че неимуществените вреди за ищеца, изразяващи се в болки, страдания и стрес, са настъпили в
България, където ищецът
е лекуван и където е обичайното му местопребиваване, т.е. където той е изпитвал тези
болки и страдания. Следователно съгласно чл. 4, параграф 1 от Регламент Рим II
приложимото към отговорността на водача в случая право
е българското.
Безспорно е установено по делото
от приетите медицински експертизи, че
в причинна връзка с произшествието ищецът е получил счупване на 6-то ребро по подмишнична линия, без
раместване на фрагментите, травматично възпаление на белия дроб на мястото на
удара/, причинило разстройството на здравето за около 30 дни, като се
имапредвид само тези увреждания / експертиза на вещо лице – ортопед/, след
злополуката в България е констатирана контузия на лявото око, кръвоизлиз на
конюктивата, кръвонасядане на долния клепач на ляво око / експертиза на вещо
лице – офталмолог/.
Безспорно ищецът е преживял стрес, уплаха, невъзможност да полага труд,
което се установява и от събраните свидетелски показания. От разглежданата
злополука на ищеца са причинени увреждания, относими към временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, оздравителният процес /за травматичните
увреждания , които са в пряка причинна връзка с ПТП/е бил около 30 дни, като
само първите 15 дни болките са били по - интензивни, а след това е настъпило
възстановяване, като не е било необходимо и не е извършвано хоспитлизиране, за
очното възпаление - 10 дневен възстаН.телен период, като е наложена и диоптрична
корекция на зрението, която не се установява да е вследствие на контузията на
окото.
При
посочените данни определеното от съда обезщетение в размер на 5 500 лв. е
съобразено с вида и характера на уврежданията, интензитета на болките и
страданията, времетраенето на възстаН.телния период, преживения дискомфорт,
стрес, уплаха, невъзможност да полага труд, същото е справедливо по смисъла на
чл.52 ЗЗД и адекватно ще обезщети неимуществените вреди на ищеца – не са налице
основания за намаляване на обезщетението.
Върху
обезщетението е присъдена лихва за забава от датата на увреждането. Доводът на
жалбоподателя по отношение на лихвата е свързан с неотчитане на факта, че
ищецът, въпреки определеното му обезщетение и поканата от ответника да посочи
банкова сметка, ***, като по този начин е налице забава на кредитора и
дружеството не дължи лихва за забава.
При обезщетения за вреди от непозволено увреждане лихвите не
са мораторни, а компенсаторни, респ. не се определя размер на изтеклите
лихви до датата на исковата молба, а те се присъждат от деня на увреждането до
изплащането на обезщетението и техният размер се уточнява в хода на
изпълнението. Такава е и задължителната съдебна практика/ например решение № 193/26.06.2012г. на ВКС по
гр.д. № 611/2011г., 1 г.о. В
случая ищецът с исковата си молба е претендирал
присъждане на законна лихви върху обезщетението от датата на увреждането 07.06.2014г. Първоинстанционният съд правилно, съобразявайки
закоН.те разпоредби и съдебната практика, според които задължението за
компенсаторни лихви възниква от момента на увреждащото действие и не се
определя по размер от съда, е определил начален момент на лихвата датата на увреждането.
По въпроса за началния
момент, от който застрахователят дължи лихви за забава върху обезщетението
както за неимуществени, така и за имуществени вреди, има задължителна съдебна
практика, постановена по чл.290 ГПК/ решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/2008г., решение № 126/02.010.010г. по т.д. № 290/2009г. и ср./ С тази съдебна практика е прието,
че началният момент, от който застрахователят изпада в забава за плащане на
обезщетението за вреди, респ. от който дължи обезщетение за забавено плащане по
чл.86, ал.1 ЗЗД е датата на увреждането съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД. В случая датата на увреждането е 07.06.2014г. и законната лихва следва да се
присъди от този начален момент. Изрично
с чл. 227, т. 2 КЗ/отм/ е предоставено право на застрахователя да предяви
регресен иск срещу застрахования за платените лихви.
По изложените съображения решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
Съобразно
изхода от спора пред въззивната инстанция на процесуалния представител на въззиваемия
адв.Ц.В.следва да се присъди възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното, Софийски градски съд
ПОТВЪРЖДАВА решение № 186104/07.08.2019
г., постановено по гр. д. № 25370/2015г. по описа на Софийски районен съд, 2
г.о., 57 състав, в уважеителната част на иска с правно основание чл.226, ал.1
от КЗ /отм и в ЧАСТТА на присъдената лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА "ДД.-Н. САД" А.З.Д., Агенция за стопански регистър на Република
Сърбия, Регистър на стопански юридически лица № ВР30620/2005 И №********* № 8194815 със седалище и адрес
на управление: Република Сърбия, гр. Н. сад 21000, бул. *******представлявано
от д-р Д.А.М.- главен изпълнителен директор, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА да заплати на адвокат Ц.С.В.с ЕГН: ********** от
Софийска адвокатска колегия с адрес: гр. София, ул. ********възнаграждение в
размер на 300 лв. за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.