Решение по дело №219/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 51
Дата: 12 юли 2022 г. (в сила от 4 юли 2022 г.)
Съдия: Яника Тенева Бозаджиева
Дело: 20221800600219
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. С., 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Яника Т. Бозаджиева

Анелия М. Игнатова
при участието на секретаря В. Ем. Карамихова
в присъствието на прокурора Зл. Ив. Клюнк.
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221800600219 по описа за 2022 година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол по отношение на
постановена присъда, инициирано с жалба от частното обвинение против
оправдателна присъда на РС- С..
По силата на присъда № 1 /16.06.2021г., постановена по НОХД №
408/2020г. по описа на РС С. съдът е оневинил изцяло подсъдимите както
следва:
Признал е подсъдимия ЦВ. В. Н. , роден на 07.08.1992г. в гр.С., с
постоянен и настоящ адрес: гр.Б., ул. „Х. Я.“ №, българин, българско
гражданство, неженен, неосъждан, средно образование, собственик на фирма
„Н. с.“ ЕООД-гр.Б., и с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в ТОВА на
11.08.2018г. в к.к. Б. на общински паркинг при хотел „П.“, в съучастие като
извършител със ИВ. АТ. С., по хулигански подбуди да е нанесъл удари с
юмруци и ритници в областта на главата и торса на длъжностно лице- Й. Анг.
К.[1]служител в община С. на длъжност „Строител -изпълнител“ при
изпълнение на службата му като му е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в страдание от контузия в областта на главата, контузия и
1
охлузване по дясната предмишница, палпаторна болка в областта на дясното
рамо, дясното ухо и шията, контузия в областтта на гръдния кош, контузия по
дясната длан, охлузване по лявата подбедрица, причинили на пострадалия
болка и страдание без разстройство на здравето, поради което на основание
чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото против него обвинение за
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 131, ал.1 пр.1 и т.12 вр.чл. 130, ал.2 вр.чл. 20, ал.2
от НК.
Признал е подсъдимия ИВ. АТ. С., роден на 12.06.1994г. в гр.П., с
настоящ адрес: гр.С., кв. „О.“, ул. „.“ №, българин, българско гражданство,
неженен, неосъждан, виеше образование, собственик на „З.“ ЕООД-гр.П. и с
ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, на 11.08.2018г. в к.к. Б. на
общински паркинг при хотел „П.“, да е действал в съучастие като извършител
с ЦВ. В. Н., да е нанесъл по хулигански подбуди удари с юмруци и ритници в
областта на главата и торса на длъжностно лице- Й. Анг. К.-служител в
община С. на длъжност „Строител - изпълнител“ при изпълнение на службата
му както и да му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в страдание
от контузия в областтта на главата, контузия и охлузване по дясната
предмишница, палпаторна болка в областта на дясното рамо, дясното ухо и
шията, контузия в областтта на гръдния кош, контузия по дясната длан,
охлузване по лявата подбедрица, причинили на пострадалия болка и
страдание без разстройство на здравето и заздравели за около 7-10 дни,
поради което на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото
против него обвинение за ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл. 131, ал.1 пр.1 и т.12
вр.чл. 130, ал.2 вр.чл. 20, ал.2 от НК.
Охвърлил е изцяло като НЕОСНОВАТЕЛЕН гражданския иск на Й.
Анг. К. с ЕГН ********** с адрес град С., улица П. №, предявен срещу
подсъдимите ЦВ. В. Н. ЕГН ********** и ИВ. АТ. С. ЕГН ********** за
осъждането им да заплатят солидарно на Й. Анг. К. с ЕГН ********** сумата
5000 (пет хиляди лева), претендирани като обезщетение за неимуществени
вреди, болки и страдания от телесната повреда предмет на обвинението, както
и за законната лихва върху сумата 5000 лева считано от 11. 08. 208 година до
окончателното му изплащане.
Присъдата е атакувана от адв. Д. С.- повереник на пострадалия,
конституиран в процеса в качеството на частен обвинител Й. Анг. К., като
2
постановена в драстично нарушение на процесуалните правила, определящи
начина на оценка на доказателствата и изграждане на вътрешно убеждение. В
жалбата се твърди, че при постановяване на присъдата, изцяло оневиняваща
подсъдимите не е осъществен анализ и тълкуване на доказателствата.
Доколкото в мотивите е направен опит за някакво тълкуване на
доказателствата, същото е направено превратно, като им е придаден смисъл и
съдържание, което нямат. Позоваването на доказателствата е осъществено
съвсем избирателно и тенденциозно като са фаворитизирани и
преекспонирани тези, обосноваващи защитната теза, а в същото време
напълно и без да бъдат подложени на анализ са отхвърлени и обявени за
недостоверни доказателства- най-вече показанията на свидетелите на
обвинението- свидетелите –очевидци на нанасянето на жесток побой върху
пострадалия/частния обвинител К./ при изпълнение на службата му като
служител на Община С.- св. К. И., Я. С. и Б. Б.. Произволно и в разрез с
доказателствата е възприето, че частният обвинител К. е осъществил
противоправно нападение против подсъдимите, нанасяйки удар с глава в
лицето на един от тях, както и му е приписано престъпление – осъществено
изнудване за сумата от 10 лева, за които е прието от съда, че К. искал да се
облагодетелства лично-да присвои за себе си, без да издаде фискален бон за
услугата „платено паркиране“ на територията на кк „Б.“. Това съждение,
съдържащо се в мотивите на атакуваната присъда на РС С. е не само в
противоречие с доказателствата и закона, но и с нормативната уредба,
регулираща отношенията по плащане на услугата и издаване на фискален бон.
Така, в Наредба №18/13.12.2006г. регистриране и отчитане на фискални
устройства на продажбите на търговските обекти, издадена от М. на Ф. в
чл.25, ал.1 се посочва: „Фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се
издава при извършване на плащането.Лицата по чл.3 са длъжни едновременно
с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална
касова бележка.“Частният обвинител е изпълнявал служебните си
задължения, вменени му от закона и възложени му от работодателя да събира
такса за паркиране на автомобили на обособените и обозначени паркинги на
територията на кк „Б.“, стопанисвани от Община С.. Безспорно и категорично
е – вън от всякакво съмнение, че паркингът е бил обозначен като платен.
Престъплението, предмет на обвинението е осъществено при изпълнение на
служебните задължения от страна на К., същият е бил със служебно облекло и
3
се е легитимирал като служител на съответното общинско предприятие, като
е носел в себе си фискално устройство и е настоявал заплащане на таксата в
изпълнение на служебните си задължения, като за целта е попречил на
подсъдимите да напуснат паркинга, препречвайки с тяло пътя на автомобила
им, при което е бил блъснат и съборен на земята, както и е извикал полиция,
за да получи помощ и съдействие за изпълнение на задълженията си според
характеристиката на длъжността си. Подсъдимите упорито са отказвали да
заплатят дължимата такса, което задължение е еднакво за всички водачи,
които ползват тази услуга, като са се поставили в привилигировано
отношение не само спрямо останалите водачи-потребители на услугата, но и с
поведението си са демонстрирали, че стоят над закона.Тази манифестация на
незачитане на закона и правовия ред е била осъществена публично- в
присъствието на посочените по-горе свидетели –очевидци и на други туристи-
гости на к.к. „Б.“ по особено брутален и безцеремонен начин, като
подсъдимите са повалили на земята и са нанесли жесток побой над
служителя, по начин, че англоговорещ турист, присъстващ на жестоката
сцена се е принудил да се намеси и да окаже съпротива на подсъдимите и да
предотврати пребиването на служителя К. до смърт. Превратното тълкуване
на доказателствата, формирането на произволни изводи – извън параметрите
на обвинението и в противоречие с доказателствата в съдебните мотиви,
както и твърде често- в разрез с житейската и правната логика препятства да
бъде узната действителната воля на съда- по каква причина съдът е приел, че
жертвата от престъплението К. не е желаел да издаде фискален бон /без да е
извършено плащане и още повече- при категоричен и безапелационен отказ
от страна на подсъдимите, придружен с желание да избягат с управлявания от
тях автомобил преди пристигането на полицейските служители, повикани от
частния обвинител, както и поради каква причина, съдът приема, че
последният е искал да се облагодетелства със сумата от10 лева –равностойна
на дължимата такса/. Доколкото има изложени съображения то същите са
неясни, противоречиви взаимно изключващи се и не почиват на
доказателствата. Фактическите и правни изводи, изложени от съда са не само
страдат от липса на доказателствена обоснованост, но и са лишени от логика
изцяло. Буди неяснота правния институт, който е възприел съдът за да
оневини в крайна сметка и да оправдае като правомерни действията на
подсъдимите- дали същите са се защитавали против противоправно
4
нападение от страна на К., осъществявайки неизбежна отбрана / както е
прието в една част от мотивите/ или пък са били поставени в състояние на
крайна необходимост, като са отстоявали „правото си на свободно
придвижване в пространството“, осуетено и отнето им с действията на
пострадалия /както се приема в друга част от мотивите/. Жалбоподателят на
базата на подробен анализ на доказателствата, осъществява собствени
съждения и фактически изводи, които следват от анализа, осъществен по
правилата за изграждане на вътрешно убеждение, съгласно НПК.
В съответствие с оплакванията и доводите, представителят на частното
обвинение, отправя искане за отмяна на постановената оправдателна присъда
и за осъждане на подсъдимите във въззивната инстанция по повдигнатото
против тях обвинение.
В съдебно заседание повереникът на частното обвинение поддържа
оплакванията ти против присъдата и доводите, които ги обосновават, както и
искането за отмяна на присъдата, страдаща от липса на мотиви и връщане на
делото в РС С. за разглеждане от друг състав на същия съд.
Защитата на подсъдимите, в лицето на адв. Пенев настоява за
потвърждаване на атакуваната присъда. Съдът законосъобразно е приел за
достоверни обясненията на двамата подсъдими за случилото се и е основал
присъдата си на тях. Налице е противозаконно нападение от страна на
частния обвинител по отношение на двамата подсъдими, които са се
защитавали и поради това не следва да носят отговорност.
Представителят на СОП в съдебно заседание се солидаризира с
подадената жалба и оплакванията, изразяващи се в допуснати съществени
процесуални нарушения, при анализа на доказателствата и възприемане на
правно-релевантните факти, така и на правните изводи.Съдът, независимо, че
декларативно е посочил, че са налице противоречия в показанията на
свидетелите, не ги е съпоставил, анализирал, не е обяснил по каква причина
ги отхвърля, а кредитира изцяло обясненията на подсъдимите и то – само в
тяхната роля като доказателствено средство, а не и – като средство за защита,
като поставя единствено обясненията в основата на своите доказателствени
изводи. Не става ясно по каква причина и въз основа на какви доказателства
съдът е приел, че пострадалият е поставил с поведението си началото на
конфликта и е нападнал физически двамата подсъдими. Тези фактически
5
констатации се намират в драстично противоречие с показанията на
разпитаните свидетели-очевидци. Тези показания не са кредитирани с
доверие или – изобщо са останали извън вниманието на съда, като не става
ясно по каква причина не са обсъждани и анализирани. В други случаи е
допуснато превратно тълкуване на доказателствата, като им е придадено
значение, което нямат. Ето защо следва да се приеме, че постановената
присъда на РС С. страда от липса на мотиви. Касае се за особено съществено
процесуално нарушение, обуславящо отмяната на присъдата и връщането на
делото за ново разглеждане в РС С.. Алтернативно- в случай, че въззивният
съд не приеме, че е допуснато посоченото по-горе съществено нарушение на
процесуалните правила, следва да отмени присъдата и в съответствие със
събраните доказателства, да осъди подсъдимите, като ги признае за виновни
по повдигнатото против тях обвинение и да им наложи едно справедливо
наказание, съобразно поисканото от РП.
Подсъдимите по същество подкрепят становището на защитника си.
В последната си дума молят съда да потвърди обжалваната присъда.
Въззивният съд, като разгледа жалбата на заявените в нея основания,
като осъществи цялостен служебен контрол по отношение на присъдата на РС
С. на осн.чл.314,ал.1 НПК, в съответствие с доказателствата и закона, прие за
установено следното:
При постановяване и мотивиране на присъдата, предмет на въззивен
контрол, съдът е пренебрегнал и нарушил основни свои задължения,
визирани в разпоредбите на чл.11,12, 13,14, ал.1 и 2, 34 и 107, ал.5 НПК, като
не е зачел равенството противоположните страни в процеса, не е изследвал
доказателствата, пренебрегнал е задължението си за разкриване на
обективната истина, вместо анализ на доказателствата и изграждане на
тяхната основа на фактически изводи, е приел за установени априори
определени факти, обслужващи позицията на една от двете страни, като е
подбирал доказателствата според подкрепата им на предварително приетите
факти, игнорирал е забраната по чл.14, ал.2 НПК да се придава отнапред
задължителна сила на определено доказателствено средство. Внимателният
прочит на съдебните мотиви разкрива позиция, лишена от обективност и
безпристрастност. Наред с това, РС С. е изградил фактически изводи и правни
конструкции, изцяло лишени от доказателствена обоснованост и логика.
6
Единственото доказателствено средство, поставено изцяло в основата на
съдебните мотиви/ в нарушение на цитираната по-горе забрана по чл.14,ал.2
НПК/ за приетите от съда „факти“ са обясненията на подсъдимите, възприети
от съда безрезервно и безкритично, без да бъдат съпоставяни с другите
доказателства и без да подлагани на анализ за установяване на степента ьна
тяхната логичност, правдивост и достоверност, и както правилно отбеляза по
същество представителят на СОП –без да се държи сметка или дори да се
спомене двойнствената им роля и приоритетното им значение като средство
за защита, доминираща по силата на принципа, прогласен в чл.15 НПК пред
доказателственоправният им принос, наред и в съчетание и антагонизъм с
останалите доказателства.
Съображенията, които решаващият съд се е опитал да представи като
съдебни мотиви, съдържат произволни съждения, за които контролиращата
инстанция е трудно да установи по каква причина са приети от съда, при
отсъствието им на всякаква връзка с доказателствата. Така още в началото на
фактическото изложение на съда се твърди, „че двамата подсъдими
пристигнали на паркинга с л.а. м. „Ауди“, съответен рег.номер, за който Й.К.
не издал нито талон, нито фискален бон за престоя му на паркинга“. Така
изложеното твърдение напуска параметрите на фактическата обстановка,
изложена в обвинителния акт и освен това- се явява изцяло лишено от
логика. Налагайки това твърдение като достоверно, решаващият съд не е
поставил логично въпросите, следващи от изложените факти в обвинителния
акт и от доказателствата- а именно:към онзи начален момент на пристигане на
подсъдимите на паркинга и на паркиране на превозното средство
пострадалият К. –общински служител, бил ли е изобщо на работното си място
на паркинга? Осъществена ли е среща с подсъдимите? По-нататък това
фактическо твърдение е опровергано от съда, който го е изложил по-долу в
мотивите, в които вече се обяснява, че при пристигането си и започването си
на работа на паркинга постр. Й.К. е забелязал паркираният вече по- рано там
автомобил. В претендиращите да изпълнят ролята на съдебни мотиви, става
ясно, че съдът е приел, отнапред някакви факти, извън и в разрез с
доказателствата, като е изоставил задължението си за анализ и взаимно
съпоставяне на противоречащите си взаимно доказателства, в рамките на
цялата доказателствена съвкупност, обявявайки немотивирано всички
доказателства които им противоречат за негодни, недостоверни. Не става
7
ясно по каква причина съдът е приел, че общинският служител Й.К. е отказал
да издаде фискален бон за заплатена услуга „паркиране в общински паркинг“,
щом заплащане изобщо не е осъществено, при изначалния и категоричен
отказ на подсъдимите, позиция-отстоявана до край и с цената на упражнено
физическо насилие и побой над служителя. Извън всичко –такова едно
твърдение е лишено и от елементарна логика- издаването на бона следва по
време плащането, а не го предхожда. Издаденият фискалния бон
представлява удостоверителен документ за извършено заплащане на
съответната услуга. Не би могло да бъде издаден предварително „по
презумпция“, че такова плащане ще бъде осъществено, като бъдещо
несигурно събитие. Изложеното от съда е в разрез с логиката на закона, но и с
елементарната житейска логика. Не става ясно по какви причини съдът е
приел, че пострадалият с настояването си за заплащане на дължимата такса е
„изнудвал“ подсъдимите, както и приетото, че е желаел да получи исканата
сума от 10 лева за себе си, неправомерно да се облагодетелства със същата?
По каква причина са игнорирани показанията на свидетелите-очевидци на
престъпното деяние, по-точно –тези описващи действията при намесата в
конфликта англо-говорещ турист, отправените от последния удари към
подсъдимите, с цел да предпази пострадалия от смазващия побой, който са му
нанасяли, да предотврати „пребиването му до смърт“ /както се е изразила
една от свидетелките-очевидци/. По каква причина тези показания са били
превратно тълкувани, като въпросните удари са приписани на пострадалия,
като му е приписана и инициативата за конфликта под формата на физическо
нападение и удар в носа на Ц. Н.?
Законът и съдебната практика изпълват с конкретно съдържание
понятието „изграждане на вътрешно убеждение“. Фактическите изводи за
приетите от съда релевантни факти трябва в максимална степен да
съответстват на обективната истина за случилото се. Гаранция за това е
изследването на доказателствата от цялата доказателна съвкупност в тяхната
взаимна връзка и еволюция- взаимно подкрепяне и антагонизъм и когато две
или повече доказателства взаимно се изключват по смисъл и съдържание- да
се изложат логични и правдиви съображения, по каква причина съдът е
предпочел едното от доказателствата или средствата пред другото, по начин,
че изводите на съда да не пораждат никакво съмнение или колебание в
тяхната обективност и праволинейност, както и доказателствата да бъдат
8
тълкувани според действителния им смисъл и съдържание, а не- да им с
приписва значение, което нямат и никога не са имали.
Обратното- когато се преследва резултат във вреда на обективността,
под формата на фаворитизиране и обслужване на тезата на една от страните в
ущърб на обективната истина, най- лесния начин да бъде постигната тази цел
е да бъдат фрагментирани, откъснати едни от други доказателствата при
тълкуването им и да им се придава превратно значение, различно от
действителното, такова каквото нямат.
Тези характеристики в пълна мяра се проявяват от изложението на съда
за релевантните факти и тълкуването на доказателствата. Неяснотата е
придобила такива размери, че препятства напълно узнаването на
действителната воля на решаващия съд, какви факти е приел , въз основа на
кои доказателства, кои доказателства са предпочетени и по какви
съображения.
Със същата степен на неяснота,обърканост и отсъствие на логичност се
отличават и правните съждения, изложени от съда. От съдебните мотиви
единствено става ясно, че съдът, оневинявайки подсъдимите, приема, че са се
защитавали от противоправно нападение на от страна пострадалия. От
изложеното от РС С. не става ясно решаващият съд, кой от двата института
лансира, да е бил налице, за да приеме, че не се касае за осъществено
престъпно деяние от двете, привлечени към отговорност лица – неизбежна
отбрана по чл.12 НК или крайна необходимост –по чл.13 НК? В пълно
противоречие със закона разпоредбата на чл.12 НК се поддържа, че
„противоправното нападение“ се е изразило в „ритане на автомобила, дърпане
на чистачките и заплаха за нарязване на гумите на същия“. В друга част на
мотивите пък се твърди, че двамата подсъдими – в условията на крайна
необходимост / или пък- на неизбежна отбрана /не става ясно/ защитавали
правото си на свободно придвижване, отнето им от пострадалия Й.К. с
осъществяване на конкретни действия от страна на последния…
Изложеното по-горе налага по един категоричен начин извода за
изоставяне на задължението си по чл.107, ал. 5 НПК, довело до цялостна
липса на мотиви, съгласно изискването на чл.34 НПК. Налице е цялостно и
пълно отсъствие на логични и убедителни съображения по приетите факти и
прилагането на закона, което изяло препятства узнаването на съображенията
9
и волята на съда при постановяване на атакуваната присъда-оправдателна за
подсъдимите. По този начин е осъществено особено съществено нарушение
на процесуалните правила, обуславящо императивно и детерминантно
отмяна на постановената присъда и връщането на делото на РС С. за ново
разглеждане на същото.
Предвид изложеното по-горе и на осн.чл. 334,т.1, вр.чл.335,ал.2 НПК
съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Присъда № 24/16.06.2021г. по описа на РС С. и ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
ОСЪЖДА подсъдимите ИВ. АТ. С. от гр. С., кв. "О." ул.11, № 3-а,
ЕГН-********** и ЦВ. В. Н. от гр. Б., обл. С., ул. "Х. Я." №, ЕГН-**********
да заплатят на Й. Анг. К. от гр. С., ул. "Б." №, ЕГН- ********** в условията
на разделност / по 250 лева всеки един от тях/, сумата от 500 лева-
представляваща деловодни разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10