Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.София, 02.08.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на седемнадесети май
две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Галина
Стоянова, разгледа търговско дело № 3613 по описа за 2016г. и взе предвид
следното:
Производството е по предявени от „Ю.Б.“ АД
субективно и обективно съединени искове за признаване за установено по реда на
чл. 415, ал. 1 ГПК, че А.Д.К. и „Н. Н.-П.-Ц.по Х.И Д.“ ООД дължат солидарно
сумата 145 292,28 евро – главница по договор за банков кредит от
24.01.2008г., изменен с анекси от 31.01.2008г. и 29.06.2010г., сумата
51 595,99 евро – договорна лихва за периода от 21.08.2010г. до
18.03.2014г., и сумата 564,24 евро – такси по кредита, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №14709/2014г. на СРС, 53 с-в.
Ответникът „Н. Н.-П.-Ц.по Х.И Д.“ ООД оспорва
исковете с възражения, че анексът от 29.06.2010г. е нищожен поради липса на
съгласие относно размера и падежа на уговорените с него погасителни вноски, а
единствената такса по кредита, уговорена между страните, е таксата в размер на
100 лева, посочена в анекса от 31.01.2008г., която е заплатена на банката. По
отношение на исковете за договорни лихви и такси заявява и възражение за
изтекла погасителна давност.
Ответникът А.Д.К. оспорва предявените срещу
него искове с единственото възражение, че банката не е подала информация за
процесния договор към Централния кредитен регистър по реда на чл. 5, ал. 1 от
Наредба №22 от 16.07.2009г.
Приетите като писмени доказателства договор
за банков кредит от 24.01.2008г., анекс от 31.01.2008г. и анекс от 29.06.2010г.
установяват възникнали облигационни правоотношения между страните по делото със
съдържанието, твърдяно в исковата молба, а именно ищецът е предоставил кредит в
общ размер 153 755,91 евро срещу задължения на кредитополучателя А.Д.К. и „Н.
Н.-П.-Ц.по Х.И Д.“ ООД като солидарен длъжник за връщане на главницата и
плащане на договорна лихва в размерите, определени с чл. 4 от договора за
кредит, а при забава – в размера, определен с чл. 5 от договора за кредит.
От заключението на изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза по делото се установява, че кредитът е усвоен в
пълния му уговорен размер, както следва: на 31.01.2008г. е усвоена сумата
101 045,00 евро, на 08.02.2008г. е усвоена сумата 48 955,00 евро, а
на 05.07.2010г. е усвоена сумата 3 755,91 евро.
От заключението на експертизата се установява
още, че при отчитане на признатите от ищеца и установените от експертизата
частични плащания в погашение на задълженията на ответниците по договора, непогасени
остават задълженията им за връщане на главница
в размер на 145 292,28 евро и договорни лихви по чл. 4 и 5 от
договора за кредит в общ размер на 51 595,99 евро.
Доказателства, но и твърдения за други
плащания от ответниците, не са ангажирани по делото, а установеното от
експертизата частично погашение на задължения на ответниците за главница и
разноски в общ размер 49 024,91 евро, извършено в изпълнителното производство,
образувано въз основа на процесната заповед за изпълнение, съгласно т. 9 от
тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК не
следва да се взема предвид при произнасянето по предявените установителни
искове.
Въз основа на цитираните
доказателства съдът приема, че установителните искове за главница и договорни
лихви са доказани по основание и за пълните им предявени размери.
Възраженията на ответника „Н. Н.-П.-Ц.по Х.И
Д.“ ООД, че анексът от 29.06.2010г. е нищожен поради липса на съгласие относно
размера и падежа на уговорените с него погасителни вноски, поначало не могат да
обусловят извод за неоснователност на предявените искове, тъй като според
съдържанието на самия анекс уговорените в него облекчени условия се прилагат
само в случай, че ответниците извършат плащания в погашение на просрочените към
датата на подписване на анекса задължения по договора за кредит, а доказателства
за такива плащания, извършени след датата на подписване на анекса, не са
ангажирани по делото.
По съществено в случая е, че вещото лице по
счетоводната експертиза, видно от констативната част на заключението на експертизата,
е изчислило размерите на непогасените задължения за главница и лихви именно
съобразно размерите на лихвите, уговорени с процесния договор за кредит (което
е и съответно на съдържанието на анекса и факта, че поетите с него задължения
на ответниците не са изпълнени, но дори анексът да се приеме за нищожен, това
обстоятелство не предпоставя нищожност и на самия договор за кредит и отново би
обусловило изчисляване на размера на задълженията на ответниците съобразно
клаузите на договора за кредит).
Възраженията на ответника А.Д.К., че банката
не е подала информация за процесния договор към Централния кредитен регистър по
реда на чл. 5, ал. 1 от Наредба №22 от 16.07.2009г., дори да са съответни на
действителното положение, също не могат да обусловят неоснователност на
предявените искове, тъй като задълженията на кредитната институция, предвидени
с цитираната подзаконова разпоредба, са административни и изпълнението или
неизпълнението им поначало няма отношение към действителността на сключения
договор за кредит и възникналите от него облигационни правоотношения между
страните по делото.
Основателни са възраженията на ответниците
срещу предявените установителни искове за такси, тъй като единствените
задължения за плащане на такси по кредита, предвидени с процесния договор за
кредит и анексите към него, касаят задължение за плащане на такса за одобрение
на кредита по чл. 6, ал. 1 от договора за кредит и такси при предсрочно
погасяване на кредита, а по делото е безспорно, че първия вид такса е платена,
а основание за втория вид такса не е настъпило.
Според заключението на счетоводната
експертиза претендираните от ищеца такси са начислени в счетоводството му като
вземания за такси за администриране на просрочен кредит в размер на 26,19 евро
и вземания за застраховки по кредита в размер на 538,05 евро, но при липса на
доказателства по делото, от които да се установява основанието на тези
вземания, исковете за установяване на дължимостта им по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК подлежат на отхвърляне.
Частично основателно се явява и възражението
на ответника „Н. Н.-П.-Ц.по Х.И Д.“ ООД за погасяване на вземанията на ищеца за
договорни лихви.
Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията за
лихви се погасяват с изтичане на кратка тригодишна давност (съгласно
разрешението, дадено по реда на чл. 290 ГПК с решение №206 от 30.12.2011г. по
т.д. №1055/2010г. на ВКС, ІІ т.о., разпоредбата не се прилага само по отношение
на лихвите за забава, които обаче според цитираното решение също се погасяват с
кратка тригодишна давност, но на основание чл. 111, б. „б“ ЗЗД).
Давността по отношение на вземанията на ищеца
за договорни лихви съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК е
прекъсната с подаването на заявлението на банката за издаване на заповед за
изпълнение, а именно на 19.03.2014г.
Вземанията на банката за договорни лихви с
падежи повече от три години преди посочената дата (тоест с падежи, настъпили
преди 20.03.2011г.) са погасени по давност, а от данните в констативната част
на заключението на счетоводната експертиза се установява, че общият размер на
неплатените, но погасени по давност задължения за договорни лихви възлиза на
сумата 7 836,23 евро.
По изложените съображения и с оглед заявеното
от името на ответника „Н. Н.-П.-Ц.по Х.И Д.“ ООД възражение за давност
предявения срещу този ответник установителен иск за договорни лихви следва да
бъде уважен само за периода след 19.03.2011г. и за размера от 43 759,76
евро.
За разликата до предявения му размер от 51 595,99
евро и за периода преди 20.03.2011г. искът за лихви срещу посочения ответник
подлежи на отхвърляне като погасен по давност.
От името на ответника А.Д.К. в срока по чл.
367, ал. 1 ГПК не е заявено възражение за давност по отношение на иска за
лихви, поради което по отношение на този ответник установителният иск за
договорни лихви следва да бъде уважен за пълния му предявен и доказан по делото
размер от 51 595,99 евро (солидарните длъжници са обикновенни другари и
възражението на единия длъжник за изтекла давност не ползва останалите, като
същият извод следва и от разпоредбата на чл. 125, ал. 2 ЗЗД).
С оглед изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно част от
разноските, които ищецът е направил за заповедното и исковото производство,
съразмерно на уважената част от исковете срещу двамата ответници (отговорността
за акцесорните задължения за разноски следва режима на отговорността за
изпълнение на главните задължения), като ответникът А.Д.К. дължи и допълнителна
част от разноските, съразмерна на сумата, за която установителният иск за
договорни лихви се уважава само по отношение на него.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците също
имат право на възстановяване на част от разноските, които са направили за
съдебното производство, съразмерно на отхвърлената част от предявените срещу
тях искове, но доказателство за установяване на действително направени разноски
за адвокатско възнаграждение по начина, разяснен с т. 1 от тълкувателно решение
№6 от 06.11.2013г. по тълк.д. №6/2012г. на ВКС, ОСГТК, е представено само по
отношение на ответника „Н. Н.-П.-Ц.по Х.И Д.“ ООД.
Представеният договор за правна защита и
съдействие, с който ответникът А.Д.К. възлага процесуално представителство на
адвокат, не съдържа удостоверяване за плащане на уговореното възнаграждение,
поради което и с оглед цитираното тълкувателно решение разноски за адвокатско
възнаграждение на този ответник не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415,
ал. 1 ГПК, че А.Д.К. с ЕГН ********** и адрес *** и „Н. Н.-П.-Ц.по Х.И Д.“ ООД
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** дължат солидарно на „Ю.Б.“
АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** 292,28 евро –
главница по договор за банков кредит от 24.01.2008г., ведно със законната лихва
от 19.03.2014г. до изплащането на сумата, както и сумата 43 759,76 евро –
договорна лихва за периода от 20.03.2011г. до 18.03.2014г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №14709/2014г. на СРС, 53 с-в.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415,
ал. 1 ГПК, че А.Д.К. с ЕГН ********** и адрес *** дължи на „Ю.Б.“ АД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** и сумата 7 836,23 евро – договорна
лихва по договор за банков кредит от 24.01.2008г. за периода от 21.08.2010г. до
19.03.2011г., представлява част от сумата за договорна лихва, за която е
издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №14709/2014г. на
СРС, 53 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ю.Б.“
АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** искове за признаване
за установено по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че А.Д.К. с ЕГН ********** и адрес
*** и „Н. Н.-П.-Ц.по Х.И Д.“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** дължат солидарно сумата 564,24 евро – такси по договор за банков
кредит от 24.01.2008г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №14709/2014г. на СРС, 53 с-в, както и предявения от „Ю.Б.“ АД с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** срещу „Н. Н.-П.-Ц.по Х.И Д.“
ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** установителен иск за
договорна лихва за разликата над 43 759,76 евро до предявения размер от 51 595,99
евро и за периода преди 20.03.2011г.
ОСЪЖДА А.Д.К. с ЕГН **********
и адрес *** и „Н. Н.-П.-Ц.по Х.И Д.“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 14 081,98 лева
– разноски за заповедното и исково производство.
ОСЪЖДА А.Д.К. с ЕГН **********
и адрес *** да заплати на „Ю.Б.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата 583,70 лева – разноски
за заповедното и исково производство.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Н. Н.-П.-Ц.по
Х.И Д.“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 425,02 лева –
разноски за исковото производство.
Решението
може да се обжалва от страните пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
СЪДИЯ: