Р Е Ш Е Н И Е
№ 1388
гр.Бургас, 14.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР М.
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 3191 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на К.Н.К. с ЕГН: **********, адрес: ***, против
Наказателно постановление № */ 14.06.2019 г., издадено от Началник група към
ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр.
чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева
и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се посочва липса на съставомерно
поведение, както и че санкцията е прекалено завишена.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, като се представлява от адв. А.А., който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не
изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно
от разписката, НП е връчено на жалбоподателя на 17.07.2019 г., а жалбата е депозирана
същия ден). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 06.05.2019 г., около 15.35
часа, жалбоподателят К.К. ***, на паркинг на
търговски комплекс „*“, до бл. 53, в автомивка, като управлява собствения си
лек автомобил марка „Мазда“ с рег. *. К. решил да
потегли от автомивката. В този момент покрай него преминавал л.а. „Форд“ с рег.
*, управляван от св. Д.М., в който пътували и неговата съпруга и неговата
дъщеря. Точно когато св. М. минавал покрай автомивката, К. потеглил, при което
допуснал ПТП с автомобила на М., като го ударил в задна дясна част и му
причинил материални щети. Съпругата на М. слязла и започнала да вика на К., че
щял да утрепе дъщеря им. К. също излязъл, но автомобилът му потеглил сам, при
което жалбоподателят влязъл обратно в него, като потеглил. В този момент
наблизо преминавал полицейски автомобил, като св. М. съобщил за допуснатото ПТП
и се обадил и на тел. 112. След около 15-20 мин. служителите на МВР се върнали
заедно с жалбоподателя, а на място пристигнал и екип на КАТ, в който бил и св. К.В.-
командир на отделение в Сектор „Пътна полиция“.
За констатираното св. К.В.
съставил АУАН с бл. № *за извършени две нарушения по ЗДвП- по 25, ал. 1 и чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗдвП. Актът бил връчен на
нарушителя, които го подписал, като зпаисал, че е
напуснал произшествието, защото водачът на другия автомобил го заплашил.
Въз основа на АУАН на 14.06.2019г.
било издадено и процесното НП, като АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение
на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр.
чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева
и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП,
писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство.
Посочените доказателствени източници са еднопосочни и
непротиворечиви, като съдът ги кредитира изцяло. Показанията на св. М. са
последователни и логични и съответстват на изложеното от св. В.. Изложеното от
него се потвърждава и от приложения снимков материал.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице
– Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция, а
АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок.
По отношение на
нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП:
Наказателното
постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Безспорно се
установява, че на посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е
управлявал автомобилa си, както и че при предприемане
на маневра потегляне настъпило съприкосновение между неговия автомобил и минаващия покрай
него автомобил, при което са причинени материални щети. Описаните факти
съответстват именно на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. При извършената маневра К. не
се е съобразил с минаващия покрай него автомобил и е
допуснал ПТП.
Съдът обаче намира,
че при правилно установени и описани факти, АНО неправилно е приложил
материалния закон. Според административно наказващият орган жалбоподателят е
нарушил правилата за извършване на маневри и е санкционирал К. на основание чл.
179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1 т. 5 от ЗДвП.
Нормата е приложима само в случаите, когато не се спазват предписанието на
пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране,
правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне,
ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. В конкретния
случай не е налице такова нарушение, което да съответства на някоя от
гореизброените, изрично посочени хипотези. Поради това, съдът намира, че за
конкретното поведение на К. е приложима разпоредбата на чл. 185 ЗДвП, която
предвижда наказание „глоба“ в размер на 20 лв., който е фиксиран, като
санкционната разпоредба следва да бъде преквалифицирана по този текст на
закона. Ако съдът констатира, че наказващият орган, при правилно установена
фактическа обстановка, е приложил неправилно материалния закон, той разполага с
възможността да преквалифицира нарушението, за което е ангажирана отговорността
на наказаното лице, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение ( арг. от чл. 84 ЗАНН вр.
чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК), като в конкретния случай е налице закон за по-леко
наказуемо нарушение, предвиждащ глоба в размер на 20 лв.
Не може да се приеме, че се касае
за маловажен случай, като от приложените от АНО снимки се установява, че се
касае за множество щети по ударения автомобил, включително и вдлъбнатина на
вратата.
По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Според настоящия състав, в тази част наказателното
постановление също е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването
на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът намира, че в тази част НП е обосновано. Съгласно чл. 123,
ал.1, т. 1 ЗДвП
- водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие,
без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. От показанията на св. М. се установява, че жалбоподателят е слязъл
от автомобила си, но почти веднага се е качил обратно в него, тъй като
автомобилът е потеглил по някаква причина. След това жалбоподателят веднага
напуснал мястото на ПТП. Така описаното не може да се приеме за изпълнение на
вмененото от закона задължение, тъй като по никакъв начин К. не се е опитал
дори да разбере какви щети е причинил. Абсолютно нелогично и житейски
неоправдано изглежда обяснението, че се били разбрали с водача на другия
автомобил да разменят протоколи за ПТП след като К. отиде да си паркира
автомобила. Също така, от показанията на св. М. става ясно, че той е установил,
че К. му е съсед едва след като последният е бил доведен от органите на МВР.
Иначе казано, видно е намерението на жалбоподателя да напусне ПТП, без да съдейства
на другата страна.
Поради изложеното, съдът намира, че деянието е било
правилно квалифицирано, като нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП и правилно е
била приложена санкционната разпоредба на чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Настоящият състав обаче намира, че действително
определеният размер на наказанието за това нарушение е завишен. Съгласно чл.175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие. Видно е от справката за нарушител водач, че К. е бил наказван неколкократно за нарушения по ЗДвП, а освен това следва да
се отчете, че е имало съмнения за пострадал човек при допуснатото ПТП.
Независимо от това, съставът намира, че тези обстоятелства не обуславят
налагането на най-тежката санкция, предвидена за нарушението, като размерът й
следва да бъде намален. Изложените обстоятелства обуславят размер на санкцията
към средния, като наказанието глоба следва да бъде намалено от 200 лв. на 100
лв., а наказанието лишаване от право да се управлява МПС следва да се намали от
шест на три месеца.
Не са налице предпоставките на
чл. 28 ЗАНН, тъй като никакви обстоятелства не сочат случаят да се
характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от обичайното.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№ */ 14.06.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна
полиция”, В ЧАСТТА, в която за
нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на К.Н.К. с ЕГН: **********,
адрес: ***, е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната разпоредба
по чл. 185 от ЗДвП и НАМАЛЯВА
размера на наложеното наказание „глоба“ от 200 на 20 /двадесет/ лева.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№ */ 14.06.2019 г., издадено от Началник
група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА, в която за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на К.Н.К. с ЕГН: **********, адрес: ***,
е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца, като НАМАЛЯВА
размера на наложеното наказание „глоба“ от 200 лв. на 100 лв. и размера на
наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест
месеца на три месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.