Р Е Ш
Е Н И Е
№…………./……….12.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание проведено на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Капка Микова,
като
разгледа докладваното от съдията,
т.д.
№ 733/2018 г., по описа на ВОС,
ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
вх. № 14786/18.05.2018 г. на С.С.Т., ЕГН **********, с местожителство *** за
осъждането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Дианабад”,
бул. „Г.М. Димитров“, № 1, представлявано от Б. И. и Р. М.да заплати сумата 61800.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпяни неимуществени вреди -
болки и страдания, в резултат на получени травматични увреждания при
ПТП, настъпило на 27.11.2015 г., по вина на Д. М. Д., ЕГН **********, при
управление на л.а. „Мерцедес Вито“, ДК № В 5357 НС, ведно със законната лихва
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и сумата 852.54 лв., общ размер на имуществени
вреди, от които: - 107.00 лв., закупени патерици; - 95.74 лв., закупени
медикаменти на 08.12.2015 г.; - 17.00 лв., такса рентгенография; - 103.00 лв.,
закупена ортеза и биомагнитен стабилизатор за коляно; - 35.80 лв., процедури по
физиотерапия; - 378.00 лв., закупено медицинско изделие - платно; - 116.00 лв.,
заплатени потребителски такси, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане, на осн. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. пар. 22 ПЗРКЗ. Претендират се разноски
за процесуално представителство.
Ищецът сочи, че за описаното по-горе ПТП отговорността на виновното лице
е ангажирана като му е наложено наказание по нахд № 1740/2018 г., по описа на
ВРС, НК, XXXII с., по силата на постановено решение по реда на чл. 78а НК,
имащо значение на влязла в сила присъда. Отговорността на ответника се
обосновава с наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”, за управлявания от Димитров лек автомобил,
обективирана в полица № BG/30/115001579901, валидна за периода 13.06.2015 г. –
12.06.2016 г.
Ищецът твърди, че след произшествието бил транспортиран по спешност в
болнично заведение, където били установени телесни увреждания, изразяващо се в:
травматичен шок, контузия на мозъка, навлизане на въздух в двете плеврални
кухини и излив на кръв в лявата плеврална кухина (хемопневмоторакс), счупване
на напречния израстък на 7-ми шиен прешлен, счупване на 4-то, 5-то и 6-то леви
ребра, с разместване на фрагментите и отворено счупване на ляво колянно капаче.
Излага, че след произшествието е транспортиран в болнично заведение, където е
проведено оперативно лечение и е поставено платно, серклажи и К-игли. Под
спинална анестезия е извършено открито наместване с вътрешна фиксация – патела.
Сочи, че повече от година се е придвижвал с медицинско изделие. На 19.01.2016
г. е извършено възстановяване при ентропион с реконструкция на клепача на
лявото око. Година след първата операция е извършена втора, при която са
отстранени имплантираните патела, серклажи и К- игли, направена пластика на
ретинакулумите и е подсилена с полиамидно платно фрактурата на пателата.
Излага, че изпитвал силни болки, което налагало приемане на болкоуспокояващи за
период от няколко месеца. Поради естеството на счупванията движенията му били
силно ограничени, бил в невъзможност да се обслужва и се налагало това да
вършат неговите близки. Изпитвал страх при необходимост да качи в автомобил.
Към настоящият момент твърди, че не е налице пълно възстановяване от
претърпяните телесни увреждания.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве”
АД, оспорва предявеният иск по основание и размер. Не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, досежно
л.а. „Мерцедес Вито“, ДК № В 5357 НС, обективиран в полица №
BG/30/115001579901. Релевира две възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат и от страна на пострадалия, изразяващи се в нарушение на чл. 16 ЗДвП и
непоставяне на предпазен колан към момента на настъпване на произшествието.
Оспорва наличието на причинна връзка на неимуществените и имуществените вреди с
настъпилото ПТП, както и продължителността на възстановителния период. Оспорва
размера на претендираното обезщетение.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба,
в която от своята страна оспорва доводите въведени от ответника с отговора.
Счита, че е изключено съпричиняване във вредоносния резултат от страна на
ищеца. Репликира твърденията на ответника досежно доказаносттта на претенциите
и излага становище по доказателствените искания на ответника.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в
който поддържа релевираните в отговора твърдения, възражения и оспорвания.
В с.з. страните чрез процесуални представители поддържат изложените в
исковите молби и отговорите доводи, съображения и възражения.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между
страните, а и се установява от материалите по приобщеното а.х.д. № 1740/2018
г., на ВРС, XXXII с., че с Решение № 826/ 09.05.2018 г. Д. М.
Д., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 27.11.2015 г. в гр. Варна,
на републикански път III-2008,
при управление на МПС – л.а. „Мерцедес Вито", с ДК № В 5357 НС, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП и по непредпазливост
причинил четири средни телесни повреди на С.С.Т., изразяващи се в: - травматичен
шок, контузия на мозъка, навлизане на въздух в двете плеврални кухини и излив
на кръв в лявата плеврална кухина (хемопневмоторакс), - счупване на напречния
израстък на 7-ми шиен прешлен, - счупване на 4-то, 5-то и 6-то леви ребра, с
разместване на фрагментите и - отворено счупване на ляво колянно капаче,
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 НК, като е освободен от
наказателна отговорност и му е наложена глоба в размер на 1000.00 лв., по реда
на чл. 78, ал. 1 НК. Решението е влязло в законна сила.
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК за признати и ненуждаещи се от доказване е
прието обстоятелството: - наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „Мерцедес Вито“,
ДК № В 5357 НС, обективирано в полица № BG/30/115001579901, валидна за периода
13.06.2015 г. – 12.06.2016 г.
По делото е
представена медицинска документация удостоверяваща престоя на ищеца в болнични
заведения и извършените му оперативни и други интервенции (13-15).
Представени са
писмени доказателства за закупени лекарствени средства, помощни средства,
платени потребителски такси и извършени физиотерапевтични процедури (л. 37-47).
Представени са
доказателства за временна неработоспособност на ищеца за периода 28.11.2015 г.
– 06.05.2016 г. и 17.11.2016 – 30.03.2017 г. (л. 23-31).
По делото е
назначена комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, чието
заключение, неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и
безпристрастно дадено, е приобщено към доказателствения материал.
Вещото
лице-автоексперт посочва, че ищецът е управлявал л.а. „Деу“, със скорост, която
е извела автомобила в техническа неуправляемост относно пътното платно, в
резултат от което е навлязъл в насрещната пътна лента, в която се е движел тов.
автомобил. „Мерцедес“, поради което водачът на автомобил „Мерцедес“ е предприел
аварийна маневра, преди прибиране на л.а. „Деу“ отново в лентата му за
движение. След този момент лекия автомобил е навлязъл в лентата си за движение
и се е ударил с тов. Автомобил „Мерцедес“, заемащ я около средата й.
Автоексперта сочи, че управлявания от ищеца автомобил е оборудван фабрично с
предпазни колани като от техническа гледна точка няма данни ищецът да е бил с
поставен предпазен колан, тъй като не е установен разтеглен такъв.
Вещото лице –
медик е установило, че всички описани травматични увреждания са в пряка
причинна връзка с претърпяното ПТП и са отразени в медицинската документация,
както и, че при правилно поставен, действащ предпазен колан не биха се получили
уврежданията в областта на главата, които са получени в резултат на удар в
предното панорамно стъкло. В заключението, експертът посочва отражението върху
здравето на ищеца на всички травматични увреждания, както и приблизителния
период, през който са били налице затруднения. Установено е още, че към момента
на изследването е налице видима веформация в областта на дясното коляно,
болезненост в същото като последната се засилва при продължителни физически
усилия. Вещото лице заключава, че предвид продължителния период от травмата на
коляното до клиничния преглед – около
3 години, наличната деформация и затруднението при придвижване и физическо
натоварване ще останат завинаги. Вещото лице посочва, че проведените оперативни
интервенции – дренаж на лявата плеврална кухина и фиксация на дясно колянно
капаче, са във връзка с установените травматични увреждания. От заключението се
установява още, че представените писмени доказателства за закупуване на
лекарствени средства, помощник средства и физиотерапия са във връзка с
получените травми.
В с.з. са
зададени уточняващи въпроси от страните.
За установяване на твърдяните болки и страдания, по делото е
допуснато събирането на гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел на
страната на ищеца – Нели С.ова Т., майка на ищеца. Показанията на свидетелката
съдът цени, отчитайки близката й родствена връзка, но преценява като непосредствени
и непротиворечащи на останалите приети за установени факти по делото. Свидетелката
сочи, след инцидента, както през време на престоя в болнично заведение, така и
след изписването в продължение на около един месец, тя и бащата на ищеца, полагали
грижи за него, изразяващи се в обслужване всичките му екзистенциални
потребности. Споделя впечатления за нарушаване на нормалния начин на живот на
ищеца в резултат на произшествието, както и за състояниети му по време на оздравителния
процес и неговото протичане. Сочи, че през м. ноември 2017 г. е извършена
операция на коляното на ищеца, която явно била неуспешна, но ищеца бил толкова
стресиран, че не искал да се подлага на повече операции.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен
съд, достигна до следните правни изводи:
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна
на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно
събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност,
настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
За безспорно е прието обстоятелството, че л.а. л.а. „Мерцедес Вито", с ДК № В
5357 НС, е бил застрахован в ответното дружество по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност”, обективирана в полица № BG/30/115001579901, валидна за периода
13.06.2015 г. – 12.06.2016 г., обхващащ и датата на произшествието.
Не са спорни между страните и фактите на
настъпилото застрахователно събитие на 27.11.2015 г., както и че
представлява покрит от застрахователното правоотношение риск. С оглед обхвата на застрахователното
покритие, регламентиран в разпоредбата на чл. 267 от КЗ /отм./, застрахователят
обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл.
45 ЗЗД.
Постановената от наказателния съд, влязла в сила присъда, на която е
приравнено и решението по чл. 78а от НК за освобождаване на дееца от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, е задължителна
за гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК и следователно изключва преценката на
настоящият състав относно това дали е
извършено деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца. С оглед на
изричната забрана на коментираната разпоредба, съдът намира, че в настоящото
производство не може да се изследва и въпросът относно причините, поради което
настъпило произшествието, тъй като причините са релевантни към въпроса за
вината. Що се отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези
факти могат да се обсъждат само досежно евентуално релевирано възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. В хода на производството
безпротиворечиво се установява и причинната връзка между причинените вреди на
ищеца и събитието.
Съгласно задължителните за съдилищата указания,
дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната практика на
ВКС, застъпена в множество
решения, при определяне на
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД, съдът се ръководи от
критерия за
справедливост. Уточнено е, че
понятието ”справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане
на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Събраните по делото доказателства сочат на извода,
че в резултат на произшествието ищецът е получил множество травми, изразяващи се съгласно експертното заключение на медицинската част от комплексната
експертиза в: травматичен шок, контузия на мозъка, навлизане на въздух в двете
плеврални кухини и излив на кръв в лявата плеврална кухина (хемопневмоторакс),
счупване на напречния израстък на 7-ми шиен прешлен, счупване на 4-то, 5-то и
6-то леви ребра, с разместване на фрагментите и отворено счупване на ляво
колянно капаче. Първите две от уврежданията са обусловили разстройство на
здравето временно опасно за живота. Възстановяването от уврежданията е отнело
продължителен период от време, видно от доказателствата ищецът е бил в отпуск
поради временна неработоспособност двукратно за периоди от около пет месеца и
половина, през които периоди са му извършени три оперативни интервенции.
Установява се, че и към настоящият момент ищецът продължава да търпи
негативните последици от увреждането в дясното коляно. Кракът не е възстановен
налице е видима деформация в тази област и болезненост на същото, която се
засилва при натоварване и ще остане завинаги. Безспорно се установява, че причинените увреждания са създали неприятни
усещания от здравословно и емоционално естество, при наличие на усложнения.
Всички тези последици се установяват от събраните специални знания и
показанията на разпитаната свидетелка.
При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус –
полученото увреждане на здравето; причинените болки и страдания по време на
инцидента, продължаващи и към настоящият момент; съобразявайки възрастта на
пострадалия; причинените неудобства, свързани с ежедневното обслужване; нарушен
житейски ритъм и при съобразяване с конкретните икономически условия и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент, които следва
да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие (в този смисъл е даденото разрешение в константната практика на ВКС,
формирана в множество решнеие - Р № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Р № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на
ВКС, ТК, II ТО и
други съдебни актове, съдът
счита, че справедливото, по смисъла на Закона, обезщетение за причинените
неимуществени вреди възлиза на 80000.00 лв.
Съставът на ВОС, намира че при определяне по справедливост на общия
размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не е обвързан от
посочения от страната размер на обезщетението. Единствено при присъждането на
обезщетението, съдът е обвързан от размера на претенцията на ищеца, поради
което и дори да приема, че размерът е по-голям може да присъди обезщетение само
до размера на исковата претенция. В съответствие с диспозитивното начало в ГПК
следва да има съвпадение между петитума на предявения иск и диспозитива на
решението. Определеният цялостен размер на обезщетението в мотивите на същото,
който не е присъден с диспозитива на решението не се ползва със сила на пресъдено
нещо, поради което ако такъв е определен в по-голям размер от петитума на иска
и диспозитива на решението, не е налице недопустимост на решението в тази част.
В този смисъл е разрешението, дадено в Решение № 166/13.01.2012 г., по т.д. №
43/2011 г. на ВКС.
Несъмнено настъпването на пътнотранспортно
произшествие, с причинени травматични увреждания, е съпътствано с извършване на
разходи по лечение и възстановяване. От представените по делото писмени
доказателства и експертно заключение се установява причинно-следствената връзка между
извършените разходи и настъпилото събитие. По изложените съображения съдът намира, че претенцията
на ищеца за претърпяни имуществени
вреди в размер на сумата 852.54 лв. за основателна.
При тези изводи на съда, подлежат на обсъждане
релевираните от страна на ответника по делото възражения за съпричиняване, изразяващи се непоставяне от страна на ищеца
на инерционен колан и в нарушение на чл. 16 ЗДвП, установено и от наказателния
съд.
При разглеждането им съдът следва да разгледа
доколко поведението на ищеца
е способствало за настъпване на деликтния резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на
увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който наред
с проявеното от виновния неправомерно поведение, не би се стигнало до вредоносен резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди. (така Р № 169/28.02.2012 г., т.д. № 762/2010
г., ВКС, ІІ ТО).
По
първото възражение: В тази връзка съдът намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, изразяващо се в непоставяне на инерционен
колан. Не се спори между страните, че ищецът-пострадал е управлявал л.а. „Деу
Нубира“, ДК № В 3753 КВ като не са налице данни за разтеглен коланен ремък на
предна лява седалка като деформацията на купето не е била до степен на
еднозначност на достигане на гърдите и главата на водача до арматурното табло и
волана с и без поставен предпазен колан (заключението на комплексната експертиза). В с.з. вещото лице – медик пояснява, че
докато останалите травматични увреждания могат да се получат, както с, така и
без поставен колан, то травмата на главата категорично не би могла да се получи
при поставен колан. В допълнение следва да се отбележи, че разпоредбите на ЗДвП
вменяват задължение на водачите и на пътниците в превозни средства да поставят
предпазен колан, като неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция.
Макар че при изследване на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострдалото лице да не се изисква непременно наличието на виновно противоправно
поведение по смисъла на закона, в настоящия случай се установява, че
пострадалият не се е съобразил с изискуемото правнорегламентирано поведение при
управляване на превозно средство. Изложеното обосновава извода за неправомерно
поведение на пострадалия, при която липса не биха настъпили неблагоприятни
последици от такова естество.
По второто възражение за
съпричиняване: От заключението
на изслушаната комплексна съдебна експертиза, неоспорено от страните и от
обясненията на експерта по автотехническата част в съдебно заседание съдът
приема за установен следния механизъм на произшествието: Произшествието е
настъпило при мокра пътна настилка, добра видимост, облачно с валящ дъжд. Ударът
между двата леки автомобила – л. а. „Мерцедес Вито“, управляван от Димитров и л.
а. „Деу Нубира“, управляван от ищеца Т., е настъпил в лентата за движение на л.
а. „Деу“. Скоростта на движение на л. а. „Мерцедес“ е била около 52 км/ч, а на
л.а. „Деу“ около 73.4 км/ч. Експертът посочва, че избраната от ищеца скорост,
макар и ненадвишаваща разрешената за конкретния пътен участък, е извела
автомобила в техническа неуправляемост относно пътното платно, в резултат от
което е навлязъл в насрещната пътна лента, именно поради което довачът на л.а.
„Мерцедес“ е предприел спасителна маневра на заобикаляне на л.а. „Деу“ и е
навлязъл от своя страна в насрещната пътна лента (тази, по която се е движил първоначално л.а.
„Деу“). След което л.а. „Деу“
отново се е върнал в своята лента за движение, която към средата е била
заета към него момент от л.а. „Мерцедес“
и е настъпил удара. В с.з. вещото лице посочва, че не са налице данни, то които
да се заключи дали л.а. „Деу“ е бил в устойчило положение при завръщането си в
пътната си лента. Експерта посочва, че ако и двамата водачи са били
едновременно реагирали с аварийно спиране на 116-120 м., оценявайки ситуацията
като рискова, то те са имали възможност да предотвратят ПТП по този начин.
Вещото лице посочва, че данните по делото са оскъдни, за да се направи извод
дали произшествието би било предотвратено при
реакция само единия водач. Фактът на навлизането на пострадалия ищец в
насрещната пътна лента и последващото му завръщане в лентата си за движение
макар и да не е спорен между страните, се установява посредством събраните
специални знания и е установен и от наказателния съд, видно от постановеното
решение. Този факт експерта обозначава като начало на ПТП в цялост.
Вината на водача на автомобил „Мерцедес Вито“ е установена с влязлото в
сила решение по реда на чл. 78а НК, а именно: нарушил е правилата за движение,
разписани в чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, забраняващ на водача на ППС да
навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне. От своя страна
съобразно приетия по-горе механизъм на настъпване на произшествието, съдът
приема, че пострадалия Т. като водач на л. а. „Деу Нубира“ е нарушил същото
правило за движение, като е навлязъл в насрещната лента за движение.
Въззивният съд приема, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия
на вредоносния резултат. Именно неговото поведение, свързано с навлизане в
насрещната лента за движение като резултат от извеждане на автомобила в
техническа неуправляемост е причина за създаване на опасност за движението и е
начало на произшествието. Последвалото поведение на двамата водачи, а именно че
никой от тях не е взел своевременни мерки за безопасността на движението и след
като е възникнала опасността тя прогресивно се е увеличавала със скъсяването на
разС.ието между тях, е неправомерно. Наличието на съпричиняване от страна на
пострадалата е отчетено и от наказателния съд при определяне на размера на
наказанието на виновния водач. Нарушението на разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т.
1 ЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат,
поради което въззивният съд приема за доказано направеното възражение за
съпричиняване.
При определяне степента на съпричиняването при доказаност и на двете
възражнения подлежи на съпоставка тежестта на нарушенията на деликвента и това
на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от
тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралелът и
сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата,
които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай
преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за
причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на
пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното
произшествие и способствали настъпването на вредоносния резултат, ще определят
и приноса му за настъпването на вредите.
С оглед на така изложеното, съдът приема, че приноса на пострадалия,
определен в процентно изражение е в размер на 40 %.
С този размер следва да редуцира дължимото обезщетение за неимуществени
вреди, определено от съда по реда на чл. 52 ЗЗД или на ищеца следва да се
присъди обезщетение в размер на 48000.00 лв., като за разликата до
претендирания размер от 61800.00 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Със същия размер следва да бъде редуцирано и обезщетението за
имуществени вреди или на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на
511.52 лв. като за разликата до претендирания размер от 852.54 лв. искът следва
да бъде отхвърлен.
Поради уважаване на претенцията за неимуществени вреди съдът намира за
основателен и акцесорният иск за заплащане на законна лихва, считано от датата
на деликта – 27.11.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, на
осн.чл. 84, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 223 КЗ. (в тази насока е и задължителната за
съдилищата практика на ВКС – Р № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г., II
ТО; Решение № 126/ 02.10.2009 г., по т. д. № 290/2009 г., II ТО).
На присъждане подлежи и претендираното обезщетение за забава върху
обезщетението за имуществени вреди, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и в съответствие с направеното искане на
ищеца се следват, направените по делото разноски, съразмерно с уважената част
от иска 1897.02 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника се следват разноски,
в съответствие с направеното искане и съразмерно с отхвърлената част от иска.
Така на присъждане подлежи сумата 90.28 лв. При изчисляване на разноските не е
включено претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., предвид
липсата на доказателства за направен такъв разход.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество,
следва да бъде осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по
сметка на Варненски окръжен съд, дължимата за разглеждане на делото държавна
такса в размер на 1940.46 лв. и 200.00 лв., вънаграждение за вещи лица.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ЖК „Дианабад”, бул. „Г.М. Димитров“, № 1, представлявано от Б. И. и Р.
М.ДА ЗАПЛАТИ на С.С.Т., ЕГН **********,
с местожителство ***, сумата 48000.00
лв. (четирдесет
и осем хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки, страдания, в резултат на получени травматични
увреждания при ПТП, настъпило на 27.11.2015 г., по вина на Д. М. Д., ЕГН **********,
при управление на л.а. „Мерцедес Вито“, ДК № В 5357 НС, ведно със законната
лихва считано от датата на увреждането – 27.11.2015 г. до окончателното
изплащане, сумата 511.52 лв. (петстотин и единадесет лева и 52 ст.), представляваща обезщетение за претърпяни в резултат от същото ПТП,
имуществени вреди – разходи за лечение, лекарствени и помощни средства, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 18.05.2018
г. до изплащането. както и сумата 1897.02
лв. (хиляда
осемстотин деветдесет и седем лева и 02 ст.), представляваща разноски по делото, на осн. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.), за
разликата над присъдения размер обезщетение за неимуществени вреди 48000.00 лв. до претендираните 61800.00
лв. (шестдесет и една хиляди и
осемстотин лева) и за разликата над присъдения размер обезщетение за
имуществени вреди 511.52 лв. до
претендираните 852.54 лв. (осемстотин
петдесет и два лева и 54 ст.).
ОСЪЖДА С.С.Т., ЕГН **********, с местожителство *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ЖК „Дианабад”, бул. „Г.М. Димитров“, № 1,
представлявано от Б. И. и Росен Младенов, сумата 90.28
лв. (деветдесет лева и 28 ст.), разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ЖК „Дианабад”, бул. „Г.М. Димитров“, № 1, представлявано от Б. И. и Р.
М.ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата 1940.46 лв. (хиляда деветстотин и четирдесет
лева и 46 ст.), дължима държавна такса и сумата 200.00 лв. (двеста лева), възнаграждение за вещи лица, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: