Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1164

град Пловдив, 21.06.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година,  в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ          

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

ПЕТЪР КАСАБОВ

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от Председателя  Ангелов касационно АНД № 1201 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба от „ОМНИКАР АУТО “ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в село Труд, ул.„Карловско шосе“, чрез адв.Т.К., срещу постановеното по АНД №6347/2021г. по описа на Районен съд Пловдив /ПРС/, VII н. състав съдебно решение № 425/28.02.2022г., с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ №594647-F600344/19.08.2021г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП  Пловдив, с което на дру­жеството, на основание чл.182, ал.1 от Закона за данък върху добавената стой­ност/ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.78, ал.2 ЗДДС и чл.78 ал.3 ЗДДС. Със същото решение жалбо­подателят е осъден и да заплати на НАП сумата в размер на 80 лева разноски.

В жалбата се сочи, че решението на ПРС е незаконосъобразно, като са изложени доводи за наличие на касационни основания – съществено нарушени процесуални правила, нарушение на материалния закон и неправилно определено наказание. Претендира се приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, алтернативно намаляване размера на санкцията до минимума. Моли решението да бъде отменено, като вместо това се постанови отмяна, алтер­нативно изменение на издаденото НП. Претендират се сторените разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание адв. В.К., преупълномощен от адв. Т.К., поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуален представител юрисконсулт К. оспорва жалбата и моли решението на ПРС като правилно и законосъобразно да се потвърди. Подробни съображения излага в депозирано по делото писмено становище. Претендира юрисконсултско въз­награждение и прави възражение за прекомерност на евентуално претенди­рано адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и произ­водството е процесуално ДОПУСТИМО. Разгледана по същество  жалбата е ОСНО­ВАТЕЛНА. Първостепенният съд е изследвал фактическата обстановка във връзка с извършена проверка от органи на ТД на НАП - Пловдив по отношение на „ОМНИКАР АУТО“ ООД. При проверката било установено, че дружеството, като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател по доставка на стока - лек автомобил, марка „Dacia“ модел „Duster“, шаси № VF1HJD40X65677200 при условията на финансов лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, не е извършило корекция на ползван данъчен кредит в размер на 968.05лв. по фактура № **********/11.09.2020г. издадена от „ОББ Интерлийз“ ЕАД, ЕИК *********. Като не е сторило това в законоустановения срок - от 01.10.2020г, до 14.10.2020 вкл., за данъчен период м. 09.2020г., е довело до определяне на декларирания от лицето резултат по ЗДДС за м.09.2020г. в по-малък размер със сумата от 968.05лв. Съгласно договор за финансов лизинг № 0021142/N/04.09.2020г., сключен между „ОББ Интерлийз“ ЕАД, в качеството на лизингодател и „ОМНИКАР АУТО“ ООД в качеството на лизингополучател, лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване при условията на финансов лизинг с възможност за закупуване следните лизингови вещи, сред които: лек автомобил, марка „Dacia“ модел „Duster“, шаси № VF1HJD40X65677200.

Автомобилът бил предаден на лизингополучателя на 04.09.2020г., видно от Удостоверение за приемане, Приложение - 1, от същата дата. За извършената доставка, „ОББ Интерлийз" ЕАД издало фактура № **********/11.09.2020г. с данъчна основа 4 840.27 лв. и ДДС 968.05лв., по която ДДС бил начислен от лизинговото дружество в данъчен период м. 09.2020г. През м. 09.2020г. по фактурата било ползвано право на данъчен кредит по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗДДС и от „ОМНИКАР АУТО“ ООД. С Протокол за взаимно прихващане на дължими и изискуеми парични задължения от 11.09.2020г. към Договор за Финансов лизинг № 0021142/N/04.09.2020r., същият бил частично прекратен по отношение на гореописания лек автомобил.

Във връзка с развалянето на доставката, от страна на доставчика било издадено кредитно известие № **********/18.09.2020г. с данъчна основа „минус" 4840.27 лв. и ДДС - „минус 968.05лв., което е трябвало да бъде отразено в резултата по ДДС на „ОМНИКАР АУТО“ ООД за данъчен период м.09.2020г. В данъчния период, през който е било извършено намалението на данъчната основа по доставката - м.09.2020г. „ОМНИКАР АУТО“ ООД е следвало да направи корекция на ползван данъчен кредит в размер на 968.05 лв. по фактура **********/11.09.2020г., като отрази издаденото от доставчика кредитно известие № **********/18.09.2020г. в дневника си за покупки и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх. №16004453040/13.10.2020г. за данъчен период м.09.2020г. „ОМНИКАР АУТО“ ООД е извършило следващата се корекция на ползван данъчен кредит в размер на 968.05лв. със закъснение, като е отразило издаденото кредитно известие в дневника си за покупки и в справка-декларация с вх. №16004542674/13.01.2021 г. Неизвършването на корекцията е довело до определяне на резултат за данъчен период м. 09.2020г. - в по-малък размер, вместо следващия се резултат - „ДДС за внасяне” с включено ДДС при коректно отразяване на кредитното известие. Констатираното е било квалифицирано като нарушение на чл. 78, ал. 2, вр. чл. 78, ал. 3 ЗДДС и за същото бил съставен АУАН с № F600344/11.03.2021г.

Съдът е приел, че правилно административният орган е квалифицирал констатираното нарушение като такова по чл. 78, ал. 2, вр. чл. 78, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗДДС ползван данъчен кредит е стойността на данъка, който регистрирано по този закон лице е приспаднало в годината на упражняване на право на данъчен кредит. Съгласно чл. 2 на същия, регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката. Съгласно ал. 3, корекцията по ал. 2 се извършва в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата по ал. 2, с отразяването на документа по чл. 115 или на новия документ по чл. 116, с който е извършена корекцията, в дневника за покупките и в справка-декларацията за съответния данъчен период. В конкретния случай по отношение на „ОМНИКАР АУТО” ООД е било установено, че същото, като регистрирано лице по ЗДДС и в качеството си на получател по доставка на лек автомобил, марка „Dacia“ модел „Duster“, шаси № VF1HJD40X65677200 при условията на финансов лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, не е извършило корекция на ползван данъчен кредит в размер на 968.05лв. по фактура № **********/11.09.2020г. издадена от „ОББ Интерлийз" ЕАД. Същото е следвало да бъде сторено в законоустановения срок – от 01.10.2020г. до 14.10.2020 вкл., за данъчен период м. 09.2020г. Неизвършването на корекцията е довело до определяне на декларирания от лицето резултат по ЗДДС за м. 09. 2020 г. в по-малък размер със сумата от 968.05лв. За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакува­ното НП, състав на районния съд е приел, че от една страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на дружеството на вме­неното му нарушение на ЗДДС, а от друга, че наложеното му на­ка­­зание съот­ветства на осъществената от него про­тивоправна дейност, как­то и че не са налице допуснати съществени нарушения на про­цесуалните правила от админист­­­ра­­тив­нонаказващия орган. Прието е също така и че извършеното наруше­ние не е маловажен случай по чл.28 ЗАНН. Така постановеното решение е неправилно.

Фактите по делото не са спорни, както и не е спорно извършеното нарушение, изразяващо се в неотра­зя­ване на получен данъчен документ – кредитно известие в отчетните регистри за съответния данъчен период – м.09.2020г., което е довело до определяне на данъка в по-малък размер. Не е спорно също така, че корекцията е извършена като кредитното известие е отразено в дневника за покупки и СД за м.12.2020г., т.е. преди съставяне на АУАН, по инициатива на наказаното лице. В случаи от вида на разглеждания обаче, националната юрисдикция след­ва да съобразява обстоятелства като срока, в който нарушението е отстра­нено, неговата тежест, както и дали размерът на наложената санкция не надх­върля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане, което се констатира, че не е било направено/в този смисъл Решение на СЕС по дело С-259/12 на СЕС/. Това е така, защото в случая е налице национална правна уредба, съг­ласно която за несвоевременното неизпълнение на задължението за деклари­ране се налага санкция, чийто размер съответства на 100% от недеклари­раната сума, но не по-малко от 1000 лева и то при положение, че към момента на установяване на нарушението, същата вече е била декларирана, макар и с известно закъснение. При това положение и като се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с посочената санкция, както и начинът за определянето на нейния размер, настоящият съдебен състав прие­ма, че наложената санкция е в несъответствие с принципа на пропорционал­ност. Все в тази насока следва да бъде съобразено, че преценката дали така наложената санкция е пропорционална на допуснатото нарушение, следва да бъде основана и на практиката на СЕС по дело С-259/12, което е с предмет: Данъчни въпроси - ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Принципи на данъчен неут­ра­­литет и на пропорционалност - Несвоевременно счетоводно отразяване и декла­риране на анулирана фактура - Отстраняване на нарушението - Внасяне на данъка - Държавен бюджет - Липса на вреда - Административна санкция. Делото е образувано по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Пловдивски административен съд (България) с акт от 15 май 2012г., постъпил в Съда на 24 май 2012г. Запитването е отправе­но в рамките на спор между Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив и „Родопи-M 91“ООД по повод наложена на последното административна санкция заради несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура. В разгледания от Пловдивския админист­ра­тивен съд казус се касае до неотразяване анулирането на фактура, но съдът счита, че с оглед факта, че се отнася до неотразяване на данъчен документ, което задължение е вменено със ЗДДС и наказуемо по чл.182 ал.1 ЗДДС, както е и в процесния казус, няма пречка и следва да бъде съобразена практиката на СЕС. Това е така, защото Директивата за ДДС не предвижда изрично система от санкции в случай на неспазване на предвидените в нея задължения, които данъч­но­задължените лица следва да изпълняват. Съгласно постоянната съдеб­на практика при липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те обаче са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи/в този смисъл Решение от 19 юли 2012г. по дело Redlihs, C-263/11/. При това положение, санкциите, които държавите членки могат да приемат, за да осигурят точното налагане и събиране на данъка и да предотвратят избягването на данъчно облагане и по-специално, за да гаранти­рат спазването на задълженията на данъчнозадължените лица за коригиране на отчетността им след анулирането на фактура, по която са извършили приспадане, в т.ч. и какво в случая се касае за коригиране отчетността след издаване на ДКИ, не биха могли на първо място да поставят под въпрос неутралитета на ДДС, който е основен принцип на общата система на ДДС и не допуска икономическите оператори, които осъществяват едни и същи сделки, да бъдат третирани по различен начин при събиране на ДДС/в този смисъл Решение от 29 юли 2010г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, Jozwiak, Orlowski, C-188/09 и Решение от 29 март 2012г. по дело Belvedere Costruzioni, C-500/10/. СЕС сочи в решението си, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер/Решение по дело Redlihs, посочено по-горе, точки 46 и 47, както и цитираната съдебна практика/. В заключение СЕС указва, че Националната юрисдикция следва да прецени - предвид членове 242 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, с оглед на обстоятелствата по спора в главното производство и по-специално на срока, в който нарушението е отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното наличие на избягване на данъчно облагане или заоби­каляне на приложимия закон, за които отговаря данъчнозадълженото лице - дали размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постига­не на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. По дело С-263/11 СЕС в решението си, т.55, сочи, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не е изключено да е в противоречие с принципа на пропорционалност нацио­нал­на правна норма, която допуска на лице да се наложи глоба, чийто размер се определя чрез прилагането на обичайната ставка на ДДС към стойността на доставените стоки.

Директивите като акт на ЕС, съдържащи правни норми, следва да бъдат транспонирани в националното законодателство на държавите-членки. Въпреки това обаче дадени разпоредби от директивите могат да имат директен ефект, както е постановено за първи път в дело 41/74 Van Duyn ECLI:EU:C:1974:133 и дело 148/78 Ratti ECLI:EU:C:1979:110. Когато разпоредбите на една директива са безусловни и достатъчно прецизни, тези разпоредби могат да се използват от лице срещу държавата. Една разпоредба на законодателството на ЕС е безусловна тогава, когато не подлежи – като прилагане и ефект - на предприе­мане на каквито и да било мерки - нито от страна на институциите на ЕС, нито от държавите-членки. Освен това дадена разпоредба е достатъчно прецизна, за да бъде използвана от лице и приложена от съда тогава, когато задълже­нието, което тя вменява, е формулирано по недвусмислен начин. Независимо дали дадена разпоредба има директен ефект, националното законодателство следва да се тълкува в светлината на езика и целта на дадена директива, за да бъдат постигнати нейните намерения, съобразно концепцията за националните съдилища като част от държавата-членка, субект на задълженията по тази директива. Макар това задължение за „конформно тълкуване“ да се прилага първоначално спрямо вътрешното законодателство, конкретно изпълняващо директивата, задължението е по-широкообхватно. СЕС пояснява, че: „Принци­път националното законодателство да се тълкува конформно със законода­телст­вото на ЕС изисква националните съдилища да направят всичко в рамките на правомощията си, като вземат предвид националното законода­телст­во в неговата цялост, с оглед гарантиране директивата да се прилага изцяло и постигане на резултат, съответстващ на преследваната от нея цел /Дело C-69/10 Samba Diouf ECLI:EU:C:2011:54, параграф 60/.

Описаната и неспорна между страните фактическа обстановка дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че в конкретния случай предвидената в разпоредбата на чл.182 ал.1 ЗДДС имуществена санкция се явява непропорционално висока спрямо тежестта на санкционираното от нацио­налната норма нарушение. Това е така, защото, както вече се посочи и по-горе, закъснението е в рамките на три месеца, а самото нарушение е отстра­нено преди образуване на административнонаказателното производство. Пора­ди което налагането на санкция в размер на 1 000 лева, е в несъответствие с принципа на пропорционалност. Казано по друг начин, санкционната норма на чл.182 ал.1 ЗДДС надхвърля необходимото за постигане на целите на Директива 2006/126/ ЕО, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предот­вратяване избягването на данъчно облагане. Спазването на принципа за примата на европейското право над нацио­нал­ното законодателство налага националните правоприлагащи органи да откажат прилагане на противоречащата национална правна норма. Налице е самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление поради незаконосъобразност, произтичаща от наличието на противоречие на чл.182 ал.1 ЗДДС с принципа на пропорционалност, регламентиран в чл.5 §4 от Договора за Европейски съюз. От изложеното следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валидно и допустимо, но неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се отмени наказателното постановление.

По разноските.

С оглед изхода от спора, следва да се отмени и решението в частта на присъдените разноски. На касатора се дължат направените такива, които се конста­тираха общо в размер на 600 лева – заплатено адвокатско възнаграж­дение за процесуално представителство пред ПРС и ПАС. За неоснователно съдът намира възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като същото е определено съобразно правилата на Наредба №1 от 09.07. 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав

 

Р      Е      Ш      И

                  

ОТМЕНЯ Решение № 425/28.02.2022г. АНД №6347/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII н. състав КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТА­­НОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №594647-F600344/19.08. 2021г., издадено от заместник директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на „ОМНИ­КАР АУТО“ООД на основание чл.182, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санк­ция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл.78, ал.2 ЗДДС и чл.78 ал.3 ЗДДС.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр.София, да заплати на „ОМНИКАР АУТО“ООД, с ЕИК *********, сумата от общо 600 /шестстотин/ лева, разноски за двете съдебни инстанции.

 РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.                            

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ :