№ 669
гр. Варна, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20233100500600 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№
27.02.2023г., подадена от ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, срещу решение №3808/05.12.22г., постановено по гр.д.№5769/22г.
на ВРС, в частта, в която е осъдено ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД да заплати на С. Г. С., ЕГН ******
разликата над 826,21 лева до размер на 1060,98 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на заден
капак, задна броня, капак за теглич и стоп в задна броня на собствения на ищеца лек
автомобил марка „Ауди“, модел „Ку7“, рег. № ******, причинени в резултат на
реализирано на 05.08.2021 г. ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „Ауди“,
модел „Ку7“, рег. № ******, застрахован при ответника по договор „Гражданска
отговорност“ при, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба - 09.05.2022 г., до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл.432, ал.1 КЗ.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението. Изложени са доводи по отношение определения размер на обезщетението
за имуществени вреди, като е акцентирано върху пропуска на първоинстанционния съд
да съобрази, че към датата на застрахователното събитие МПС „Ауди“ рег. № В******
е бил в период на експлоатация над 13 г. и не е подлежал на гаранционно обслужване,
поради което е икономически неоправдано обезщетението да се определя по цени от
официален сервиз. Сочи се още, че ищецът не е доказал извършването на действителен
ремонт на автомобила. Счита, че обезщетението следва да се определи по Методиката
към Наредба № 24, евентуално намира, че като база за определянето му следва да са
вземе предвид варианта за заключението при която средната пазарна цена за час труд
1
от 17,00 лева с ДДС. С оглед на изложеното настоява за отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване отхвърляне на иска.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна С. Г. С., чрез адв. А. депозира
писмен отговор. Оспорва приложимостта на Методиката към Наредба № 24, тъй като
по този начин според страната не се отчитат действително претърпените вреди.
Намира, че обезщетението следва да се определи по средни пазарни цени след
приспадане на заплатената извънсъдебно сума. Като се позовава, че при постановяване
на първоинстанционното решение съдът е съобразил доказателствата по делото, вкл.
назначената СТЕ, настоява за неговото потвърждаване като правилно и
законосъобразно
В съдебно заседание пред въззивния съд страните не се представляват. С
нарочни молби поддържат становищата си по спора.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
за заплащане на обезщетение за сумата от 1060,98 лева за нанесени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на заден капак, задна броня, капак за теглич и стоп в
задна броня на собствения на ищеца лек автомобил марка „Ауди“, модел „Ку7“, рег. №
******, причинени в резултат на реализирано на 05.08.2021 г. ПТП по вина на водача
на лек автомобил марка „Ауди“, модел „Ку7“, рег. № ******, застрахован по договор
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество към момента на настъпване на
инцидента, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране
на исковата молба - 09.05.2022 г., до окончателното изплащане на обезщетението.
Ищецът е твърдял настъпила в неговия патримониум имуществена увреда по
вина на застрахован при ответника водач на л.а. „Ауди Ку7“ с рег. № ******.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД се е позовала, че изплатеното извънсъдебно
обезщетение в размер на 365,54 лева е достатъчно за покриване на ремонтно-
възстановителните дейности по процесния лек автомобил „Ауди“, модел „Ку7“, рег. №
******. Евентуално, оспорвайки претендирания размер, счита че при присъждане на
допълнително обезщетение следва да се съобрази годината на производство на
автомобила, периода на експлоатация, коефициента на овехтяване и степента на
увреждане. Акцентира, че към датата на инцидента процесният автомобил е бил в
употреба над 13 години, като същият не подлежи на гаранционно обслужване и не е
необходимо ремонтните дейности да бъдат осъществени от официален сервиз на
съответната марка. При възстановителните дейности могат да се използват резервни
части от алтернативни доставчици. С оглед горното, настоява за отхвърляне на иска,
евентуално обезщетението да бъде намалено до размера на действителните вреди.
Претендира разноски.
С протоколно определение от 16.11.2012 г., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е
допуснато изменение в размера на предявения иск посредством неговото увеличаване
за сумата от 1060,98 лв., съставляваща дължимо обезщетение, определено като
разликата между стойността на възстановителните дейности и заплатеното от
застрахователя обезщетение.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
2
решението, а по допустимостта – само в обжалваната част. В обхвата на така
посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително. Предявен е иск с
правно основание чл. 432 КЗ, като с оглед неоспорването от страна на ответника
относно предявена писмена претенция пред застрахователя съгласно чл. 380 КЗ и
респективно, за обективиран отказ за изплащане на застрахователно обезщетение в
предявения размер, искът се преценява за допустим.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди предполага установяването при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по
застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
В случая по делото е прието за безспорно, че между собственика на лек
автомобил „Ауди “, модел „Ку7 “, рег. № ****** и ответното дружество е сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към 05.08.2021 г., както и че
ответникът е заплатил сумата в размер 365,54 лева на 11.08.2921 г., която представлява
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди по лек автомобил
„Ауди“, модел „Ку7“, рег. № ******, в полза на ищеца С. С..
Пред въззивния съд не е въведен спор относно механизма на произшествието,
вината на застрахования при ответника водач за произшествието, като и причинната
връзка между произшествието и щетите по увредения автомобил. Спорът е единствено
относно размера на дължимото обезщетение.
Според общата за всички случаи на имуществено застраховане разпоредба на чл.
386, ал. 2 от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на
вредите е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1
КЗ /, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Изрично относно обезщетенията за
вреди на моторни превозни средства е предвидено, че се определят в съответствие с
приета от Комисията за финансов надзор Методика за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди (чл. 499, ал. 2, изр. 2-ро от КЗ). Съгласно разпоредбата на чл. 2
от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС,
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се
прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд и урежда и взаимоотношенията
между трети лица, претърпели имуществени вреди, и застрахователя, който дължи
застрахователно обезщетение по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" (чл. 3, ал.1, т.1 от Методиката).Изрично в чл. 4 на Методиката е
предвидено, че същата се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не
3
са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в
сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна
оценка.
Въз основа на изложеното съдът цени като неоснователно твърдението на
ответното дружество – въззивник, че при определяне на обезщетението по чл. 432, ал.
1 от КЗ следва да приложи на Методиката към Наредба № 24/08.03.2012 г.
Безспорно е, с оглед приложимите норми на КЗ, че дължимото в настоящия
случай обезщетение следва да се определи по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка по делото е
изслушана техническа експертиза.
Според заключението на експерта стойността на ремонта за отстраняване на
причинените вреди при средни пазарни цени за труд в сервизи, отговарящи на
съвременните изисквания за качество( притежаващи сертификат за качество) и
непритежаващи такъв сертификата възлиза на 1426,52 лева, а при изключване на
официалните сервизи- 1090,95 лева.
Няма основание стойността на ремонта в сертифициран сервиз да се изключи
при преценката на размер на обезщетението. Както се посочи по-горе целта е
репарацията да се измери със средна пазарна стойност на ремонта. Официалните
сервизи, подобно на останалите сервизи функционират на общ пазар и в този смисъл
офертните им цени формират общо размера на средните пазарни. Ответникът /сега
въззивник/ не се позовал при приемане на заключението на поддържания с жалбата
довод, че е възможно официалните сервизи да не обслужват автомобили с марката на
процесния, не е и поискал събиране на доказателства пред настоящата инстанция. Ето
защо това му оплакване следва да се игнорира.
Ето защо съдът намира, че следва да се кредитира варианта по т. 2 от
заключението.
С оглед горното и като се имат предвид действителна стойност на разходите за
възстановяване на повредите (1426,52 лв.), общия размер на претендираното
обезщетение и безспорния факт, че ищецът е получил част от него (365,54 лв.), то
обосновано следва да се заключи, че разликата в размер на 1060,98 лева се дължи за
плащане от ответното дружество на ищеца като собственик на увреденото МПС.
С оглед на изложеното наведените оплаквания срещу законосъобразността на
обжалваното решение се явяват необосновани.
Първоинстанционният акт следва да се потвърди, като правилен и
законосъобразен.
По разноските:
С оглед изхода от спора и направеното искане, въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна сторените пред настоящата инстанция
разноски, възлизащи в размер на 480 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност, което е релевирано своевременно, се явява
неоснователно, доколкото заплатеният хонорар е съобразен с минималния размер по
Наредбата за адвокатските възнаграждения,
Мотивиран от изложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3808/05.12.22г., постановено по гр.д.№5769/22г.
на ВРС, в частта, в която е осъдено ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД да заплати на С. Г. С., ЕГН ******
разликата над 826,21 лева до размер на 1060,98 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на заден
капак, задна броня, капак за теглич и стоп в задна броня на собствения на ищеца лек
автомобил марка „Ауди“, модел „Ку7“, рег. № ******, причинени в резултат на
реализирано на 05.08.2021 г. ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „Ауди“,
модел „Ку7“, рег. № ******, застрахован при ответника по договор „Гражданска
отговорност“ при, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба - 09.05.2022 г., до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл.432, ал.1 КЗ.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище: гр.
София, ж.к. Дианабад, бул. Г.М.Димитров № 1 да заплати на С. Г. С., ЕГН ****** ,
сумата от 480 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивната
инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5