Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 60
гр. Брезник, 05.11.2018
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД БРЕЗНИК, в открито заседание на втори
октомври две хиляди и осемнадесета година, I състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РОМАН Н.
и секретар МАРИЯНА ГИГОВА, като разгледа н.а.х. дело
№ 76 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.Б.Н.
против наказателно постановление № 18-0249-000282/16.05.2018 г. на Началник
Отдел към ОДМВР Перник, с което на
основание
чл. 638, ал. 2, пр. 1-во вр.
чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена
Санкция” в размер на 800 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Иска се отмяна на постановлението.
Въззиваемата
страна не изразява становище по жалбата.
Районен
съд Брезник след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите и възраженията
на страните, приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което е
процесуално допустима.
Съдът констатира
при извършената от него служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до
незаконосъобразност на наказателното постановление и неговата отмяна само на
процесуално основание без да се разглежда спора по същество.
По
отношение на обжалваното наказателно постановление – същото съдържа реквизитите
по чл. 57 ЗАНН, но административно наказващият орган не е представил
доказателства относно компетентността си да издава наказателни постановления.
Видно от наказателно постановление № 18-0249-000282 от 16.05.2018 г. Началник отдел към
ОД на МВР Перник е посочил като източник на компетентността си Заповед рег. №
313з-293/12.02.2018 г. на Директора на ОД на
МВР Перник. В чл. 47, ал. 1 от ЗАНН изрично се посочва кой може да налага административни наказания – това са
„ръководителите на ведомствата и организациите, на които е възложено да
прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение“,
„длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ“, както и
съдебните и прокурорските органи в предвидените от закона случаи. „Съответният
закон“ в процесния случай е ЗДП. Чл. 189, ал. 12 от същия закон предвижда, че
„Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на транспорта и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица, съобразно тяхната компетентност“. Цитираната разпоредба
недвусмислено убеждава, че само съответният министър има право да упълномощи
съответно длъжностно лице да извършва тази дейност. Наказателното постановление
ще бъде издадено от компетентен орган, когато съответният началник е
упълномощен от министъра на вътрешните работи да упражнява тази дейност. По
делото липсват каквито и да било доказателства Директора на ОД на МВР да може
да делегира дадени му от Министъра на МВР правомощия по отношение издаването на
наказателни постановления по ЗДвП. С оглед изложеното до момента следва
изводът, че оспорваното наказателно постановление е издадено от некомпетентен
орган, поради което е незаконосъобразно на това основание.
В разпоредбата на чл. 638, ал. 2, пр. 1 от КЗ е посочено, че на физическо лице по чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ, което повторно не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага
административно наказание „Глоба“ от 800 лв. Разпоредбата
кореспондира с общото правило, че административно наказателната отговорност
поначало е лична. Логично посочената разпоредба вменява отговорност само за
физическото лице, за което е предвидено единствено приложимото за физически
лица наказание – „Глоба“, а не „Имуществена
санкция“,
приложима по отношение на юридическите лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 13 от ЗАНН за административни нарушения
могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания: обществено
порицание; глоба; временно лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност. Тези наказания са предвидени само по отношение на
физическите лица, тъй като за да бъде определено, като административно
нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно – чл. 6 от ЗАНН, а
вина могат да формират само физически лица по арг. от чл. 24 и 26 от ЗАНН.
Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от Закона за
административните нарушения и наказания, в самостоятелна глава ІV-та „Административно наказателни санкции спрямо юридически
лица и еднолични търговци“, която е след глава ІІ-ра „Административни нарушения и наказания“. Имуществената санкция е отделен правен институт,
въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, без виновна
отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.
Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ,
постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на
юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност.
Видно е, че законодателят прави ясно разграничение
между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти
доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни
разпоредби. Имуществената санкция не е сред административните наказания,
визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за
които административно наказателна отговорност могат да носят само физически
лица, именно заради това, следва да се прави същностна разлика между „Глоба“ и „Имуществена санкция“, тъй като и двете касаят парично задължение на
субекта на отговорността или парично вземане от страна на държавата. В случая
от атакуваното НП е видно, че със същото е ангажирана отговорността на
физическото лице К.Б.Н., а не
на юридическо лице, ето защо наказването му с „Имуществена санкция“, вместо с
предвиденото по закон наказание „Глоба“, е допуснато съществено нарушение на материалния
закон, в какъвто смисъл са и изложените от процесуалният представител на
жалбоподателя съображения. Действително волята на законодателя е видът на
наказанието да е съответен на субекта на административнонаказателна отговорност
и след като в случая се касае за ФЛ, то наказанието следва да е „Глоба“ в съответствие
с принципа на законоустановеност на наказанието.
Отчетените пороци са съществени и не може да бъдат санирани на тази фаза на процеса, тъй като водят до опорочаване на цялата процедура по ангажиране на административно
наказателната отговорност на нарушителя и те обосноват отмяна на атакуваното НП.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 18-0249-000282 от 16.05.2018 г. на
Началник отдел при ОД на МВР гр. Перник, с което на основание чл. 638, ал. 2, пр. 1-во вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ на К.Б.Н. ***, с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Имуществена Санкция” в размер на 800 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд – Перник в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:____________________