№ 182
гр. Варна, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Ирена Н. Петкова
Златина Ив. Кавърджикова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502468 по описа за 2021 година
Настоящото производство е въззивно и е образувано по въззивна
жалба, депозирана от Ив. Ив. Ив., ЕГН ********** от с. Боряна, общ.
Дългопол, чрез процесуалния му представител адв. Т.Я., срещу решение №
143 от 28.07.2021г., постановено по гр. дело № 1191/2021г. на РС - Провадия,
с което въззивникът е осъден да заплати на Р. В. М., ЕГН **********, сумата
от 2 100 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на нанесена телесна
повреда, обуславяща временно разстройство на здравето, неопасно за живота
на ищеца, от собственото на ответника мъжко домашно говедо, както и
сумата от 2 100 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в нанесени щети на претежавания от
ищеца лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № В 7399 РВ - мигач преден ляв, броня
предна, калник преден ляв, врата предна лява, врата задна лява, калник заден
ляв, стоп ляв външен, стоп ляв вътрешен, капак багажник, стоп десен
вътрешен, калник заден десен, броня задна, стъкло дясно огледало – от
притежаваното от ответника мъжко домашно говедо, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 30.09.2020г. до окончателното изплащане
1
на вземанията, на основание чл. 50 от ЗЗД. В жалбата се сочи, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона и при
неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Счита се, че
първоинстанционният съд е кредитирал безкритично свидетелските
показания на съпругата на ищеца, както и заключението на СМЕ по
отношение на претърпените неимуществени вреди. Намира за недоказано
обстоятелството, че твърдените имуществени вреди по автомобила на ищеца
да са нанесени на 30.09.2020г. Счита за необоснован размера на претенцията,
доколкото от заключението на СТЕ се установявало, че пазарната стойност на
автомобила е в размер на 2 000 лв. Отправеното искане е да се отмени
обжалваното решение, а в условията на евентуалност – да се намалят
размерите на присъдените обезщетения.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата Р. В. М..
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения
от страните:
В исковата молба ищецът Р. В. М. сочи, че на 30.09.2020 г. около 15.00
ч. пред дома си, е бил нападнат от бик, собственост на ответника Ив. Ив. Ив.,
като животното му е нанесло удар с глава в областта на корема, подхвърлил
го нагоре, при което го съборил на земята. В тази връзка се посочва, че е
получил травматични увреждания – кръвонасядане по вътрешната
повърхност на дясната мишница, ожулване, мораво кръвонасядане под пъпа с
диаметър около 25 см, ожулване около пъпа, болезненост в дясното коляно,
обуславящи временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Сочи, че
е изпитал стрес и уплаха от нападението на бика. Заявява, че постоянно се
събуждал, имал кошмари и липса на нощен сън. На следващо място, навежда
твърдения, че животното е причинило щети на паркирания на улицата личен
автомобил на ищеца, изразяващи се в счупени два стопа, огънати врати и
калници, счупено странично огледало, повредена броня, както и драскотини
по боята. За обезщетяване на причинените вреди ищецът претендира
собственика на животното да му заплати сумата от 3 000,00 лева (частичен
иск от общ размер на вземането от 5 000,00 лева), представляваща
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, вследствие на нанесена телесна повреда на ищеца от
собственото на ответника мъжко домашно говедо – бик. Претендира се и
сумата от 2 100,00 лева представляваща обезщетение за причинени на ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в нанесени щети на претежавания от
2
ищеца лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № В 7399 РВ от собственото на
ответника мъжко домашно говедо – бик. Претендира се и законната лихва от
датата на увреждането, както и направените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът Ив. Ив. Ив., ЕГН **********, е депозирал писмен отговор в
срока по чл. 131 ГПК. Счита предявените иск за допустим, но неоснователен.
Не оспорва, че е собственик на малък бик на деветмесечна възраст, но счита,
че не е възможно твърдените от ищеца травми да са причинени добичето,
предвид неговата тежест и сила. Счита за недостоверни наведените твърдения
за изпитани стрес и уплаха, предвид поведението на ищеца в деня на
инцидента и след това, който още същият ден извел на паша собствената си
крава и се занимавал с обичайните по това време селскостопански дейности,
вкл. събиране на жито. Посочва, че не са представени доказателства, че
щетите по автомобила са получени в деня на инцидента. Моли исковете да
бъдат отхвърлени.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл.50 ЗЗД,
която предвижда, че за вредите, произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират,
а ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато
животното е избягало или се е изгубило.
Безспорно е в производството, че ответникът И.И. е собственик на
домашно говедо, както и че същото е било избягало на процесната дата и се е
намирало пред къщата на ищеца Р.М.. Безспорно е и обстоятелството, че
между животното и ищеца е било налице стълкновение, като ответникът във
въззивната си жалба оспорва единствено интензитета и силата на ударите,
които животното е нанесло на ищеца, както и получените в резултат на това
вреди. Възраженията в посочения смисъл съставът намира за неоснователни.
Видно от приложеното по делото медицинско удостоверение
№995/20г., издадено от съдебен медик при МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД,
при извършен преглед на ищеца на 02.10.2020г. са установени травматични увреждания
– контузия на дясна колянна става, кръвонасядане и ожулване в пъпната
област на корема, кръвонасядане и ожулване по вътрешната повърхност на
дясната мишница. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с
или върху твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат получени по
посочения начин и указаното време. Те са обусловили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. На 01.10.2020г. е извършена ехография на
вътрешни органи на ищеца, а на 30.09.2020г. е бил извикан екип от Спешна
помощ. Тези доказателства безспорно установяват, че на 30.09.2020г. ищецът
3
М. е получил твърдените травматични увреждания в резултат на нападението
от домашното говедо, собственост на ответника. В съвкупност с писмените
доказателства следва да бъдат ценени и гласните такива на св. Д.Г. М.а, която
сочи, че е видяла мъжа си паднал на земята и целия в прах. Бикът се е бил
оплел с веригата около колата. Ищецът е бил пребледнял и много уплашен.
Сочи, че освен удареното по ръката, гърба и крака, е имал и травми по
корема. Сочи, че се е подул там, където е бил намушкан от бика. Показанията
на свидетелката се подкрепя и от изготвената от вещите лица СМЕ – тройна и
единична такава. Вещото лице Чернополски категорично сочи, че описаната
от свидетелката М.а голяма синя подутина в коремната област, в ляво от
пъпа, е вследствие на удара от рогата на телето. Към настоящия момент
подутината е слабо изразена, представляваща формирана фиброзна тъкан,
която няма последствия за здравето. Подутината е последствие от хематом
(кръвонасядане) възникнал след удара от рогата на добичето. Подутината е
неболезнена при натиск, в стадии на почти пълно възстановяване,
съответстващ на времето от настъпване на инцидента. Наличната подутина е
на място, различно от областта на извършената оперативна интервенция от
херния. Няма данни за рецидив на пъпната херния и поставеното платно не
може да бъде причина за поява на подутина в зоната на нанесената от рогата
травма. Предвид това и възраженията на ответника в обратния смисъл са
несъстоятелни. Вещите лица са посочили, че Травмите, в своята съвкупност,
обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на ищеца.
Оздравителният процес на посочените увреждания продължава обичайно
около 15-20 дни. Свидетелката сочи, че ищецът е започнал да страда от
безсъние. Налага се да пие обезболяващи, поради травматичните увреждания.
Вещото лице К. е посочило, че след инцидента ищецът е изпаднал в остра
стресова реакция по смисъла на медицинската наука „психиатрия“, която
понякога отзвучава в рамките на седмица, най-много месец, като за
преодоляване на среса повлиява и липсата на последващи срещи от ищеца с
животното. Към настоящия момент не се диагностицират психични или
психологични разстройства при ищеца, които да имат връзка и да са
изводими от процесния инцидент.
Установеното от вещите лица и от свидетелката М.а не се разколебава
от показанията на свидетелите М.В. и К.В.. Фактът, че ищецът е бил
забелязан същия и на следващия ден да извършва рутинните си ежедневни
задължения не изключва възможността същият да е търпял болките и
страданията, причинени от получените травматични увреждания. Последните
не са били видими външно, тъй като са били на закрити части от тялото /под
облеклото/. А какво е било психическото състояние на ищеца също не може
да се установи от свидетелите само по външния вид на пострадалия. Предвид
горното и съставът приема, че по безспорен начин са установени причинените
на ищеца вреди от животното, собственост на ответника. Причиненото
разстройство на здравето, продължило около 20-30 дни, изключая получената
травма на корема, която едва към момента на прегледа е почти отшумяла- т.е.
4
около 9 месеца след инцидента. Като съобрази получените травми, както и
сравнително краткия възстановителен период, причинените на ищеца
неудобства, изразяващи се в посттравматичен стрес, безсъние, безпокойство,
съдът намира, че сума от 2 100 лв. до известна степен обезщетява ищеца М. за
причинените му неимуществени вреди. Решението на ПРС следва да бъде
потвърдено в посочената част, касаеща присъденото обезщетение за
неимуществени вреди.
Досежно имуществените вреди и наведените в жалбата
възражения:
Липсват ангажирани доказателства, установяващи твърденията на
ищеца, че сочените щети са причинени вследствие на процесния инцидент.
Свидетелски показания, изключая показанията на свидетелката М.а,
установяващи конкретно по вид нанесените щети, не са събрани.
Свидетелката сочи, че е видяла как животното вдига колата с рогата си и я
помръдва. О тези показания, в съвкупност с присъединените към
доказателствата по делото, материали от досъдебното производство, може да
бъде направен извод за вида на претърпените щети. По делото е приложена
преписка УРИ № 324000-8953/2020 г. по описа на РУ Провадия, която
съдържа дадени от ответника И. обяснения. И. изрично сочи, че
непосредствено след инцидента е видял, че са били нанесените щети по
автомобила на ищеца - счупени стъкла на двата задни стопа, драскотини от
лявата страна на двете страни и калника, счупено дясно странично огледало.
Тези показания на И. следва да бъдат кредитирани като признание на
неизгодни за първия факти. Затова и следва да бъде прието за установено, че
описаните от И. щети в действителност са били причинени на автомобила на
ищеца от собственото на първия животно. Описаните от ответника щети
съответстват отчасти на сочените от ищеца в исковата молба щети. Затова и
съобразно заключението на вещото лице по САЕ експертиза съставът приема,
че щетите, описани таблицата на л.99 по т. от 1 до 15, изключая точки 1, 2, 9,
и 12, са причинени от бичето на ответника. Тези вреди следва да бъдат
обезщетени съобразно посочените от вещото лице стойности на
необходимите суми за закупуване на нови части и ремонт. След като сборува
дадените от вещото лице цени по т. 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10 и 11, 13 и 14 съдът
намира, че причинените материални щети върху л.а. възлизат на стойност от
1 536,41 лв. До този размер искът за заплащане на обезщетение следва да бъде
уважен и отхвърлен за разликата над тази сума до 2 100 лв. Решението на
ПРС следва да бъде отменено в частта, с която И.И. е осъден да заплати
разликата над 1 536,41 лв. до 2 100 лв. Решението следва да бъде потвърдено
в частта, с която И. е осъден да заплати сумата от 1 536,41 лв.
С молба от 19.11.2021г. процесуалният представител на въззиваемата
страна е претендирал присъждане на разноски, включително и адвокатски
хонорар по чл.38 ал.2 ЗА.
5
Молбата е неоснователна. Пред настоящата инстанция липсват
представени доказателства, установяващи, че адв. Д. е осъществявал
процесуалното представителство на Р.М. при условията на чл.38 ал.2 ЗА.
Приложеният на л.10 от делото на ПРС договор за правна защита и
съдействие не е при условията на чл.38 ЗА, а е уговорено заплащане на
процесуалния представител. Предвид горното и доколкото липсват
доказателства за въззивната инстанция да е налице осъществявано
процесуално представителство при условията на чл.38 ЗА, то и разноски в
полза на адв. Д. не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 143 от 28.07.2021г., постановено по гр. дело №
1191/2021г. на РС – Провадия, в частта, с която е осъден Ив. Ив. Ив., ЕГН
********** от с. Боряна, общ. Дългопол, да заплати на Р. В. М., ЕГН
**********, разликата над 1 536,41 лв. до 2 100,00 лева, претендирана като
обезщетение за причинени на М. имуществени вреди, изразяващи се в
нанесени щети на претежавания от ищеца лек автомобил „Ауди 80“ с рег. №
В 7399 РВ - мигач преден ляв, Броня предна, Калник преден ляв, Врата
предна лява, Врата задна лява, Калник заден ляв, Стоп ляв външен, Стоп ляв
вътрешен, капак багажник, Стоп десен вътрешен, калник заден десен, броня
задна, стъкло дясно огледало – от притежаваното от ответника мъжко
домашно говедо, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
30.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземанията, на основание чл. 50
от ЗЗД,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. В. М., ЕГН **********, срещу Ив. Ив.
Ив., ЕГН ********** от с. Боряна, общ. Дългопол, иск за заплащане на
разликата над 1 536,41 лв. до 2 100,00 лева, претендирана като обезщетение за
причинени на М. имуществени вреди, изразяващи се в нанесени щети на
претежавания от ищеца лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № В 7399 РВ - мигач
преден ляв, броня предна, капак багажник, броня задна, които вреди са
причинени от притежаваното от ответника мъжко домашно говедо.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 143 от 28.07.2021г., постановено по гр.
дело № 1191/2021г. на РС – Провадия, в частта, с която е осъден Ив. Ив. Ив.,
ЕГН ********** от с. Боряна, общ. Дългопол, да заплати на Р. В. М., ЕГН
**********, сумата от 2 100 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
нанесена телесна повреда, обуславяща временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на ищеца, от собственото на ответника мъжко домашно
говедо, както и сумата от 1 536,41 лева, представляваща обезщетение за
причинени на М. имуществени вреди, изразяващи се в нанесени щети на
6
претежавания от ищеца лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № В 7399 РВ - калник
преден ляв, врата предна лява, врата задна лява, калник заден ляв, стоп ляв
външен, стоп ляв вътрешен, стоп десен вътрешен, калник заден десен, стъкло
дясно огледало, причинени от притежаваното от ответника мъжко домашно
говедо, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 30.09.2020г. до
окончателното изплащане на вземанията, на основание чл. 50 от ЗЗД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7