№ 7258
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20241110146607 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявена е искова молба, на основание чл. 23, ал. 1 СК от ищеца И. Г. И. срещу Г. В. И., с
която се иска от съда да признае за установено, че ищецът е собственик на ¼ от урегулиран
поземлен имот ******, дело № 39, Нотариус Б.Н., с район на действие СРС, вписана с № 142
НК, ищецът и баща му Г. И. Г. закупили недвижим имот с идентификатор № ***** по
КККР, одобрени със заповед № РД-18-16/23.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК,
с последно изменение със заповед № КД-14-22-618/06.07.2012 г. с площ от 344 кв.м.,
подробно описан и по съседи, заедно с построената в североизточната част на описания
урегулиран поземлен имот едноетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор №
51250.5714.906.1, с адрес: ********, с площ от 46.00 кв.м., поради трансформация на лично
имущество. Ищецът твърди, че е бил в брак с ответницата Г. В. И. към датата 27.08.2012 г.,
когато по силата на договор за покупко-продажба, И. Г. и неговият баща придобиват
гореописания недвижим имот. По време на сделката, бащата на ищеца също е бил в брак с
майка му, като по отношение на двете семейства е бил приложим законовия режим на
съпружеска имуществена общност. Твърди се, че цялата сума за продажбата е заплатена от
бащата на ищеца, от които 7000 лв. с негови лични средства, а остатъкът до 45 000 лв. – с
изтеглен от бащата на ответника и изплатен банков кредит. Ищецът посочва, че баща му
платил тази цена, но с цел да надари само ищеца, но не и съпругата му, за която се сочи, че
няма никакъв принос в придобИ.ето на имота. След смъртта на майката на И. Г. И. и
съпруга на Г. И. Г., ищецът излага твърдения, че е придобил по наследство по закон 1/16
ид.ч. от имота, а съвкупно е собственик на 9/16 ид.ч. С оглед презумпцията за съвместен
принос, ответницата е собственик на 4/16 ид.ч. от имота. Претендира разноски.
Ответната страна, в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
1
намира иска за неоснователен. Посочва, че има принос за придобИ.ето на идеалните части
от имота, тъй като е участвала като съдлъжник при тегленето на ипотечния кредит. Твърди,
че е собственик на 4/16 ид.ч. от имота в съпружеска имуществена общност, Твърди, че
бащата на ищеца е искал да надари не само ищеца, а цялото му семейство, в това число и
ответницата. Излага твърдения, че има принос за придобИ.ето на имота и с теглени от нея
кредити за ремонти и подобрения на жилищната сграда и с цялостния принос в
домакинството. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Делото е върнато за ново разглеждане след обезсилване на постановено съдебно решение.
В мотивната част на решението, въззивният съд посочва, че ищецът иска да бъде признат за
изключителен собственик на ½ идеална част от процесния имот, а не на ¼ идеална част.
Необходимо е да се изложи, че настоящият състав е съгласен с извода на СГС, че в
конкретния случай трансформацията ще настъпи за имуществото, което е придобито в СИО,
а това е ½ идеална част от процесния имот. Това е така, тъй като бащата и майката на ищеца
се твърди да са собственици на ½ идеална част от имуществото, а останалата ½ ищецът и
вече бившата му съпруга. За да е изключителен собственик на вещта СИО при пълна
трансформация, каквито са твърденията, то той следва да претендира установяване на
собственост на ½ идеална част от имота, придобит в режим на СИО.
Искането на ищеца обаче е за установяване на изключителна собственост върху процесния
недвижим имот е за ¼ идеална част, а не на 1/2 част. Съдът не може да се произнася извън
предявения иск, защото ще наруши принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес, залегнал в чл. 6 ГПК. Ето защо съдът разглежда иска на ищеца, съгласно заявеното с
исковата молба и уточнителните молби, както и заявеното уточнение в открито съдебно
заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 23, ал. 1 СК „Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с
лично имущество.
ал.2 Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично
притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е
незначителна.“
Съгласно чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двата съпрузи, независимо от това на
чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на противното
съгласно чл. 21, ал. 3 СК; без значение е дали в придобивния титул основание са посочени и
двамата съпрузи или само някой от тях. Следователно основанието за възникване на
съпружеска имуществена общност е наличието на съвместен принос на съпрузите, който се
2
предполага. Липсата на такъв съвместен принос означава, че индивидуален собственик на
придобитото е станал съпругът, чийто средства или имущество е вложено за придобИ.ето.
По делото е безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че
описаният в исковата молба недвижим имот е придобит по време на брака помежду им; че е
сключен договор за покупко-продажба от 27.08.2012 г., с купувачи ищецът и неговият баща,
като всеки от тях поотделно се намира в брак с режим на съпружеска имуществена общност.
Спорно по делото е единствено обстоятелството дали е налице дарственото намерение на
бащата и ако да – по отношение на ищеца ли е единствено или по отношение на двете
страни.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г., баща на ищеца,
се установява, че първоначално е искал да закупи имота, заедно с жена си и после да го
дарят на сина си. Посочва, че поради по-добри условия по отношение на банковия кредит, е
взел решение да закупи имота, заедно със своя син. Споделя, че не е имал намерение да
дарява жената на сина си.
Останалите показанията на разпитаните по делото свидетели са неотносими към правния
спор, с оглед на което съдът не следва да ги кредитира.
С Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че придобитото по време на брака, независимо на чие име е придобито, е с характер
на вложените в придобИ.ето средства. Всеки съпруг има възможност да предяви иск или
възражение за пълна или частична трансформация, като установи чрез пълно и главно
доказване личния характер на вложените в придобИ.ето средства. За да се докаже, че
придобитото по време на брака не е съпружеска имуществена общност, следва да се
представят доказателства, оборващи презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК. Предявеният иск
касае опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и
доказателствената тежест е на този, който поддържа влагането на лични средства и следва да
изключи приложението на презумпцията като установи влагането на лични средства в
придобИ.ето на конкретна вещ или вещно право. В настоящия случай в тежест на ищеца е да
докаже главно и пълно твърденията си за пълна трансформация на лични средства при
придобИ.е на недвижимия имот, а именно притежанието на лични средства и влагането им
при закупуването на процесния имот. По делото се установи, че процесният недвижим имот
е закупен по време на брака, продажната цена в размер на 45 000 лв. е платена по банков път
чрез превод по банкова сметка за сума в размер на 7 000 лева, а по отношение на останалите
38 000 лева - продавачът е съгласен да му бъде изплатена с кредитни средства.
От представените по делото доказателства, се установява, че средствата, вложени за
закупуване на процесните имоти, не са вложени от ищеца, а от неговия баща. Ищецът,
заедно с баща си придобиват недвижимия имот в законов режим на съпружеска
имуществена общност. По делото не се доказа личен характер на имуществото или
средствата, чрез които е придобито процесното вещно право. Имотът е заплатен частично
със средства от кредит за сумата от 38 000 лв. и частично със сумата от 7 000 лв., която е
3
заплатена в брой при нотариуса, от Г. И.. Не посочено, че договорът е за дарение. Липсва и
приемане на дарението.
Недоказано остана твърдението, че при придобИ.ето на посочения недвижим имот /за
частта, равняваща се на 38 000 лв./ са вложени лични средства на ищеца. Изводът се налага
от събраните по делото доказателства. Не се доказа бащата на ищеца Г. И. Г. да е имал
намерение да надари единствено и само сина си.
Съдът намира за нужно да отбележи, че споделя практиката, обективирана в решение №
81/15.03.2011 г. по гр. д. № 172/2010 г., ВКС, II г. о. и цитираното там решение №
756/22.01.1996 г. по гр. д. № 809/1995 г., ВКС, I г.о., касаеща обичайното намерение на
родителите да надарят само детето си, но не и неговия съпруг, но в случая се установява
намерение на платилия продажната цена родител да дари парични средства не само на
своето дете, но и на неговия съпруг, който и изрично е посочен като съдлъжник по договора
за кредит, който е сключен с оглед покупко-продажбата на имота.
Изводът на съда, че произходът на вложените средства е личен /извънбрачен/ не може да
почива на предположения и предвид гореизложеното, съдът приема за недоказан искът по
чл. 23, ал. 1 СК за придобИ.е на процесния недвижим имот с лично имущество. Ето защо
искът с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за признаване за установено, че ищецът е
собственик на процесния недвижим имо,т въз основа на пълна трансформация на лично
имущество, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В допълнение следва да посочи, че не са налице и основания за признаване на ответника на
изключителен собственик на процесната вещ поради частична трансформация.
Относно разноските.
Ищецът с оглед изхода на делото няма право на разноски. Ответницата на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК има право на такива, като претендира тяхното присъждане. По делото се
установява същата да е сторила разноски в размер на 800 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, поради което и да й бъдат присъдени в посочения размер.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира
същото за неоснователно. От образуване на производството до приключване на съдебното
дирене са изминали около три години, през които процесуалният представител е депозирал
становище и се е явявал в съдебни заседания. Размерът от 800 лв. не е прекомерен за
производства по реда на чл. 23 СК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И. Г. И., ЕГН **********, срещу Г. В. И.,
4
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 23,ал.1 СК за признаване за установено, че И. Г.
И., ЕГН **********, въз основа на трансформация на лично имущество, е собственик на ¼
ид.ч. от недвижим имот дворно място с идентификатор № ***** по ККР на с. ******,
одобрени със заповед № РД-18-16/23.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение със заповед № КД-14-22-618/06.07.2012 г. с площ от 344 кв., подробно
описан и по съседи, описан в Нотариален акт за продажба на застроен урегулиран поземлен
имот ******, дело № 39, Нотариус Б.Н., с район на действие СРС, вписана с № 142 НК,
заедно с ¼ ид.ч. от построената в североизточната част от същото УПИ жилищна сграда с
идентификатор № 51250.5714.906.1 на един етаж с площ от 46 кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. Г. И., ЕГН ********** да заплати на Г. В. И.,
ЕГН **********, сума в размер на 800 лв., представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок, считано
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5