№ 104116
гр. София, 01.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Частно гражданско дело
№ 20251110133386 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 196983/05.06.2025г. на заявителя „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, съдържащо искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист срещу длъжника В. Ц. Д. за следните суми по договор за потребителски
кредит № 3049889, сключен на 25.09.2024г. с „Кредисимо“ ЕАД като заемодател, вземанията
по който са обезпечени със сключен договор за поръчителство между длъжника и „Ай
Тръст“ ЕООД, а именно: 1) сумата от 5000 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № 3049889 от 25.09.2024г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума от 05.06.2025г. до изплащане на вземането; 2) сумата от 228,42 лева,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от
25.09.2024г., сключен между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 05.06.2025г. до изплащане на вземането; 3) сумата от
520,05 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.09.2024г. до 05.05.2025г.
върху главницата по договора за потребителски кредит; 4) сумата от 37,35 лева,
представляваща лихва за забава за периода 01.11.2024г. – 05.05.2025г., изчислена върху
главницата по договора за потребителски кредит; 5) сумата от 20,56 лева, представляваща
лихва за забава за периода 01.11.2024г. – 05.05.2025г., върху главницата за възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство; 6) сумата от 266,13 лева, представляваща
разноски по делото, от които държавна такса в размер на 116,13 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лева.
Съобразно изискването на чл.410, ал.3 ГПК, към заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е представен договор за потребителски кредит № 3049889 от 25.09.2024г.,
сключен между „Кредисимо“ ЕАД и В. Ц. Д., както и приложение № 1 към договора,
неразделна част от него, от които е видно, че страните по договора са уговорили на
кредитополучателя да се отпусне сумата от 5000 лв., която следва да се върне на 24 месечни
погасителни вноски с посочен размер в погасителния план, при ГПР от 21,21 % годишно, с
ГЛП – 19,39 %, като общата сума за връщане възлиза на 5520,05 лв. В чл.4 от договора е
предвидено, че ако кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение на
кредита, същият следва, в зависимост от посочения в Заявлението вид на Обезпечението: (i)
да предостави на КРЕДИСИМО банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10
(десет) дни от подаване на Заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48
(четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението. Срокът за одобрение на Заявлението
на Кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет и четири) часа
1
от предоставянето на Обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия
Договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно Обезпечението. В
случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок Кредитополучателят не предостави съответното
Обезпечение на Кредита, ще се счита, че Заявлението не е одобрено от КРЕДИСИМО,
съответно този Договор не поражда действие между Кредисимо и кредитополучателя.
Представен са и общи условия по договора за кредит.
Доколкото съдържанието на сключения договор разкрива характеристиките на
договор за потребителски кредит по чл. 9, ал. 1 ЗПК, то приложими се явяват разпоредбите
на ЗПК, съответно на ЗЗП. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, заповедният съд следва
служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а
съгласно т. 3 - и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована
вероятност за това, като в тези случаи заявлението се отхвърля. Преценката за спазване на
посочените разпоредби следва да се направи на база твърденията в заявлението, от които
произтичат вземанията, като съдът съобразява и представените към заявлението договор и
общи условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Съгласно т. 9 от § 13а от ДР на ЗЗП, са
транспонирани разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, а разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП прогласява
неравноправните клаузи за нищожни, като така изпълнява и изискването на чл. 6, § 1 от
Директива 93/13/ЕИО, те да не обвързват потребителя.
В случая съдът намира, че е налице основанието на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като
искането за издаване на заповед за изпълнение за възнаградителна лихва и за обезщетение за
забава по договора за потребителски кредит № 3049889, сключен на 25.09.2024г.,
противоречи на закона. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК сочи, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1 т. 7-9, договорът
за потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В договора следва по ясен и разбираем за потребителя начин да е посочено кои са
разходите, включени в определената процентно величина. Установява се от представения
договор за потребителски кредит, че в него е посочена общата сума, която подлежи на
връщане от потребителя, както и ГПР в размер на 21,21 %, като формално изискването за
посочване на ГПР се явява изпълнено. Липсва обаче допълнителна информация относно
начина на формирането на посочения процент на разходите, като остават неясни
компонентите, които са взети предвид при формирането на годишното оскъпяване на заема.
Освен това, Съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в решение от 20.09.2018г. по дело С-
448/17, че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за
изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни,
следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят
е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към
момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да
имат отражение върху обхвата на задължението му. В настоящия случай не се съдържа дори
и подобна математическа формула. В представения към заявлението за издаване на заповед
за изпълнение договор за потребителски кредит не се съдържа нито една клауза, която да
урежда въпроса относно начина на изчисляване на ГПР и разходите, които се включват в
него, поради което същите остават напълно неясни. Така на потребителя е била съобщена
2
единствено информация относно стойността на годишния процент на разходите, но не и за
видовете разходи, които се включват при неговото изчисляване. Единствено в т.8 от
приложение № 1 се сочи, че взетите предвид допускания при изчисление на ГПР са
посочени в Общите условия. Въпреки това, посочване по ясен и разбираем начин на всички
отделни разходи по кредита, които се включват в годишния процент на разходите, липсва в
представените общи условия към договора. В част VII от същите единствено посочено, че
размерът на ГПР е изчислен в съответствие с приложение № 1 към чл.19, ал.2 ЗПК, като са
отчетени и допълнителни допускания, които обаче от начина, по който са посочени от
кредитора, не носят по съществото си никаква информация относно разходите, които са били
взети предвид при неговото изчисляване. Подобна информация не може да бъде извлечена и
от представения стандартен европейски формуляр, в част III от който отново е отбелязана
общата стойност на ГПР от 21,21 %, както и че други разходи не се дължат от заемателя, в
т.ч. разходи за откриване и обслужване на сметка, за използване на платежен инструмент,
нотариални такси или всеки друг разход, свързан с договора за кредит, освен фиксираната
договорна лихва в размер от 19,39 %. Следва да се посочи, че ако кредитополучателят не
дължи никакви други такси, както е посочено, то не е ясно какъв друг разход е бил включен
или какви други допускания са били взети предвид от кредитодателя, които да надхвърлят
ГЛП от 19,39 %, за да се достигне до годишен процент на разходите от 21,21 %. Освен това,
нито договорът за потребителски кредит, нито приложение № 1 към него, не съдържат
погасителен план, в който да е посочена информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, поради което не отговаря и на изискването на
чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. При това положение съдът приема, че при сключване на процесния
договор за кредит е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 и т.11 от ЗПК, което прави
този договор недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Посоченото основание за нищожност на договора обосновава наличието на
предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.23 ЗПК, според която при
недействителност на договора за кредит, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Следователно не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 520,05 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.09.2024г. до
05.05.2025г. върху главницата по договора за потребителски кредит, както и за сумата от
37,35 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.11.2024г. – 05.05.2025г., изчислена
върху главницата по договора за потребителски кредит, поради което заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено в тази част.
По отношение на претендираното възнаграждение по договор за поръчителство:
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411,
ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение
за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) така и от ТР 1/2020г. на ОСГТК на
ВКС, намира,че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна
неравноправност на клаузи от договора за кредит.
Настоящият състав намира, че получаването на кредита е било обусловено от
сключване на договора за поръчителство, за което съдът базира изводите си от клаузата по
чл.4, ал.2 от Договора за кредит № 3015551 от 24.07.2024г.
Съгласно решение № 60095 от 16.08.2021 г. по т. д. № 663/2020 г. на ВКС, II т.о., както
и цитираната в него съдебна практика на ВКС, договорна клауза е неравноправна при
наличието на следните предпоставки: 1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е
сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3/ да създава значителна
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията - съществено и
необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена
3
във вреда на потребителя.
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено
от сключването на договор за поръчителство от страна на кредотополучателя, срещу когото
се иска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Това е видно и от клаузата
на чл.4 от договора за потребителски кредит, съгласно която в случаите, в които не се
предостави обезпечение в уговорения срок, се счита, че заявлението за предоставяне на
кредит не е одобрено, съответно договора не поражда действие.
Процесният договор за поръчителство е лично обезпечение, като съгласието на
кредитора да бъде обезпечен е било изрично заявено. По правило договорът за
поръчителство е едностранен и безвъзмезден - т.е. по него задължения възникват само за
поръчителя. Възможно е обаче договорът да има двустранен и възмезден характер - както е в
случая- в чл.8 от договора за предоставяне на поръчителство сключен между „Ай Тръст“
ЕООД и длъжника и приложение № 1 към него е уговорено последният да заплаща месечно
възнаграждение на поръчителя за периода на действие на договора за кредит, или общо
сумата от 5252,23 лева за всички 24 месеца на кредита (при отпусната сума на кредита в
размер на 5000 лв.), а поръчителят се е задължил спрямо кредитора да отговаря за
изпълнението на задълженията по договора за кредит.
Договорът за поръчителство е сключен с юридическо лице, което е предварително
одобрено от кредитора, което означава, че на кредитополучателя не е била предоставена
възможност за избор и съответно за индивидуално договаряне, което настоящата инстанция
намира за нарушение на принципа на добросъвестност и води до значително неравновесие в
правата между потребителя и търговеца. Затова съдът приема, че клаузата по чл.4 от
договора за потребителски кредит е нищожна като неравноправна.
Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД
/поръчител/ и длъжника - потребител, както и договорът за поръчителство, който е сключен
между „Кредисимо“ ЕАД /кредитор по договора за потребителски кредит/ и „Ай тръст“
ЕООД /поръчител, който съгласно вписванията в ТР – е с едноличен собственик на капитала
"Кредисимо" ЕАД/ на основание неравноправния характер на клаузи в потребителския
договор и при нарушение на повелителни норми на ЗПК, арг. от чл. 146, ал. 1 вр. с чл. 143
ЗЗП, се явяват нищожни (изрично в този смисъл определение № 1168/25.01.2024г. в.ч.гр.д. №
108/2024г. по описа на СГС). Доколкото заявителят основава искането си за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК на договора за предоставяне на
поръчителство, който е нищожен като основан на неравноправна клауза в договора за
потребителски кредит № 3049889 от 25.09.2024г., то заявлението на „Ай Тръст“ ЕООД
подлежи на отхвърляне на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК и по отношение на сумата от
228,42 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство
от 25.09.2024г., сключен между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 05.06.2025г. до изплащане на вземането, както и за
сумата от 20,56 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.11.2024г. – 05.05.2025г.,
върху главницата за възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.
Съобразно отхвърлената част от вземанията, заявлението следва да бъде отхвърлено
и в частта за разноските над сумата от 100 лв. за държавна такса и над сумата от 43,05 лева
за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Въз основа на гореизложеното, следва да се издаде заповед за изпълнение само за
главницата по договор за потребителски кредит № 3049889 от 25.09.2024г. като чиста
стойност в размер на 5000 лева. Следва да се присъдят и разноски само пропорционално на
уважената част от вземането, или за сумата от 100 лева за държавна такса и за сумата от
43,05 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изложеното, съдът
4
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК с вх. № 196983/05.06.2025г., подадено от заявителя „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, срещу В. Ц. Д., ЕГН **********, В ЧАСТТА за сумата от 520,05 лева -
договорна лихва за периода от 25.09.2024г. до 05.05.2025г. по договор за потребителски
кредит № 3049889 от 25.09.2024г.; за сумата от 37,35 лева, представляваща лихва за забава
за периода 01.11.2024г. – 05.05.2025г.. върху главницата по договор за потребителски кредит
№ 3049889 от 25.09.2024г.; за сумата от 228,42 лева, представляваща възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство от 25.09.2024г., сключен между длъжника и „Ай
Тръст“ ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата от 05.06.2025г. до окончателното
изплащане на вземането; за сумата от 20,56лева, представляваща лихва за забава за периода
01.11.2024г. – 05.05.2025г. върху главницата за възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство от 24.07.2024г.; както и в частта за разноските за държавна такса над
сумата от 100 лева и за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 43,05 лева.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен
иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на срока ще се
ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5