Решение по дело №136/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано по касационна жалба на И. В. Е. от [населено място], чрез упълномощен представител- адвокат М. О. от АК-Кюстендил, против Решение № 986 от 09.12.2024г. по АНД № 4036 от 2024г. на Районен съд- Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-0769-002191 от 06.08.2024г., издадено от Началник на група в ОД МВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се вмененото нарушение. Водачът е с дългогодишен стаж, не е употребявал забранени вещества и се е движил със съобразена скорост. Нямало мотив, с който да откаже спиране на управляваното от него МПС, при положение, че е налице убеденост за подаден именно към него сигнал със стоп-палка. Не е имал притеснение от извършване на каквато и да е проверка и в касационната жалба се заявява, че не е извършил умишлено нарушение. Твърди се, че е спрял управлявания от него товарен автомобил при „първа техническа възможност“, с оглед ситуацията на пътя, при интензивния трафик на движение към онзи момент. Реалното спиране е станало на кратко разстояние след мястото, където е подаден сигнала. Учудващо, в този момент липсвали всички записи от камерите. Съдът се е задоволил да разпита единствено актосъставителя, но не и другия служител на МВР, посочен като свидетел. Описаното не било логично, защото няма логика водач на 40-тонен автомобил да мисли, че не може да бъде застигнат и да избяга от контролните органи. Съдът не е анализирал тези обстоятелства, а наложените наказания са явно несправедливи. Твърди се, че нарушението е поради несъобразителност, а не умишлено и според заявените обстоятелства представлява маловажен случай.

Иска се, касационната инстанция да отмени оспореното решение на Районен съд – Бургас като неправилно, а вместо него да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, евентуално да се измени наказателното постановление, като бъдат намалени наказанията. Не ангажира нови писмени доказателства.

Посочените в жалбата оплаквания съдът [жк], ал.1, т.1-2 от НПК– неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание, касаторът, не се явява и не се представлява. В писмено становище /вх.№ 3053 от 17.03.2025г./ от упълномощения адвокат се заявява, че се поддържа жалбата и пълномощникът моли за уважаването й.

Ответникът по касация– Началник група в ОД МВР-[населено място], сектор „ПП“, не изпраща представител. Не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и потвърждаване на съдебното решение.

След като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана по същество, при което съдът намери следното:

Производството пред Районен съд– Бургас е образувано по жалба на И. Е., чрез упълномощен представител, против НП № 24-0769-002191 от 06.08.2024г., издадено от Началник на група в ОД МВР-Бургас, сектор „Пътна полиция, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени две административни наказания, а именно „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца.

Съдът е потвърдил санкционния акт, а за да постанови това решение приел, че са спазени процесуалните правила и сроковете в хода на АНП, а съставените акт и НП съдържат изискуемите реквизити и са изготвени от компетентни органи.Съдът е преценил, че от ангажираните доказателства се установява факта на възприетия сигнал със стоп-палка, но въпреки първоначалното отклонение на автомобила, в момента, когато служителят се насочил към превозното средства за извършване на проверка автомобилът потеглил, след известно време отново спрял и потеглил, което наложило намеса на проверяващият екип, който тръгнал със служебния автомобил и товарното МПС е спряно за проверка преди едно от кръговите кръстовища.Обсъдени са всички приложими норми относно конкретното деяние вменено на жалбоподателя, вкл. правната квалификация на процесното нарушение, съответно е обусловен извод за законосъобразност на кумулативно наложените две административни наказания, с което е обосновано потвърждаване на НП. Отчетен е размерът на наложените наказания, като съдът изложил съображения за по-висока обществена опасност на дееца, с оглед множество наложени наказания за различни нарушения по ЗДвП. Отречено е приложението на чл.28 от ЗАНН е като краен резултат съдът е потвърдил НП. Присъдени са разноски в полза на ОД на МВР-[населено място] за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият касационен състав счита, че решението на БРС е ПРАВИЛНО.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение изцяло съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът е изследвал обективно фактите по случая, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Настоящата инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства Районен съд– Бургас установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е формулиран обоснования и законосъобразен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП, респективно за неоснователност на подадената жалба.

От приетите по делото доказателства, се установява по несъмнен начин, че на 15.05.2024г. около 15.27 ч., в община Бургас, на път първи клас, КПП-1 /вход/, в посока кръгово кръстовище, ул. Транспортна и ул. Проф. Я. Я., водачът И. Е. управлявал моторно превозно средство – влекач „Рено“, с рег.№ [рег. номер], собственост на „Бамби 87“, с прикачено към него полуремарке „Шмитц“ /с рег. № [рег. номер]/, като не спира на подаден сигнал със стоп-палка, по образец на МВР. Впоследствие, автомобилът е спрян на ул. Проф.Я. Я..

От ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че водачът е възприел добре подаденият сигнал. От показанията на изслушаният в хода на съдебното следствие актосъставител се установява, че на инкриминираната дата патрулът на пътна полиция е изпълнявал съвместна специализирана операция, заедно със служители на ДАИ, във връзка с проверка на товарни автомобили и автобуси. При възприемане на сигнала за спиране водачът е намалил и първоначално отклонил, но когато служителят се приближил към товарния автомобил последният потеглил и продължил в посока кръговото движение. Впоследствие, проверяващият служител на пътна полиция се върнал в служебния автомобил и с колегата си настигнали влекача. Заявява се, че освен съставеният акт за нарушението по ЗДвП /чл.103/, на водача е бил съставен и друг акт от служителите на ДАИ. Според показанията на свидетеля Х. водачът първо заявил, че не е видял полицейския служител, но актосъставителят сочи, че е излязъл на пътното платно и е бил възприет от водача.

Въз основа на така установените данни е издадено оспореното по делото НП, с което са наложени „глоба“в размер на 200 лева и „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 4 месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Неоснователно е възражението на касатора, че нарушението нее доказано от доказателствата по делото.

В хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават произнасянето на съда. Събраният доказателствен материал в съвкупност и поотделно установява извършеното нарушение. За факта, че водачът е възприел добре подадения сигнал със стоп-палка по образец, свидетелства неговото поведение- за намаляване на скоростта, отклоняване на движението и първоначално спиране, но именно с приближаването на служителя за извършване на проверка, касаторът отново е потеглил, което е показателно за субективното му отношение към вмененото административно нарушение. В случаят, задължението на водача е да спре, за да бъде проверен, т.е. да изчака разпорежданията на проверяващите органи, а не да потегли самоволно при тяхното приближаване към него. Още повече, че проверката е била тематична именно по отношение на товарни автомобили и автобуси и е извършвана съвместно с екип на ДАИ. Допълнителното спиране на водача, след като е застигнат от патрула на пътна полиция не опровергава констатациите за извършеното нарушение по чл.103 от ЗДвП.

Обстоятелството, че в хода на съдебното производство е изслушан само актосъставителя не опорочава съдопроизводствените действия по събиране на доказателства. Съдът е преценил, че изслушването на актосъставителя е достатъчно и не е било необходимо да се разпитва и другият служител на полицията, посочен в акта като свидетел, при положение, че самият актосътавител е свидетел-очевидец. Налице е редовно съставен акт за установяване на административно нарушение, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП и с изслушване показанията на свидетеля Х. съдът е изпълнил процесуалното си задължение да положи необходимите усилия за разкриване на обективната истина. Противното не може и да се твърди, при положение, че няма искания от жалбоподателя за събиране на други гласни доказателства, което да не е уважено. По отношение на доводите за приобщаване и на други доказателствени средства /записи/ от технически устройства съдът очевидно е направил възможното, за да ги приложи по делото, но видно от представените в производството отговори на сезираните институции такива записи не са предоставени по посочени в писмата причини. Този факт обаче не опровергава изводите въз основа на събрания по делото доказателствен материал, установяващ наличието на виновно поведение, с което водачът осъществил състава на нарушение по чл.103 от ЗДвП.

Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не е съобразил тежестта на нарушението и индивидуализираните административни наказания са явно несправедливи. Липсва основание за налагането им в минималния възможен размер, доколкото от представените характеристични данни /справка за нарушител-водач/ се установява издаването на 18 бр. наказателни постановления и 11 бр. фишове, за различни нарушения на правилата за движение, поради което така индивидуализираните две санкции съответстват на обществената опасност на дееца и налагането им кореспондира на целите на наказанието, съгласно чл.12 от ЗАНН, а институтът на чл.28 от ЗАНН очевидно е неприложим, както правилно изтъкнал и решаващият състав на БРС.

По изложените съображения, касационният съд намира, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, от което произтича оставянето му в сила, респективно жалбата е неоснователна и се оставя без уважение.

Ответникът по касация не претендира разноски и съдът не се произнася по този въпрос.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.218 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, XIII-ти състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 986 от 09.12.2024г. по АНД № 4036 от 2024г. на Районен съд- Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.