Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 13.10.2014 година, постановено по гр. дело № 324 по описа на Г. районен съд за 2014 година, предявеният от Х. С. Т. и Г. И. Т. против Г. Д. Х. иск, с който на основание чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите претендират разваляне на договора по нотариален акт за покупко-продажба № 1616, том 9, рег. № 18306, нот.дело № 1458/2008 година на К. Б., нотариус с район на действие Г. районен съд, е отхвърлен като погасен по давност. В тежест на ищците е възложено заплащането на направените от ответницата разноски. Решението е обжалвано от Х. С. Т. и Г. И. Т. с искане за отмяната му и постановяване на ново, уважаващо иска според заявеното и с присъждане на разноски за две инстанции. Позовават се на неправилно приложение на правилата на погасителната давност спрямо твърдяното от тях да съществува право на разваляне на двустранен договор. Давността за предявения иск не била изтекла. При анализа на събраните доказателства първостепенният съд допуснал нарушения, касаещи твърдението на ответницата да е платила уговорената цена за продажбата на имота по посочения по-горе нотариален акт. Ответникът по жалбата - Г. Д. Х. - е изложила доводи за безпорочност на атакуваното решение. Претендира разноски за второинстанционното производство. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. Ищците - Х. С. Т. и Г. И. Т. - излагат в исковата си молба, че с договор по нотариален акт за покупко-продажба № 1616, том 9, рег. № 18306, нот.дело № 1458/2008 година на Красимира Боева, нотариус с район на действие Горнооряховски районен съд прехвърлили на ответницата свой имот в гр. Г. О. срещу цена от 13 298,20 лв. С твърдение цената да не е платена по реда на настоящото производство претендират разваляне на договора с присъждане на разноски. Ответната страна - Г. Д. Х. - оспорва иска с възражение за плащане на уговорената цена. В отношение на евентуалност се позовава на погасителна давност спрямо правото на разваляне на двустранен договор по чл. 87, ал. 5 от ЗЗД. Претендира разноски. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема: Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложения по нотариален акт за покупко-продажба № 1616, том 9, рег. № 18306, нот.дело № 1458/2008 година на Красимира Боева, нотариус с район на действие Г. районен съд, че са постигнали съгласие за продажба на имота по нотариалния акт срещу цена от 13 298,20 лв. Цената е платена - в този смисъл са изявленията на ищците-продавачи по нотариалния акт: чл. 180 от ГПК. Изложената фактическа обстановка, от съда възприета за безспорна налага извод за неоснователност на предявения иск. Съдът го отхвърля на посоченото основание, водим от следните съображения. По безспорен начин по делото е установено съществуването на перфектен откъм валидност договор за покупко-продажба по смисъла на чл. 183 и сл. от ЗЗД с предмет голата собственост върху имота по цитирания нотариален акт и цена от 13 298,20 лв. Консенсуалната същност на договора и обстоятелството, че има за предмет недвижим имот сочи изпълнение на задължението на ищците-продавачи да прехвърлят права на ответницата - чл. 24 от ЗЗД. Ответницата е погасила задължението си за цена с плащане - в тази насока са изявленията на продавачите по нотариалния акт. Със стойността на извънсъдебно писмено признание за погасяване на паричния дълг тези изявления удостоверяват погасяването на вземането по продажбата. Точното по смисъла на чл. 63 от ЗЗД изпълнение на задълженията по договора за продажба елиминира тезата на ищците в тяхна полза да е възникнало право на разваляне на съглашението: то е налично само при хипотеза на неизпълнение на договорен дълг по причина, за която длъжникът отговаря - чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Доколкото правото на разваляне на двустранния договор не е възникнало, искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне на това основание. Доводите на ищците са неоснователни. Те не държат сметка за доказателственото правило по чл. 180 от ГПК и установената от него оборима презумпция - аргумент от чл. 193 и сл. от ГПК - че изявленията по подписани документи се третират за изявления на лицата, които са ги подписали. По делото подписите на ищците в частта за "продавачи" не са оспорени, не е доказана тяхната неавтентичност. При хипотези като процесната единствената възможност да се докаже невярността на изявлението купувачите да са получили цена е оспорването на подписите им. Доколкото това не е сторено, тезата им за липса на плащане не може да бъде споделена. Все заради изявленията на ищците по нотариалния акт, недостоверни се явяват показанията на разпитаните по делото свидетели. Тези показания не държат сметка за твърденията на ищците по документа за продажбената сделка и затова не могат да бъдат взети предвид при решаване на делото като доказателства, сочещи действителното между страните правно положение. Без значение е дали към момента на сключване на договора ответницата е имала или е нямала средства за плащане на уговорената цена. Задължението за цена е за стойност, заместимо е и може да бъде изпълнено и от трето лице. Тезата на ищците, че не са получавали плащане по-скоро поставя въпроса защо са заявили в нотариалния акт, че им е платено. На такъв въпрос в кориците на делото обяснение липсва. ┴ез значение е и развитият в хода на устните състезания във второинстанционното производство довод, че за толкова малка цена, в съпоставка с действителната стойност на продадения имот, никой не би се съгласил да прехвърля. На първо место защото цената по една продажба може да се договаря свободно. На второ, защото за по-ниската в съпоставка с вероятната действителна пазарна цена на имота лесно може да бъде обяснено, с това че предмет на продажбата е голата собственост върху имота. По изрична уговорка в нотариалния акт, ищците са си запазили правото на ползване. Подобна уговорка не може да не снижава цената на прехвърляните права. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ответницата има право на разноски, по делото доказани като сума от 1 100 лв., възнаграждение за един адвокат за защитата му във второинстанционното производство. Следва да се присъдят с настоящото решение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 13.10.2014 година, постановено по гр. дело № 324 по описа на Г. районен съд за 2014 година. Осъжда Х. С. Т., ЕГН: * и Г. И. Т., ЕГН: *, двамата от село Г. Д. Т., Община Г. О., ул. "Д. Т." № 75 - всеки поотделно - да заплатят на Г. Д. Х. от гр. Г. О., ул. П. Ц." № 55, А. 3, етаж 2 по 550/петстотин и петдесет лева/ лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.. Председател: Членове: |