РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Златоград, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Динко К. Х.
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Х. Гражданско дело №
20245420100064 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 50, изр. 2 ЗЗД във вр. с чл. 52
ЗЗД.
Постъпила е Искова молба, вх. № 532/12.03.2024 г. от А. К. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. С., ул. „З.“ №, чрез адв. И. Г. – АК – С., с
адрес на адв. кантора: гр. С., ул. „Д. П.“ № , ет. , срещу Е. К. К., ЕГН
********** с постоянен адрес: с. С., общ. З., ул. „Д. В.“ № , обл. С..
В исковата си молба, ищецът, чрез пълномощника си адв. И. Г. твърди,
че доверителят му е бил собственик на мъжко куче от породата „Б.“, с име А.,
родено на 17.05.2017 г. Кучето е било регистрирано и притежава Паспорт на
домашен любимец ******. Кучето А. е било в разцвета на силите си,
специализирано в лов на дива свиня, а отличните му качества са били
известни в областите К., П. и С.. Имало е случаи, когато кучето е било крадено
и в последствие намерено в села, близки до П..
На 18.02.2024 г. майката на А. Б. му се обадила по телефона и му
казала, че кучето се е освободило от каишката. Тъй като кучето е било много
ценно и вече е било крадено, ищецът Б. реагирал веднага и заедно с братовчед
си, тръгнали да го търсят. Качили се на височина, близо до селото и чули лая
на „Б.“ в посока м. „М.д.“, в близост до разклона за с. С. и гр. З..
В тази посока ответникът по делото отглежда крави и пастирските му
кучета обикаляли свободно и в голям периметър, като убивали всякакви други
кучета и животни, които успявали да хванат. Обадил се на баща си, качили се
на автомобил и тръгнали по посока лаят на кучето. На слизане от с. С. са
тръгнали към посока гр. М. и на около 500 метра от разклона са спрели да се
1
ослушат. Чули скимтене на куче и ръмжене, и лай на други кучета, което ги
навело на мисълта, че кучето на ищеца е уловено от други кучета. Бягайкия, се
насочили в посока на звуците и на около 500 метра от главния път видели три
пастирски кучета, които са захапали и дърпали неговото куче А.. Виждайки
тази сцена, тримата започнали да викат с пълна сила, при което трите кучета
се стъписали, пуснали кучето барак на ищеца Б. и побягнали в посока към
кравефермата на К.. Кучета са били без намордник и спъвачки, които да ги
обезопасят. И трите кучета са разпознати като животни на К..
Пълномощникът адв. Г. сочи, че когато А. Б. заедно с братовчед му и
баща му се приближили до кучето А. са установили, че няма признаци за
живот. По цялото му тяло е имало следи от ухапвания. А. Б. е подал сигнал на
112 и изчакал пристигането на оперативна група от РУ – З., като през това
време не е пипал и местил трупа на животното. Служителите на РУ – З. са
извършили оглед и заснемане на мястото и трупа на животното и са съставили
констативен протокол и фотоалбум.
Адв. И. Г. твърди, че на следващия ден доверителят му е откарал трупа
до гр. С. З., където във ветеринарномедицинския факултет на Т. у. му е
направена аутопсия. Резултати от аутопсията сочат като причина за смъртта:
„ухапно-разкъсни рани в областта на главата, шията, гръдната стена….“,
като заключението е: „Смъртта е настъпила вследствие на обилна
вътрешна и външна кръвозагуба, поради множество ухапно-разкъсни рани
от кучета“ .
Ищецът, чрез пълномощника си сочи, че и преди този случай е имало
подавани сигнали срещу кучетата на ответника, а една седмица след този
случай тези кучета са разкъсали и друго куче.
Адв. Г. сочи, че смъртта на кучето е причинила пряка имуществена
вреда за А. Б.. Кучето А. е било известно с отличните си качества за лов на
дива свиня, а иначе е било много дружелюбно с хора и други животни. А. Б. е
получавал множество оферти за продажба, но в предвид дълбоката
емоционална обвързаност, която е имал с кучето не ги е приемал.
Освен имуществените вреди А. Б. е претърпял и неимуществени
такива, изразяващи се в болки, страдания и притеснения. Дни след инцидента
той е сънувал убитото си куче и се е събуждал през нощта. Тъгува и в момента
и усеща загубата му като липса на много близък приятел и другар в ловното
му хоби.
С оглед гореизложеното, моли съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника Е. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С., общ. З.,
ул. „Д. В.“ № , об. С., да заплати на ищеца А. К. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. С., ул. „З.“ № , обл. С. общо сумата от 13000 лева, от които
10 000 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в загубата на
собственото му ловно куче от породата „Б.“, с име А., родено на 17.05.2017 г. и
3000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и
законната лихва за забава върху присъдената като обезщетение сума, от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
обезщетението, както и направените от него разноски в настоящето
2
производство.
В съдебно заседание на 12.08.2024 г., пълномощникът на ищеца адв. Г.,
е направил искане, на осн. чл. 214, изр. 3 ГПК - изменение на предявената
претенция, относно имуществените вреди, като намалява претенцията от
10 000 лева на 7000 лева и претендира 3000 лева за неимуществени
вреди.Изменението е допуснато от съда.
Ответникът, Е. К., чрез пълномощника си адв. И., в отговора оспорва
всички твърдения в исковата молба. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло
като неоснователен и недоказан. Претендира за разноски по делото.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното.
На 18.02.2024 г. ищецът А. Б. получил телефонно обаждане от майка
си, която го уведомила, че ловното му куче с име „А.“, порода „б.“ се е
освободило от каишката си. Б. бил заедно със своя братовчед Е. Б. и като
разбрал това обстоятелство тръгнал да търси кучето. От височина над селото,
двамата се качили, за да чуят лая на кучето. И така чули, че то лае в посока
местността „М. д.“, която местност е под с.С.. Ищецът и братовчед му отишли
до къщата, където живеят родителите му и където в колиба се отглеждало и
кучето. Там те уведомили бащата на ищеца, че ще тръгнат да търсят кучето.
Последният също тръгнал с тях и тримата, с три автомобила слезли по пътя от
с. С. и на разклона за гр. З. и гр. М. тръгнали в посока М.. След около 500
метра спрели и започнали да се ослушват. В един момент чули лай и цвилене
на кучета. Те знаели, че в този район се разхождат свободно кучетата на Е. К.,
които били злобни и умъртвявали и други кучета и животни. Затова се
отправили веднага към лаенето, към една пътека от другата страна на реката.
След около 300-400 метра вървене, видели, как три кучета дърпат и се опитват
да разкъсат А.. Едното било с черен гръб и по-светло към корема (бежово) и с
бежова глава. Други две бели кучета също дърпали А., но най-злобно дърпало
кучето с черен гръб. Тримата разпознали кучето на К. Б. – А., както и кучетата
на ответника и започнали да викат, вървейки към кучетата. В един момент
трите кучета пуснали А. и се отправили в посока кравефермата на К.. И трите
кучета били без намордници и спъвачки. Когато пристигнали на мястото,
където лежал А., установили, че кучето е мъртво.
Многократно на К. били правени забележки и му е казвано да връзва
кучетата и да им слага намордници и спъвачки.
А. Б., като видял състоянието на кучето се обадил на тел. 112 и на място
пристигнала дежурна оперативна група, която извършила оглед и изготвила
фото-албум. С групата бил и св. Р. Х., който е специалист – ветеринарен
лекар. Той установил, че кучето е още топло. Проверил със специален четец,
дали кучето има чип, но нямало.
А. Б. прибрал трупа на кучето в дома си и на другия ден го закарал в
Специализирана ветеринарна служба в С. З., където била извършена аутопсия
на кучето и установена причината за смъртта, а именно – според доктор К. Д.
„смъртта е настъпила, вследствие на обилна вътрешна и външна кръвозагуба,
поради множество ухапно-разкъсни рани от кучета“.
3
Горната фактическа обстановка се установява от разпитаните по делото
свидетели – Р. Х., К. Б., Е. Б., Н. Л., С. Т., К. К. и М. К., както и от
приложеното писмено доказателство – препис-извлечение от Аутопсионен
протокол № 52/19.02.2024 г.
От събраните по делото гласни доказателства, а и от приложените
писмени такива се установява, че А. Б. е собственик към 18.02.2024 г. на
мъжко ловно куче с име А., порода б., родено на 17.05.2017 г. Безспорно това
куче е било живо към датата на инцидента, а всякакви други отбелязвания за
неговото състояние (включително смърт) преди това не намират опора в
събраните по делото доказателства.
Трите кучета, които са умъртвили А. безспорно са собственост на Е. К.
– едното с черен гръб и светло под корема, бежова глава, а другите две са
бели. В тази насока са свидетелските показания на всички свидетели, вкл.
бащата на Е. К. – К. К., който в протокол от с.з. на 23.05.2024 г. сочи, че те
имат три кучета – двете са бели, а третото е черно с по-светло към корема, а
главата е шарена. Спъвачки не слагат и вечер не ги връзват.
Ответникът притежава удостоверение за регистрация на животновъден
обект от 09.12.2015 г., като има регистрирани три броя кучета с поставени
микрочипове в Общински регистър за животни. В същия регистър А. Б. има
регистрирани две кучета. Относно кучето А., няма данни за микрочип и е
отписано с удостоверение от ветеринарен лекар, че е починало. Никъде обаче в
изпратеното писмо от О. З. не е посочено, че кучето е починало на 29.12.2023
г., както сочи представителя на ответника. Сочи се, че удостоверението за това
куче е № 10 и е от 29.12.2023 г. Най-вероятно отписването е станало след
инцидента.
Съдът намира обаче, че дори да е посочена дата на смърт по-рано от
датата на инцидента, съдът приема, че кучето е починало в деня на инцидента
- 18.02.2024 г.
Следва да се посочи, че съдебната практика допуска установяване, кой
е собственик на дадено куче, да се извърши със свидетелски показания – за
външния вид на кучето, неговото поведение и различни други обстоятелства –
преди, по време и след инцидента – Решение № 308/03.01.2018 г. на ВКС, по
гр.д. № 1068/2017 г., IV г.о.; Решение № 802/28.04.2014 г. на ОС – П., по
В.гр.д. № 696/2014 г.
Имайки предвид тази съдебна практика, съдът отново следва да
посочи, че приема, че кучето А., порода „б.“ е собственост на А. Б. и съмнения
в тази насока няма – по делото е приложено и заверено копие от паспорта на
кучето. По делото е приложен и фотоалбум. По същата логика съдът приема,
че и трите кучета – двете бели и едното с черен гръб, светло под корема и
шарена или бежова глава е собственост на Е. К., като тези кучета той отглежда
свободно без спъвачки и намордници, за да пазят отглежданите от него крави.
По делото са изготвени основна и допълнителна Съдебно
ветеринарномедицинска оценъчна експертизи от Д. Л. К., съгласно които
справедливата пазарна стойност на процесното животно - куче от породата
4
„Б.“ е 1000 лева, съгласно първоначалното заключение. В допълнителното
заключение, експертът е посочил, че е използвал писмени материали,
предоставени от ЛРД – с. М. В., общ. С. З., ЛPC - гр. Д. и ЛPC „Г.“ - с. С.,
общ. С., като към допълнително заключение е приложил и текста от
мненията на горепосочените дружества в писмен вид. В становището от ЛРС -
С. З. се сочи, че за да се закупи такова добре обучено куче за свински лов,
цената може да стигне на 5000 лева до 10 000 лева. Според секретаря на
сдружението, така описаното куче може да се оцени на не по-малко от 10 000
лева.
Становището на председателя на УС на „О. с. на л. и р.“, гр. Д. е, че
такова куче като процесното може да се оцени от 2000 до 3000 лева.
Специалист по лова към ЛРС „Г.“ – с. С., оценя куче с подобни качества
и на подобна възраст на 4000 до 6000 лева.
В съдебно заседание сочи, че становищата са от ловни сдружения от
различни краища на Б. и в различно икономическо състояние, така че може да
се даде осреднена оценка.
Съдът приема заключенията на вещото лице като обективни и
компетентни и пълни.
Като взе предвид изложеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан в частта му за имуществени
вреди до размера на 6000 лева, а в частта му за неимуществени вреди – в
размера до 2000 лева. За разликата за имуществени вреди над 6000 лева до
7000 лева, искът следа да бъде отхвърлен, а за неимуществени вреди, искът
следва да бъде отхвърлен, за разликата над 2000 лева до 3000 лева.
Съдът намира, че в случая може да се разсъждава над въпроса за
съпричиняване от страна на ищеца, който не е положил достатъчно грижи, за
да опази кучето си „А.“ да не се освободи от каишката и да отиде в гората, но
това възражение е следвало да се направи от адв. И. в срока за отговор на
исковата молба - чл. 131, ал.2, т. 5 ГПК. Последиците от неподаване на такова
възражение са регламентирани в чл. 133 ГПК. Адв. И. прави такова
възражение едва в емоционалната си писмена защита, когато вече е много
късно да се прави такова възражение.
Съобразно утвърдената съдебна практика, отговорността по чл. 50 ЗЗД
е обективна, безвиновна отговорност за непозволено увреждане. Тя е
обективна и безвиновна за разлика от чл. 45 ЗЗД, където вината се предполага,
но може да се докаже противното. Тоест следва да се докаже, че ответникът е
собственик на вещта, в случая трите кучета, вследствие на чиито действия е
произтекла вреда за имуществени и неимуществени вреди за ищеца. Приема
се, че каквато и грижа да е положил собственика на вещта (животното),
причинена ли е вреда, той дължи обезщетение. За разлика от чл.45 ЗЗД обаче,
ако е положена дължимата грижа, обезщетение не се дължи. Такава е
отговорността на общината за вреди от безстопанствени кучета – тя отговоря,
ако нейните служители не са положили дължимата грижа. В тази насока
5
отново е Решение № 308/03.01.2018 г., на ВКС, по гр.д. № 1068/2017 г., IV г.о.
Както се прие по-горе, от събраните по делото доказателства, по
категоричен и несъмнен начин се установява, че ответникът е собственик на
трите кучета, умъртвили кучето А., което пък е собственост на ищеца.
Ответникът К. не е изпълнил задължението си, като собственик на
трите кучета по чл. 172, т.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, а
именно да вземе мерки животните да не създават опасност за хора или други
животни. Нарушил е и забраната по чл. 177, ал. 1,т.3 от същия закон, а именно:
да не извежда кучетата без повод, а агресивните – и без намордник. Следва да
се има предвид, че се допуска умъртвяване на животни по чл. 160 ЗВМД при
нападение на хора и самозащита, за какъвто случай се споменава по време на
лов, че един от свидетелите е бил нападнат от куче на ответника.
Законодателят допуска и без паспорт, и без документи за ваксинация да
е налице собственост на куче. В този смисъл са разпоредбите на чл. 172, 173 и
174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. В чл. 174 се говори за
собственици на кучета, навършили 6-седмична възраст, че са длъжни да ги
представят за регистрация на ветеринарен лекар във връзка с официална
идентификация и т.н. Тоест определено лице може да е собственик на куче и
без да са извършени тези дейности, но може да си навлече
административнонаказателна отговорност, ако не предприеме такива
действия.
Безспорно е, че причинната връзка между ухапванията от трите кучета
и смъртта на А. е налице. В този смисъл е писменото доказателство –
заключението от аутопсията.
Размерът на претърпяната имуществена вреда се доказва от назначената
от съда Съдебно ветеринарномедицинска експертиза. Заради назначаването на
тази експертиза, адв. И. е отправи упрек към настоящия докладчик, поради
което ще следва на адв. И. да се напомни разпоредбата на чл.195 ГПК, която
дава възможност на съда и служебно да назначи експертиза, когато следва да
се изяснят възникнали по делото въпроси, какъвто в случая е стойността на
ловното куче.
Съдът намира, че в случая следва да се кредитира допълнителната
експертиза на вещото лице Д. К. относно стойността на ловното куче. Това е
така, защото по настоящото дело ищецът не твърди, че е загубил домашен
любимец – куче, което е красиво, посещавало е киноложки изложения и т.н.
Ищецът твърди, че е загубил ловно куче с перфектни качества и в зряла
възраст – кучето е започнало да гони диво прасе на около една година, в
резултат на неговата работа са убити приблизително 100 броя диви прасете.
До момента на смъртта на кучето то е гонело и изключително и само диви
прасета, което е много важно при групов лов на дива свиня. Доказателства за
добрите му качества са събраните доказателства, че е било крадено и че е
имало предложения да бъде продадено няколко пъти. Не са събрани
доказателства кучето да е боледувало или да има някакви недъзи. С оглед на
това, че е било на средна възраст в сравнение с нормалния живот на едно куче
до към 14-15 години, съдът намира, че неговата пазарна стойност и имайки
6
предвид доказаните му качества, е в размер на 6000 лева. Това е и средната
стойност между най-ниско посочената цена от ловните сдружения - 2000 лева
и най-високата – 10 000 лева.
Няма спор, а в този смисъл е и съдебната практика, че при деликтната
отговорност, каквато безспорно е тази по чл. 50 ЗЗД, се дължи обезщетение за
неимуществени вреди. В редица свои решения съдилищата присъждат
обезщетения за неимуществени вреди. Опора за това обезщетение е
разпоредбата на чл. 51, ал.1, изр. 1 ЗЗД, според която разпоредба, обезщетение
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Разпоредбата на чл.52 ЗЗД посочва, как се определя
обезщетението, а именно – по справедливост.
Неимуществените вреди се доказват с всички допустими по ГПК
доказателства, а в конкретния случай са доказани със събраните по делото
гласни доказателства. Така от показанията на разпитаните свидетели се
установява, че ищецът, като е разбрал, че кучето се е освободил от каишката,
веднага е предприел действия при издирването. Тръгнал е с баща си и с
братовчед си, участвал е в прогонването на кучетата, умъртвили неговото
куче. Прибрал е трупа на А. и го е закарал за аутопсия. Всичко това говори за
привързаност и емоционална близост между ищеца и кучето. Когато се обадил
на С. Т., ищецът плакал. Тези действия на ищеца Б. показват, колко трудно е
приел загубата на своето куче. За близката връзка между А. Б. и кучето му,
свидетелстват и няколкото отказа да продадат кучето на добра цена. Следва
също да се отбележи, че не всеки ловец може да обучи куче с подобни
качества. Освен че самото куче трябва да има заложби е наложително да се
положи много труд, за да се обучи това куче – ставане сутрин рано,
транспортиране с автомобил до ловен район, хранене и т.н. Следва също да се
отбележи, че в ловното движение, ловци, които притежават кучета с
перфектни качества се ползват и с висок авторитет като ловци. В конкретния
случай е налице загуба не само за А. Б., а и за ловците от Ловната дружина,
която дружина ловува с това куче.
В съдебната практика се приема, че дори да не са събрани
доказателства, свързани с емоционалните преживявания на ищеца, то не може
да се направи извод за липса на неимуществени вреди. Не ангажирането на
доказателства за емоционалните преживявания на ищеца, загубил куче влияе
само на размера на обезщетенията – Решение № 2194/11.08.2022 г., на СГС по
В.гр.д № 10717/2021 г. В настоящия случай обаче доказателства за
емоционалното състояние на ищеца са ангажирани.
Както се посочи по-горе, Б. е бил изключително привързан към кучето
си и доказателства затова са неговите действия. След като е загубил това куче,
той се е чудил дали въобще да се занимава за в бъдеще с такава дейност.
При определяне възнаграждението за неимуществени вреди по чл. 52
ЗЗД, с Постановление на Пленума на ВС № 4/1968 г. са дадени задължителни
разяснения към съдилищата, които са доразвити и в практика на ВКС.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, освен
емоционалното състояние на ищеца от загубата на неговото куче, съдът
7
следва да вземе предвид и икономическата обстановка в страната, съответните
нива на застрахователно покритие също могат да бъдат ориентир –
Определение № 2732/04.06.2024 г. на ВКС, по к.гр.д. № 4308/2023 г. Следва да
се вземат предвид и обществените критерии за справедливост, но
обезщетението пък не следва да се превръща в източник на обогатяване за
претърпелия щетата.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че ще следва да бъде
ангажирана отговорността на Е. К. спрямо А. Б., като ответникът К., бъде
осъден, да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди от убитото
ловно куче на А. Б. на 18.02.2024 г. с име „А.“, порода „б.“, на 7-годишна
възраст от трите кучета на Е. К., в размер на 6000 лева, ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба – 12.03.2024 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, както и сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от Б. неимуществени вреди от загубата на
ловното куче, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2024 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
С оглед уважената час на исковете, ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски по делото, в размер на 2392,00 лева, а
ищецът да заплати на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете,
разноски по делото, в размер на 320,00 лева.
Водим от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 50, изр. 2-ро, във вр. с чл. 52 ЗЗД Е. К. К., ЕГН
********** с адрес: с. С., общ. З., ул. „Д. В.“ № , обл. С., да заплати на А. К.
Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С., ул. „З.“ № , обезщетение за
имуществени вреди, в размер на 6000 лева, заради умъртвеното ловно куче
А., порода „б.“ на А. Б. на 18.02.2024 г. от три пастирски кучета на Е. К.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2024 г. до
окончателното й изплащане, както и обезщетение за неимуществени вреди, от
същия повод, в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 12.03.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата, както следва: за
имуществени вреди над 6000 лева до 7000 лева и за неимуществени вреди
над 2000 лева до 3000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е. К. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. С., общ. З.,
ул. „Д. В.“ № , обл. С., да заплати на А. К. Б., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. С., ул. „З.“ № , разноски по делото, съобразно уважената част от
исковете, в размер на 2392 лева.
ОСЪЖДА А. К. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С., ул. „З.“
№ , да заплати на Е. К. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. С., общ. З.,
ул. „Д.В.“ № , обл. С., разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, в
размер на 320,00 лева.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С.
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
9