№ 469
гр. Велико Търново , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ПЕНКО ЦАНКОВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА Й. ЗИНЕВА
като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Административно
наказателно дело № 20214110200892 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от СТ. П. П., ЕГН **********, жив. ******* **** против НП
№ 20-1275-000209/13.02.20г., издадено от ВПД началник на сектор ПП към ОД на МВР - В.
Търново. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното НП
обосноваващи, според жалбоподателя, неговата отмяна. Твърди, че не е извършил
процесното нарушение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Заема писмено становеще, чрез упълномощени защитници.
Ответникът по жалбата, редовно призовани, не изпраща представител и не взема
становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
На 07.02.2020г., служителите на Национална агенция «ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА», Специализирано звено - Национално ТОЛ Управление, сектор
«Контрол и правоприлагане», св. Д.М. и св. К.К., осъществявали контрол по спазване на
разпоредбите на чл. 10 от Закон за пътищата, в района на път – първи клас № 4, в района на
км. 116+800 със служебен, специализиран алтомобил. При това осъществявали дейността си
в работно облекло (униформа), съдържащо ясно възприемливи, отличителни знаци на
Агенция пътна инфраструктура и специализираното ТОЛ – звено. В 14,20ч., с оглед на
постъпила по електроннен път, информация, от стационарно поставена автоматична система
за контрол, стояща преди тяхното местоположение за движение на МПС, за което не е имало
заплатена винетна такса за движение по републиканските пътища, свидетелите предприели
спиране на лек автомобил «Фолксваген», модел «Бора», с рег. № *********, собственост на
1
«Евролукс – П» ЕООД, управляван от СТ. П. П., в посока на гр. София. В резултат на
подадения сигнал за спиране, водачът, спрял на посоченото от контролните органи място,
но в хода на започната проверка не изпълнил дадените указания, като отказъл да предаде
документите си. По този начин осуетил осъществяването на започнатата проверка и
осъществяването на действия, от контролните служители на Национално ТОЛ управление,
по фиксиране на осъществено от нарушение, свързано с управление на МПС, за което не е
имало заплатена винетна такса, за движение по републиканските пътища. Свидетелите
потърсили съдействие от служители на сектор ПП при ОД на МВР – В. Търново. При
пристигането на полицейските служители им бил докладван осъществения от въззивника
отказ за предоставяне на изисканите от контролните органи документи. Във връзка с
сосъществения от жалбоподателя отказ за предоставяне на исканите от контролните органи
документи, свидетелите М. и К. изготвили и 2 бр. Становища, в които описват развилата се
фактическа обстановка (л. 9-10), описана по – горе. При това, свидетелите сочат, че на
въззивника му били разяснени правомощията им по чл. 167 а, ал. 2 от ЗДВП, свързани с
вмениени законови правомощия за осъществяване на контрол, да извършват проверки и
задължения на водачите да предоставят, при изискване на необходимите документи за
самоличност на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно
средство.
Със съдействието на св. Ц А. Ц. (мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР- В.
Търново) СТ. П. П. предоставил необходимите за проверката документи. В резултат на
които, на водача, бил съставен АУАН за осъществено нарушение на Закон за пътищата,
свързано с управлението на МПС, по републиканската пътна мрежа, за което нямало
заплатена винетна такса.
На следващо място, от св. Ц.Ц., в присъствието на св. М. и К., на въззивника бил
съставени и АУАН с № 131570 от 07.02-.2020г.
При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено е прието
от фактическа страна, че на 07.02.20г., около 14,20ч на път – първи клас № 4, при км.
116+800, в посока на гр. София, СТ. П. П., като водач на лек автомобил "Фолксваген", модел
"Бора" с рег. № *********, собственост на "Евролукс П" ЕООД, при подаване на сигнал за
спиране, водачът, спрял на посоченото от контролните органи място, но в хода на започната
проверка не изпълнил дадените указания, като отказъл да предаде документите си. По този
начин осуетил осъществяването на започнатата проверка и осъществяването на действия, от
контролните служители на Национално ТОЛ управление, по фиксиране на осъществено от
нарушение, свързано с управление на МПС, за което не е имало заплатена винетна такса, за
движение по републиканските пътища.
Осъщественото деяние било квалифицирано, от контролния орган, като
административно нарушение на чл. 103 от ЗДВП. АУАН е съставен на 07.02.20г., в
присъствие на нарушителя и връчен на лицето на същата дата. В съдържанието му е
направено отбелязване, че деецът няма възражения, като такива не са постъпили и в
законоустановения срок, по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на него, е съставено НП № 20-1275-00209/13.02.20г., издадено от ВПД
2
началник на сектор ПП към ОД на МВР - В. Търново, с което въз основана на възприетата в
пълнота и идентичност идентична фактическа обстановка, за извършеното нарушение по чл.
103 от ЗДВП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от същия закон, на СТ. П. П. е наложено
наказание - глоба в размер на 200 лв., както и лишаване от провоуправление на МПС за срок
от шест месеца. Обжалваното НП е връчено на нарушителя на 08.06.21г., който в
законоустановения срок е депозирал жалба срещу него чрез административнонаказващия
орган до ВТРС.
По делото е приобщена като доказателство справка, изд. от ОД на МВР – В. Търново,
съдържаща дани за санкционирани 43 бр. административни нарушения на разпоредбите на
ЗДВП.
Изложената по - горе фактическа обстановка съдът приема за установена на
основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, въз основа на приетите като доказателства по делото
писмени доказателствени материали, а също и от показанията на разпитаните като
свидетели Д.М. и К.К. (присъствали при извършването и установили нарушението), които са
потвърдили съдържащите в издадения АУАН констатации относно извършеното от
жалбоподателя нарушение. При това свидетелите сочат на грубо и арогантно поведение,
демонстрирано освен пред служителите на ТОЛ, но и пред служителите на полицията.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни,
непротиворечиви помежду си и със събраните по делото писмени доказателства. В
производството по делото жалбоподателят не е представил доказателства опровергаващи
направените в АУАН и издаденото въз основа на него НП констатации, както и такива в
подкрепа на направеното искане.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е
процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява частично основателна.
При извършената служебна проверка и в съответствие с чл.53.ал.2 от ЗАНН, съдът не
констатира нарушения на императивни законови разпоредби в производството по
установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание
на жалбоподателя с наказателното постановление.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат
законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Вмененото за извършено от
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава, като е налице и коректно посочване на нарушената
материално - правна норма. В тежест на жалбоподателя е да докаже, че отразеното в акта за
установяване на административно нарушение не съответства на случилото се. Не се
установяват нарушения и на правилата за връчване на АУАН и НП.
Горното мотивира съда да приеме, че същите са законосъобразни от формална
страна.
При така установената по - горе фактическа обстановка съдът приема, че е СТ. П. П.
осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
3
чл. 103 от ЗДВП.
Съгласно императивната норма на чл. 103 от ЗДвП, водачът на ППС, при подаден
сигнал за спиране от контролните органи, е длъжен да спре плавно, в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и
да изпълнява неговите указания.
В настоящият казус съдът приема за доказано нарушението, описано в АУАН и НП,
свързано с неизпълнение на задължението по чл.103 от ЗДвП. Съдържанието на това
задължение и в частност свързано с изпълнение на указанията на контралния орган, е
обвързаността на водача на МПС да предаде искани документи на представителя на
службата за контрол, след като е бил спрян за проверка.
Материалната компетентност на служителите на Национална агенция «ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА», Специализирано звено - Национално ТОЛ Управление, сектор
«Контрол и правоприлагане», св. Д.М. и св. К.К., осъществявали контрол по спазване на
разпоредбите на чл. 10 от Закон за пътищата, произтича от вмененото в закона задължение в
чл. 167 а, ал. 2 от ЗДВП.
Отказвайки да предаде исканите документи, нарушителят нарушава задължението си
по чл.103 от ЗДвП, като с това си поведение, е отказал да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината - непредпазливост,
при нейната разновидност - небрежност, тъй като жалбоподателят е била длъжен да знае
задължението си по чл. 103 от ЗДВП и в случая е могъл да съобрази поведението си с
посочената разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДВП, за извършеното нарушение, е
предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. За извършеното нарушение на П. са наложени
административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от правоуправление на
МПС за срок от шест месеца. Така постановените наказания се явяват определени към
максималния размер.
Установената по делото фактическа обстановка мотивира съда да приеме, че
наложените на жалбоподателя наказания са правилно определени и съобразени разпоредбата
на чл. 27 от ЗАНН.
Деецът, независимо от младата си възраст (22 г.), е с изключително висока
обществена опасност. Същият е правоспособен водач от 23.03.2017г., като за кратък период
от време до извършване на нарушението, е бил санкциониран 43 пъти за осъществени
нарушения на правилата за движение. У водача е създадена трайно утвърдена нагласа за
неспазване на установените правила за движение, спрямо която, оказаната, до този момент,
принуда не е осъществила необходимия поправителен, превъзпитателен и перавантивен
ефект. При това се установява, че нарушението е извършено, в съвкупност, и с друго
нарушение на правилата за движение (свързано с управление в МПС, за което не е била
заплатена винетна такса.). Това, от своя страна мотивира съда да приеме, че е налице и
завишена обществена опасност и на самото нарушение.
4
Довод в подкрепа на обективираните изводи, са данните изложени от разпитаните по
делото свидетели, които сочат за грубо, арогантно и демонстративно поведение на
въззвивника, както в хода на извършване на проверкатата, така и след нейното
приключване.
Изложените съображения както и липсата на смекчаващи вината обстоятелства и
наличието на отегчаващи такива, изразяващи се в извършване на нарушението в съвкупност
с още едно нарушение на правилата за движение и наличието на предходни, санкционирани
нарушения на ЗДВП, обективират извод за неприложимост на разпоредбите на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като настоящият състав приема, че извършеното от жалбоподателя деяние, не
представлява маловажен случай.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваното Наказателно
постановление, е законосъобразно и правилно като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-1275-000209/13.02.20г., издадено от ВПДначалник на
сектор ПП към ОД на МВР - В. Търново, с което на СТ. П. П., ЕГН **********, жив.
******* ****, за извършено на 07.02.20г., около 14,20ч на първокласен път № 4, км.
1116+800, в посока на гр. София, нарушение по чл. 103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1,
т.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание - глоба в размер на 200,00 (двеста) лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Велико
Търново, в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5