Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 504 31.03.2021
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на десети март две
хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Галина Драганова, в присъствието на
прокурора Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно
дело № 2375 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 284, ал. 1 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), вр. чл. 203 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), и е образувано по повод
исковата молба на С.М.Д. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в Затвора- Стара Загора, с искане: 1) да бъде осъдено
Министерството на правосъдието да заплати на ищеца сумата от 369 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 01.08.2002 г.
до 31.05.2009 г., настъпили в резултат на лошите битови условия и липса на
медицинско обслужване в Затвора Бургас, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и́ изплащане,
и 2) да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при МП да заплати на ищеца
сумата от 319 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
периода от 01.06.2009 г. до 18.03.2015 г., настъпили в резултат на лошите
битови условия и липса на медицинско обслужване в мястото за лишаване от
свобода, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното и́ изплащане.
Делото е висящо за трети път пред Административен съд-
Бургас, след като с Решение № 6624/21.05.2018 г. по адм.дело № 3054/2017 г. на Върховния
административен съд на Република България е обезсилено постановеното по спора
решение № 60/19.01.2017 г. по адм.д. № 536/2015 г. на АСБ и делото е върнато за
ново разглеждане от друг съдебен състав, а постановеното след връщане на делото
решение № 1747 от 15.10.2018 г. по адм.дело № 1280/2018 г. на АСБ е обезсилено с
решение № 1481/30.10.2020 г. по КАД № 166/2020 г. на АСБ, тричленен състав, в
частта, с която е осъдено Министерството на правосъдието да заплати на С.М.Д.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 510 лева за периода
от 13.07.2004 г. до 31.05.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба- 18.03.2015 г., до
окончателното и́ изплащане, и делото е върнато за ново разглеждане в тази
част от друг съдебен състав. В останалата част решението по адм.дело №
1280/2018 г. на АСБ е потвърдено от касационната инстанция и е влязло в сила.
В исковата молба се твърди, че през периода 13.07.2004
г. - 31.05.2009 г. ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора- Бургас. Твърди се, че помещенията, в които същият е бил настанен за
изтърпяване на наказанието, не са били в съответствие с изискванията на ЗИНЗС,
досежно минималната жилищна площ, естественото осветление, приток на чист
въздух и климатизация, и достъпа до санитарен възел. Изложено е, че поради
липса на течаща вода и тоалетна в спалните помещения, настанените в тях лишени
от свобода са удовлетворявали физиологичните си нужди в предоставена за тази
цел кофа пред останалите обитатели. Топла вода за къпане била подавана само два
пъти седмично за по три часа, през които се ползвала от около 180-200 лишени
отсвобода. По отношение на хигиената в баните и тоалетните, и в столовата, се
сочи, че е занижена и вредна за здравето, както и че в помещенията има
вредители- хлебарки и дървеници. Недоволство е заявено и от храната, като се
твърди, че тя е нискокалорична, недостатъчна и еднообразна. Относно
медицинското обслужване в мястото за лишаване от свобода се сочи, че такова е
осигурявано само веднъж седмично, като са ползвани услугите на фелдшер с
предварителна заявка и записване. Твърди се, че поради неосигурено навременно
медицинско обслужване и лечение здравословното състояние състояние на ищеца е
влошено и същият страда от множество заболявания „флебит и тромбофлебит,
псориазис, артропатия, невралгия, херпес зостер, парализа на Бел, изкривяване
на лицевите мускули и челюстта, световъртеж от централен произход, обриви по
тялото и главата, оглушаване с едното ухо и постоянна асиметрия на лицето“. Изложено
е, че поради бездействието на затворническата администрация да осигури изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода при нормални битови условия, ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които последният оценява на 369 000.00 лева за
процесния период и претендира да му бъде заплатена тази сума от ответника МП,
ведно с лихва за забава. Тази претенция е предмет на настоящото съдебно
производство, но само частично- за сумата от 3 510 лева, тъй като само в тази
част делото е върнато от касационната инстанция за ново разглеждане от друг
съдебен състав. В останалата част, с която е отхвърлена претенцията на С.М.Д.
против Министерството на правосъдието- за разликата над 3510 лева до
претендирания размер от 369 000 лева, решението по адм.дело № 1280/2018 г. на
АСБ не е обжалвано и е влязло в сила.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, в който е заявено становище за неоснователност на
исковата претенция, поради отсъствие на установените в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС материалноправни
предпоставки. Оспорват се твърденията за противоправно бездействие на
длъжностни лица и за реално претърпени от ищеца вреди. Приложени са писмени
доказателства.
В съдебното заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа предявения иск. Не сочи нови доказателства при настоящото разглеждане
на спора. Моли да бъде осъден ответникът Министерство на правосъдието да заплати
на ищеца претендираната сума.
Ответникът не изпраща представител в съдебното
заседание, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.
Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас
дава заключение за основателност на претенцията и моли тя да бъде уважена в
минимален размер, съгласно установената практика. Не сочи доказателства.
Предявеният иск е допустим, с
оглед твърденията на ищеца за настъпили неимуществени вреди по време на
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, в резултат на противоправно бездействие
на длъжностни лица от затворническата администрация. Искът е предявен срещу надлежен ответник- Министерството на
правосъдието, което е осъществявало през процесния период общото ръководство на
местата за лишаване от свобода и контрола върху тяхната дейност на основание чл.19,
ал.1 от ЗИН (отм.).
Бургаският административен съд, след
като се запозна със събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът С.М.Д. изтърпява наказание „доживотен
затвор без замяна“, считано от 14.12.2001 г. През процесния период от 13.07.2004
г. до 31.05.2009 г. същият е изтърпявал наказанието в Затвора Бургас. Видно от
приложеното по делото становище с рег. № 1263/23.04.2015 г., изготвено от
инспектор „СДВР“ Ивелина Лекова, на 31.03.2004 г. Д. е настанен в Първа зона за
повишена сигурност (ЗПС), намираща се на първи етаж в корпуса на затвора, в
спално помещение № 1 с обща жилищна площ 5.92 кв.м. с още две лица, при средно
полагаща се площ на човек от 1.97 кв.м. На 20.09.2004 г. е настанен във втора
група, намираща се на четвърти етаж в корпуса на затвора, в спално помещение №
412, с обща жилищна площ от 21.42 кв.м. с още седемнадесет лица при средно
полагаща се площ на човек от 1.19 кв.м., до 19.04.2006 г., когато е преместен
във втора група, в спално помещение № 414, с обща жилищна площ от 14.76 кв.м. с
още осем лица, при средно полагаща се площ на човек от 1.64 кв.м., а от
11.02.2008 г. до края на процесния период е обитавал спално помещение № 15 в
Първа ЗПС, с обща жилищна площ 5.36 кв.м. с още две лица, при средно полагаща
се площ на човек от 1.79 кв.м.
В
справката се сочи още, че в спалните помещения, разположени в корпуса на
Затвора Бургас, няма тоалетни възли и течаща вода, с оглед конструктивните
особености на сградата. Отбелязано е, че през деня всички помещения на групите
са отворени и лишените от свобода имат свободен достъп до течаща вода и
санитарен възел в обособено отделно помещение, като могат да ги ползват
свободно от 08.30 до 20.00 часа. Наред с това се сочи, че не е прекъсвано
подаването на течаща вода, а по график- два дни в седмицата на лишените от
свобода се осигурява и топла вода. След заключване на помещенията в 20.00 часа,
лишените от свобода ползват индивидуално вода в съдове, но нямат достъп до
санитарните възли. Относно хигиената в спалните помещения е отбелязано в
справката, че лишените от свобода сами определят режима за поддържането и́,
чистотата на въздуха и разположението на леглата. Хигиената в спалните и общите
помещения на групите се поддържа ежедневно от хигиенисти и дежурни в спалното
помещение. Относно медицинското обслужване се сочи, че на лишените от свобода е
разрешен достъп до медицинския център към затвора по график, а при необходимост
и извънредно, като всеки затворник може да бъде прегледан и изследван за
декларирани заболявания и при съмнение за заболяване, или да бъде изведен за
по-задълбочен медицински преглед при външен специалист.
По
делото е представено „Публично изявление относно България“, в което са отразени
резултатите от извършени през 2015 г. посещения на Европейския комитет за
предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или
наказание (КПИ) в местата за лишаване от свобода в Република България. В публичното
изявление се сочи, че е постигнат незначителен напредък в изпълнението на
основните препоръки. Отбелязано е, че пренаселеността остава трайно
проблематичен въпрос в българската система на затворите и отбелязва за пример
Бургаския затвор, в който преобладаваща част от лишените от свобода разполагат
с по- малко от 2 кв.м. пространство в общите спални помещения, а материалните
условия продължават да се характеризират с постоянно влошаващо се състояние на
разруха. Констатирано е, че повечето санитарни възли са безнадеждно остарели и
нехигиенични, а отоплението работи само по няколко часа дневно; по-голямата
част от лишените от свобода нямат достъп до тоалетна през нощта и са принудени
да удовлетворяват физиологичните си нужди в кофи или бутилки в килиите; кухните
продължават да са мръсни и нехигиенични, заразени с вредители, с протекли и
запушващи се канализационни тръби и покрити с плесен стени и тавани; повечето
помещения в посочените учреждения са неподходящи за настаняване на хора и
представляват сериозен здравен риск както за затворниците, така и за персонала.
В заключение се сочи, че сами по себе си материалните условия в посетените
затвори могат да се разглеждат като равняващи се на нечовешко и унизително
отнасяне.
По
отношение медицинското обслужване е представена медицинска справка, изготвена
от м.ф. Д.Иванова, и втора такава, изготвена от д-р Л. Христова, в която се
сочи, че през периода 2002 г. - 2004 г. в здравния картон на Д. няма отразени
прегледи. Според данните от двете справки, при постъпването на ищеца в Затвора
Бургас на 26.02.2004 г. е извършен на същия първоначален преглед, при който не
са съобщени настоящи и хронични заболявания. По време на престоя в затвора са
ползвани от Д. услугите на медицинския център. През периода 29.10.2009
г.-20.03.2015 г. е консултиран девет пъти от различни специалисти. През м.ноември
2009 г. е диагностициран с „Еризипелас крурис декстра“; през м.февруари 2010 г.
е диагностициран с „Псориазис вулгарис. Артритис псориатика“; през м.октомври 2013
г. е поставена диагноза: „Невралгия н.тригемини синистра. Херпес зостер отикус.
Синдром на Ramsey-Hunt“, а през м.юли 2014 г.- „Невралгия н.тригемини синистра.
Статус пост херпес зостер отикус. Синдром на Ramsey-Hunt“ и е проведено
болнично лечение.
В
показанията си пред съда свидетелят Рибов сочи, че през периода 2004 г. - 2005 г.
е обитавал обща килия с ищеца и с друго лице, на площ 6 кв.м., в която леглата били
разположени едно върху друго. Помещението било отваряно ежедневно за
проветряване за по 15-20 минути. Настанените в него лишени от свобода
удовлетворявали физиологичните си нужди в предоставени за целта съдове- кофи. В
килията имало вредители- хлебарки и мишки. От 2014 г. година периодично били
предприемани мерки срещу дървениците, но те не били напълно ликвидирани и се
появявали отново. Храната била безвкусна. Лишените от свобода ползвали банята
по два пъти в седмицата, като топла вода
била подавана в продължение на четири часа- от 13:00 часа до 17:00 часа., през
които да се изкъпят 120 души. Поради малкия брой на душовете, същите пълнели
кофи с вода, за да се изкъпят, като през това време трябвало и да изперат
дрехите си. Отоплението в килиите през зимния сезон било включвано по един час
сутрин и вечер. По отношение на здравословното състояние на ищеца се сочи от
свид. Рибов, че същият се е оплаквал от болки. Посещенията при лекар били
осъществявани в предварително определени дни, след записване. При необходимост
бил викан специалист, по преценка на началника на затвора или дежурния през
почивните дни. Свидетелят заявява, че в определен период ищецът не можел да
ходи и имал нужда от помощ. Получил и заболяване на ухото, от което получил
световъртеж, не можел да ходи и имал силни болки, не можел да става от леглото.
Бил прегледан от лекар, но последният бил повикан, но след като продължително
време имал оплаквания. Ищецът страдал от псориатичен артрит, вследствие на
псориазис, като необходимите лекарства били осигурявани от семейството му. Когато
постъпил в затвора, бил здрав. Оплакванията му започнали по време на престоя в
ареста.
От
показанията на свид. Маринчев се установява, че е обитавал заедно с ищеца една
килия в продължение на пет-шест месеца, считано от м.09.2005 г. Помещението било
с площ от около 15 - 16 кв.м., като в него били настанени осем лица. Леглата били
разположени на вишки, някои от които с по три, а други с по две легла. За
почистване на помещението разполагали с мръсни парцали. Били им предоставяни
всеки месец по три-четири опаковки с прах и един препарат за почистване на
коридора. За времето от 19:40 часа до 6:00 часа килиите били заключвани, като
през този период от време лишените от свобода нямали достъп до санитарен възел-
ползвали кофа за удовлетворяване на физиологичните си нужди, която била
поставена до шкафовете без параван, пред останалите обитатели на помещението. В
килията имало дървеници и хлебарки, които лазели върху обитателите и́. Ищецът
бил болен от артрит и псориазис, а не му
позволявали ежедневно къпане, което било необходимо, предвид заболяването.
Артритът му бил в много тежко състояние. Имал също шипове на врата и постоянно
бил схванат. В лечебния център не му давали лекарства, той сам си ги осигурявал
от Германия. Ищецът бил на хранителна диета, която била спазвана, но само през
последните месеци.
По
делото е извършена комплексна съдебно-медицинска експертиза с участието на
невролог, УНГ специалист и дерматолог. В представеното заключение вещото лице
д-р Емил Костов- специалист нервни болести, сочи, че през периода м.октомври 2013
г. - м.септември 2014 г. по отношение на ищеца е било проведено двукратно
стационарно-медикаментозно лечение. Като непосредствена причина за страданията сочи
наличие на вирус, а като първостепенен провокиращ фактор-принудителният психо-емоционален
стрес. Проведената терапия била съобразена със състоянието на ищеца, но
условията в затвора влияели в обратна на лечението посока. В съдебното
заседание д-р Костов разяснява, че ищецът страда от херпес зостер „синдром на
Рамзи-Хънт“, който включва лицева парализа, нарушение в слуха, разстройство в
слюноотделянето и сълзоотделянето и в двигателната активност на лявата лицева
половина. Вещото лице разяснява също, че условията в затвора и по-конкретно
липсата на хигиена, нормално хранене, адекватно лечение и емоционалното
състояние на пациента, могат да доведат до обостряне на вече отключен херпес. Отбелязва,
че на ищеца са извършвани амбулаторни прегледи и е провеждано лечение, включително
двукратно стационарно от м.октомври 2013 г. до м.септември 2014 г., но няма
такова лечение, което да бъде провеждано в затвора постоянно и да даде рязка
промяна в положителен аспект на състоянието на пациента. При обостряне може да
се провеждат систематични физиотерапии, може да се провежда иглотерапия, рефлекторни
масажи. При херпес зостер не е задължителна последица получаване на заболяване
„синдром на Рамзи-Хънт“. Според вещото лице, няма някаква обща зависимост между
времето за реакция при обостряне на херпес зостер и заболяване от „синдрома на
Рамзи-Хънт“- става дума за индивидуална реакция на организма, като при едни
пациенти, дори да не бъдат взети мерки с дни, няма да бъде доведено до този
резултат, а при други пациенти, дори да се реагира в рамките на ден, може да се
получи такава парализа на лицевия нерв. Желателна е ранната диагностика.
Според
заключението на д-р Румяна Каракачанова- специалист дерматолог и венеролог, през
м.март 2010 г. Д. е лекуван с диагноза псориазис вулгарис артритис псориатика,
с начало на заболяването 2000 г., като лечението е проведено адекватно. Според
вещото лице заболяването има генетичен характер. При ищеца засягането е
ограничено в областта на главата и налага лечение в периоди на обостряне,
най-често през зимата. Факторите за обостряне на състоянието са различни- физична
травма, одраскване, убождане, изгаряне, ултравиолетово облъчване, рентгеново
лъчение, вирусни инфекции, херпеси, бактериални агенти, гъбички, лекарствени
средства, стресови състояния, хормонални влияния и др. Не е налице пряка връзка
между условията в затвора, самото заболяване и обостряне на състоянието.
Лечението се провежда при периоди когато се обостри състоянието. В съдебно
заседание вещото лице разяснява, че условията, в които живее човек, ако са
нормални, подобряват качеството на живота, но самото заболяване се влияе от
много фактори. Заболяването е хронично и лечението продължава през целия живот
във фазата на обостряне. Може да има безпристъпни периоди- месеци, години, в
които да няма нужда от лечение. Според вещото лице не е възможно хигиенен
фактор да провокира обостряне на състоянието. Трябва да се спазва хранителен
режим, не се консумират червени меса, сол и захар на минимум, като се
забраняват алкохол и цигари. При обостряне местата се мажат с лечебни
препарати. Има значение слънчевата светлина за зреенето на клетките на
епидермиса и затова в летните месеци страдащите от това заболяване са добре, а
през зимните месеци обикновено се наблюдава обостряне. Стресът се смята за
основен фактор и след преживяване на конкретна стресова ситуация заболяването
се проявява в рамките на часове- отключва се. В конкретния случай за ищеца изтърпяването
на наказанието не е такъв стресов фактор, който да е отключил заболяването- в
противен случай заболяването не би протекло в такава съвсем лека клинична форма
и той би търсил непрекъснато помощ.
Според
заключението на д-р Ивайло Иванов- специалист УНГ, Д. страда от персистираща
периферна пареза на ляв лицев нерв, без данни за рецидив към момента на
прегледа. Вещото лице сочи, че състоянието е в резултат на усложнения от
прекаран херпес зостер и предвид давността не се очаква подобрение. Според
заключението, не може да се направи пряка връзка между настъпилото усложнение и
престоя на лицето в затвора. В съдебното заседание вещото лице разяснява, че няма
конкретна връзка между условията и проявлението на заболяването херпес зостер,
като сочи, че в практиката си е виждал пациенти, живеещи при всякакви условия,
които да развият заболяването със съответните усложнения. Има пациенти, които
са с оплаквания и симптоматика, сходна с тази на ищеца и чиито качество на
живот е изключително високо, спазват диета, поддържат висока хигиена, провеждат
лечение с добри медикаменти. Експертът сочи също, че е работил в отделението,
когато ищецът е бил приет и лекуван за острата проява на това заболяване.
Състоянието му било много тежко, с много силно главоболие, с пареза на лицевия
нерв и намаляване на слуха. В началото на обостряне на състоянието симптомите
са неспецифични, могат да бъдат и симптоми на обичайно неразположение- главоболие,
заглъхване на уши, и затова хората в началото предприемат самостоятелно лечение
с обикновени обезболяващи препарати. Едва след като те не дадат резултат и
състоянието продължава да се влошава, се търси последващо лечение в болнични
условия. Ищецът получил усложнението в момента на получаване на заболяването и
е бил лекуван с адекватна терапия, която не винаги има резултат, но не винаги
проявена пареза на лицев нерв може да бъде излекувана изцяло в болнични условия
в хода на провеждане на лечението.
При тези
фактически данни съдът счита, че
претенцията за обезщетение за вреди, настъпили вследствие лошите битови условия
в затворническото заведение през процесния период, е доказана по основание.
Според нормата на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, изпълнението на наказанията е насочено
към постигането на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на
физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и
достойнството им. В чл. 3 от същия закон е установена забрана за подлагане на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение на осъдените лица, а за такива се
смятат умишленото поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко
общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да
причинят увреждане на здравето (т. 2), както и унизителното отношение, което
уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме
действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или
малоценност (т. 3). В случая данните относно размера на осигурената в жилищна площ
за едно лице (1.97 кв.м. в спално помещение № 1; 1.19 кв.м. в спално помещение
№ 412; 1.64 кв.м. в спално помещение № 414; 1.79 кв.м. в спално помещение № 15),
възможността за проветряване и липсата на течаща вода и санитарен възел,
налагаща удовлетворяване на физиологичните нужди пред останалите обитатели на
помещението, недвусмислено сочат, че тези изисквания не са изпълнени. Вярно е,
че разпоредбата на чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС, с която е предвидена минимална
жилищна площ за един лишен от свобода не по-малко от 4 кв. м., не е влязла в
сила през релевантния период, но това обстоятелство не освобождава ответника от
задължението да осигури необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправителното въздействие. Според практиката на ЕСПЧ, начинът
на изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на
отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на
страдание при престой в затвора. Ако затворниците имат на разположение по-малко
от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за
толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до
нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Достъпът до чист въздух е основен елемент на живота
и всеки човек има това право. Достъпът до правилно оборудвани и хигиенични
санитарни помещения е от изключително значение не само за запазване на
чувството на затворниците за лично достойнство, но и за опазване на физическото
им здраве. Наистина хуманна среда не е възможна без непосредствен достъп до
тоалетни помещения. Липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови
стандарти са от такова естество, че да предизвикат у всяко нормално психически
здраво човешко същество стрес, емоционално и физическо страдание от степен над
неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода (този смисъл-
решения по делото Нешков и др. срещу България, делото Тореджани, делото
Червенков срещу България). Несъмнено в случая ищецът е бил подложен на
унизително отнасяне, в нарушение на чл. 3 от Конвенцията за правата на човека и
основните свободи, поради което съдът приема, че са налице предпоставките на чл.
284, ал.1 от ЗИНЗС: 1) бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС; и 2) настъпила неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението. Не е оборена
въведената с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС презумпция.
Съдът намира за недоказани
твърденията на ищеца за наличие на причинна връзка между установените заболявания
и условията, при които е търпял наказанието. Според заключението на изслушаната
съдебно-медицинска експертиза заболяванията, в т.ч. херпес зостер „синдром на
Рамзи-Хънт“, включващ лицева парализа, нарушение в слуха, разстройство в
слюноотделянето, сълзоотделянето и в двигателната активност на лявата лицева
половина, и псориазис, могат да се развият и при други условия, включително при
поддържано високо качество на живот, като първото от тях се причинява от вирус,
а второто има генетичен произход.
Липсват категорични доказателства, че настъпилите усложнения и влошаване на
здравословното състояние на ищеца са пряка и непосредствена последица именно от
лошите условия в затвора. Недоказани са и твърденията на ищеца за неосигурено
навременно медицинско обслужване и лечение, и влошаване на здравословното му
състояние в резултат на това. От данните по делото е видно, че във връзка със
заболяванията на същия многократно са провеждани консултации със специалисти и
е провеждано болнично лечение. Вещите лица, извършили СМЕ, сочат, че лечението
е съобразено със здравословното състояние на ищеца и проведено адекватно. Не са
ангажирани доказателства да е отказано на последния медицинско лечение, при
необходимост от такова. Не съставлява нарушение на закона осъществяването на медицински
прегледи по график, след предварителна заявка- то е изрично предвидено като
процедура с разпоредбите на чл.12 ал.2 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за
условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода и
действалата предходна Наредба №
12/20.12.2006 г. за медицинското обслужване на лишените от свобода.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Изискването за справедливо обезщетяване на вредите е свързано с
преценка конкретните обстоятелства, характера и степента на претърпените
страдания. В случая с оглед данните относно характера на увреждането, степента
и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, съдът счита,
че следва да бъде присъдено на ищеца обезщетение в размер на 3510 лева за
претърпените през периода 13.07.2004 г.
- 31.05.2009 г. неимуществени вреди (претенцията за вреди за разликата над тази
сума е отхвърлена с постановеното при предходното разглеждане на спора съдебно
решение, като същото не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила, поради което
обезщетение в по-голям размер не може да бъде присъдено с настоящия съдебен акт).
При определяне размера на обезщетението съдът отчита продължителността на
престоя в затворническото заведение, условията, при които ищецът е изтърпявал
наказанието и претърпените неудобства от липсата на санитарен възел и течаща
вода, налагащи удовлетворяване на физиологичните му нужди през нощта в
предоставени от администрацията на затвора съдове, пред останалите обитатели на
помещението, недостатъчната жилищна площ на обитаваните от него спални
помещения, липсата на естествено проветряване и осветление, недостатъчните
мерки за отстраняване на вредителите.
С оглед изложените съображения
съдът приема, че предявеният иск срещу Министерството на правосъдието е
основателен и доказан за сумата от 3510 лева и следва да се уважи.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да заплати на С.М.Д. с ЕГН **********,
понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора- Стара Загора,
сумата от 3510 (три хиляди петстотин и десет) лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди за периода 13.07.2004 г. до 31.05.2009 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 18.03.2015 г. до окончателното
и́ изплащане.
Решението може да се обжалва
пред Административен съд- Бургас, тричленен състав, в 14-дневен срок от връчване
на съобщението.
СЪДИЯ: