Решение по дело №4818/2018 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е   № 985

 

гр. Сливен, 17.09.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, X– ти граждански състав, в открито заседание на шестнадесети септември  през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КОРИТАРОВА

при участието на секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4818 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответницата И.Й.Д., ЕГН: ********** ***, че дължи на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД,  със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, ЕИК ********* следните суми: 1996,90 лева главница ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до окончателното заплащане на задължението; сумата от  2051,54 лева - договорна лихва за периода 20.10.2014 г. до 20.06.2017 г.; и сумата от  293,51 лева - обезщетение за забава, считано от 21.10.2014 г.-13.04.2018 г.

 В исковата молба се твърди, че на 06.06.2014 г., между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като кредитор и ответницата, като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № PLUS -10776103 г.

Съгласно сключения договор за потребителски кредит, кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя под формата на заем парична сума в размер на 2000 лева, като последният се бил задължил да върне процесната сума ведно с уговорена възнаградителна лихва на 36 погасителни вноски. Ответницата била удостоверил, че бил получил уговорената сума и кредиторът бил изпълнил задължението си да предаде сумата. Ответницата била преустановила плащането, като падежът на първата неплатена вноска бил настъпил на 20.10.2014 г. и от следващия ден била изпаднала в забава и била дължала и обезщетение за забава съгласно договора в размер на законната лихва. Дължала и неизплатената част от договорната лихва, считано от падежа на първата неизплатена вноска-20.10.2014 г. до изтичане на срока на договора. Задълженията по договора за потребителски кредит били станали изискуеми с изтичане на крайния срок на договора-20.06.2017 г.

Междувременно, на 10.01.2017 г. бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия)  и Приложение № 1 на основание чл. 99 ЗЗД между "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД и БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от  Договор за потребителски кредит № PLUS -10776103 г към ответницата било прехвърлено в полза на ищцовото дружество изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и с всички лихви, такси, комисионни и други разноски.

Ответницата бил уведомена по реда на чл. 99, ал.З от ЗЗД за извършените продажби на вземането от страна на с уведомително писмо, изпратени с известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес. Представеното копие от известието за доставяне било с отбелязване, че пратката била останала непотърсена от получателя. Ако ответницата оспори уведомяването си за извършената цесия, моли да се счита за уведомен за извършената цесия с настоящата искова молба.

С оглед горната фактическа обстановка, за ищцовото дружество бил възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. 1833/2018 на PC Сливен била издадена заповед за изпълнение, която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което от своя страна обусловило подаването на настоящата искова молба.

Иска се от съда да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 1996,90 лева главница ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до окончателното заплащане на задължението; сумата от  2051,54 лева - договорна лихва за периода 20.10.2014 г. до 20.06.2017 г.; и сумата от  293,51 лева - обезщетение за забава, считано от 21.10.2014 г.-13.04.2018 г.

Иска се от съда да бъдат установени като дължими също така разноските, извършени по заповедното производство.  Моли да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК отговор е постъпил от особения представител на ответницата адв. М.П. ***.

            Счита, че предявеният иск е недопустим и изцяло неоснователен. Липсвала активна процесуална легитимация от страна на ищеца да претендира това вземане от ответницата, тъй като същата не била уведомена за извършената цесия преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД извършената цесия следвало да се съобщи на длъжника за да породи действие спрямо него, като до този момент титуляр на вземането бил оставал цедентът. Не било валидно уведомление от цесионера депозирано с исковата молба, тъй като съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомлението следвало да изхожда от цедента. Длъжникът не знаел за извършената цесия и за него не съществувало задължение да престира на цесионера, като извършената цесия била го обвързала едва след като бил уведомен за нея. По делото не били представени доказателства, че извършената цесия е била съобщена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

       Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 06.06.2014 г., между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като кредитор и ответницата, като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № PLUS -10776103 г.

Съгласно сключения договор за потребителски кредит, кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя под формата на заем парична сума в размер на 2000 лева, като последният се бил задължил да върне процесната сума ведно с уговорена възнаградителна лихва на 36 погасителни вноски. Ответницата била удостоверила, че била получила уговорената сума и кредиторът бил изпълнил задължението си да предаде сумата. Ответницата била преустановила плащането, като падежът на първата неплатена вноска бил настъпил на 20.10.2014 г. и от следващия ден била изпаднала в забава и била дължала и обезщетение за забава съгласно договора в размер на законната лихва. Дължала и неизплатената част от договорната лихва, считано от падежа на първата неизплатена вноска-20.10.2014 г. до изтичане на срока на договора. Задълженията по договора за потребителски кредит били станали изискуеми с изтичане на крайния срок на договора-20.06.2017 г.

Междувременно, на 10.01.2017 г. бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия)  и Приложение № 1 на основание чл. 99 ЗЗД между "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД и БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от  Договор за потребителски кредит № PLUS -10776103 г към ответиницата било прехвърлено в полза на ищцовото дружество изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и с всички лихви, такси, комисионни и други разноски.

Видно от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза ответницата дължи на цедента следните суми: сумата от 1996,90 лева главница неизплатена по Договор за потребителски кредит № PLUS -10776103 г; сумата от  2051,54 лева - договорна лихва за периода 20.10.2014 г. до 20.06.2017 г.; сумата от 293,51 лв., съставляваща лихва за забава за периода от 21.10.2014 г. до 13.04.2018 г. Общият размер на отпуснатия на ответницата кредит бил 2000 лв., като съгласно погасителния план падежът на първата вноска бил на 18.07.2014 г., а на последната вноска на 20.06.2017 г.

        Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от правна страна:

Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава в случая е предвидена в клаузата на чл. 18 от договора, според която заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по договора за паричен заем на трето лице. Във формираната с редица решения на ВКС съдебна практика (вж. решение  № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.) действително се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК. Няма спор също така, че е допустимо, както е сторено и по настоящото дело, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника (вж. решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и др.).

В случая обаче уведомлението за цесията, съставляваща приложение към исковата молба, е връчено не на ответницата-кредитополучател или на негов упълномощен представител, а на назначения му на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител. Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл.29, ал.5 вр.чл.34, ал.3 от ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект (в този смисъл вж. решение № 74/27.07.2017 г. по в.т.д. № 154 по описа за 2017 г. на БАС, решение № 2350 от 7.04.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 5905/2016 г. и др.). В самия договор за заем е посочен постоянния адрес на ответницата,  и е налице клауза, с която  се фингира връчването на уведомлението за цесията в чл. 10 от договора. В случая обаче липсват каквито и да е било писмени доказателства, че са били правени опити уведомлението за извършената цесия да бъде връчено на посочения от ответницата адрес. Не са представени обратни разписки от изпратени писма до посочения от нея в договора адрес, които да са били останали непотърсени. По изложените съображения съдът намира, че ищецът не е провел доказване на релевантния факт – уведомяването на ответницата за прехвърляне на вземанията, поради което дори и такива вземания по договора да съществуваха, то ищецът нямаше да е активно материално легитимиран да търси изпълнението им – арг. от чл.99, ал.4 от ЗЗД.

Видно от практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК в Решение |№ 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 г. на ІІ т. о. и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/13 г. на І ТО, уведомление изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с получаването на същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, прил. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, какъвто не е настоящият случай.

Дори и съдът да приеме упълномощаването за изрично, то не е налице надлежно уведомяване на длъжника. Няма доказателства по делото, той да го е получил. Ответницата по настоящото дело е представлявана от назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, без самата ответница да е получила лично копие от исковата молба и от уведомлението /при условие, че се приеме, че изхожда от надлежно упълномощена страна/ за извършената цесия, т. е не е спазено изискването на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД – цесията не е породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника.

Процесуалното представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл. 47, ал. 6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки – в т. см. т. 6 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява / т. см. т. 7 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице /в случая ответницата/ материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, а и след като особеният представител не е осъществил контакти с ответницата, то последната като длъжник не може да се счита за уведомена за цесията чрез особения представител. При това положение исковете се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на делото направените от ищеца разноски в исковото и заповедното производства следва да останат за негова сметка.

Мотивиран така, съдът

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Фронтекс Интернешънъл" ЕАД,  със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, ЕИК *********, против И.Й.Д., ЕГН: ********** ***, обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 1996,90 лева главница по Договор за потребителски кредит № PLUS -10776103 от 06.06.2014 г.;ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до окончателното заплащане на задължението; сумата от  2051,54 лева - договорна лихва за периода 20.10.2014 г. до 20.06.2017 г.; и сумата от  293,51 лева - обезщетение за забава, считано от 21.10.2014 г.-13.04.2018 г., прехвърлени с договор за цесия от 10.01.2017 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: