Р Е
Ш Е Н
И Е
№131
Гр.ДОБРИЧ 11.11.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на ДЕСЕТИ НОЕМВРИ
2016г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА И.
При участието на секретаря Б.М.-Юсуф като разгледа докладваното т.д.№ 109/2016г.по
описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на С.И.Т.,ЕГН:**********,***,чрез
адв.Н.И.,ВТАК,със адрес:г***,срещу ЕООД „ Т. Е. Б.“,ЕИК ****,със
седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“ Б.“ № **,ет.1,представлявано от
управителя С. Г. Т.,ЕГН:**********.С
исковата молба ищецът е заявил претенция с правно основание чл.517,ал.4 от ГПК.Посоченото в ИМ правно основание - чл.517,ал.3 от ГПК е неточно,като съдът
не е обвързан от сочената от страната правна квалификация,а е длъжен служебно
да я изведе от обстоятелствата,изложени в исковата молба и петитума на същата.
Претенцията си ищецът мотивира с
обстоятелството,че е взискател по изп.д.№ **** по описа на ЧСИ М. Г.,с рег.№ **
в КЧСИ,с район на действие- Окръжен съд,гр.Велико Търново.Заявява,че длъжникът
по посоченото изпълнително дело С. Г. Т.,ЕГН:**********,му дължи главница в
размер на 12 000 лв. и 240.00 лв.разноски по ч.гр.д.№1511/2011г.по описа на
Добрички районен съд.След извършено по изпълнителното дело проучване на
имущественото състояние на длъжника е установено,че той притежава всички
дружествени дялове от капитала на ответното дружество,поради което и по молба на
взискателя,ищец понастоящем,принудителното изпълнение е насочено върху дяловете
на длъжника в ЕООД „ Т. Е. Б.“,ЕИК ****,гр.Добрич.Върху притежаваните от
длъжника дружествени дялове,представляващи 100% от капитала на това дружество,е
наложен запор по реда на чл.517 от ЧСИ М. Г.,който запор е вписан на
15.10.2015г в Търговския регистър по
партидата на ответното дружество.Длъжникът по изп.д.№ **** по описа на
ЧСИ М. Г.,с рег.№ ** в КЧСИ,е уведомен за всички дължими суми към
взискателя,както и за предприетите действия по
принудително изпълнение,но погасяване на вземането на ищеца не е
последвало.Поради това,с Постановление
от 07.04.2016г.ЧСИ е овластил взискателя по изпълнителното дело,ищец по
настоящото,да предяви иск пред Окръжния съд по седалището на ЕООД „Т. Е. Б.“,
ЕИК ****,за прекратяване на дружеството.
Предвид изложените обстоятелства,ищецът
претендира съдът да постанови решение за прекратяване на ответното дружество -
ЕООД „ Т. Е. Б.“,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“ Б.“
№ **,ет.1.Заявена е и претенция за присъждане на разноските,сторени в настоящото производство,съобразно приложен
списък по чл.80 от ГПК,представляващи заплатени държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
В депозиран в срока по чл.367,ал.1 от ГПК
писмен отговор на исковата молба,ответникът оспорва иска като неоснователен и
недоказан,като от своя страна прави искане за присъждане на направените по
делото съдебно-деловодни разноски и платен адвокатски хонорар.
Според ответника,основната и главна
предпоставка за уважаване на предявения иск е длъжникът по изпълнителното дело
да не е удовлетворил вземането на
взискателя.За да направи това обаче,длъжникът преди това следва да е получил призовка за доброволно изпълнение.В
случая такава С. Т. не е получавал от ЧСИ № **,като видно от представените от
ищеца доказателства лично връчване на такъв документ на Т. не е налице.
Вторият,наведен в писмения отговор довод за
неоснователност на предявения иск,е че ЧСИ не е направил проверка дали
длъжникът-физическото лице С. Т. притежава друго имущество или доходи,от което ищецът да се удовлетвори.
В представена допълнителна искова молба
ищецът оспорва твърдението в отговора,че длъжникът по изп.д.№ **** по описа на
ЧСИ М. Г.,с рег.№ **,не е получавал призовка за доброволно изпълнение.От
книжата по изпълнителното дело,представени към исковата молба,е видно,че
длъжникът е уведомен за образуваното срещу него изпълнително производство,чрез
връчена му по реда на чл.47 от ГПК-чрез залепване на уведомление,покана за
доброволно изпълнение.Освен това,С. Т. не е страна в настоящото производство в
лично качество.Основна предпоставка за уважаване на предявения иск е
вземането,предмет на принудителното
изпълнение,да не е удовлетворено до първото по делото заседание,а ответникът не
прави възражения за удовлетворяване,дори и частично,на вземането на взискателя
по изп.д. изп.д.№ **** по описа на ЧСИ М. Г.,с рег.№ **.
Според ищеца неотносимо по спора е
възражението на ответника,че съдебният изпълнител не е извършил проверка дали
длъжникът С. Т. не притежава друго
имущество или доходи,доколкото взискателят е свободен да посочи способ на
принудително изпълнение,като законът не го задължава и не
определя ред и последователност за избор на законовите способи при упражняване
правото на принудително изпълнение.
Добричкият окръжен съд,като взе предвид
доводите и съображенията на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства,намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от събраните по делото
доказателства,ищецът се легитимира като кредитор на С. Г. Т.,ЕГН:**********,респ.като
негов взискател по изп.д.№ **** по описа
на ЧСИ М. Г.,с рег.№ ** в КЧСИ,с район на действие- Окръжен съд,гр.Велико
Търново.Изпълнителното дело е образувано на основание издаден по
ч.гр.д.№1511/2011г.по описа на Добрички районен съд изпълнителен лист,по силата
на който С. Г. Т.,ЕГН:**********,е осъден да заплати на С. И.Т.,ЕГН:**********,***,главница в размер на
12 000 лв. и 240.00 лв.разноски по ч.гр.д.№1511/2011г.по описа на ДРС. Длъжникът
Т. притежава всички дружествени дялове от капитала на ответното дружество,поради
което и по молба на взискателя,ищец понастоящем,принудителното изпълнение за
събиране на дължимите по изпълнителния лист суми е било насочено върху дяловете на длъжника в
ЕООД „ Т. Е. Б.“,ЕИК ****,гр.Добрич.Върху притежаваните от длъжника дружествени
дялове,представляващи 100% от капитала на това дружество,е наложен запор по
реда на чл.517 от ЧСИ М. Г.,който запор,видно от служебно извършената и
приложена по настоящото дело справка по партидата на ответното дружество,е вписан
в Търговския регистър на 15.10.2015г.Въпреки предприетите действия по
принудително изпълнение,погасяване на вземането на ищеца не е последвало.Поради
това,с Постановление от 07.04.2016г.ЧСИ
е овластил взискателя по изпълнителното
дело,ищец по настоящото,да предяви иск пред Окръжния съд по седалището на ЕООД
„Т. Е. Б.“,ЕИК ****,за прекратяване на дружеството.Видно от съдържанието на представеното
от ищеца и прието като доказателство по делото удостоверение,издадено от ЧСИ М.Г.
под изх.№ 8219/17.05.2016г./стр.8/,към датата на издаване на удостоверението задължението
на длъжника не е погасено.По делото не се събраха доказателства до момента това
задължение да е изплатено.
В хипотезата на чл.517,ал.4 от ГПК,законодателят е предвидил отпадане единствено на необходимостта от връчване
от съдебния изпълнител на изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в
дружеството и изчакване на посочения срок,каквото задължение е предвидено в
чл.517,ал.3 от ГПК.Този извод следва от редакцията на нормата на чл.517,ал.4 от ГПК,която хипотеза е специална,и е
обоснована с факта на насочване на изпълнението върху всички дялове в
дружеството,собственост на длъжника.
Процесуалните предпоставки за допустимост на конститутивния иск по чл.517,ал.4 от ГПК
са:наличието на висящо изпълнително производство,по което ищецът има качеството
на взискател,а търговското дружество - на
трето задължено лице,както и изрично овластяване на ищеца от съдебния
изпълнител да предяви конститутивния иск за прекратяване на дружеството.Тези
предпоставки в случая са налице.
Съгласно чл.517,ал.4,изр.второ от ГПК,съдът
отхвърля предявения иск,ако се установи,че вземането на взискателя е
удовлетворено преди приключване на първото по делото заседание.Възражение от
ответника в този смисъл не е направено,съответно ответникът не е ангажирал
доказателства за удовлетворяване на ищеца
- взискател по изпълнителното дело чрез плащане на вземането му в пълен размер
по издадения изпълнителен лист.Предвид гореизложеното,предявеният иск е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Направените от ответника възражения,че не е
получавал призовка за доброволно изпълнение по образуваното изп.д.****,както и че
съдебният изпълнител не е извършил проверка дали длъжникът С. Т. не притежава друго имущество или доходи,от които
ищецът да се удовлетвори,са неотносими по настоящия спор,доколкото С. Т. не е
страна в настоящото производство в лично качество,а законова предпоставка за
отхвърляне на иска е единствено удовлетворяване вземането на взискателя преди
първото по делото заседание,каквото в случая липсва.Тези възражения по същество
са и неоснователни,доколкото от книжата по изпълнителното дело,представени към
исковата молба,е видно,че длъжникът е уведомен за образуваното срещу него
изпълнително производство,чрез връчена му по реда на чл.47 от ГПК-чрез
залепване на уведомление,покана за доброволно изпълнение.Дори при липса на
редовно връчена покана,с получаване на книжата по настоящото дело,вкл.на определението
по чл.374 от ГПК,съдържащо проекто-доклада на съда,ответникът не само е уведомен
за образуваното срещу него изпълнително производство,съответно за размера на
задължението му,но и за доказателствената тежест,която носи по настоящото дело,въпреки
което удовлетворяване вземането на взискателя,настоящ ищец,не е налице.Що се
отнася до възражението,че съдебният изпълнител не е извършил проверка дали
длъжникът С. Т. не притежава друго
имущество или доходи,от които ищецът да се удовлетвори,то също е
неоснователно,доколкото взискателят е
свободен да посочи способ на принудително изпълнение,като законът не го
задължава и не определя ред и последователност за избор
на законовите способи при упражняване правото на принудително изпълнение.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят,предвид наличието на надлежно
искане в тази насока,и направените по делото разноски,в размер на общата сума
от 350.00 лв.,от която:50.00лв.-заплатена държавна такса;300.00 лв.-заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.517,ал.4 от ГПК ЕООД „ Т. Е. Б.“,ЕИК ****,със седалище и адрес
на управление:гр.Добрич,ул.“ Б.“ № **,ет.1,представлявано от управителя С. Г. Т.,ЕГН:**********.
ОСЪЖДА ЕООД „ Т.
Е. Б.“,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“ Б.“ № **,ет.1,представлявано
от управителя С. Г. Т.,ЕГН:**********,да
заплати на С.И.Т.,ЕГН:**********,***,сторените по делото разноски,в размер на общата
сума от 350.00 лв./триста и петдесет
лева/,от която:50.00лв.-заплатена държавна такса;300.00 лв.-заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на служебно вписване в Търговския
регистър,на основание чл.517,ал.4 от ГПК,поради което СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА
препис от решението на основание чл.14 от ЗТР да се изпрати на Агенция по
вписванията за вписването му в Търговския регистър по партидата на дружеството
и за започване на процедура по ликвидация.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: