№
57
гр.
Русе, 6.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Антоанета Атанасова
при
секретаря Тодорка Недева като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр.
дело № 490 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Делото е образувано по искова молба от Л.П.Х.
***, която твърди, че в началото на м. януари, 2015 г. се наложило да посети
стоматологичния кабинет на д-р И. О., находящ се в гр. Русе по ул. „Ниш“ заради
болки във втори горен зъб вляво. След извършен от ответницата преглед й било
обяснено, че зъбът следва да бъде пломбиран, за което ищцата дала своето
съгласие. Твърди, че работейки по зъба й, ответницата го разпробила, пробила
канала в корена му, горната й челюст и венеца. Ищцата усетила страшна болка и я
предупредила за това, но стоматоложката продължила работата си по пломбата. При
следващото посещение, необходимо за запълване на канала на зъба, болката и
перфорацията се повторили. Твърди, че материалът за запълване на зъба се
подавал от пробития й венец. При третото посещение /за поставяне на пломбата/,
д-р О. я уверила, че било въпрос на време болката да отшуми като ищцата й
заплатила 80,00 лв. за проведеното лечение. Тъй като болките не спирали се
наложило да започне да приема обезболяващи лекараства. Отново посетила кабинета
на ответницата, при което същата й обяснила, че е допуснала малка грешка и ще я
изпрати при нейни колеги, за да й помогнат, което така и не сторила. С нот.
покана от 20.04.2015 г. чрез нотариус Р.Л.ищцата поканила д-р О., за да се
споразумеят относно бъдещото лечение на зъба й. Същата обаче не се явила, което
било надлежно отразено от нотариуса.
Поради продължаващите болки се наложило
да продължи да търси лечение. Посетила много зъболекари в гр. Русе, гр.
Тутракан, гр. Плевен и в гр. София, както и големи клиники като УМБАЛСМ
„Пирогов“ ЕАД, „ДКЦ Токуда“ АД, в т. ч. много частни клиники. Поради получената
инфекция на челюстта й било назначено антибиотично лечение, което с променлив
успех продължило до края на 2017 г. и началото на 2018 г. Наложило се да спазва
определен хранителен режим, за да калцира наранената челюст, което обаче не се
случило. През м. юни, 2018 г. претърпяла операция в УМБАЛ „Света Марина“ Варна,
където била насочена от специалисти УНГ от гр. Русе. От консултациите си с тях
узнала, че д-р О. била перфорирала максиларния синус през корена на втория
горен зъб вляво в резултат на което костта инфектирала и се получила
одонтогенна киста и периапикален абсцес. Получила още хроничен максиларен
синуит с хиперсекреция. Образувала се била кистична лезия, която била
отстранена при операцията. По съвет на лекуващия я в клиниката във Варна лекар
й бил изваден въпросният втори горен зъб вляво.
Твърди
още, че по повод подадена от нея жалба до Българския лекарски съюз срещу д-р О.
в БЗС била извършена проверка и на ответницата било наложено наказание по адм.
път.
Заявява,
че от посещението си в кабинета на д-р О. през януари, 2015 г. до настоящия
момент изпитвала силни болки и страдания и изразходвала много средства. Към
него момент работела в кухня в Германия, но поради появилото се постоянно
главоболие и получен световъртеж не можела да изпълнява служебните си
задължения и прекратила работа като заедно със съпруга си се прибрали в
България, където и двамата получавали само пенсии за инвалидност. Заявява, че
постоянно й се налагало да приема обезболяващи медикаменти, обострили се и
другите й заболявания – артериална хипертония, световъртеж от централен
произход, имала постоянно главоболие, гадене и обща отпадналост. В резултат на
придобития хроничен максиларен синуит с хиперсекция се чувствала дискомфортно,
не можела да диша нормално през носа си, от неудобство не можела да контактува
с близки и познати. Непрестанните болки и получените усложнения я изнервили,
станала конфликтна личност, избухвала по най-дребен повод, не можела да спи
нормално поради болките и главоболието, както и да се грижи за семейството и
внуците си.
Счита, че ответницата д-р О. при
провеждане на дентално лечение на втория й горен зъб вляво е действала в
отклонение от добрите дентални практики и допускайки перфорация на максиларния
синус се стигнало до описаните подробно в исковата молба усложнения. Поради
противоправното поведение на ответницата твърди, че е претърпяла имуществени
вреди в размер на 737,00 лв., изразяващи се в направени разходи по последващото
лечение и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
резултат на причиненото увреждане и наложилото се впоследствие лечение, които
оценява на 27 000 лв., за които предявява настоящите искове, ведно със
законната лихва и разноските по делото.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131
ответникът И.П.О. чрез адв. М. Р. е депозирала
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като изцяло
неоснователни. Заявява, че действително през м. януари, 2015 г. ищцата е била
нейна пациентка като след обстоен преглед й извършила лечение и обтурация на
зъб с код 22 /втори горен зъб, вляво/. Оспорва твърденията й за наличието на
силни, продължаващи болки в областта на проведеното дентално лечение. Заявява,
че дори и да се приеме за вярно твърдението на пациентката за странична
перфорация на корена, счита, че естеството й е такова, че би се възстановила
след кратък период от време. Твърди още, че проведеното от нея лечение на зъб
22 на ищцата е успешно като видно от здравноосигурителната й книжка същият е екстрахиран
едва на 12.06.2018 г. Заявява, че няма анатомична връзка между зъб 22 и
максиларния синус, тъй като видно от приложената епикриза, издадена от МБАЛ
„Св. Марина“ ЕАД Варна комуникацията е между кистичната лезия в синуса и
алвеолата на последния ляв горен зъб /6-ти/. Твърди, че при проведеното от нея
лечение не е допуснала перфорация на максиларния синус. Оспорва причинната
връзка между проведеното от нея дентално лечение на ищцата и описаните в
исковата молба здравословни проблеми, наложили посещението й в различни лечебни
заведения, както и придобития хроничен максиларен синуит. Оспорва твърдението
за наложено й адм. наказание от РК на БЗС. Отделно, оспорва предявените искове
по размер. Твърди, че липсва причинно-следствена връзка между твърдените имуществени
вреди и проведеното дентално лечение, а претендираните неимуществени вреди
намира за прекомерни и силно завишени. На основание чл. 193 ГПК оспорва
истинността на мед. бележка, издадена от д-р С.. С оглед сключена застраховка с
покрити рискове „Професионална отговорност на лекари и медицински персонал“
прави искане за привличане на трето лице – помагач на страната на ответника –
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ София.
С Определение № 1063/3.10.2018 г. е
допуснато привличане на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ София като трето лице помагач на страната на
ответника по делото – И.П.О., по предявените срещу нея искове от Л.П.Х. *** с
правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 737,00 лв. – имуществени вреди и 27
000 лв. - неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях до
окончателното им изплащане.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
На основание чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК с
доклада по делото е прието за
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през м. януари, 2015 г.
ответницата е извършила лечение и обтурация на зъб с код 22 /втори горен зъб,
вляво/ на ищцата.
По делото от страна на ищцата в
подкрепа на исковата й претенция са представени и приобщени към
доказателствения материал медицински документи – направления, мед. бележки,
рентгенови изследвания и рецепти, от които се установяват твърденията й, че
след проведеното от ответницата през януари, 2015 г. лечение на зъб 22 е посещавала
различни специалисти стоматолози и УНГ. Приложени са и касови бонове,
удостоверяващи сторени разноски за лекарства и бензин, наложени от горните
посещения в различни градове на страната - София Тутракан, Варна.
Надлежно приобщена към
доказателствения материал е и издадената й от УМБАЛ „Св. Марина“ Варна, Клиника
по УНГ епикриза, от която се установява, че ищцата е престояла там за периода
5.06.2018 г. – 11.06.2018 г., през което време й е проведено оперативно лечение
на заболявания в областта на ушите, носа и гърлото при диагноза хроничен
максиларен синуит.
Представен е и констативен протокол от
проведено на 1.11.2018 г. заседание на РК на БЗС, от който се установява, че по
повод на подадена от ищцата жалба против ответницата, комисията е решила, че
д-р О. е допуснала пропуск в лечебния процес – не е завършила еднодонтското лечение
и не е проведено обтуриране на кореновия канал, поради което следва да й бъде
отправена устна забележка.
Приложени са и 2 броя образни
изследвания на ищцата от „Център по дентална медицина 1 Русе“ ЕООД, направени й
в периода 1.01.2015 г. – 31.12.2015 г., съответно на 30.06.2015 г. и на
28.10.2015 г.
В
подкрепа на твърденията на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди,
по делото е разпитан свидетелят Н.А.Х. – съпруг на ищцата. Той изнася данни за
интензитета на болките и притесненията на ищцата след проведеното лечение при
ответницата през м. януари, 2015 г. Свидетелства,
че д-р О. им обяснила при второто посещение, че е допуснала малка грешка, но
имала колеги, които можели да им помогнат. След третото им посещение при нея
обаче им отказала съдействие. Свидетелства, че през цялото време докато траело
лечението на зъба съпругата му пиела обезболяващи. Започнали да посещават други
зъболекари. Не могли да се върнат в Германия, където работели. Дава показания,
че съпругата му през цялото време ходела с кърпичка на устата, защото от нея
постоянно течала слюнка, което много я притеснявало при срещите й с външни
хора. Изнася данни, че ищцата изпитвала непрекъсната болка, приемала
антиботици, обезболяващи. Станала много раздразнителна. Вдигнала кръвно,
постоянно й се виело свят. Свидетелства още, че за периода от началото на 2015
г. до началото на 2018 г. обиколили поне 4-5 специалисти-стоматолози,
посещавали много частни кабинети, за да търсят помощ. Едва след операцията в
гр. Варна, която съпругата му претърпяла, спрели да изтичат секрети от устата
й, но световъртежа, болките в лицевата част около носа вляво и
раздразнителността й продължавали. Лекарите във Варна им препоръчали лекуваният
от д-р О. зъб да остане и пак по тяхна препоръка след операцията съпругата му
го извадила при друг специалист. Дава показания, че силните болки, които жена
му изпитвала били горе във венците, където била направена перфорацията.
По искане на ищцата са
събрани гласни доказателства и чрез разпит на д-р Д.С.. Същият дава показания,
че работи като стоматолог в гр. Ттуракан и познава ищцата като негова пациентка,
която само бил преглеждал, но не извършвал никакви манипулации по отношение на
нея. Ищцата искала да се лекува при него, но той отказал, тъй като считал, че
следва да си изчисти нещата с колегата, който е работил преди него. Свидетелства,
че медицинската бележка, приложена л. 15 от делото действително била издадена
от него по молба на ищцата като потвърждава, че написаното в нея съответствало
на констарираното при прегледа й. Дава
показания, че при всяка такава перфорация на зъба и при такава давност, защото
преглеждал ищцата след половин година, имало загуба на костта. Възпалявали се
меките тъкани, което се изразявало с оток, болка и дискомфорт. Не помни да е
констатирал други проблеми в горна лява челюст на ищцата.
Съдът намира, че свидетелските
показания следва да се кредитират напълно като безпротиворечиви, логически
свързани и подкрепящи се и от писмените доказателства. Данните, изнесени от Н.А.Х.,
съдът анализира от аспекта на възможната заинтересованост на свидетеля от
изхода на делото, предвид обстоятелството, че е съпруг на ищцата. Те се
кредитират изцяло, тъй като не са в противоречие с останалия доказателствен
материал и се подкрепят от него.
За изясняване на делото от
фактическа страна е приета и комплексна съдебномедицинска експертиза, която е
извършена след запознаване с всички приложени по делото писмени доказателства,
както и след личен преглед на ищцата. Вещите лица дават заключение, че от двете
панорамни рентгенови снимки, направени на ищцата през 2015 г. се установява
наличие на перфорация в средната част на кореновия канал на зъб 22. Около
перфорацията периодонталната цепнатина е запазена, а евентуалната лезия е далеч
от максиларния синус и няма никаква връзка с него. Възможна комуникация между
лезията на зъб 22 и максиларния синус категорично не се допуска. Експертите
дават заключение, че дори при наличие на перфорация на корена на зъб 22 тя
категорично не може да доведе до перфорация на синусната мембрана вляво поради
голямото количество запазена кост, която изолира зъб 22 от максиларния синус.
Няма данни за някаква анатомична особеност у ищцата, предразполагаща към
по-лесно перфориране на максиларния синус дори и при перфорация на венеца в
областта на зъб с код 22. Максиларният синус вляво е много отдалечен от корена
на зъб 22 и няма никаква връзка с него. Към настоящия момент няма налична
перфорация на венеца на ищцата в областта на зъб 22. Същият е екстрахиран и в
областта на меките тъкани се откриват цикатрикси. При изслушването
им в о. с. з. на 25.01.2020 г.
уточняват, че „цикатрикси“ означава
белези, т. е. някакви сраствания. Има съединителна тъкан, което означава, че
там е имало някаква травма, имало е нарушаване на целостта на меката тъкан. Разясняват още, че ако
се установи перфорация на някоя част от корена на зъба има два вида лечение
–хирургично или нехирургично. Една нелекувана перфорация може да доведе до
периапикална лезия, която може да бъде лекувана консервативно /нехирургично/
и/или хирургично. Операцията и отстраняването на кистична лезия не са вероятни
патологични процеси, а манипулации, които могат да бъдат извършени, за да
настъпи оздравителен процес. Не е възможно при разрастването на тази лезия в
конкретния случай на зъб 22 да се стигне до перфорация /комуникация/ на
максиларния синус. Към настоящия момент 6-ти горен зъб вляво е наличен и не са
извършвани стоматологични манипулации спрямо него. От направеното
компютърно-томографско изследване на горна челюст и синуси в Университетски
медико-дентален център Варна на 14.01.2020 г. и от клиничния преглед на ищцата
станало ясно, че зъб 26 /горен 6-ти вляво/ е с наличен дълбок кариес, който е
нелекуван, вследствие на което се е получило усложнение – хроничен периодонтит.
Има комуникация между максиларния синус и патологичната формация около корените
на зъб 26, което е една от вероятните причини за възникване на одонтогенен
синуит. В УМАБЛ „Св. Марина“ ЕАД Варна на ищцата под обща интубационна
анестезия е трепаниран левият максиларен
синус с достъп до Caldell- Luc. Ексцизирани са ту формации, изпратени са за
хистология, направен е леваш на синуса и щателна хемостаза. Поставена е
лентовидна марля и е направена тампонада. Назначено е медикаментозно лечении.
Интервенции спрямо зъбите не са предприети. Експертите дават заключение още, че
след извършения специализиран клиничен преглед и параклиничните изследвания на
ищцата на 14.01.2020 г. в Университетски медико - дентален център Варна под
формата на конично-лъчева компютърна томография установили, че не се откриват
патологични изменения в левия максиларен синус към този момент с изключение на
леко задебеление на синусната лигавица на пода му в областта на наличния 6-ти
горен зъб вляво, което може да се интерпретира с наличието на перипикална слаба
сянка в областта на корените на същия зъб, които най - вероятно се дължат на
нелекувания кариес на твърдите зъбни тъкани и настъпилите вследствие
усложнения. На конично - лъчевата компютърна томография също така се открива
перфорация по предната стена на максиларния синус в
областта на fossa canina, както би следвало да
се открива след направена радикална антропомия по Caldell- Luc и комуникация между долен носен ход вляво и максиларния синус, което е
резултат от същото лечение. При снемане на анамнезата на ищцата на 14.01.2020 г.
същата съобщавала за наличие на неприятен дъх и изтичане на секрет от носа към
носоглътката, което следвало обаче да се установи от специалист УНГ, тъй като
не е от компетентността на вещите лица. Отсъства друга клинична симптоматика и
находка. В областтта на вестибулума над липсващия зъб с код 22 и 23 се
установяват следоперативни цикатрикси.
Съдът намира, че следва да се кредитира изцяло
заключението на доц д-р Г.П. и доц. д-р Ц. б.като
неоспорено, задълбочено, компетентно и обективно.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Производството по делото е образувано по искове
за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди от
непозволено увреждане с правно основание чл. 45 ЗЗД. По тях ищцата иска
ангажиране отговорността на ответницата като пряк причинител на твърдяните от
нея увреждания.
За да бъде ангажирана обезщетителната
отговорност на ответницата по така предявените искове, в процеса следва да се
установят елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно
- деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, която
съгласно чл.45, ал. 2 ЗЗД се предполага.
В исковата молба като основание на исковете
си ищцата е посочила, че д-р О. при провеждане на дентално лечение на втория й
горен зъб вляво е действала в отклонение от добрите дентални практики и пробила
зъба, канала в корена на зъба, горната й челюст и венеца като по този начин допуснала
перфорация на максиларния й синус в
резултат, на която костта инфектирала и се получила одонтогенна киста и
периапикален абсцес, образувана кистична лезия, отстранена оперативно и получен
хроничен максиларен синуит с хиперсекреция.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
счита, че по делото не е доказано изложеното в исковата молба твърдение за
извършено противоправно действие от страна на д-р И.О., което да е станало
причина за твърдяните от ищцата увреждания. Предвид спецификата на предмета на
делото, съдът изгражда това убеждение въз основа на подробно изследване на
заключението на изготвената по делото КСМЕ, както и разясненията във връзка с
нея, дадени от вещите лица в о. с. з. на 25.01.2020 г. пред настоящата
инстанция.
Съдът намира, че по делото безспорно се
установи, че при лечението на зъб с код 22 на ищцата, проведено от ответницата
в началото на 2015 г. отв. О. в отклонение от добрите дентални практики, допуснала
грешен ход в стената на корена на зъб 22, който грешен ход достигнал до
средната трета на корена. Това е видно от приетата по делото КСМЕ, свидетелските
показания на д-р С., както и от приетия по делото констативен
протокол от проведено на 1.11.2018 г. заседание на РК на БЗС.
Основният спорен по делото въпрос е
обаче дали при този грешен ход се е стигнало до перфорация на костта на горната
челюст на ищцата, респ. до перфорация на максиларния синус и дали е налице
причинно-следствена връзка между допуснатия патологичен ход извън кореновия
канал от страна на отв. О. при лечението на зъб с код 22 и твърдяните от ищцата
последващи увреждания.
При изслушването им в о. с.
з. на 25.01.2020 г. вещите лица дават следните разяснения:
По делото от страна на ищцата не са
ангажирани графии, които да установяват какво е било състоянието й преди
започнатото лечение при д-р О., но от приложените по делото два броя панорамни
снимки от 2015 г., направени след проведеното й лечение при ответницата, се
наблюдава наличие на грешен ход в стената на корена на зъб 22, който достига до
средната трета на корена, но няма изменения около корена на същия зъб, т. е. в
костта около зъба. Този грешен ход може да бъде наречен и „перфорация“. Може да
се дължи и на грешка, и на усложнение от лечение на кореновия канал на зъб 22.
За да има грешен ход, то трябва по някакъв начин инструментите да не навлизат в
кореновия канал, а да тръгнат в грешна посока и да навлязат в стената на
корена. Процесът не може да бъде проследен, защото има само две снимки, които
показват грешен ход, който е запълнен с медикамент донякъде. Не е ясно дали
това е опит за лечение или е оставен по този начин. Разясняват още, че между
външната стена на корена и костта има връзки - влакна, които държат зъба в
костта, които стоят в т. нар. периодонтална цепнатина и това място /периодонциума/
ограничава перфорацията в стената на корена. Ненарушаването на нейната цялост
рентгенографски е белег, че към момента на снимката, т. е. към 2015 г. там няма
никакво възпаление. Снимките са от 30.06.2015 г. и от 28.10.2015 г. и за този
период би било възможно да се визуализира наличието на възпалението в костта
рентгенографски, т. е. след като към този момент не се вижда възпалението на
снимките, значи няма възпаление.
Разясняват също така, че перфорация в хирургията се получава в момент на навлизане в определена анатомична кухина или нарушаване на анатомичната цялост на някаква структура. След това, в зависимост от това дали тази перфорация се лекува или не, вариантите са два. Ако се лекува - настъпва оздравителен процес, целостта на структурата се възстановява. Ако не се лекува, тя става трайна връзка между две различни области и се нарича комуникация или фистула. Обясняват, че нито едно от тези неща не е описано в епикризата, издадена от УМБАЛ „Света Марина“ – Варна. В извадката от оперативния протокол е отразено, че на ищцата е направена радикална антротомия по Caldwell-Luc, което представлява операция, при която се навлиза в синусната кухина с цел да се отстрани възпалителна тъкан или наличен хроничен възпалителен процес. Няма данни в документацията, която е представена, за подобна перфорация. Към настоящия момент, след извършения преглед на ищцата и рентгеновото изследване, няма данни за описаната от ищцата в исковата молба перфорация. При нея има наличен шести горен зъб вляво, кодировка 26, при който на триизмерното рентгеново изследване се открива слаба сянка около корените на зъба, като в един участък около тази слаба сянка в областта на корените на зъба се вижда изтъняване на пода на максиларния синус и там евентуално може да има налична връзка към настоящия момент с максиларния синус. Точността на томографа е 93-94 %, поради което почти сигурно е от направеното изследване, че при зъб 26 почти няма или е много изтъняла костта, от където извеждат и заключението, че ако там има някаква комуникация между периапикалната лезия и максиларния синус към момента на прегледа - 14.01.2020 г., поради обстоятелството, че зъбът /с код 26/ все още е там, няма връзка с устата. Категорично заявяват, че към настоящия момент връзка между максиларния синус на ищцата и устната ѝ кухина няма.
И двамата експерти дават категорично
становище, че операцията, която е била извършена в УМБАЛ „Света Марина“ на
ищцата през 2018 г. не е била в резултат на разпробиване на костта в областта
на зъб 22, не е била наложена и не е вследствие от манипулацията, извършена от
д-р О. по зъб 22. Разясняват още, че разстоянието, което съществува между върха
на зъб с код 22 и най-близката стена на максиларния синус на томографа, на
който са изследвали ищцата на 14.01.2020 г., а така също и по панорамните
снимки от 2015 г., е приблизително 1 см. Отделно от това, перфорацията в канала
на зъб 22, която са установили, е била в средната третина на зъба, което
автоматично означава, че разстоянието
между тази перфорация, т. е. мястото, където е настъпила тя и най-близката
стена на максиларния синус става още по-голямо.
Обясняват, че две са вероятностите да
се развие максиларен синуит на горната челюст. Едната е от зъбен произход, като
към настоящия момент на прегледа на 14.01.2020 г., а и в извадката от
оперативния протокол на отделението по УНГ на УМБАЛ „Света Марина“ се открива
периапикална лезия около наличния зъб 26 в непосредствената близост до
максиларния синус, което е доста вероятна причина на възпаление вътре в синуса.
Втората причина да се развие възпаление е от инфекция, която навлиза през
носната кухина, тъй като носната кухина и максиларния синус имат естествена
анатомична връзка. Още в УМБАЛ „Света Марина“ е регистрирана лезията, която
представлява стапяне на костта около зъб 26. Това е много вероятна причина за
развитие на максиларния синуит.
Що се отнася до установените у ищцата
цикатрикси разясняват, че е възможно да са налични вследствие разпробиване на
костта на горната челюст и на меките тъкани, но тези белези могат да бъдат
получени и в резултат на извършената през 2018 г. операция в УМБАЛ „Света
Марина“, тъй като при нея, за да се достигне до максиларния синус е следвало да
се направи разрез в областта на кучешката ямка, което е пространство, което се
намира в областта над зъб 22 и зъб 23. Вещите лица не могат да дадат заключение
дали установените у ищцата цикатриси са в резултат на твърдяната от ищцата
перфорация или в резултат на извършената в УМБАЛ „Света Марина“ операция.
Отделно от това разясняват, че такива цикатрикси могат да се получат и в
резултат на други наранявания, например падане, когато ще се наруши
съединителната тъкан и впоследствие ще зарасне.
При така изложеното, недоказано остава
твърдението на ищцата, че при лечението на зъб с код 22, проведено от
ответницата през януари, 2015 г. е била пробита костта на горната й челюст. Дали
това е било така, както обясняват вещите лица, е можело да се констатира единствено
към момента на манипулацията. Към
настоящия момент, от наличните данни, това не може са установи. Аргумент, че
подобна перфорация обаче не е имало е липсата на възпаление в периодонтална
цепнатина, визуализирано на рентгенографските снимки от 30.06.2015 г. и от
28.10.2015 г. Към настоящия момент,
при извършения от експертите преглед на ищцата на 14.01.2020 г. не са
констатирани никакви изменения в областта на костта на липсващия зъб 22 у
ищцата. Единствено установени са цикатрикси в областта на меките тъкани там, но
същите могат да бъдат, както бе посочено по-горе, с различен произход, в т.
ч. и вследствие проведената през 2018 г.
операция в УМБАЛ „Света Марина“.
Категорично е обаче заключението на
вещите лица, че не е възможна комуникация между лезията на зъб 22 и максиларния синус. Дори и при
наличие на перфорация на корена на зъб 22, тя категорично не може да доведе до
перфорация на синусната мембрана вляво поради голямото количество запазена
кост, която изолира зъб 22 от максиларния синус. Причинната
връзка е изцяло отречена от заключението на КСМЕ, която съдът кредитира като
обективна и компетентно дадена.
При така изложеното, с
оглед събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че
влошеното здравословно състояние на ищцата след проведеното лечение на зъба й с
код 22 от ответницата, не е резултат от него. Причинната връзка между
предоставената медицинска услуга от д-р О. и вредоносния резултат, за който се
търси обезщетение, е изцяло отречена от заключението на КСМЕ.
Липсата
на кумулативно дадените елементи на фактическия състав по закона обосновава
извод за неоснователност на предявените искове.
Въведеното едва с писмените
бележки от процесуалния представител на ищцата основание на исковете - наложилото
се изваждане на зъб с код 22, не следва да бъде обсъждано като несвоевременно
заявено. Неотносими по същата причина са и доводите му за търпените вследствие допуснатия
от д-р О. грешен ход в стената на корена на зъб 22 вреди, доколкото същите не
са въведени като основание на претенциите с исковата молба. С нея изрично се
претендира ангажиране на обезщетителната отговорност на ответницата за неимуществени
и имуществени вреди вследствие виновно причинени от нея с този грешен ход увреждания,
каквито по делото не бяха доказани.
По отношение на разноските:
С
оглед изхода от делото, представените доказателства и отправеното искане, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски. Ищцата
Л.Х. е освободена от заплащането на такси и разноски по реда на чл. 83, ал.2 ГПК, но дължи на
общо основание направените от другата страна разноски за производството.
Такива са
претендирани в размер на 1000,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 250,00 лв.
за платено възнаграждение на вещо лице за изготвяне на СМЕ, които следва да
бъдат възложени в тежест на ищцата.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД на Л.П.Х., ЕГН ********** *** срещу И.П.О.
*** за заплащане на обезщетения в размер на 27 000 лв. за неимуществени и
737 лв. за имуществени вреди, претърпени вследствие причинено й увреждане - перфорация
на максиларен синус при проведено през м. януари, 2015 г. лечение на зъб с код
22, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2018 г. до
окончателното й изплащане като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Л.П.Х.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.П.О. *** СУМАТА от 1250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/ разноски пред настоящата
инстанция.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ София.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: