МОТИВИ към ПРИСЪДА от 27.02.2009г по НОХД № 77/2009г по описа на
Плевенски окръжен съд:
Срещу подсъдимите Николай Д.К. и Д.А.К.
са повдигнати обвинения и те са предадени на съд, за това че:
1. На 30 август 2008г в с. Вълчитрън област
Плевен, в съучастие като извършители влезли в чуждо жилище находящо се на ул. „***”№
1, обитавано от В.Д.Т. и П.Г.М./ П.Г.К./, като употребили за това сила и
деянието е извършено от две лица,- престъпление по чл. 170,ал. 2, във вр. с ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК .
2. На 30 /
31 август 2008г. в село Вълчитрън ,област Плевен, в съучастие като извършители
умишлено умъртвили П.Г.М./ П.Г.К./ от гр. *, ЕГН-**********, - престъпление по чл. 115, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК .
Делото е
разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие – глава „двадесет и седма” НПК ,чл. 371, т.2 от НК
Подсъдимите
заявяват ,че разбират обвиненията. Признават се за виновни по тях. Заявяват, че
признават фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не
желаят да се събират доказателства за тях.
Обвинението
се поддържа от прокурора, който излага доводи, че от самопризнанията на
подсъдимите и доказателствата събрани на досъдебното производство обвиненията
са доказани по несъмнен начин. Прави искане подсъдимите да бъдат признати за
виновни, като при определяне на наказанията им, да се приложи разпоредбата на
чл. 55 от НК, с оглед изискването на закона.
Защитата
на подсъдимите не оспорва доказателствата събрани на досъдебното производство и
правната квалификация на обвиненията. Пледира да бъдат наложени наказания
значително под минимума ,като се съобразят мотивите за извършване на деянията,
намиращи основание в предходно противоправно поведение жертвата.
Плевенският
окръжен съд като взе предвид повдигнатите срещу подсъдимите обвинения,
направените от тях самопризнания, доводите изложени от страните и след
обсъждане на доказателствата, събрани на досъдебното производство, по отделно и
в тяхната съвкупност, намери за установено следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимите
Н.К. и Д.К. са роднини – Д. е племенник на Н.К..*** и често посещавали дома на З.К.
– майка на подсъдимия К. и баба на подсъдимия К.. В дома на З.К. живеели във
фактическо съжителство нейната внучка - В.Д.
и П.Г.М./П.Г.К./ и малолетното им дете. Между тях често възниквали конфликти
,поради което З.К. често се оплаквала на сина си – подсъдимия Н.К. от
поведението на В. и П.. В края на м.
август 2008г З.К. успяла да накара В. и П. да се изнесат от нейното жилище и да
се преместят в наследствения й имот в село Вълчитрън.
Въпреки
това, на 29 август 2008г. З.К. се оплакала отново на дъщеря си М.А., че
внучката и П. я тормозят. А. разказала за тези оплаквания на своя брат –
подсъдимия Н.К..
На
30 август 2008г подсъдимите Н.К. и Д.К. излезли заедно да се почерпят. Пили
алкохол и разговаряли за това, че В. и П. М. продължават да тормозят тяхната
майка и баба. Под въздействието на алкохола, двамата решили да отидат до с. Вълчи
трън и да се разправят с П. М. като го набият и сплашат.Около 21.00 часа същата
вечер тръгнали с велосипеди към с. Вълчитрън. Пристигнали в дома на З.К. около
22.00 часа и от нея разбрали, че П. и В. живеят в наследствената къща на К. на
ул. „***” №1. Подсъдимият К. взел дъска, с която майка му си подпирала портата,
а подсъдимия К. – водопроводна тръба, която открил в двора. Към 23.00 часа
пристигнали в дома на В. и П. на ул. „*** „ № 1
с.Вълчитрън, но като влезли в двора, установили ,че входната врата на
къщата е заключена.В. Т., която ги забелязала, се показала на прозореца.
Подсъдимите поискали да извика П. М.,но тя отказала да ги пусне вътре и им
казала, че П. е избягал. Ядосани от отказа й , двамата подсъдими започнали да
удрят прозореца, счупили скъпото. С дъската и водопроводната тръба успели да
разбият входната врата и влезли в къщата. В стаята, служеща за спалня на М. и Т.
открили П. М. скрит под леглото. Измъкнали го от там и започнали да го бият. В.
Т. избягала в съседите и поискала да се обади в РПУ.През това време П. М. успял
да избяга на улицата и побягнал към
центъра на селото. На около триста метра от дома му, подсъдимите го настигнали
и продължили да го удрят с намиращите се в тях дъска и водопроводна тръба
,където сварят по тялото и главата. М. викал за помощ, успял да се отскубне и
побягнал отново. На ул. „Росица” подсъдимите го застигнали, съборили го на
земята и продължили да го налагат безразборно докато М. изгубил съзнание.
Тогава престанали да го бият и предприели действия да го свестят. Върнали се до
дома на З.К., взели вода в пластмасово шише от бира, залели му главата,
опитвали се да го изправят на крака. Към тях се присъединила и В. Т., но
въпреки усилията им, П. М. не дошъл на себе си. След около половин час подсъдимите се отказали да го свестяват и се
прибрали в дома на З.К., а П. М. оставили да лежи на улицата. Подсъдимият К.
легнал да поспи за половин час, след което подсъдимият К. го събудил и двамата тръгнали да се прибират.
През
това време, А. К.,*** съобщил в полицията за инцидента. Незабавно пристигнала
линейка, която натоварила намиращият се в безсъзнание П. М., но по пътя за
ЦСЧМП- Плевен той починал.
В
близост до гр. * двамата подсъдими били задържани от полицията.
При
огледа и аутопсията на трупа на П. М. било установено, че в резултат на
нанесения му от подсъдимите побой, са му причинени множество тежки увреждания :
счупване на две ребра, спукване по слезката ,кръвоизлив коремната кухина и в
околосърцевата торбичка,счупване на носните кости, разкъсно – контузни рани по главата, мозъчен оток. Видно от изготвената съдебно –медицинска
експертиза за изследване на труп, смъртта на П. М. е настъпила неизбежно, в
резултат на причинените му от побоя множество травми, довели до кръвозагуба, мастна емболия, силно сътресение
на мозъка и гръдните органи.
Относно
механизма на причинените травми, експертизата дава заключение ,че те са
причинени от множество силни удари с твърди предмети, ритане, падане.
Приетата
от съда фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от: направените от
подсъдимите самопризнания ; обясненията на подсъдимите/л.26-33/, обяснения на
подсъдимите дадени на досъдебното производство
пред съдия/ л. 35-37 и л.38-40/;
протокола за оглед на местопроизшествие/ л. 2-4 ДП/ и фотоалбума към него;
протокол за доброволно предаване от
31.08.2008г/л. 9 ДП/; протоколи за доброволно предаване от 31.08.2008/л. 18, л.19 ДП/ от покаянията на
свидетелите, разпитани на досъдебното производство: В. Т./ л. 21-22 ДП/; св. А.
А.ов/л.13 ДП/;, св. М.М. /л.94-95 ДП/; св. Д.М./л.122,123 ДП/; от заключението на съдебно медицинската
експертиза за изследване на веществени доказателства/л. 100-104
ДП/;заключението на трасологическата експертиза / л. 112- 115 ДП/.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
За да
отговори на въпросите по чл. 301 от НПК има
ли извършено деяние, извършено ли е от подсъдимите и извършено ли е виновно,
съдът обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство по отделно и
в тяхната съвкупност, като намира, че те изцяло потвърждават направените от
подсъдимите Д.К. и Н.К. самопризнания.
От
заключението на съдебно медицинската експертиза за изследване на труп/ л. 52-59
ДП/, което съдът приема за обективно, компетентно и безпристрастно, безспорно
се установява, че смъртта на П. Г. М. е
настъпила на 31 август 2008г, в резултат на мастна емболия и кръвозагуба в
меките тъкани на крайниците и гърба и настъпилия кръвоизлив в тях. Мастната емболия и размачкването на меките
тъкани са непосредствен резултат от
многобройни травми, причинени от
удари с предмети с тясна повърхност, с цилиндрична или плоска форма, от ритане,
падане и влачене по земята.
Разположението на увреждането по различни повърхности на торса и
крайниците, свидетелстват за движение и промяна в разположението на пострадалия
и нападателите. Ето защо съдът намира за безспорно установено, че деянията: проникване нощем в чуждо жилище
от две лица и умъртвяване на П. М. е
извършено от подсъдимите, тъй като са проникнали нощем в жилището на В. Т.
и П. М., като на нанесли побой на П. М., от който е последвала смъртта му - пряка и непосредствена последица
от многобройните травми, причинени от удари с дъска и метална тръба, ръце и
крака както сочат подсъдимите в обясненията си на досъдебното производство.
ОТ
ОБЕКТИВНА СТРАНА : По делото е безспорно установено, че двамата подсъдими Н.К.
и Д.К., след като се почерпили на 30 август вечерта,решили да отидат в дома на П.
М. и да го набият, за да го сплашат и принудят да престане да тормози майката
на подсъдимия К. и баба на Д.К.. Видно
от обясненията на подсъдимите на досъдебното производство, дадени пред
разследващия орган и пред съдия/ л. 23-33 и л. 35-40/ на досъдебното
производство, З.К. се оплаквала, че П. я тормози, тропа и по портата и
непрекъснато я заплашва да му даде пенсията си. Освен това подсъдимия К. получил две съобщения на
мобилния си телефон, в който негова братовчедка настоявала да отиде и да види
майка си, тъй като животът й е застрашен. Обясненията на двамата подсъдими в
частта относно взетото решение да набият и сплашат П., както и в частта относно
мотива за това решение и начина ,по който са го изпълнили са съвпадащи и
непротиворечиви.
От
обясненията на двамата подсъдими става ясно, че те са проникнали в дома на В. и
П., като разбили входната врата, намерили П. скрит под леглото и започнали да
го бият още там. След като той се отскубнал и побягнал на улицата, двамата
подсъдими го застигнали, съборили го на земята и го удряли безразборно по
тялото и крайниците: подсъдимия Д.К. с метална , а подс. Н.К. – с дъска, която
взел от двора на майка си З.К.. Били го около 10-15 минути. През това време при
тях дошли двама мъже, живеещи на близо, които се поинтересували какво става. На
тях обяснили, че П. тормози майката на К..Когато установили ,че П. не е много
добре, прекратили боя и се „поуплашили” след което се опитали до го свестят с
вода, да го изправят, но той не дошъл на себе си и те го оставили на улицата,
разчитайки да се оправи от само себе си.
Обясненията
дадени от подсъдимите се потвърждават от показанията на св. В. Т. / л.21-22 ДП/,
която също установява, че двамата подсъдими се появили в дома й след 22.00
часа, като търсели П., и след като тя ги излъгала ,че той не е там и отказала
да ги пусне те счупили прозореца , разбили входната врата с метална тръба,
влезли в къщата и намерили П. скрит под леглото в спалнята. Започнали да го
бият още там с дъска и метална тръба, а след като той избягал навън, го
настигнали и продължили да го бият на улицата, а той „викал на умиране”.
Свидетелката дава показания, че се опитала да извика полиция , но не успяла да
се свърже.
От показанията на св. М.М. и Д.М. се
установява, че действително в близост до дома им, през нощта на 30/31 август
2008г чули викове, силна караница . Когато
отишли да видят какво става, чули някой да вика „Махай се от тук, да не
съм те видял повече”. Видели подсъдимия К. седнал на камък, в тревата седял
непознат мъж , прав в близост до тях се намирал подсъдимият Д.К.. Подсъдимият К.
им обяснил, че човекът седнал в тревата постоянно тормози майка му, като й
тропа по вратата.
С протоколи за доброволно предаване/ л. 9
ДП/, св. В. Т. е предала водопроводната тръба, захвърлена в двора и от
подс. К.,както той обяснява, а също и тениската свалена от П., когато започнали
го бият.
С
протоколи за доброволно предаване/л.18 л.19 ДП/, подсъдимите са предали дрехите
и обувките, с които са били облечени и обути., при извършване на деянието, по
които видно от заключението на съдебно
биологичната експертиза за изследване на веществени доказателства, са
открити следи от кръв.
Видно
от заключението на съдебната експертиза за изследване на веществени доказателства/ л. 100-104 ДП/, което съдът приема като
безпристрастно и компетентно, по тениската, с която е бил облечен П., има петна
от кръв с кръвно групова принадлежност „0/ алфа бета/ съвпадаща с кръвта на
двамата подсъдими и едно петно с „А/бета/ съвпадащо със собствената му кръвна
група;
По обувките и дънките на подсъдимия Д.К. – приложени като
веществени доказателства по делото, са открити петна от кръв ,кръвно групова
принадлежност „А бета”, съвпадаща с кръвта на П. М..
По
останалите веществени доказателства- водопроводна тръба с коляно, бутилката от
бира ММ, парче от вестник, парче вар и парче от дамаска - иззети при огледа на
местопроизшествие, по ризата и панталона на подсъдими К.,са открити петна от
човешка кръв 0/алфа- бета/ съвпадаща с кръвно груповата принадлежност на всеки
от подсъдимите.
Заключението
на тази експертиза потвърждава признанията на подсъдимите, че именно те са нанесли
масивен побой на пострадалия, по начина и при обстоятелствата приети за
установени от съда.
При огледа на местопроизшествието/протокол
на л. 1-5/ е иззета следа от лява маратонка. Видно от заключението на трасологическата експертиза/л.112-116
ДП/, иззетият отпечатък по размери и форма на шарките съвпада с маратонките
носени от подсъдимия К. марка „Shark
attack” размер 43 и е възможно да е оставен именно от него.
Съвкупният
анализ на доказателствата по делото дава основание на съда да приеме за
безспорно установено по делото ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА, че двамата подсъдими действайки съвместно са нанесли масиран побой
на П. М., в резултат на който са му причинени травми довели неизбежно до
неговата смърт. От заключението е видно, че смъртта не е резултат от един или
два удара, а последица от масивен побой, нанесен едновременно от двамата подсъдими, който е
причинил размачкване меките тъкани на торса и крайниците и краво загуба, в
резултат на което е настъпила мастна емболия, довела неизбежно до смъртта
му.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
По обвинението по чл. 170,
ал.2,вр. с ал.1,вр. чл.20 ал.2 от НК:
От
доказателствата по делото безспорно се установява, че подсъдимите са действали с общ пряк умисъл, съзнавайки, че влизат нощем в чуждо жилище, против
волята на неговите обитатели. Като са разбили входната врата и така са
проникнали в къщата обитавана от В. Т. и П. М., подсъдимите не само са
съзнавали обществено опасните последици на деянието, но действията им показват,
че те са искали тяхното настъпване.
С оглед
на изложеното по- горе, съдът намира, че
обвинението за извършено в съучастие като извършители престъпление по
чл. 170,ал.2, във вр. с ал.1,вр. чл. 20,ал.2 от НК е доказано по несъмнен начин
и подсъдимите Д.К. и Н.К. следва да бъдат признати за виновни .
По обвинението по чл. 115, във вр. с чл.
20,ал.2 от НК:
Съдът
намира за безспорно установено, че подсъдимите Д.К. и Н.К., са умъртвили П. М.,
като действали виновно ,при форма на вината общ евентуален умисъл, тъй като са предвиждали обществено опасните
последици от действията си и са допускали ,че те могат да настъпят.
Субективното
отношение на дееца, към деянието винаги
намира обективен израз в неговите постъпки и от тях съдът може да направи
извод, дали са искали или само допускали настъпването на обществено опасните
последици.
От
обясненията на всеки от подсъдимите, дадени на досъдебното производство, както
и от показанията на свидетелите М.М. и Д.М., се установява, че подсъдимите К. и
К. са отишли в дома на П. М. с намерение да го набият и сплашат, за да престане
да тормози З.К. - майка на подсъдимия К.
и баба на подсъдимия К.. Това са обяснили и на свидетелите М. и Д., когато
отишли да видят какво става , докато подсъдимите нанасяли побой на М. в близост
до дома им. Двамата обаче не са прекратили побоя навреме, а са пребили М. до
такава степен да поставят живота му в опасност.
Подсъдимите са имали намерение да набият
здраво и сплашат П. М., като не са искали да го умъртвяват. За това
говори и заключението на съдебно – медицинската експертиза за изследване на
труп/л.52-59/, която констатира, че липсват сериозни травми на вътрешните
органи и мозъка. Самите подсъдими обясняват, че избягвали да удрят М. в
областта на главата и корема. За липсата на пряк умисъл сочи и последващото
поведение на двамата подсъдими: опитали се да свестят М., като се върнали в
дома на З.К., от където взели бутилка със студена вода, с която се опитали до
го свестят. Също се опитвали да го вдигнат на крака, говорели му , уверявали В.
Т., че ще се оправи.
По време
на извършване деянието, обаче и на двамата подсъдими обаче е било ясно, че при
такъв жесток и продължителен побой, състоящ се от многобройни силни удари с дъска и метална
тръба, удари с ръце, ритници, по тялото и крайниците вероятността жертвата да
бъде пребита до смърт е голяма. Въпреки това не са прекратили на време
действията си, което сочи, че те са допускали и са се съгласили с евентуалното
настъпване на обществено опасните последици причиняване смъртта на П. М.,
предвидени в разпоредбата на чл.115 от НК.
По време на побоя , продължил според тях 10-15
минути, тоест прекалено дълго, те са възприели, че пострадалият става все по
зле, тъй като викал много силно, не бил в състояние да се изправи, и са
допуснали, че могат и да го умъртвят, но въпреки това са се съгласили с тези
евентуални последици и са прекратили побоя, едва когато той вече престанал да
вика, да се съпротивлява , да се движи и станал не контактен.
Предвид
изложените съображения, съдът намира за безспорно установено, че двамата
подсъдими в съучастие като извършители, умишлено са умъртвили П.Г.М./ П.Г.К./,поради
което следва да бъдат признати за виновни по обвинението за извършено
престъпление по чл. 115 НК, във вр. с чл. 20,ал.2 от НК.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА:
С оглед
разпоредбата на чл. 373,ал.2 от НК, при определяне размера и вида на
наказанията, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, като
определи наказание лишаване от свобода за всяко деяние под предвидения от
закона минимум.
При
определяне размера на наказанието за всеки подсъдим съдът взе предвид следните
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства: чистото съдебно минало на
подсъдимия К., подбудите за извършване
на деянията , намиращ основанието си предходно неправомерно поведение на П. М.
по отношение на неговата майка, формата на вината при деянието по чл. 115 НК –
евентуален умисъл.
По
отношение на подсъдимия Д.К., съдът отчита като смекчаващи наказателната
отговорност следните обстоятелства: към момента на извършване деянието,
подсъдимия К. е бил само на 21 години, все още незавършил развитието си като
личност и характер. В тази млада и
уязвима възраст продължително , продължителната изолация на подсъдимия К. от
семейната следа и близките би довела до нежелани последици, противно целите на
чл. 36 от НК ; подбудите за извършване на деянията: предходното системно и
неправомерно поведение на П. М., изразено в системен тормоз на неговата баба,
което той решил да прекрати като го набият и сплашат; формата на вината –
евентуален умисъл; Като отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство,
следва да се отчете предишното осъждане на подсъдимия Д.К...
Съдът на
мира, че за деянието по чл. 170,ал.2,във вр. с ал.1 ,вр. чл. 20 ,ал.2 от НК, на
всеки от подсъдимите следва да бъде наложено наказание – шест месеца лишаване
от свобода. Конкретното деяние е със степен на обществена опасност средно
висока , която не надвишава обичайната - подсъдимите са нахлули нощем в чуждото жилище, на
роднина, против изричното несъгласие на
обитателите му и след като са разбили входната врата.
За деянието по чл. 115 от НК съдът
намира че на всеки от подсъдимите следва да бъде наложено наказание под
предвидения от закона минимум - лишаване от свобода в размер на седем години,
което да изтърпят ефективно, при първоначален „строг” режим.
Наложените
наказания лишаване от свобода, следва да се групират по правилата на чл.
23,ал.1 от НК за всеки от подсъдимите като
бъде определено едно общо наказание
за всеки от тях, до размера на по-тежкото – седем години лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален
„строг” режим.
При този
изход на делото, веществените доказателства: -Сигнално газов
пистолет „Екол”,кал.9 мм, фабр.№ F0730336, черен на цвят, заедно с 1 брой пълнител и 2 броя
патрони, 1 бр. кожен кафяв кобур за пистолет- оставени на съхранение в служба
КОС при РПУ-Пордим – да бъде върнат на наследниците на П.Г.М.
-2 броя
изрязани парчета плат от дюшек; част от вестник с червени петна и изстъргана
варова мазилка от стена-приложени в плик към делото; иззета следа-стъпка от
обувка върху хартия-приложена в плик към делото; метална водопроводна тръба
боядисана в зелено, поставена в кафяв хартиен плик; пластмасова зелена бутилка от 3 литра с етикет на бира
„ММ”, поставена в кафяв хартиен плик; дъска с дължина 86 см, ширина 6 см и дебелина 2.5 см, поставена в кафяв
хартиен плик, парче от кашон, поставено в кафяв хартиен плик – да
бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.
-мръсно бяла тениска с цветна щампа на
гърдите с изображение на вълк и пума, поставена в кафяв хартиен плик – да бъде
върната на наследниците на П.Г.М.
чифт мъжки светлокафяви кожени обувки марка „SHRK ATTACK”, поставени в кафяв хартиен
плик, светлосини 7/8 ,дънки, поставени в
кафяв хартиен плик следва да се върнат на подсъдимия Д.К. след
влизане на присъдата в сила.
-светлозелена парадна войнишка риза,
поставена в кафяв хартиен плик; син
дочен панталон, поставен в кафяв хартиен плик, приложени заедно с делото – да се върнат на подсъдимия Н.К. след
влизане на присъдата в сила.
Подсъдимите
следва да заплатят по сметка на ОД на МВР – Плевен, стойността на направените
деловодни разноски, за възнагражденията на вещи лица , общо в размер на 280
лева.
Воден от
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Председател: