МОТИВИ
към
присъда по НЧХД №6/2014 год. на ЛРС,
VІІІ
наказателен с-в
Срещу подсъдимия В.А.Х. от гр. Велики
Преслав, било предявено с частна тъжба обвинение за престъпление по чл.148, ал.
1, т.2, пр.2, във вр. с чл.147, ал.1 от НК, за това,
че на 25.11.2013 г., в гр. Ловеч, в Затвора гр. Ловеч, написвайки жалба с рег.
№Ж 5273/25.11.2013 год. до Началника на Затвора гр. Ловеч, в която твърди „че
не може да излиза на каре от тъжителят М.С.”, „че се е разбирал с тъжителят М.С.
да отива на свиждане с адвокат, за да взима някакви пакетирани телефони”, „че тъжителя
М.С. го бил заплашвал него лично, както и друг лишен от свобода И.С. да не
ходели на някакво дело, за да не казвали някаква „истина” в съда, защото
тъжителя М.С. го било страх, „че тъжителя М.С. учил някой си „Резака” за когото по – късно уточнява, че бил В.И. да ги
плашел и биел”, е разгласил позорно обстоятелство за М.С.С., като клеветата е
разпространена по друг начин.
И за престъпление по чл.148, ал.
1, т.1 във вр. с чл.147, ал.1 от НК, за това, че на
11.12.2013г., в гр. Ловеч, по време на открито съдебно заседание по НЧХД
№737/2013г. по описа на ЛРС, в качеството си на свидетел твърдейки, че „…имах
адвокатско свиждане…ние с него /М./ имаме един и същи адвокат…аз трябваше да
изляза да взема телефоните, за тези същите телефони става на въпрос, трябваше
да бъдат пакетирани с черно тиксо. Аз като бях с М.С., той уреждаше да ги вкара
адвокатката Ефросина Кирилова…М.С. ми каза, че трябва да отида да взема от тази
адвокатка телефоните…”, е разгласил
позорно обстоятелство за М.С.С., като клеветата е нанесена публично в
присъствието на съдията по делото, секретар протоколиста, подсъдимия и неговия
защитник.
Тъжителят в съдебно заседание се
явява лично и с повереник П.С.. Тъжителят излага, че счита,
че се били събрали достатъчно както писмени
така и гласни доказателства за престъплението което е извършил подс. В.Х.. Излага, че не оспорва конституционното му право
и правото по специалния закон за Изпълнение на наказанията и задържане под стража, което му дава право да пише жалби и
молби, но излага, че в тях и по късно
пред съда в.с.з по дело № 737/2013год., той изрекъл неистини и клеветнически
твърдения. Излага, че твърденията му се опровергават, както от списъците които представил по делото в които ясно
личало, че лицето И.С. въобще не е призоваван да свидетелства по това дело, така
и че подс. В.Х. бил в списъка изготвен на 25.11.2013 год. на лицата
призовани като свидетели, като това била
датата когато той е депозирал жалбата пред Н-ка на
Затвора Ловеч. Излага, че в същия този списък той е дописан с химикал като
свидетел едва на 28.11.2013г. и че той преди тази дата не е бил разбрал, че е
дописан и е нямало как да го заплашва. Излага, че скандала между св. В. И. и св.
И.С. е на базата на техни
взаимоотношения за които той няма вина. Излага,
че се било доказало от трите докладни записки по делото кой е причината за
инцидента и при какви обстоятелства е станал. Излага, че той няма нищо общо с
този инцидент. Излага, че също се доказвало, че подсъдимия В.Х. го клевети без
причини, и че това се установявало от разпита на свидетелите по делото. Излага,
че от протокола на с.з. на ЛРС от 11.12.2013 г. ставало ясно, че подс. В.Х. в качеството си на свидетел е дал показания с
които също отправял клеветнически твърдения спрямо него, че е уговарял адв. Кирилов, и че излизал при нея на свиждане и е взимал
телефони при свиждането. Излага, че в тази връзка били събрани достатъчно
доказателства а и въпросната адвокатка не била упълномощена от лицето В.Х. за да му идва на каквото и да е било адвокатско
свиждане. Излага, че не се били събрали и никакви доказателства от страна на подс. Х.,
а напротив събрани били доказателства от негова страна с които доказвал, че не е
манипулирал нито лицето Велислав И. нито лицето Дупалов
да заплашва по какъвто и да е било начин подс. В.Х.
за да не свидетелства по дело. Моли съда да се произнесе с присъда с която да
признае за виновен подс. В.А.Х. и да му наложи
подобаващо наказание за да го възпре от по нататъшни клеветнически твърдения
тъй като той не спирал чрез жалбите си да клевети не само него, а и други л.св.
Излага, че съда е органа който може да раздаде правосъдие, въпреки, че това
нещо можело да го стори Началника на
Затвора тъй като специалния закон му давал това право. Излага, че от клеветите
на този л.св. администрацията на Затвора все още продължавала да го държи
изолиран вече 21 години и не искала да го качва в другите групи с по-лек режим
да изтърпи наказанието си.
Подсъдимият В.А.Х., редовно призована
се е явил лично в с.з., не е дал обяснения
по делото. В хода по същество е заявил, че няма какво да каже.
От събраните в хода на съдебното
следствие писмени доказателства, от показанията на свидетелите В.А.Х., И.А.С., В.П.П.
и С.М.Л., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителят М.С.С. изтърпявал
наказание в ХІ група на Затвора гр.
Ловеч.
Подсъдимият В.А.Х., също
изтърпявал наказание в ХІ група на Затвора гр. Ловеч.
Двамата за известен период от
време били в една килия.
На 25.11.2013г. подсъдимия В.А.Х.,
депозирал чрез инспектора по социална дейност и възпитателна работа на ХІ
група, жалба до началника на Затвора гр. Ловеч, която била заведена под №Ж
5273/25.11.2013г. По жалбата на подс. Х., началника
на Затвора гр. Ловеч не взел становище, а незабавно изпратил същата с
резолюция: „Да се изпрати оригинала на РС гр. Ловеч по делото С. срещу
Панайотов.” В жалбата подс. В.Х. твърдял, че не може да излиза на каре от
тъжителят М.С., че тъжителят се бил разбирал с него да отива на свиждане с
адвокат, за да взима пакетирани телефони, че тъжителят лично него и друг лишен
от свобода - св. И.С., ги бил заплашвал да не ходят на някакво дело, и да не
казват някаква „истина” в съда, защото го било страх. Подсъдимия твърдял още,
че бил чул някой си „Резака” за когото по – късно
уточнявал, че бил св. В.И. за да ги плашел и биел.
На 28.11.2013г. по нареждане на
Председателя на ІІІ – ти състав на
наказателната колегия на РС гр. Ловеч, подс. В.Х.
следвало да бъде доведен от органите на ОЗ Охрана гр. Ловеч за проведеното на
11.12.2013г. в 09.00 часа съдебно заседание
по НЧХД №737/2013г., в качеството му на свидетел, като на 28.11.2013г. подс. Х. бил дописан с химикал в списъка на призованите
лица по НЧХД №737/2013г.
На 11.12.2013г. ІІІ – ти състав
на РС гр. Ловеч в с.з. по НЧХД №737/2013г. по описа на ЛРС разпитал В.Х.. В
показанията си дадени при условията на чл.290 от НК, подс.
Х. твърдял, че: „имах адвокатско свиждане……ние с него /М./ имаме един и същ
адвокат…..Аз трябваше да изляза да взема телефоните, за тези същите телефони
става на въпрос, трябваше да бъдат пакетирани с черно тиксо. Аз като бях с М.С.,
той уреждаше да ги вкара адвокатката Ефросина Кирилова…М.С. ми каза, че трябва
да отида да взема от тази адвокатка телефоните…”.
В хода на съдебното следствие са
разпитани свидетели от показанията на които се установява следното:
От показанията на свидетелят В.А.Х.,
се установява, че не е чувал тъжителят да разговаря с подсъдимия, както и да е
имало контакт по между им. Установява се, че конфликта бил между св. Х. и св. И.С.,
тъй като се скарали за уредите за фитнес на карето. Установява се, че тъжителят
не го е „манипулирал” да „Бия л.св. И.С.”, както и че не му било известно същия
да се е явявал по каквото й да е било дело. Установява се, че карето на ХІ
група било разделено на две различни излизания по едно време, като „…излизахме
л.св. Миро другото момче С. и аз, а останалите от същата група излизаха отделно
от нас. В другата група беше подсъдимия В.Х.. По това време дори и на карето не
е имало контакт между тъжителят М.С. и подс. В.Х..
..”. Установява се, че временната заповед с която били разделени излизанията на
каре на две групи била от м. октомври до м. ноември или месец декември.
Установява се, че тъжителят С. и подсъдимия Х. са в един коридор, но били
заключени по цял ден и само на каре излизали, като всички били в различни килии
и нямали свободен достъп до коридора.
От показанията на св. И.А.С., се
установява, че не е чувал тъжителят да разговаря с подсъдимия, както и че лично
той не бил чувал тъжителят да отправя заплахи на подсъдимия. Установява се, че
инцидента между него и св. В.Х. бил „заради щангите, защото той искаше да прави
някаква друга серия, а пък аз друга. Казахме си реплики, по точно напсувахме се
и дойдоха старшините. Физически контакт между мен и В. не е имало…Не е имало
заплахи от страна на тъжителя М.С. да не свидетелствам по някакво дело….Л св. В.
не ме е заплашвал. В момента в който се скарахме се напсувахме, но заплахи не
съм чувал.Псувахме се на майка. ”.
От показанията на св. В.П.П. се
установява, че „Отношенията между тъжителя С. и подсъдимия Х., е че не си
говорят. Аз не съм излизал дълго време на каре и не знам какво е станало, както
и не мога да отговоря на въпроса дали между двамата е имало конфликт..”.
Установява се, че последния от лятото на 2012г. до началото на 2013г. бил в
една килия с тъжителят и подсъдимия. Установява се, че през това време не бил
чувал тъжителят да е уреждал с някого да вкарва в затвора забранени вещи, както
и че не бил чувал подсъдимия по това време да е имал адвокати. Установява се,
че когато е излизал на каре не е виждал подсъдимия и тъжителят да разговарят по
между си, както и че имало моменти „миналата година от м. юли до м. ноември”,
когато карето било разделено на две и тъжителят и подсъдимия излизали на каре
поотделно.
От показанията на св. С.М.Л. се
установява, че не е чувал тъжителят да отправя заплахи на подсъдимия по някакъв
повод, и че тъжителят не е разговарял с подсъдимия. Установява се, че били
разделени на две групи на каре заради подсъдимия, като „..правихме каре на две
групи като в едната група излизаха л.св.
Николай Кирилов, л. св. М.С., той и В.И., а в другата група излизали останалите
от 11 – та група.
От изисканата от съда информация
от Затвора гр. Ловеч се установява, че адв. Ефросина
Кирилова е посещавала затвора гр. Ловеч, но не е имала срещи, и не се е срещала
с подс. В.Х..
От приетите и вложени като
доказателства по делото списъци на лицата, призовавани като свидетели в
проведените с.з. по НЧХД №737/2012г. по описа на ЛРС, се установява, че И.С.,
не е призован и разпитван в качеството на свидетел по това дело.
От така установената фактическа
обстановка съдът приема, че подсъдимия В.А.Х. от гр. Велики Преслав, е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл.148, ал. 1, т.2, пр.2, във вр. с
чл.147, ал.1 от НК, за това, че на 25.11.2013 г., в гр. Ловеч, в Затвора гр.
Ловеч, написвайки жалба с рег. №Ж 5273/25.11.2013 год. до Началника на Затвора
гр. Ловеч, в която твърди „че не може да излиза на каре от тъжителят М.С.”, „че
се е разбирал с тъжителят М.С. да отива на свиждане с адвокат, за да взима
някакви пакетирани телефони”, „че бил заплашван лично от тъжителя М.С. и друг лишен от свобода И.С.
да не ходели на някакво дело, за да не казвали някаква „истина” в съда, защото
тъжителя М.С. го било страх, „че тъжителя М.С. учил някой си „Резака” за когото по – късно уточнява, че бил В.И. да ги
плашел и биел”, е разгласил позорно обстоятелство за М.С.С., като клеветата е
разпространена по друг начин.
Настоящата
инстанция намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява по несъмнен начин, че подсъдимия е осъществил деянието по
повдигнатото му обвинение за извършено на 25.11.2013г. престъпление по чл.148,
ал. 1, т.2, пр.2, във вр. с чл.147, ал.1 от НК.
Изложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен и непротиворечив начин от показанията на разпитаните
в хода на съдебното следствие свидетели и приложените по делото писмени
доказателства.
Посочените доказателства са
непротиворечиви и съдът не счита за нужно да ги обсъжда поотделно. Съдът
кредитира с доверие показанията на разпитаните свидетели, които кореспондират
логически помежду си, изяснявайки в цялост фактическата обстановка възприета по
- горе. По делото няма ангажирани доказателства противни на така
възприетата фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.
Престъплението „клевета” е
предвидено в чл.147 от НК. Съгласно ал.1 на този член „който разгласи позорно
обстоятелство за другиго или му препише престъпление се наказва за клевета”.
Субект на престъплението клевета може да бъде всяко наказателно отговорно лице.
Осъществяване на изпълнителното деяние се изразява в разгласяване на
инкриминираните обстоятелства пред повече хора (повече от един) или на място,
което позволява обстоятелствата да бъдат възприети от повече хора. За да е
налице клевета е необходимо от обективна страна разгласяването на позорни
обстоятелства за другиму или да се препише престъпление с цел да повлияят
отрицателно на обществената оценка, която това лице получава в средата, в която
живее или работи. За да е налице съставомерно деяние
по чл.147 от НК разгласените факти или обстоятелства освен опозоряващи трябва
да бъдат и неистински. Следва да се посочи, че за съставомерността
на деянието по чл.147, ал.1 от НК не е необходимо да се установява дали честта
и достойнството на оклеветения са засегнати. Вината на подсъдимия по чл.147,
ал.1 от НК следва да се определи въз основа на съзнанието, което е имал за
обективните елементи на деянието, когато е разгласил неверни позорни
обстоятелства и е преписал престъпление, за което се знае, че не е извършено.
При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват
позорни обстоятелства за честта му, които не са истински или му се приписва
престъпление, което не е извършил.
Видно от тъжбата, в същата се
сочат като инкриминирани изразите, че тъжителят „не може да излиза на каре от
тъжителят М.С.”, „че се е разбирал с тъжителят М.С. да отива на свиждане с
адвокат, за да взима някакви пакетирани телефони”, „че тъжителя М.С. го бил
заплашвал лично, както и друг лишен от свобода И.С. да не ходели на някакво
дело, за да не казвали някаква „истина” в съда, защото тъжителя М.С. го било
страх, „че тъжителя М.С. учил някой си „Резака” за
когото по – късно уточнява, че бил В.И. да ги плашел и биел”, е разгласил
позорно обстоятелство за М.С.С.. Посочените изрази осъществяват от обективна
страна състава на престъплението „клевета”, тъй като разгласяват позорни
обстоятелства за тъжителя. С изразите инкриминирани в тъжбата и съдържащи се в
жалба с рег. №Ж 5273/25.11.2013 год. до Началника на Затвора гр. Ловеч се реализира състав на престъпление по
чл.147, ал.1 от НК. В случая е изпълнен както интелектуалният, така и волевият
момент, тъй като с действията си подсъдимия е целял да разгласи позорни
обстоятелства.
Тежестта на доказване при
престъплението клевета е обърната, т.е. тя е в тежест на подсъдимия – да докаже
истинността на разгласи позорни обстоятелства. В хода на съдебното следствие
подсъдимия не доказа истинността на разгласените позорни обстоятелства, поради
което съдът намира, че в хода на съдебното производство се доказа по делото, че
подс. Х. е разгласи позорни обстоятелства за
тъжителят.
Клеветата е престъпление, което може да бъде
осъществено само при пряк или евентуален умисъл. Деецът следва да съзнава
факта, че приписваното от него престъпление не е извършено от тъжителя. В
настоящия случай ангажираните писмени и гласни доказателства сочат на това, че
подсъдимия е съзнавал неистиността на
разгласените позорни обстоятелства. Т.е. подс. Х. е
осъществил от субективна страна състава на престъплението виновно, при пряк
умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им.
Деянието е квалифицирано по .148,
ал. 1, т.2, пр.2, във вр. с чл.147, ал.1 от НК
предвид обстоятелството, че клеветата е разпространена по друг начин, а именно
подсъдимият е описал позорните обстоятелства в жалба с рег. №Ж 5273/25.11.2013
год. до Началника на Затвора гр. Ловеч.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимия В.А.Х. от гр. Велики Преслав, не е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл.148, ал. 1, т.1 във вр. с чл.147,
ал.1 от НК, за това на 11.12.2013г., в гр. Ловеч, по време на открито съдебно
заседание по НЧХД №737/2013г. по описа на ЛРС, в качеството си на свидетел
твърдейки, че „…имах адвокатско свиждане…ние с него /М./ имаме един и същи
адвокат…аз трябваше да изляза да взема телефоните, за тези същите телефони
става на въпрос, трябваше да бъдат пакетирани с черно тиксо. Аз като бях с М.С.,
той уреждаше да ги вкара адвокатката Ефросина Кирилова…М.С. ми каза, че трябва
да отида да взема от тази адвокатка телефоните…”, да е разгласил позорно
обстоятелство за М.С.С., като клеветата е нанесена публично в присъствието на
съдията по делото, секретар протоколиста, подсъдимия и неговия защитник.
Съдът намира, че подсъдимия Х. е
депозирал показания пред съд на 11.12.2013г., в гр. Ловеч, по време на открито
съдебно заседание по НЧХД №737/2013г. по описа на ЛРС, като е твърдял
определени факти, а именно, че „…имах адвокатско свиждане…ние с него /М./ имаме
един и същи адвокат…аз трябваше да изляза да взема телефоните, за тези същите
телефони става на въпрос, трябваше да бъдат пакетирани с черно тиксо. Аз като
бях с М.С., той уреждаше да ги вкара адвокатката Ефросина Кирилова…М.С. ми
каза, че трябва да отида да взема от тази адвокатка телефоните…”. Дори да се
приеме, че твърдените от подс. Х. обстоятелства не
отговарят на истината, те по своето същество не са клеветнически. Съгласно
чл.120, ал.1 от НПК „Свидетелят е длъжен: да се яви пред съответния орган,
когато бъде призован; да изложи всичко, което знае по делото, и да отговаря на
поставените му въпроси, както и да остане на разположение на органа, който го е
призовал”. Следователно, свидетелят е задължен да каже и това, което по един
или друг начин може да засегне и честта, и достойнството на другиго. Съгласно
чл.290 от НК, когато свидетелят депозира неверни показания, носи отговорност за
лъжесвидетелстване и това не е само законно установено положение, но е и
напълно логично, защото свидетелят е длъжен да се ръководи само от задължението
си да каже истината. В случая, ако подс. Х. в
качеството си на свидетел по НЧХД №737/2013г. по описа на ЛРС е казал неистина,
е осъществил състава на престъпление по чл.290 от НК, което е престъпление от
общ характер. Престъплението по чл.148, ал.1, т.1 от НК ще се осъществи само
когато деецът разпространява позорните обстоятелства публично, но не в
качеството на свидетел пред надлежните органи на властта, осъществяващи
правосъдна дейност. В този смисъл са Решение №677/16.10.1969 г. по н.д.
№596/1969г., ІІ н.о., Решение №285/19.05.1970г. по н.д. №214/1970г., І н.о. и
Решение №298/14.05.1975г. по н.д. №266/1975г., І н.о.
С оглед на гореизложеното
настоящата инстанция намира, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства не се установява по несъмнен начин, подсъдимия да е осъществил състава на
повдигнатото му обвинение за извършено на 11.12.2013г. престъпление по чл.148,
ал. 1, т.1 във вр. с чл.147, ал.1 от НК.
Ето защо и на основание чл. 304
от НПК съдът призна подсъдимия В.А.Х. за невинен, и го оправда по обвинението
за извършено на 11.12.2013г. престъпление по чл.148, ал. 1, т.1 във вр. с чл.147, ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието за извършеното престъпление на 25.11.2013г., съдът съобразява
всички обстоятелства, обуславящи отговорността на подсъдимия, като се ръководи
и от целите на наказанието по чл.36 от НК, формиращи т. нар. лична и генерална
превенция, както и че за престъплението клевета по чл.148, ал. 1, т.2, пр.2,
във вр. с чл.147, ал.1 от НК се предвижда наказание
“глоба” от 3000 лв. до 10000 лв. и обществено порицание; че от деянието няма
нанесени имуществени вреди и подсъдимия е осъждан за тежки умишлени
престъпления, за които не е реабилитиран. В този смисъл не са налице
предпоставките за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление и налагане на административно наказание
“глоба” на основание чл.78а от НК.
Съдът като взе предвид
обществената опасност на подсъдимия и деянието, наличието на предходни осъждания,
като настоящето деяние се явява извършено по време когато подсъдимия е изтърпявал
наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Ловеч, процесуалното му поведение,
както и начина на извършване на деянието, и съобразявайки останалите
обстоятелства, очертаващи спецификата на деянието, както и данните за личността
на подсъдимия, му наложи на основание чл.148, ал. 1, т.2, пр.2, във вр. с чл.147, ал.1 от НК, наказание глоба в размер на
4000.00 /четири хиляди/ лева, която да
заплати в полза на държавата по сметка на Бюджета на съдебната власт, и наказание„Обществено
порицание”, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по радиовъзела
на гр. Ловеч.
Съдът намира, че така наложеното
наказание на подс. Х. е справедливо, и че съответства
на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат
целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
Съдът не намери многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и
най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление да се
явява несъразмерно тежко, поради което и не приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Наличните смекчаващи обстоятелства мотивираха съдът да наложи на подс. Х. определеното по - горе наказание.
Тъжителят е предявил граждански
иск в размер на 3000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди. Извършеното
престъпление от подсъдимия нарушава въведеното с чл.45, ал.1 от ЗЗД правило за
възстановяване на вредите причинени другиму и е правопораждащ
юридически факт за гражданската му отговорност. Доказаното престъпно
деяние на подс. Х. обуславя извода на съда за
уважаване частично на предявения граждански иск за причинени неимуществени
вреди. По правилата на чл.52 от ЗЗД съдът приема, че справедливо обезщетение за
този вид щети е сумата от 1000,00 лв. Накърнената оценка за тъжителят и
мнението за него в резултат на оклеветяването му от подсъдимият, могат да бъдат
репарирани с присъдения размер. Претендираното от
тъжителят обезщетение е завишено. По тези съображения съдът присъди на тъжителят
обезщетение в размер на 1000,00 лв. за причинени неимуществени вреди в резултат
на оклеветяването му, и за разликата до 3000 лв. отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
При този изход на процеса съдът
осъди подсъдимия да заплати на ЛРС сумата от 50.00 лева, представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: