РЕШЕНИЕ
№ 467
гр. гр. Хасково, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640102175 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с § 19, ал. 1 от Преходните
и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Закона за изменение и допълнение на
АПК, вр. с § 4к, ал. 6 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи /ЗСПЗЗ/, вр. с чл. 28а, ал. 8 от Правилника за прилагане на
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.
Образувано е по жалба от М. В. ЯЗ., против Заповед № ДС-28-1 от
11.06.2019 г. на Областен управител на област Хасково, с която е одобрен
плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ за жилищни райони „Орфей“,
„Изгрев“, „Куба-1“ и местност „Халилово“ в землището на град Хасково, в
частта за имот с идентификатор № 77195.706.170.
Жалбоподателят твърди, че бил собственик на процесния имот и че
оспорената заповед била нищожна, тъй като имотът не бил от категорията на
имотите по § 4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, доколкото не представлявал земеделска
земя и никога не бил предоставян на граждани по силата на актове на
1
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския
съвет. Освен това той бил урбанизирана територия, в която била построена
жилищна сграда, поради което следвало да се приложи разпоредбата на чл.
10б, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ, вр. с чл. 28а, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Поддържа се и че липсвала
идентичност между процесния имот и възстановената с Решение № 36-51 от
01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50065 на наследниците на Я. Д. Т.
земеделска земя.
Предвид изложеното жалбоподателят иска да се обяви нищожността на
атакувания акт в оспорената му част.
Ответникът по жалбата - Областен управител на Област Хасково и
заинтересованите страни Д. С. Л., КР. С. Б., ЯНК. АТ. П., Д. АТ. Т., ХР. АТ.
Т. и Ст. Н. Т. не изразяват становище по нея.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа
страна следното:
За установяване правото на собственост на жалбоподателите върху
процесния имот са представени Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 105, том ХVI, дело № 5675/1997 г. на нотариус при Районен съд –
Хасково; Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 182, том I, рег. №
1317, дело № 124/2015 г. на нотариус В. М.; Удостоверения за наследници с
изх. № 785/09.02.2015 г. от Община Хасково.
Относно правата на заинтересованите страни върху процесния имот са
представени Заповед № 1349/02.08.2021 г. на кмета на Община Хасково,
Решение № 36019/28.09.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори -
Хасково; Заявление от Н. Я. Т.; Удостоверение за наследници №
1926/03.09.1991 г. от Общински Народен съвет Хасково; Протокол от
проведена анкета, със собственици /наследници/ на земеделски земи,
непризнати от Поземлена комисия гр. Хасково с мотив „попадащи в
териториите по § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ за землище Хасково; Заявление-декларация
и опис към нея от Я. Д. Т. от 10.03.1958 г., Протокол от 17.12.1942 г. по гр. д.
№ 303/1942 г. на Хасковския околийски съд;
Със Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г. на Областен управител на
2
Област Хасково, на основание § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от ЗАдм,
и въз основа на представената документация, съгласно т. 3. 8. на Заповед №
РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на
МРРБ/ за определяне на техническите изисквания и условия за контрол към
плановете по § 4к, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ, е одобрен ПНИ в М 1:1000 на
жилищни райони „Орфей“, „Изгрев“, „Куба-1“ и местност „Халилово“ в
землището на град Хасково, приет от комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ.
Заповедта е обнародвана в ДВ бр. 51 от 28.06.2019 г., като по
отношение на процесния имот не е постъпила жалба в законоустановения 14-
дневен срок.
По делото са представен още Решение № 67/29.02.2000 г. на Общински
съвет – Хасково; Обявление на основание § 4, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ от
Областна администрация Хасково; Извадки от в. „Сега“ бр. 166 от 18.07.2019
г. и от в. „Марица“ бр. 165 от 18.07.2019 г.; Протоколи № 1/26.02.2019 г., №
2/14.03.2019 г., № 4/16.05.2019 г. от заседания на комисията по чл. 28б, ал. 2
ППЗСПЗЗ; Извлечение от Регистъра на новообразуваните имоти по § 4
ПЗРЗСПЗЗ за ж. р. "Куба 1" гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195 - територия с трайно
предназначение урбанизирана, НТП на имотите - "За индивидуално
застрояване"; Техническо задание за изработване на ПНИ на ж.р. „Каменец“,
ж.р. „Кенана“, ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж. р. „Куба -1“ и м. „Халилово-
юг“ в землището на гр. Хасково; Списъци на всички ползватели, платили
суми по банковата сметка за чужди средства към общината по §4ж от ПЗР на
ЗСПЗЗ и на бившите собственици, на които трябва да се изплати съответното
обезщетение за ж.р. „Куба-1“ Хасково, на имотите, предоставени за ползване
и на имотите, невнесени в ТКЗС и ДЗС на м. "Куба 1".
От заключението на назначената по делото и изслушана в о.с.з. съдебно-
техническа експертиза се установява, че няма данни процесният имот да е бил
даден за ползване на основание актовете по § 4, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ, както и че
представлява част от нивата, възстановена на наследниците на Я. Д. Т. с
Решение № 36-51 от 01.04.1998 г. на Поземлена комисия – Хасково. За
установяване на тяхното местоположение в помощния план, както и в ПНИ,
одобрен със Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г. на Областния управител на
област Хасково, е използвано анкетиране.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
3
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен
интерес от оспорването, доколкото се легитимира като собственик на имот,
нанесен в ПНИ на ж.р. "Куба", гр. Хасково. На следващо място, тя отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, а доколкото заповедта е атакувана с
искане за обявяване нищожността й, то подаването й не е ограничено със срок
съгласно чл. 149, ал. 5 АПК.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради
следните съображения:
Съгласно § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ ПНИ се
одобрява със заповед на областния управител.
След като в настоящия случай обжалваният административен акт е
именно за одобряване на ПНИ и е издаден от областния управител по
местонахождение на имотите, то следва, че той изхожда от материално и
териториално компетентния орган.
Оспорваният акт е в законоустановената писмена форма, като съдържа
всички реквизити, които са предвидени за спазване при издаването му.
На следващо място не се твърди, а и при извършената служебна
проверка не се установява той да противоречи на целта на закона.
Според настоящия съдебен състав при издаването на процесната
заповед ответникът по жалбата е допуснал нарушение на материалноправни
разпоредби на закона. Това е така, защото съгласно § 4к, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ
ПНИ се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз
основа на актове по § 4, а в чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ е предвидено, че с него се
установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се
придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на §
4а, 4б и 4з от ПЗРЗСПЗЗ. По делото обаче не се установява имотът на
жалбоподателя да е бил отнет от наследодателя на заинтересованите страни и
да е бил предоставен на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях
селскостопански организации, респ. правото на ползване върху него да е било
предоставено на граждани по силата на актове на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. При това положение
се налага изводът, че той не е разположен в земя по § 4 ПЗРЗСПЗЗ, поради
4
което незаконосъобразно е включен в ПНИ. Този порок обаче не води до
нищожност на оспорения административен акт, тъй като не се отразява
непоправимо върху съдържанието му, нито същият изцяло е лишен от
законово основание, при пълна липса на предпоставките, визирани в
хипотезата на приложимата материалноправна норма или пък акт със същото
съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито
един орган. Следователно, процесната заповед в атакуваната й част е
унищожаема, но по делото е безспорно установено, че срокът за установяване
на този неин порок е изтекъл, поради което съдът няма правомощието да я
отмени като незаконосъобразна.
По отношение на доводите за допуснати съществени нарушение на
административнопроизводствените правила е уместно да се посочи, че
сочените нарушения не са довели до липса на волеизявление, поради което не
може да се приеме, че е налице нищожност на заповедта. Нещо повече,
налице е трайна практика на ВАС, според която порокът нарушение на
административнопроизводствените правила не може да доведе до
нищожността на административен акт, доколкото е порок на един валиден
акт, защото щом органът е компетентен да издаде акта, преценката за
законосъобразността - на правилата при издаването му, са преценка по
съществото на акта. В този смисъл са Решение № 315 от 14.01.2022 г. по адм.
д. № 8190/2021 г., VI о., Решение № 4469 от 7.04.2021 г. по адм. д. №
1201/2021 г., IV о., Решение № 4488 от 15.04.2020 г. по адм. д. № 3569/2019 г.,
VII о., Решение № 11889 от 14.08.2019 г. по адм. д. № 13283/2018 г., VII о.,
Решение № 1762 от 10.02.2017 г. по адм. д. № 9156/2016 г., VII о. и др.
Относно доводите на жалбоподателя, свързани с твърденията му за
притежание на правото на собственост върху процесния имот следва да се
има предвид, че се касае за спор за материалното право с лицата, на които е
възстановено правото на собственост по § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ, а в
настоящото производство се контролира единствено правилното отразяване
на посочения по-горе имот и спазването на териториално-
благоустройствените и технически изисквания при изработване на плана. В
него не се възстановяват, нито се изменят вещни права, поради което е
недопустим за разрешаване този въпрос и подлежи на разглеждане по реда на
исковото производство, като влязлото в сила решение на гражданския съд е
основание за изменение на влезлия в сила ПНИ - § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗРЗСПЗЗ.
5
По изложените съображения съдът счита, че заповедта в атакуваната й
част не е нищожна, поради което направеното оспорване следва да бъде
отхвърлено.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят няма право на разноски, а
ответникът и заинтересованите страни не претендират такива, поради което
не следва да им се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно
АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. В. ЯЗ., адрес: гр. Х., ул. „Д.“ № **, ет. *, ап.
**, със съдебен адрес: гр. Х., ул. „В. Д.“ № **, ет. *, ап. * – адв. Т.В., против
Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г. на Областен управител на област
Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за жилищни
райони „Орфей“, „Изгрев“, „Куба-1“ и местност „Халилово“ в землището на
град Хасково, в частта за имот с идентификатор № 77195.706.170.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи
от него по реда на чл. 137 АПК.
/п/ не се
Съдия при Районен съд –
чете
Хасково:
Вярно с
оригинала!
Секретар:
З. Б.
6