РЕШЕНИЕ
№ 606
гр. Бургас, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100501649 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на „Вини Сливен“
– ООД – гр.Пловдив – ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение
№260970/09.07.21г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№6903 по описа на съда за
2020, с което въззивникът е осъден да заплати на ищеца „Аватари СН“ – ЕООД – гр.Сливен,
сумата 10675.38 лева – незаплатено възнаграждение по договор 400-1/01.01.2019г. за
невъоръжена охрана, ведно със законната лихва от 02.11.2020г., до окончателното й
изплащане, както и сумата 1067.53 лева – неустойка по чл.5, ал.1 от същия договор.
Въззивникът излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с
което искът да бъде отхвърлен. Оспорва реквизитите на представените по делото фактури,
поради това, че част от съдържанието им не е на български език, не е посочено за какъв
период се отнася плащането. Съдът не е обсъдил възраженията на въззивника в тази насока
и въпреки установеното от експертизата отразяване на една фактура в счетоводствата на
двете дружества, е приел, че и втората е надлежно издадена. Излагат се съображения и във
връзка с обсъждане от съда на свидетелските показания.
Въззиваемият – ищец „Аватари СН“ – ЕООД представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК
– на 20.09. е представен писмен отговор на въззивната жалба. В него излага съображения за
потвърждаване на решението. Оспорват аргументите на въззивника досежно
доказателствата – писмени и гласни и изразява становище за доказаност на претенцията –
както на изпълнение на поетите от въззиваемия задължения по договора, така и
неизпълнение на задълженията на въззивника.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради
което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, намира че
като подробно е обсъдил събраните в хода на делото доказателства, първоинстанционният
1
съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно съществуващ между
страните договор за физическа охрана на обект от 01.07.2019г., по силата на който ищецът е
предоставил на ответника охрана, а ответникът е следвало да заплати месечна цена, в размер
на 7790 лева, което свое задължение не изпълнил частично, в размер на 10675.38 лева.
Поради това и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази им част на осн. чл.272 ГПК.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред
вид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира, че същото е
правилно и законосъобразно. И в тази част въззивният съд споделя мотивите на
първоинстанционното решение на осн. чл.272 ГПК.
Твърденията за порочност на първоинстанционното решение, изложени във
въззивната жалба не се споделят от въззивната инстанция. В отговора на исковата молба и
във въззивната жалба, ответникът не е заявил, че е налице неизпълнение на задълженията на
ищеца по процесния договор. Всъщност позицията на ответника е само, че с исковата молба
не са представени доказателства за изпълнение на договора, както и становище какви според
ответника следва да бъдат доказателствата, с които да се докаже изпълнението. Както вече е
имал възможност да постанови ВКС в своята практика (и конкретно Решение №42/19.04.10г.
по т.д.№593/09г. ІІ т.о.), която настоящата инстанция споделя изцяло, „само по себе си,
отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в
дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата -
представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото
съществуване”. В настоящия случай от съдебно – икономическата експертиза се установява,
че процесната фактура 17177/10.04.20г. е включена в счетоводството на ответника и в
дневника за покупки по ЗДДС и по нея пак там са отразявани извършени плащания. Ето
защо, по отношение на сумите, претендирани на основание тази фактура, не може да се
приеме за основателно оспорващото възражение на ответника за дължимост.
По отношение на фактура №17546/07.05.20г., на стойност 6000 лева, видно от
експертизата, същата е осчетоводена само в счетоводството на ищеца, но не и на ответника.
Но това не означава, че е налице неизпълнение от страна на ищеца. В тази насока ищецът е
ангажирал показанията на св.М., установяващи, че по отношение на ответника са
изпълнявани задълженията за охрана, но е имало проблеми с плащането на дължимите от
последния суми, което е довело до прекратяване на правоотношенията.
Ето защо въззивната инстанция намира, че възраженията на въззивника, за
недоказаност на изпълнението на задълженията на ищеца са неоснователни. Исковете за
присъждане на дължимите главници и неустойка за забава са основателни.
Първоинстанционното решение, с което са уважени, е правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не претендира разноски, поради което такива не следва да й се
присъждат.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260970/09.07.21г., постановено от Районен съд Бургас
по гр.д.№6903 по описа на съда за 2020.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на осн.
чл.280, ал.3, т.1, ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3