Р Е
Ш Е Н
И Е
№
392
гр.С,07 август
2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
С районен съд,
гражданска колегия, в публично заседание на седми юли през 2020 година, в
състав:
Председател:
Люба Стоилкова
Секретар: Н Г
като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. №87 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе взе в предвид следното:
ИЩЕЦЪТ Е.П.В., с ЕГН **********,***, чрез адв.В.Г., моли
съда да постанови решение, с което да ѝ предостави упражняването на
родителските права над детето И З С., с ЕГН **********, чийто баща е ответникът.
Твърди, че не са сключили граждански брак с бащата на
детето, но са живели съвместно до раздялата им през 2015г. Оттогава и до сега
детето живее при нея и тя единствена полага грижи за него. Ответникът вижда
детето 2-3 пъти в годината за по 2-3 часа.
Отношенията между страните по делото по повод родителските
права, режима на лични отношения с детето, неговата издръжка, не са уредени
доброволно помежду им, нито по съдебен ред, което я мотивира да предяви искове
за регламентирането им.
Моли съда да ѝ предостави упражняването на родителските
права, а на бащата да определи режим на лични отношения с детето. Претендира
месечна издръжка за детето в размер на 180 лева, считано от 23.01.2020г.-
датата на предявяване на исковете- до настъпване на обстоятелство, изключващо
плащането. Претендира и издръжка за минало време- за периода 23.01.2019г.-
22.01.2020г. в размер на 1680 лева, заедно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба пред съда до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира разноските си по делото.
ОТВЕТНИКЪТ З.С.К., с ЕГН **********,***, чрез адв.Е.П., е
подал писмен отговор и предявява насрещни искове, с които претендира
упражняването на родителски права над детето, тъй като счита, че е
по-отговорния родител и разполага средства и подкрепата на близки за
обгрижването му. Твърди, че детето се отглежда във вредна среда- майката
употребява наркотици. Живее в едно жилище с брат си, който разпространява
наркотици и с бащата си, който злоупотребява с алкохол. Не работи. Напоследък полага
усилия умишлено да отчужди детето от него, като без причина осуетява срещите им
и настройва детето против него. Всичко това се отразява негативно на детето.
Предлага режим на лични отношения между майката и детето,
който да бъде одобрен от съда.
Претендира месечна издръжка за детето в размер на 200 лева,
считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.
Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства относно
факта, че не е осигурявал средства за детето. Твърди, че чрез майката, е
предоставял издръжка около 250 лева месечно.
Предвид на това, моли съда да отхвърли предявените от ищцата
искове и да уважи неговите претенции.
Претендира направените по делото разноски.
Като прецени
твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
ПРЕДЯВЕНИ СА
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 127,ал.2 от СК, по чл.143 от СК и чл149 от СК.
От страна на
ответника са предявени насрещни искове с правно основание чл.127,ал.2 от СК и
чл.143 от СК.
Ищцата и ответникът
са живели съвместно, без да сключат граждански брак. На 22.10.2013г. се е
родило детето им И З С. /Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт
за раждане №/25.10.2013г. изд. от Община – С- л.4 по
делото/,
Безспорно се установи,
че след раздялата на родителите, през месец април 2015г., детето живее при своята
майка, която полага грижи за отглеждането му и осигурява средства за издръжка. Срещите
с бащата са били епизодични- първоначално, след раздялата, един- два пъти в
месеца, а в последните години-няколко пъти в годишно. Предвид на това между
бащата и детето не е изградена емоционална връзка. При раздялата детето е било
на по-малко от 2 години, поради което няма спомен от съвместния си живот с
родителите. Година след това Е. П.В. е заживяла с лицето И С М /дал показания
като свидетел по делото-л.48/, когото детето счита за свой баща.
Това развитие на
взаимоотношенията по повод родителските права над детето очевидно е било прието
от З.К., тъй като до предявяване на исковата молба /23.01.2020г./ не е
предприел действия по регулирането им. Едва в отговор на претенциите на ищцата,
той заявява, че тя не притежава необходимите качества и битови условия да
отглежда и възпитава детето, че тя и обкръжението ѝ са заплаха за
здравето- физическо и емоционално- на детето. Твърди се, че майката на детето
употребява наркотици. Брат ѝ, който съжителства с нея и детето, също
употребява и разпространява наркотици, за което деяние дори е излежал присъда и
е бил лишен от свобода. Бащата на ищцата, който също съжителства с нея и
детето, е зависим от алкохол, обстоятелство, което също влияе негативно на
детето. Освен това, майката отчуждава детето- съзнателно е препятствала
контактите му с бащата до степен, че то нарича свой баща лицето, с което тя
съжителства.
По делото не се
събраха доказателства, че Е.В. употребява наркотици. В подкрепа на твърденията
на Зв.К. са показанията на неговата майка-В. И., която очевидно има негативно
отношение към ищцата и показанията ѝ са пристрастни, предвид родствената
ѝ връзка с ответника. Свидетелката е категорична, че Е. употребява
наркотици, тъй като я е виждала в неадекватно състояние- от 30 м.се виждало, че
очите ѝ /на Е./ „светят“, от което И преценила, че тя е в неадекватна.
Макар, че свидетелката заявява, че през годините са се виждали, но Е. „минава и
заминава, много рядко се е спирала“, поради което не може да прецени дали е
адекватна, счита, че това състояние продължава и в момента.
Други доказателства,
освен предположенията на ответника и неговите близки, за зависимостта на ищцата
няма.
Тези техни твърдения,
бяха опровергани от показанията на свидетелите Р. и Маринов.
Поради това, съдът
счита, че не е доказан факта, че майката на детето употребява наркотици.
Не се събраха
доказателства и относно твърденията, че нейния баща злоупотребява с алкохол.
Приетото като
доказателство свидетелство за съдимост на Д П.В установява, че той действително
е осъден за незаконно държане на прекурсори за производство на синтетично
високорисково наркотично вещество метамфетамин с цел разпространение, както и
за държание на наркотични вещества. Налице са и други присъди на лицето- за
управляване на МПС в нетрезво състояние и без свидетелство за правоуправление.
Несъмнено
присъствието такова лице в близкото обкръжение на детето го излага в риск, но
следва да се има предвид, че до скоро Д.В е излежавал присъдата си, а към
настоящия момент няма данни, че продължава с тази незаконна дейност.
Притеснителен е и
фактът, че жилището, което детето и неговата майка обитават не осигурява
възможност за самостоятелност на детето- то не разполага със своя стая и
съжителства с още четирима възрастни.
Тези обстоятелства
определено са неблагоприятни, но съдът счита, че те могат да бъдат преодолени
от майката с оглед създаването на сигурна и безопасна среда за детето. Факт е,
че детето е силно привързано към своята майка, а така също и към мъжа, с който
тя съжителства. От показанията му в съдебно заседание се установи, че и той е
привързан към детето и искрено загрижен за него. От това следва, че
„емоционалната“ среда в която детето се отглежда е благоприятна и усилията на
майката и съжителя ѝ следва да бъдат подкрепени.
Не се оспорва, че
връзката на бащата с детето е прекъсната. Едва след завеждане на делото и
назначаване на социалния доклад, по настояване на социалните работници, срещите
между него и детето са подновени. Вероятно по този повод майката е провела
разговор с детето и му разяснила че З.К. е негов баща, тъй като до този момент
то нарича И М „тати“. В момента така се обръща и към К..
При тази ситуация и
констатираното отчуждение между бащата и детето, не може да бъде уважено
искането на ответника да му бъдат предоставени родителските права над детето.
Това би било крайно стресиращо спрямо детето, без да са налице обстоятелства
които да го налагат.
Следва да се
коментира факта, че отчуждението не е следствие от поведението на майката.
По безспорен начин е
установено, че след раздялата им през 2015г. тя е положила усилия да запази
връзката между бащата и детето като е посещавала дома му, за да може той и
роднините му да общуват с детето. /Което очевидно не е било лесно, имайки
предвид демонстрираното от тях отношение, че тя е наркоманка и пропаднала
личност./ От приетата като доказателство прокурорска преписка и съдържащите се
в нея обяснения на Е.В., В. И. и Зв.К., става ясно, че на 03.06.2015г. З.К. е
нанесъл побой над Е.В.. Случило се е на публично място, в присъствието на
детето и на В.И и нейния съжител. Според заявеното от Е.В., К. я нападнал и
удрял с бухалка, а според К., той ѝ нанесъл два удара с дървена пръчка.
От тези обяснения става ясно, че К. не е приел решението на В. да се разделят,
изпадал е в „нервна криза“, а след побоя е „посегнал на себе си“ с газов
пистолет./показанията му от 10.06.2015г./
При описаната
ситуация, нормално и естествено е жертвата на насилие да не инициира контакти с
насилника и да изпитва страх от каквото и да е общуване. Очевидно, че това не
би било здравословно и за детето.
Очевидно, ответникът
също е приел ситуацията, тъй като до предявяване на исковата молба не е
предприел действия до регулира контактите си с детето- при условие, че е имал
такова желание и майката му се е противопоставяла.
Факт е, че въпреки
описаната „апокалиптична“ обстановка, при която според ответника, детето се
отглежда /майка-наркозависима, дядо-алкохолик, вуйчо-наркодилър и ежедневни
срещи със накозависими лица/, той в продължение на 5 години е бездействал и реално
също е излагал на риск детето си. Налага се извода, че или обстановката, в
която детето се отглежда не е толкова рискова, или той е безотговорен родител,
тъй като е допуснал детето му да расте при тези условия.
Съдът приема, че
инцидентът от 03.06.2015г. е бил травмиращ и за ответника, поради което той не
е съумял след това да възобнови контакта с майката на детето, а след като тя е
започнала нова връзка, вероятно е счел това за неуместно и така се е стигнало
до все по-редките му контакти с детето и
до ситуацията на отчуждението му.
Факт е, че след
указанията на социалните работници, майката полага усилия и съдейства за
подновяване на контакта между бащата и детето. Описаните от свидетелите
трудности са очаквани и нормални, при установената продължителност на
отчуждението, но причината за това съдът не намира в ищцата.
Налага се извода, че
възраженията на ответника срещу предявения от Е.В. иск за упражняване на
родителските права над детето Искрен са недоказани и неоснователни. Предвид на
това, искът следва да се уважи.
Следва да се определи
режим на лични отношения с бащата. Стана ясно от изявленията на бащата, че
връзката му с детето е прекъсната и в процес на възстановяване. Поради това
съдът счита за удачно предложението на майката първоначално срещите им да са
без преспиване в дома на бащата, а в
последствие при възобновяване на доверието у детето да се премине към по интензивни
срещи. Предвид на това, срещите между бащата и детето следва да се осъществяват
при следния режим:
Първите 6 месеца от
прилагане на режима:
-всяка първа и
трета събота от месеца от 9.00 ч. до 18.00 ч.;
След това:
-всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя с
преспиване при бащата;
Всяка четна година:Първата половина от Коледната ваканция
и втората половина от Великденската ваканция;
-20 дни от лятната ваканция;
По иска за издръжка:
Съгласно чл.142,ал.1
от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на детето и
възможностите на родителя, който е задължен да я дава. В алинея 2 на същата
разпоредба е предвидено, че минималният размер на издръжката е ¼ от
размера на минималната работна заплата, установена в страната. Към настоящия
момент минималният размер на месечната издръжка е 155 лева.
Детето е на почти на 7 години. Живее със своята майка. Бащата
работи като шофьор-пласьор на хлебни изделия в „Д“ООД, но не представя
доказателства за реализираните доходи. Като съобрази факта, че с насрещния си иск той претендира издръжка в размер на
200 лева месечно, то следва, че признава, че това е сумата необходима да
задоволяване нуждите на детето. Като се има предвид факт, че претендира тази
сума от майката, за която твърди, че е безработна, следва че издръжката, която
ищцата претендира от него в размер на 180 лева месечно не би го затруднила при
положение, че той работи по трудов договор и твърди, че е заплащал издръжка в
близък до претендирания размер.
Като съобрази тези факти и вмененото от закона задължение
на родителя да осигурява средства за издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, съдът счита че ответникът следва да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 180 лева, считано от 23.01.2020г. /датата на предявяване
на иска пред съда/ до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането.
На основание
чл.146,ал.1 от СК ответникът дължи и обезщетение за забава, в случай че
просрочи заплащането на отделните вноски. То е в размер на законната лихва.
На основание
чл.242,ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в
частта, касаеща издръжката на детето.
Основателна и
доказана е претенцията за заплащане на издръжка за минало време. От страна на
ответника не се сочат доказателства за това, че в периода след раздялата е
осигурявал средства за детето всеки месец или, че е закупувал вещи, необходими
за издръжката му. Неговите обяснения и показанията на водените от него
свидетели са противоречиви и непоследователни. Става ясно, че за периода от 5
години бащата е заплатил издръжка която би покрила нуждите на детето за около
половин година. От заявеното от самия ответник, че е давал пари за памперси и
пюрета на детето може да се съди, че тези суми са заплащани непосредствено в
периода след раздялата, но не и в последната 1 година преди предявяване на
иска, който период е меродавен в случая.
Факт е, че дори след
образуване на съдебното производство бащата, въпреки демонстрираната
загриженост не е започнал да заплаща издръжка /поне не бяха представени такива
доказателства/.
Поради това съдът
уважава тази претенция в размер на 1680 лева за период от 1 година преди
предявяване на иска -23.01.2019г.-22.01.2020г. –по 140 лева месечно, какъвто е
бил нормативно установения минимален размер за издръжка. Сумата се дължи заедно
със законната лихва, считано от 23.01.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
Предвид изхода от
процеса, ответникът следва да заплати на ищцата, направените от нея разноски по
делото.
Разноските на ищцата
са в размер на 30 лева- платена държавна такса и 500 лева - платено
възнаграждение за адвокат.
Сумата за адвокатско
възнаграждение не следва да се редуцира, въпреки възражението за прекомерност,
направено от ответника, тъй като такава не е налице. Съдът приема, че за всеки
от предявените искове- 4 на брой- е договорено възнаграждение в размер на 125
лева.
По сметка на съда ответникът следва да заплати сумата от
50 лева –окончателна държавна такса, 57.60 лева –държавна такса по иска за
издръжка, 67.20 лева - държавна такса по иска за издръжка за минало време. Общо
задължението към съда възлиза на 174.80 лева.
Мотивиран
от тези съображения, С. районен съд
Р Е
Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права над детето И.
З. С., с ЕГН **********, на
неговата майка Е.П.В., с ЕГН **********, и ОПРЕДЕЛЯ следния режим
на лични отношения с бащата З.С.К., с ЕГН **********:
Първите 6 месеца от прилагане на режима:
-всяка първа и
трета събота от месеца от 9.00 ч. до 18.00 ч.;
След това:
-всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя с
преспиване при бащата;
Всяка четна година:Първата половина от Коледната ваканция
и втората половина от Великденската ваканция;
-20 дни от лятната ваканция;
ОПРЕДЕЛЯ за
МЕСТОЖИВЕЕНЕ на детето И. З. С., с ЕГН **********, местоживеенето на нейната
майка Е.П.В., с ЕГН **********, което към настоящия
момент е в с.Айдемир, обл.Силистра.
ОСЪЖДА З.С.К., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на И. З. С., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 180 /сто и
осемдесет/ лева, считано от 23.01.2020г. до настъпване на обстоятелство,
изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на
решението в частта за издръжката!
ОСЪЖДА З.С.К., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА И. З. С., с ЕГН **********, издръжка за минало време- за периода 23.01.2019г.-
22.01.2020г. в размер на 1680 /хиляда
шестстотин и осемдесет/ лева, заедно със законната лихва, считано от 23.01.2020г.
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА З.С.К., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.В., с ЕГН **********, СУМАТА от 530 /петстотин и тридесет/
лева- разноски по гр.д.№87 по описа на СРС за 2020г.
ОСЪЖДА З.С.К.,
с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ по сметката на Районен съд Силистра сумата от 174.80 /сто седемдесет и
четири лв. и 80 ст./ лева- държавни такси по гр.д.№87/2020г. по описа на СРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Л.Стоилкова/