№ 47781
гр. София, 23.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20231110112644 по описа за 2023 година
На 21.03.2023г. по делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК в полза на „Темподем“ ЕООД срещу „Пластмаса“ ЕООД за сумата от общо
26 518,80 лева, представляваща сбор от неизплатени задължения за стойността на извършени
доставки по търговски договори за продажба на изделия от велпапе, съгласно издадени 20
бр. фактури за период от 18.03.2022 г. до 08.09.2022 г. с №№**********/18.03.2022г.,
**********/8.03.2022г., **********/1803.2022г., **********/21.03.2022г.,
**********/06.04.2022г., **********/11.04.2022г., **********/12.04.2022г.,
**********/18.04.2022г., **********/29.04.2022г., **********/14.06.2022г.,
**********/17.06.2022г., **********/24.06.2022г., **********/11.07.2022г.,
**********/14.07.2022г., **********/18.07.2022г., **********/01.08.2022г.,
**********/11.08.2022г., **********/16.08.2022г., **********/25.08.2022г. и
**********/08.09.2022г., ведно със законна лихва за периода от 09.03.2023г. до изплащане на
вземането, както и държавна такса в размер на 530,38 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 1 590 лева.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът „Пластмаса“ ЕООД е подал възражение
срещу заповедта за изпълнение, в което е развил съображения, че с Решение от 24.06.2023г.,
постановено по т.д. № 397/2022г. по описа на САС, 9-ти състав, е отменено решение на СГС
и вместо него е постановено открИ.не на производство по несъстоятелност на дружеството
и е обявена неплатежоспособността му.
Със свое становище заявителят „Темподем“ ЕООД е посочил, че вземанията, предмет
на заповедта за изпълнение, са предявени в производството по несъстоятелност на
„Пластмаса“ ЕООД и са приети от синдика, като са включени в допълнителния списък на
приетите вземания, срещу който не са постъпили възражения. Сочи, че след приемане на
вземанията и изтичане на срока за възражение срещу тях, вземанията се считат за приети по
смисъла на чл. 693 ТЗ, поради което за кредитора не съществува правен интерес от
предявяване на иск за тяхното установяване по реда на чл. 422 ГПК. С оглед на това, моли
производството по делото да бъде прекратено.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, намира следното.
По делото няма спор и от представеното от длъжника Решение № 420 от 24.06.2023г.
постановено по в.т.д. № 397/2022г. по описа на САС, 9-ти търговски състав, се установява, че
по отношение на длъжника „Пластмаса“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност
в хода на процеса, след издаване на заповедта за изпълнение.
От представения от заявителя допълнителен списък на приетите вземания на
1
кредиторите, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, се установява, че всички вземания по
заповедта за изпълнение, включително присъдените разноски, са предявени в
производството по несъстоятелност на „Пластмаса“ ЕООД и са приети от синдика.
От представеното от заявителя Определение № 4272 от 05.12.2023г., постановено по
т.д. № 1033/2021г. по описа на СГС, VI-15 състав, се установява, че срокът за възражения
срещу списъка е изтекъл на 16.11.2023г. и срещу него не са постъпили възражения, поради
което и на основание чл. 692, ал. 1 ТЗ съдът по несъстоятелността е одобрил допълнителния
списък.
При това положение съдът намира, че считано от датата на открИ.не на
производството по несъстоятелност спрямо ответника, производството по настоящото дело
не може да резултира в издаване на акт, подлежащ на индивидуално принудително
изпълнение. Същото се спира на основание чл. 637, ал. 1 от ТЗ до приключване на процеса
по приемане на вземания и подаване на възражения срещу тях, и подлежи на възобновяване
само в случаите, в които е необходимо установяване на вземането спрямо синдика и
кредиторите на несъстоятелността – когато вземането е предявено, но не е прието или е
изключено от одобрения списък по чл. 692 от ТЗ. Когато вземането е прието в
производството по несъстоятелност или изобщо не е предявено в рамките на
законоустановените срокове, делото подлежи на прекратяване. Последното е вярно, защото
всички хипотези, при които се възобновява спряното по реда на чл. 637, ал. 1 ТЗ исково
производство, предпоставят вземането, предмет на спряното производство, да е било
предявено в производството по несъстоятелност, т. е. предявяването на вземането, предмет
на спряното производство, е абсолютно задължително условие за възобновяване на същото
/в този смисъл Решение № 179 от 22.01.2016г. на ВКС по т.д. № 1889/2013 г., I т.о., ТК,
Решение № 53 / 16.07.2015г. по т.д. № 3170/ 2013г. на I ТО на ВКС и Определение № 180 от
17.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1709/2017 г., I т. о., ТК/.
В настоящата хипотеза, обаче, производството по издаване на заповед за изпълнение
е приключило на 21.03.2023г., преди открИ.не на производството по несъстоятелност на
длъжника, поради което същото не може да бъде спряно, нито прекратено. След издаване на
заповедта за изпълнение, висящ остава единствено въпросът дали същата е придобила
стабилитет, дали вземанията по нея подлежат на установяване по исков ред по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, както и дали са налице основания за нейното обезсилване. В тази насока
съдът намира следното.
Когато вземането е прието в производството по несъстоятелност и списъкът на
приетите вземания е одобрен от съда по несъстоятелността, то придобИ. безспорен характер
независимо от инициираното заповедно производство. Уреденото в ТЗ производство по
предявяване на вземанията в несъстоятелността и релевиране на възражения срещу тях е
част от универсалното изпълнително производство и замества изцяло заповедното
производство като процесуален способ за установяване спорния или безспорния характер на
вземанията и снабдяване на кредитора с изпълнителен титул. Доколкото заповедното
производство е уредено в ГПК като част от производството по индивидуално принудително
изпълнение, то не може да продължи да се развИ. - в тази хипотеза заповедното
производство се явява лишено от предмет, тъй като заповедта за изпълнение не може повече
да влезе в сила, нито е допустимо вземанията да се установяват по исков ред по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, защото вече са станали безспорни, респективно въпросът за тяхното
съществуване и дължимост не подлежи на преразглеждане по съдебен ред. При това
положение и по аргумент от указанията, дадени с т. 3б от Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, съдът в заповедното производство разполага с компетентността сам да
обезсили издадената от него заповед за изпълнение, когато не е възможно нейното
администриране да продължи по какъвто и да било начин. Следователно издадената по
делото заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена в частта по отношение на
претендираните вземания за сумата от 26 518,80 лева – главница, ведно със законната лихва
върху нея до окончателното изплащане, защото същата е лишена от предмет.
Различно е положението по отношение на присъдените със заповедта за изпълнение
2
разноски. За разлика от вземанията по търговска сделка, които произтичат от самата сделка,
вземането за сторените в заповедното производство разноски възниква вследствие на
издадената заповед за изпълнение и тя съставлява основание на това вземане. В случай, че
заповедта за изпълнение бъде обезсилена в частта за разноските, основанието за тяхното
възникване би отпаднало с обратна сила, което на практика води до преразглеждане на
въпроса за дължимостта на вече прието вземане в производството по несъстоятелността, а
това е недопустимо. Следователно заповедта за изпълнение в тази част не следва да бъде
обезсилена, а вместо това следва да бъде оставено без уважение съдържащото се в
заявлението искане за издаване на изпълнителен лист за тях, доколкото тяхното
индивидуално принудително изпълнение е недопустимо.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 12644/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав, В ЧАСТТА за сумата от
общо 26 518,80 лева, представляваща сбор от неизплатени задължения за стойността на
извършени доставки по търговски договори за продажба на изделия от велпапе, съгласно
издадени 20 бр. фактури за период от 18.03.2022 г. до 08.09.2022 г. с
№№**********/18.03.2022г., **********/8.03.2022г., **********/1803.2022г.,
**********/21.03.2022г., **********/06.04.2022г., **********/11.04.2022г.,
**********/12.04.2022г., **********/18.04.2022г., **********/29.04.2022г.,
**********/14.06.2022г., **********/17.06.2022г., **********/24.06.2022г.,
**********/11.07.2022г., **********/14.07.2022г., **********/18.07.2022г.,
**********/01.08.2022г., **********/11.08.2022г., **********/16.08.2022г.,
**********/25.08.2022г. и **********/08.09.2022г., ведно със законна лихва за периода от
09.03.2023г. до изплащане на вземането.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ съдържащото се в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение искане на заявителя за издаване на изпълнителен лист за сумата от 530,38 лева,
представляваща разноски за държавна такса и сумата от 1590 лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3