Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 1020
гр. Бургас, 13.07.2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 2044 по описа на РС - Бургс за
2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Л Б” АД, ЕИК срещу наказателно
постановление № 14 от 12.04.2018 г., издадено от директора на РИОСВ– Бургас, с
което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда за нарушение по чл.
125, ал. 1, т. 2 от ЗООС, му е наложена имуществена
санкция в размер на 20 000 лв.
В жалбата се излагат подробни съображения за
незаконосъобразност на обжалвания акт, като се твърди, че същият е немотивиран,
постановен при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и се моли
неговата отмяна. Считат, че при съставянето на АУАН и издаване на НП са
допуснати нарушения, тъй като не е посочена датата на извършване на
нарушението, т.е. не е посочена датата, на която дружеството е следвало да
изпълни задълженият си по Условия 3.5. и 11.8.2 от КР, поради което не може да
се прецени дали са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Сочи се, че не са изложено
мотиви от АНО относно размера на наложеното наказание.
Жалбоподателят, редовно уведомени се представлява от юк. С.
Поддържат жалбата и доразвива изложените в нея доводи.
РИОСВ – Бургас чрез процесуалния си представител юк. К оспорва
жалбата като неоснователна и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено като законосъобразно, издадено при спазване на материалния и
процесуалния закон.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
През периода 27.11- 01.12.2017 г. свидетелката Г.Г.Д. на
длъжност главен експерт в РИОСВ – Бургас заедно с други служители на АНО е
извършила планова проверка на Основната площадка на „Л” АД, гр. Бургас по
изпълнение на условията на Комплексно разрешително (КР) № 6-Н2/2015 г. При
извършване на проверката и попълване на чек листи, свидетелката констатирала,
че дружеството-жалбоподател не е изпълнило две условия от КР, а именно Условие
3.5. и Условие № 11.8.2. На място в обекта се установило, че през 2017 г.
операторът е експлоатирал инсталация ХОХ (Хидроочистка и хидриране), разрешена
с Условие № 2 на Комплексно разрешително (КР) № 6-Н2/2015 г., без да е
извършена подмяна на съществуващите горелки в инсталация ХОХ с нискоемисионни
горелки тип ULNB, с вградени устройства за вътрешна
рециркулация на димния газ. Съгласно Условие № 3.5. от КР е трябвало в срок до
01.01.2016 г. притежателят на настоящото разрешително да извърши подмяна на
съществуващите горелки в инсталация ХОХ с нискоемисионни горелки тип ULNB (ultra-low NOx burners), с вградени устройства за вътрешна
рециркулация на димния газ.
При извършената проверка на място и по документи са били представени:
Договор №455031/2016 г. за закупуване на форсунка за горивен газ за пещ 100F1 в инсталация ХОХ и Договор № А 201700975000/2017 г. за
извършване на строително-монтажни работи (СМР) по подмяна на форсунка за
горивен газ за пещ 100F1 в инсталация ХОХ със срок на изпълнение: 25.05.2018 г. Не са представени
документи, доказващи започване и/или извършване на СМР, водещи до изпълнение на
изискванията на Условие № 3.5. от КР.
Отделно от това е било констатирано, че
дружеството-жалбоподател, което е притежател на настоящото разрешително не е
извършило основно охарактеризиране на отпадъците, образувани от дейността на
предприятието и предназначени за обезвреждане чрез депониране, в съответствие с
изискванията на част I, раздел 1, т.1.1 на приложение № 1 от Наредба № 6 от 27.08.2013 г. за условията и
изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и
инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци.
За
установеното нарушение бил съставен АУАН № 14 от 26.02.2018 г., а впоследствие
било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление, с което на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена
санкция в размер на 20 000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена с оглед събрания по делото доказателствен материал. Доказателствата по делото са
непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на
свидетелката Д. изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателатва. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност на обжалвания акт, констатира, че при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които
да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При
издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. В
тази връзка съдът намира за неоснователно възражението за допуснато нарушение в
АНП, поради непосочване на датата на извършване на нарушението. В случая се
касае за нарушение, което е под формата на бездействие (не са били изпълнени
Условия от КР), което е установено в рамките на извършена проверка от
контролните органи. По тази причина в АУАН и НП е посочена само датата на
констатиране на нарушението или това е периодът на извършване на проверката (27.11- 01.12.2017 г.), в рамките на който е
установено нарушението.
В конкретния случай се касае за нарушение по чл. 125, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда. От тази норма се установява, че операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията на комплексното решение.
По делото не е спорно между страните, че дружеството – жалбоподател има качеството оператор по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗООС, както и че в полза на „Л” АД е било издадено от Изпълнителна агенция по околната среда Комплексно разрешително № 6-Н2/2015 г., което е действало към момента на извършване на проверката и установяване на процесното нарушение. Съгласно § 1, т. 39 от ДР на ЗООС Комплексно разрешително е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма.
От събраните по делото доказателства по категоричен и
несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил процесното нарушение
по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС, като не е изпълнил две Условия от КР. Относно
неизпълнението на Условие 3.5. в жалбата
не са изложени възражения, че в действителност е изпълнено това Условие, а
по-скоро са посочени обяснения защо все още не е изпълнено, като е отразено, че
вече са предприети действия за изпълнение (сключени договори за
покупко-продажба на съоръжения). Що се
отнася до второто условие – 11.8.2. от КР се излагат твърдения, че през 2012 г.
е била предприета процедура по основно охарактеризиране на отпадъците, която
все още не е била приключила по независещи от дружеството причини. Независимо
от причините, които сочи жалбоподателя, в качеството си на притежател на КР
изцяло в негова тежест е отговорността при неизпълнение на предвидените в КР
условия. Неизпълнение на Условие 3.5. и Условие 11.8.2. се установява по
категоричен начин, а и жалбоподателят не твърди да са били изпълнени, поради
което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
С оглед извършеното от жалбоподателя нарушение наказващият орган правилно е приложил санкционната норма на чл. 164, ал. 1 от ЗООС, която редакция на нормата към момента на извършване на процесното нарушение предвижда имуществена санкция в размер от 10 000 лева до 500 000 лева. Наказващият орган правилно е приложил посочената санкционна норма като относима към настоящия случай и на жалбоподателя е била наложена имуществена санкция към предвидения в закона минимум, а именно в размер на 20 000 лева. Съдът намира, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14 от 12.04.2018 г., издадено от
директора на РИОСВ– Бургас, с което на „Л” АД, ЕИК, на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда за нарушение по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС, му
е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
В.О:К.А.