Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.06.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, V-ти състав, в закрито
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 50 по описа за 2021 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.376,
ал.1 от ГПК.
Н.а.з.п.
е предявила срещу „Г.М.К.” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК установителен иск с правно
основание чл.694, ал.1 във вр. с чл.726, ал.2 от ТЗ – за признаване за
установено по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по
несъстоятелност на „Г.М.К.” ЕООД – в
несъстоятелност на поредността на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 91 610.05 лева, от които 82 817.61
лева – главници и 8 792.44 лева – лихви, начислени до 13.10.2020 год., ведно
със законните лихви върху главниците, считано от 14.10.2020 год. до
окончателното им погасяване, включени с
поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 и т.9 от ТЗ в одобрения от
съда по несъстоятелността по т.д.н. № 112/2020 год. на СОС списък на приетите предявени
вземания, обявен по партидата на длъжника в ТР под № 20201231094037.
Претендират се и направените по делото разноски, вкл.
тези по реда на чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.
Исковете
подлежат на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК – с оглед разпоредбата на
чл.365, т.4 от ГПК. Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128 от ГПК и предявеният с нея установителен иск е допустим.
Ищецът твърди, че с
решение от 21.09.2020 год. на СОС по т.д.н. № 112/2020 год. е открито
производство по несъстоятелност по отношение на „Г.М.К.” ЕООД – в
несъстоятелност, ЕИК. Твърди, че по партидата на длъжника в ТР под №
20201231094037 е обявен списък на приетите предявени вземания на
кредитори, в който са били включени описаните горе публични вземания в общ
размер на 91 610.05 лева, с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1,
т.6 и т.9 от ТЗ. Твърди се, че в срока по чл.690, ал.1 от ТЗ НАП е подал
възражение против горния списък в частта му относно приетата поредност на
удовлетворяване на публичните вземания по чл.722, ал.1, т.6 и т.9 от ТЗ, като е
искал установяване на поредност на удовлетворяването им по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ. С определение от 04.03.2021 год. по същото дело, обявено в ТР на 05.03.2021
год., съдът по несъстоятелността е оставил възражението на НАП без уважение.
Визираният в разпоредбата на чл.694, ал.6 от ТЗ 14-дневен срок за предявяване
на иска чл.694, ал.1 от ТЗ е изтекъл на 19.03.2021 год., а исковата молба е
подадена в съда на 17.03.2021г., т.е. в законоустановеният срок.
Ищецът сочи, че процесните публичните вземания в общ
размер на 91 610.05 лева, установени със справки декларации, декларации
обр.6 и наказателни постановления, са обезпечени с постановление
изх. № С200022-022-0047667/27.07.2020 год., издадено от публичен изпълнител при
ТД на НАП – С., за налагане на обезпечителни мерки, с които са били наложени запори върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касети, както и суми, предоставени за доверително
управление, находящи се в „Банка ДСК“ АД, собственост на длъжника, които са били вписани по реда на ЗОЗ. Цитираното
постановление за налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК било вписано в
ЦРОЗ под № 2020092900862, видно от удостоверение № 1378208/29.09.2020 год.,
издадено от ЦРОЗ.
Сочи се още, че неправилно съдът по несъстоятелността
с определението си по чл.692, ал.4 от ТЗ е приел, че процесните вземания следва
да се приемат, като необезпечени, тъй като не съществувало такова имущество,
върху което били наложени запорите.
Препис от и.м. и
приложенията към същата са връчени на ответника „Г.М.К.” ЕООД – в несъстоятелност и синдика му с указанията по чл.367-370
от ГПК, като до изтичане на срока по чл.367, ал.1 от ГПК същите са подали
писмен отговор на исковата молба.
В отговора на „Г.М.К.” ЕООД – в несъстоятелност е изложено, че не е
налице правен интерес от предявяване на иска, поради липсата на маса на
несъстоятелността към настоящия момент. Оспорва се и предявеният иск по
основателност, но в същото време ответникът заявява, че не възразява да се
определи и претендираната от НАП поредност на предявените вземания.
Синдикът на ответното дружество – Г.К. също оспорва предявеният
иск, като недопустим по изложени в отговора на исковата молба съображения. При
условията на евентуалност сочи, че предявеният иск е необоснован и недоказан.
С
определение от 18.05.2021 год. на осн. чл.376, ал.1 от ГПК съдът е дал ход на
делото за разглеждане в закрито заседание, като е определил срок на страните за
представяне на писмени защити и реплики.
В
определения от съда срок страните не са представили писмени защити.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните по делото за наличието на публични вземания на държавата към „Г.М.К.”
ЕООД – в несъстоятелност в общ размер на 91 610.05
лева, от
които 82 817.61 лева – главници и 8 792.44 лева – лихви, начислени до
13.10.2020 год., ведно със законните лихви върху главниците, считано от 14.10.2020
год. до окончателното им погасяване.
Видно от представеното
с и.м. постановление изх.
№ С200022-022-0047667/27.07.2020 год., издадено от публичен изпълнител при ТД
на НАП – София, за налагане на обезпечителни мерки, за обезпечаване на горните публични вземания са били
наложени запори
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в
трезори, включително и съдържанието на касети, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в „Б“ АД за сумата от 99 736.74 лева,
собственост на длъжника. Постановлението
за налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК е вписано в ЦРОЗ под № 2020092900862,
видно от удостоверение № 1378208/29.09.2020 год., издадено от ЦРОЗ.
Видно от обявения в ТР на 31.12.2020 год. списък на приети
предявени вземания, изготвен от синдика на „Г.М.К.” ЕООД – в несъстоятелност, в
същия процесните публични вземания са били включени с поредност на удовлетворяване
по чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ.
С възражение, подадено в срока по
чл.690, ал.1 от ТЗ, НАП е оспорил горния списък в частта му относно приетата
поредност на удовлетворяване на публичните вземания по чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ,
като е искал установяване на поредност на удовлетворяването им по чл.722, ал.1,
т.1 от ТЗ.
С определение от 04.03.2021
год. на съда по несъстоятелността, обявено в ТР на 05.03.2021 год., съдът е
оставил възраженията на НАП без уважение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.694, ал.1 във вр. с чл.726, ал.2 от ТЗ, и е допустим
– същият е предявен от кредитор в производството по несъстоятелност, възразил
по реда на чл.690, ал.1 от ТЗ срещу прието предявено вземане – относно приетата
от синдика липса на привилегия на вземането /чл.726, ал.2 от ТЗ/. Искът е
предявен в срока по чл.694, ал.6 от ТЗ – на 17.03.2021 год., като определението
на съда по чл.692, ал.4 от ТЗ е обявено в ТР на 05.03.2021 год.
Разгледан
по същество, искът е основателен.
Обсъдените по-горе писмени доказателства удостоверяват твърденията по и.м. за съществуване на
публични вземания, обезпечени със запори върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касети, както и суми на длъжника, предоставени за доверително
управление, находящи се в БАНКА ДСК АД, вписани
по реда на ЗОЗ. Горните публични вземания са били включени от синдика в списъка
на приетите предявени вземания, но с поредност на удовлетворяване по чл.722,
ал.1, т.6 от ТЗ.
В действителност обаче публичното
вземане, обезпечено с налагане на обезпечителни мерки по чл.195, ал.1 от ДОПК,
вписани по реда на ЗОЗ, се ползва с тази привилегия и след изтичане на
6-месечния срок по чл.193, ал.4 от ДОПК. Съгласно посочената разпоредба –
„Ако в срок до 6 месеца от откриване на производството
по несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е реализирал
имуществото по ал.1 /имущество, върху
което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени
мерки за обезпечаване на публични вземания/, то се предава от публичния изпълнител
на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност.”.
Нищо в горната разпоредба не
предполага тълкуване в смисъл, че липсата на обезпеченото имущество / в случай,
че то не е налично/ и невъзможността то да бъде предадено от публичния изпълнител
на синдика на несъстоятелното дружество води до отпадане на обезпечението на
това имущество и то се счита за отменено и съответно публичното вземане –
необезпечено. Привилегията на вземането се запазва, респ. поредността му на
удовлетворяване в производството по несъстоятелност остава по реда на чл.722,
ал.1, т.1 от ТЗ – от получената сума при реализацията на обезпечението, без
оглед начина, по който това имущество се осребрява – по реда на ДОПК или на ТЗ,
което е и единственият смисъл от наложеното обезпечение на това вземане –
възможността държавата да се удовлетвори от обезпеченото имущество.
Разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ е императивна и не подлежи на
стеснително тълкуване, още повече, че в случая става въпрос и за обезпечаване и
на бъдещо имущество – постъпващи суми по банкови сметки на длъжника и т.н.
Поради изложеното съдът следва да
постанови решение, с което да признае за установено по предявения от НАП иск с
правно основание чл.694, ал.1 във вр. с чл.726, ал.2 от ТЗ по отношение на
длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на „Г.М.К.”
ЕООД – в несъстоятелност, на поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1
от ТЗ, на публичните вземания в общ размер на 91 610.05 лева, установени със
справки-декларации,
декларации обр.6 и наказателни постановления, включени с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ в
одобрения от съда по несъстоятелността по т.д.н. № 112/2020 год. на СОС списък
на приетите предявени вземания, обявен по партидата на длъжника в ТР под № 20201231094037.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК
във вр. с чл.694, ал.7 от ТЗ ответникът следва да се осъди да заплати по сметка
на СОС дължимата за производството по делото държавна такса в размер на 80 лева,
определена по реда на чл.3 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по
ГПК.
Разноски на ищеца по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК не следва да се присъждат, в какъвто смисъл е направеното искане в исковата
молба, тъй като в настоящото производство ищецът не е бил представляван от
юрисконсулт.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.694, ал.1 във вр. с чл.726, ал.2 от ТЗ, по
отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по
несъстоятелност на „Г.М.К.” ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *********, поредността
на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1
от ТЗ на публични вземания в общ размер на 91 610.05 лева, от които 82 817.61 лева –
главници и 8 792.44 лева – лихви, начислени до 13.10.2020 год., ведно със
законните лихви върху главниците, считано от 14.10.2020 год. до окончателното
им погасяване, включени с поредност на
удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ в одобрения от съда по
несъстоятелността по т.д.н. № 112/2020 год. на СОС списък на приетите предявени
вземания, обявен по партидата на длъжника в ТР под № 20201231094037.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.694, ал.7 от ТЗ, „Г.М.К.” ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК да заплати по сметка на СОС държавна такса за
производството по делото в размер на 80 лева /осемдесет лв./.
Решението на осн. чл.376, ал.3 от ГПК подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от днес.
Препис от същото да се връчи на страните.
СЪДИЯ: