РЕШЕНИЕ
№
гр. Троян, 06.11.2020 год.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на осми октомври
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ДАНИЕЛА РАДЕВА
съдебен
секретар Кремена Раева,
разгледа
докладваното от съдията - Радева
АН Дело № 194 по описа на ТРС за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:
Производство по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 295р-7856
от 22.05.2020г., издадено от Милен Семков Маринов – Директор на ОД на МВР гр. Ловеч,
на А.Ю.Т. ***, е наложено административно наказание глоба в размер 2 000 лева
на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за националната система за спешни
повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН112/ за нарушение по чл. 28,
ал. 1, предл. 3 от същия закон, както е описано в посоченото наказателно
постановление. Същото е обжалвано в законоустановения срок от А.Ю.Т., който
моли съда да постанови решение, с което отмени наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно и приеме, че извършеното нарушение е маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съображенията си за искането
жалбоподателят е изложил в жалбата. В съдебно заседание, А.Ю.Т., редовно
призован, се явява лично. Ангажирал е адвокатска защита в лицето на адвокат П.Я.
***, който поддържа жалбата и по същество на делото излага подробни аргументи
за незаконосъобразност на наказателното постановление. Ангажирани са
доказателства.
За ответника по жалбата ОД на МВР гр.
Ловеч, редовно призован, в две от съдебните заседания по делото се главен
юрисконсулт Р.Р.. В придружително писмо към жалбата е изразено становище да се остави
жалбата без уважение като неоснователна и да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Ангажирани са доказателства.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели В.Ц.М., Л.И.И., С.П.П., С.М.А. и М.А.А. и от приложените към
делото писмени доказателства: Заверено копие
на Докладна записка рег. № 359р-11012/03.06.2020г.; Заверено копие на
Наказателно постановление (НП) № 295р-7856/22.05.2020г. на Директора на ОД на
МВР гр. Ловеч; Заверено копие на Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 2/15.01.2020г.; Заверено копие на Писмо рег.
№359р-9140/12.05.2020г. на РУ гр. Троян; Заверено копие на Справка рег. №
359р-1190/17.01.2020г. на РУ гр. Троян ведно с разпечатка от разговор на
телефон 112; Заверено копие на Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 04.02.2020г. на Районна прокуратура гр. Троян; Заверено копие
на Заповед № 233/14.05.2020г. на Окръжна прокуратура гр. Ловеч, преценени поотделно
и в тяхната взаимна обусловеност съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 15.11.2019г., около 18.15 часа, в
ОДЧ на РУ гр. Троян постъпил сигнал за възникнал скандал между лица в с. Б.,
Ловешка област. Свидетелят Л.И.И. – дежурен по график в ОДЧ на РУ гр. Троян
изпратил на място в с. Б., служителите на полицията С.П. и П.Б.. След
пристигането си в с. Б., полицаите установили, че скандалните действия вече са
приключили, като при тях отишли няколко жители на селото и обяснили, че С. Д.С.
от с. Б. е нанесъл побой на А.М.А.който в това време лежал на земята и бил с
разкъсана блуза. На място пристигнал и екип на ФСМП гр. Троян, които извършили
преглед на Афъзов и го откарали в болницата в гр. Троян за допълнителни
изследвания. По лицето и тялото на А.А. нямало видими следи от удари, но
намиращите се на място лица заявили, че същият си е бил глътнал езика и жител
на селото му го е извадил. Докато служителите на полицията – С.П. и П.Б.
разговаряли с намиращите се на място жители на с. Б., към тях се приближил А.Ю.Т.,
който бил във видимо нетрезво състояние и носел бутилка с алкохол, като
започнал да обвинява полицаите, че не си вършат работата, считал, че същите
следва незабавно да задържат нападателя, а те нищо не правели. Свидетелят П.
видял и чул, че А.Ю.Т. говори по телефона, като заявявал, че иска да го свържат
с директора на ОДМВР гр. Ловеч и дежурния в ОДЧ при РУ гр. Троян. Свидетелят П.
разпоредил на Т. да не пречи на работата им, но Т. продължил да вика и да
говори по телефона, като казвал, че полицаите не си вършат работата.
Установено е, че на 15.11.2019г. в
19:09:56 часа на ЕЕНСП 112 е постъпило повикване от мобилен телефон с № **** от
лице, представило се като А.Т. ***, който е съобщил, че е възникнал инцидент в
с. Б., при който има пострадало лице със счупени ребра и полицаите, които са
дошли на място бездействат и не взимат отношение. Лицето е заявило, че
пострадалият е бил откаран от екип на спешна помощ с линейка, но проблема е
това, че няма никаква реакция от троянската полиция и полицаите, които са
отишли на място не взимат никакво отношение. Операторът на ЕЕНСП 112 се свързал
с дежурния служител в ОДМВР гр. Ловеч, който продължил разговора с А.Ю.Т., като
последният и на него обяснил, че има пребит човек и полицаите не взимат никакво
отношение по повод случилото се. В хода на разговора с дежурния служител на
ОДМВР гр. Ловеч, А.Ю.Т. заявил, че полицаите са били на място по време на
побоя, но не вземат отношение, а си пишат някакви документи. След известно
време, Т. дал телефона на *************** – Кмет на с. Б., която обяснила на
дежурния служител на ОДМВР гр. Ловеч, че полицаите, които са на място ще вземат
отношение по случая. Разпечатка от целият разговор е приложена по делото.
На 15.01.2020г. е съставен АУАН № 2, с
бланков № 859391 от В.Ц.М. – Началник група „ООР“ при РУ гр. Троян, в
присъствието на свидетелите Л.И. И. и С.П.П., и двамата посочени като свидетели
– очевидци на нарушението, срещу А.Ю.Т., за това, че на дата 15.11.2019г.,
около 19.10 часа, в с. Б., **********, от мобилен телефон с № *************, Т.
е подал невярно и заблуждаващо съобщение
на ЕЕН 112, че служители на РУ – Троян са присъствали на побой, от който е
пострадал ************* от с. Б., като твърди в сигнала, че присъстващите
полицаи не са взели отношение по случая, без да е пряк очевидец. Отразено е в
акта, че след извършена проверка по случая се е установило, че униформени
служители на РУ – Троян не са присъствали на инцидента, дошли са по-късно и са
взели отношение по случая. Актосъставителят е отразил, че с тези си действия, А.Ю.Т.
е предал невярно и заблуждаващо съобщение и сигнали на ЕЕН 112 и е нарушил
разпоредбата на чл. 28, ал. 1, предл. 3 от ЗНССПЕЕН 112. Съставеният АУАН е
подписан от жалбоподателя А.Ю.Т., който в графа „обяснения и възражения” е
отразил, че няма такива. Екземпляр от акта е връчен на Т. на същата дата, на
която е съставен, а именно 15.01.2020 година. В законоустановеният тридневен
срок от подписване на акта по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, А.Ю.Т. не е подал писмено
възражение срещу акта.
Въз основа на АУАН № 2 от 15.01.2020г.
е издадено Наказателно постановление № 295р-7856 от 22.05.2020г. от Милен
Семков Маринов – Директор на ОД на МВР гр. Ловеч, с което на А.Ю.Т. е наложено
административно наказание глоба в размер 2 000 лева на основание чл. 38, ал. 1
от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски
номер 112 /ЗНССПЕЕН112/ за нарушение по чл. 28, ал. 1, предл. 3 от същия закон.
В законоустановеният седмодневен срок А.Ю.Т.
е подал жалба, с която моли съда да постанови решение, с което отмени
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Съдът намира, че жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Подадена е от надлежна страна и в срока
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Налице е активна и пасивна легитимация на страните в
процеса.
Съдът като анализира писмените
доказателства по делото, показанията на разпитаните свидетели и възраженията на
страните счита, че жалбата се явява неоснователна и недоказана по следните
съображения: Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно постановление и
установи, че същото съдържа изискуемите от чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити,
а именно посочени са имената и длъжността на
лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа
на който е издадено НП, имената, длъжността и местослуженето на
актосъставителя, посочени са данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57
от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, времето, в което е извършено и
мястото на което е извършено, законовата разпоредба, която е нарушена, вида и
размера на наказанието, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой
съд. НП е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и
визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Същото е издадено от
компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗНССПЕЕН112 и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН.
На следващо място, за да бъде
законосъобразно издаденото Наказателно постановление следва да бъде издадено
въз основа на законосъобразен АУАН. Съдът счита, че АУАН също е издаден от
компетентно лице – свидетелят В.Ц.М., който работи като Началник на група „Охрана на обществения ред“
при РУ гр. Троян. АУАН
съдържа изискуемите задължителни реквизити, посочени в чл. 42, ал. 1 от ЗАНН,
съставен е в присъствие на нарушителя и на двама свидетели, които
са го подписали. Екземпляр от акта е връчен на
нарушителя и преди административнонаказващият орган да издаде наказателното
постановление, е дадена възможност на А.Ю.Т. да упражни правата си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, а именно да подаде
възражение. Такова възражение не
е било
подадено.
Съдът
счита, че АУАН е съставен при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, в присъствие
на нарушителя и на двама свидетели. Както АУАН, така и Наказателното
постановление съдържат изискуемите от разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН задължителни реквизити.
След извършената проверка за законосъобразност, съдът счита, че в хода на
производството по издаване на обжалваното наказателно постановление не са
допуснати такива съществени нарушения на процесуалните правила, които да
нарушават правото на защита на жалбоподателя и да водят до незаконосъобразност и отмяна на наказателното постановление.
Съдът счита, че със събраните по делото
писмени и гласни доказателства се доказва извършеното от жалбоподателя А.Ю.Т. нарушение по чл. 28, ал.
1, предл. 3 от ЗНССПЕЕН112, за което същият е санкциониран.
Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1, предл. 3 от ЗНССПЕЕН112 се забранява ползването на ЕЕН 112 за
предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. В
конкретният случай по делото е безспорно установено, че на 15.11.2019г., около 19.10
часа, жалбоподателят А.Ю.Т. е подал
съобщение на ЕЕН 112. Горното не се оспорва и от самия жалбоподател и се
доказва както от приложените по делото писмени доказателства – Заверено копие
на Справка рег. № 359р-1190/17.01.2020г. на РУ гр. Троян ведно с разпечатка от
проведен разговор на ЕЕНСП 112; Заверено
копие на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
04.02.2020г. на Районна прокуратура гр. Троян и АУАН № 2/15.01.2020г., така и
от показанията на разпитаните в съдебна зала свидетели В.Ц.М., Л.И.И.,
С.П.П., С.М.А. и М.А.А.. Безспорно
доказано е също, че подаденото от жалбоподателя съобщение е невярно и
заблуждаващо. А.Ю.Т. е съобщил, че служители на
РУ – Троян са присъствали на побой, от който е пострадал А.М.А.от с. Б., като е
заявил в сигнала, че присъстващите полицаи не са взели отношение по случая, без
да е пряк очевидец. От разпечатката на разговора на телефон 112, приложена на
л. 13 от делото се установява, че дежурният при ОДМВР гр. Ловеч е попитал дали
служителите на полицията са присъствали на побоя и не са взели отношение и Т. е
потвърдил с „Да, да, да, да, да, те си пишат там документи“. От доказателствата
по делото и по-конкретно от показанията на всички разпитани свидетели се
установи, че служителите на РУ гр. Троян – С.П. и П.Б. не са присъствали по
време на побоя над лицето А.М.А.а са отишли на място в с. Б. след това, като са
били изпратени от дежурният служител в ОДЧ на РУ гр. Троян. Невярно и
заблуждаващо съобщение е и това, че служителите на полицията не вземат
отношение по случая и не си вършат работата. От показанията на всички разпитани
свидетели, включително и от доведените такива от жалбоподателя - С.М.А. и М.А.А.,
се установи, че полицаите С.П. и П.Б. са снемали сведения от намиращите се на
място лица и са извършвали необходимите действия, съобразно тяхната
компетентност. Свидетелят Асанов заяви: „Нередност в работата на полицейските
служители не съм видял. Повече се бях акцентирал да помогна на човека, защото
два пъти си глътна езика. Полицаите бяха извадили на капака констативни
протоколи и документи, не са повишавали тон или нещо друго“. Свидетелката М.А.А.
от своя страна заяви: „Аз прецених, че след като бяха там полицаите те щяха да
си свършат работата, както трябва“. По този начин съдът приема за доказано по
несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят А.Ю.Т. е извършил нарушението
по чл. 28, ал. 1, предл. 3 от ЗНССПЕЕН112, като е подал невярно и заблуждаващо
съобщение на ЕЕН 112. Съдът категорично не споделя изложените от адвокат Я. в
хода на делото по същество аргументи, че казаното от А.Ю.Т. не представлява
невярно или заблуждаващо съобщение, а вид жалба за действията на полицаите. От
разпечатката на разговора по телефон 112, приложена по делото, се доказва, че
жалбоподателят е водил дълъг разговор, спорил е с дежурния и е подал невярно и
заблуждаващо съобщение, че полицаите са присъствали на място при побоя, но не
са взели отношение по случващото се.
Съдът не счита, че извършеното
нарушение представлява маловажен случай. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен
случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на деяние от този вид. Извършеното от А.Т. нарушение не е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид. Освен това се установи, че жалбоподателят е пречил на
служителите на полицията да извършат своевременно и пълноценно своите
задължения, като се е наложило няколкократно да му разпореждат да не се намесва
в тяхната работа. Предвид изложеното съдът счита, че не са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН и правилно наказващият орган не е приложил
тази разпоредба.
С наказателното постановление на
жалбоподателя е наложена глоба в размер 2 000 лева на основание чл. 38, ал. 1
от ЗНССПЕЕН112, която разпоредба предвижда административно наказание глоба в
размер от 2 000 до 5 000 лева. Съдът счита, че при определяне на
наказанието наказващият орган е съобразил разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2
от ЗАНН, като е определил наказанието в границите на предвидено за извършеното
нарушение и е взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи вината обстоятелства. Наказанието е определено в
минималният предвиден от закона размер, а именно 2 000 лева, поради което съдът
няма нито правната, нито фактическата възможност да намали размера на
наложената глоба, дори и при наличието на данни за тежкото финансово положение,
в което се намира жалбоподателя. Предвид изложеното съдът счита, че наложеното
на А.Ю.Т. административно наказание би изпълнило задачите и целите, които
поставя чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
С оглед изложеното съдът счита, че
жалбата на А.Ю.Т. следва да бъде оставена без уважение като неоснователна и
недоказана, а обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано.
Водим от изложеното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 295р-7856 от
22.05.2020г., издадено от Милен Семков Маринов – Директор на ОД на МВР гр.
Ловеч, с което на А.Ю.Т., ЕГН ********** ***, е наложено
административно наказание глоба в размер
2 000.00 – две хиляди лева на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за
националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
/ЗНССПЕЕН112/ за нарушение по чл. 28, ал. 1, предл. 3 от същия закон, като законосъобразно, правилно и обосновано.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.
Районен
съдия: