№ 12379
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110106484 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 36757/05.02.2024 г. на А. В. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. .............., срещу „.................... АД, ЕИК ................ със
седалище и адрес на управление: гр. ............ с която са предявени за разглеждане обективно
евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД, вр. ал. 1, предл. 1 и
предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от сключен
между страните Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити от 31.08.2020 г., предвиждаща възможност за ответника да изпраща на ищеца –
клиент по договора уведомителни съобщения, за което да начислява такса съгласно ценова
листа, поради противоречието със закона, евентуално поради противоречието с добрите
нрави.
В исковата молба се твърди, че на 31.08.2020 г. между страните е бил сключен
Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, по силата на
който на ищцата – кредитополучател по договора, е бил предоставен за ползване платежен
инструмент – кредитна карта, чрез която се усвоява кредитен ресурс от 3 000,00 лева. В чл.
8, ал. 1 от договора е уговорен срок за погасяване на всеки кредит от 12 месеца, считано от
датата на неговото усвояване. В чл. 14, ал. 1, т. 3 от договора е предвидено, че при
неизпълнение на задължението на клиента за погасяване в срок на минималните
погасителни вноски по кредита, кредиторът има право да изпраща съобщения до клиента и
да начислява такси за това съгласно ценова листа. Ищецът навежда доводи, че клаузата на
чл. 14, ал. 1, т. 3 от договора е нищожна, на основание чл. 21, ал. 1, вр. чл. 33 ЗПК и чл. 146,
ал. 1 ЗЗП, евентуално неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, евентуално нищожна
поради противоречието с добрите нрави, доколкото чрез нея се постига значителна
нееквивалентност между насрещните престации на страните по договора, както и се
нарушават принципите на добросъвестността и справедливостта предвид възможността да
се начислява отделна такса от по 15,00 лева за всяко едно изпратено съобщение. При тези
аргументи отправя искане към съда за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 14, ал.
1, т. 3 от процесния договор. Претендира присъждане на разноски
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Излага съображения за действителност на процесната клауза и моли за отхвърляне на
1
предявените искове. Поддържа, че видно от съдържанието на договора и общите условия
таксата за изпращане на уведомление се начислява за предоставяне на дейности по
подготовка и изпращане на уведомление до клиента. Сочи се, че таксата е предвидена и се
дължи с цел покриване на присъщи разходи за обработка на задължението, които дейности
произтичат от естеството на договора и част от тях са посочени в него. Поддържа, че не е
налице начисляване на допълнително обезщетение, тъй като таксата се дължи за доставена
услуга и няма характера на обезщетение или неустойка. При тези съображения моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не се спори, а и се установява от представените писмени
доказателства, че помежду им е сключен Рамков договор за предоставяне на платежни
услуги и потребителски кредити от 31.08.2020 г. /л. 23 – л. 25/, с който се уреждат
отношенията им във връзка с издаването, предоставянето и ползването на платежни карти;
откриването, обслужването и закриването на платежна сметка; извършването на платежни и
други операции; усвояването, ползването и погасяването на потребителски кредити,
отпуснати на клиента във връзка с изпълнението на платежни операции чрез платежни
карти.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от рамковия договор максималният размер /лимитът/ на всеки
кредит е в размер на 3 000 лева, като лихвеният процент по кредитите е в размер на 15.70 %
на годишна база и се прилага към сумите на усвоените кредити /чл. 8, ал. 1/, а ГПР е 19.55
%, съответно общата дължима сума от клиента е 3 297.24 лева /чл. 10, ал. 1/.
В чл. 14, ал. 1, т. 3 от рамковия договор е посочено, че при неизпълнение от страна на
клиента на задължението за погасяване в срок на минималните погасителни вноски по
кредитите, както и за погасяване на общото задължение по съответния кредит при изтичане
на срока, за който този кредит е предоставен, „.................... АД има право да изпраща на
клиента уведомителни съобщения, като начислява такси за това съгласно ценовата листа,
която представлява неразделна част от договора.
От представената по делото Ценова листа по рамков договор за предоставяне на
платежни услуги и потребителски кредити /л. 32/ се установява, че таксата за изпращане
на уведомително съобщение за закъснение в погасяването на задълженията по кредитите
възлиза на сумата от 20,00 лева.
С Определение № 19543/10.05.2024 г. съдът е уведомил страните, че на основание чл.
7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран обективно евентуално съединени искове с
правно основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от сключен между страните Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 31.08.2020 г., предвиждаща
възможност за ответника да изпраща на ищеца – клиент по договора уведомителни
съобщения, за което да начислява такса съгласно ценова листа, поради противоречието със
закона, евентуално поради противоречието ѝ с добрите нрави.
Съгласно практиката на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, когато е
предявен иск за прогласяване недействителността на сделка, а в обстоятелствената част на
исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност,
съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове – при
един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на
сделката. С оглед основанията на всеки един от исковете, същите следва да се разгледат при
условията на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на въведеното
основание – от най-тежкото към най-лекото / в този смисъл Решение № 40/07.04.2020 г. по
гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о./. При въведени в процеса множество пороци,
обуславящи нищожност на договора или отделна клауза от него поради противоречие със
закона, съдът следва да разгледа пороците в последователност от специалните към общите
разпоредби.
2
Процесният договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от
31.08.2020 г. има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в
чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството „потребител“ по смисъла
на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно
задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител.
Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да
се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия
ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, на първо място съдът следва
да разгледа наведените твърдения за противоречие на разпоредбите на ЗПК.
Настоящият съдебен състав приема, че клаузата в договора за кредит, предвиждаща
възможност за ответника да изпраща на ищеца – клиент по договора уведомителни
съобщения, за което да начислява такса съгласно ценова листа в размер на сумата от по
20,00 лева, е нищожна поради противоречието със закона. Възможността на кредитора да
въвежда такси, извън стойността на договорения размер на заема, е регламентирана в чл.
10а ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно посочената разпоредба да се изискват такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Настоящият
съдебен състав счита, че предметът на предвидената в чл. 14, ал. 1, т. 3 от сключения между
страните Рамков договор услуга е непосредствено свързан с управлението на самия кредит -
касае се за "услуга", извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване на
неговите интереси, респективно клаузата, която предвижда дължимостта на такса за тази
услуга, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. В този смисъл
претенцията за заплащане на тази такса противоречи на закона и като такава е нищожна. На
следващо място, съгласно регламентираното в норма от императивен порядък – чл. 33, ал. 1
ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, като ал. 2 предвижда, че ако потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Съдът счита, че уговорената в чл. 14, ал. 1, т. 3 от процесния договор
възможност при забава на кредитополучателят финансовата институция да изпраща
уведомителни съобщения, като потребителят дължи заплащане на такса за това съгласно
ценова листа, по същността си представлява установено предварително по размер
обезщетение за забава, доколкото е предвидено като условие за възникването на вземането
единствено забавено изпълнение на задължението за заплащане на погасителните вноски по
договора. Заплащането на посочената такса за уведомително съобщение от 20,00 лева е
договорено да възникне като задължение при забавено изпълнение, наред със задължението
за заплащане на обезщетение за забава. По този начин се достига до нарушаване на
забраната на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, което от своя страна обосновава извод за нищожност на
клаузата. Отделно от това тази наказателна клауза е в пряко противоречие и на забраната за
неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън
присъщите от закона функции, което също влече нищожността . Оттук и предявеният иск
следва да се уважи, доколкото процесната клауза противоречи на закона.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
основателен, поради което не са налице условията за разглеждането на другите релевирани
от ищцата основания за нищожност на процесната клауза.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат ищецът. По делото се претендира
единствено присъждане в полза на процесуалния представител на ищеца на разноски по
реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в размер на 1 200,00 лева с вкл.
ДДС.
3
По искането за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА, съдът намира следното.
В практиката на ВКС, обективирана в Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. на ВКС, IV ГО, и др. е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната съдебна инстанция е
необходимо и достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие,
в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое
от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1-3, като не е необходимо страната предварително да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен
списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на правна
помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да
получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната,
която представлява; да получи възнаграждение след влизане в сила на съдебния акт, с който
му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1- ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22
на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната
задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване
на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените
от процесуалния представител действия. В разглеждания случай при определяне размера
съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, определена от вида на
предявените искове и ангажираните доказателства в процеса, обстоятелството, че се касае за
защита по предявени при условията на обективно евентуално съединяване искови
претенции, произтичащи от едно спорно правоотношение и имащи една цел – да се признае
нищожността на съответна договорна клауза. Отчитайки конкретно извършените от
процесуалния представител на ищеца процесуални действия и обстоятелството, че делото е
разгледано в рамките на едно съдебно заседание, без лично явяване на адвокат М., съдът
определи размера на възнаграждението в общ размер от 300 лева, съответно 360,00 лева с
вкл. ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
съда сумата в размер на 50,00 лева – държавна такса за разглеждане на исковата молба.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от А. В. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. .............., срещу „.................... АД, ЕИК ........................, със седалище и
адрес на управление: гр. ............ че клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 31.08.2020 г.,
предвиждаща възможност за кредитора да изпраща на клиента по договора уведомителни
съобщения, за което да начислява такса съгласно ценова листа, е нищожна поради
противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „.................... АД, ЕИК ........................, със седалище и адрес на
управление: гр. ............ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М., АК – П..........., сумата в размер
на 360,00 лева с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената
безплатна адвокатска защита на А. В. М., ЕГН **********, в производството по гр. д. №
6484/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
4
ОСЪЖДА „.................... АД, ЕИК ........................, със седалище и адрес на
управление: гр. ............ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на Софийски районен съд сумата в размер на 50,00 лева – разноски за държавна такса по
гр. д. № 6484/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5