Р Е Ш Е Н И Е
№ 226
гр. Велико Търново, 12.08.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Велико Търново, четвърти състав, в съдебно заседание на двадесет и
девети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
при участието на секретаря В.Г., изслуша докл***аното от съдия Тонева адм. дело № 655 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и
сл. във вр. с чл. 144 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал.1, във вр. с чл. 9б от ЗМДТ
и чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано
е по жалба на И.Т.Б.,
ЕГН **********, с. адрес ***, против Решение № 156/07.10.2019 г. на директора
на Дирекция „МДТ“ при Община Велико Търново в частта на мотивите, че е влязъл в
сила Акт за установяване на задължения (АУЗ) № 1306-1/01.10.2018 г. на инспектор
при дирекция „МДТ“ към Община Велико Търново. Жалбоподателят излага доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение, тъй като в същото неправилно е
прието, че АУЗ е влязъл в законна сила. В тази връзка посочва, че не е
уведомяван за издадения срещу него АУЗ № 1306-1/01.10.2018 г., същият не му е
връчван, като не е поканен и за доброволно плащане. Твърди, че за издаването му
е узнал при получаването на покана за доброволно изпълнение по ИД №
20198090400956/19 г. на ЧСИ С.К.. Посочва, че постоянният му адрес е в с.
Михалци, ул. „Четиридесет и трета“ № 4, който адрес съгласно ЗБЛД е официалния
адрес за кореспонденция на българските граждани. Въпреки това на този адрес
известие не му е изпращано. Същото, незнайно защо, е изпратено в гр. Велико Търново,
ул. „Моско Москов“ № 15, на който адрес не е бил на 10.10.2018г. (датата,
посочена в известието за доставяне на АУЗ
№ 1306-1/01.10.2018 г. като дата на получаването му от Б.), като на тази дата
дори не е бил в гр. Велико Търново. Посочва, че ако е получил АУЗ, то веднага е
щял да го обжалва, тъй като не дължи въпросните суми в акта. Предвид изложеното
счита, че не може да се счита, че актът е влязъл в сила. Моли за отмяна на
решението, в обжалваната част.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
пълномощника си по делото ***. Й. от ВТАК, поддържа подадената жалба и моли съда да
постанови решение съобразно събраните по делото доказателства. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“
при Община Велико Търново, чрез ***. П., оспорва същата като неоснователна. Моли обжалваният административен акт да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. В указания
от съда срок не представя писмена защита.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
С Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 1306-1/01.10.2018
г., издаден от старши експерт – орган по приходите при Община Велико Търново, на жалбоподателя И.Т.Б. са
установени задължения за ТБО за 2013г. общо в размер на 36,60 лв. и лихва в
размер на 19,92 лв. за имот с партиден № 68050714290, находящ се в гр. Велико
Търново, ул. „Колоня товар“ № 3, ет.1, ап.4, представляващ земя и сграда, както
и задължения за данък върху превозните средства: данък върху лек автомобил с
рег. № ВТ 0391 В, марка: неизвестна, модел: неуказан за 2013 г. общо в размер
на 4,33 лв. и лихва в размер на 2,31 лв. и данък върху лек автомобил с рег. №
ВТ 9670 ВВ, марка: рено, модел: 19 за 2013 г. общо в размер на 8,91 лв. и лихви
за забава 4,75 лв. Актът е издаден въз
основа на декларирани данни съгласно подадени от Б. декларации, а именно:
Декларация по чл.14 от ЗМДТ, заведена с вх. № **********/27.09.2016
г., декларация по
чл.54 от ЗМДТ, заведена с вх. № 176/23.11.2015 г. и декларация по чл.54 от ЗМДТ, заведена с вх. № 2569/23.11.2015
г.
Акт за установяване на задължение № 1306-1/01.10.2018г. е изпратен за
връчване на И.Б. чрез пощенски оператор. Видно от представеното и прието като
доказателство по делото известие за доставяне (л.64 от делото) е, че АУЗ е
получен лично от И.Б. на 10.10.2018 г., което обстоятелство е надлежно
удостоверено. В нормативно установения срок по чл. 107, ал. 4 от ДОПК Б. не е
подал жалба до Директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико
Търново.
С възлагателно писмо
изх. № 94-СС-68885-334/22.07.2019 г. от кмета на Община Велико Търново до ЧСИ С.К.,
рег. № 809, район на действие Окръжен съд – Велико Търново, са изпратени 25 бр.
досиета на длъжници (измежду които и това на И.Т.Б.) за предприемане на
принудително събиране на публични общински задължения на Община Велико Търново,
Дирекция „Местни данъци и такси“.
Въз основа на това
при ЧСИ С.К. е образувано изпълнително дело № 20198090400956 с длъжник –
жалбоподателят. След получаването на
покана за доброволно изпълнение от ЧСИ С.К., Б. е подал възражение вх. № 94-ИИ-1166-1/30.09.2019
г. до директора на „МДТ“ при Община Велико Търново. Към възражението са
приложени договор за покупко-продажба на МПС от 15.11.2010 г., договор за
покупко-продажба на МПС от 13.11.2010 г. и Постановление за възлагане на
недвижим имот по изп.д. № 269/2013 г. на ЧСИ С.К..
Решаващият орган е
приел, че възражението е подадено от правоимащо лице, но след изтичане на
предвидения 14-дневен преклузивен срок за оспорване на АУЗ по административен
ред. Приел е, че с оглед удостоверената дата на получаване от И.Б. на АУЗ
(10.10.2018 г.), то законоустановеният срок за обжалване е изтекъл на 24.10.2018 г. и считано от
25.10.2018 г. АУЗ е влязъл в законна сила и може
да бъде изменен или отменен само при условията на чл. 99 от АПК, във вр. с § 2
от ДР на ДОПК. Въз основа на приложените към възражението доказателства е обоснован
извод, че са налице законово регламентираните материалноправни и процесуални
условия за възобновяването на производството по влязъл в сила АУЗ № 1306-1/01.10.2018
г. С оглед на което с оспореното в настоящото производство Решение № 156/07.10.2019г.
директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново, на
основание чл. 99, т. 2, във вр. с чл. 100 от АПК е възобновил производството по
влязъл в сила Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
1306-1/01.10.2018 г. При преглед на представените с възражението договори за
покупко-продажба на МПС, съответно от 13.11.2010 г. и от 15.11.2010 г.,
решаващият орган е намерил, че считано от тези дати И.Б. не се явява собственик
на описаните в същите леки автомобили. Що се отнася до установените с АУЗ
задължения за ТБО за 2013 г. и с оглед представеното Постановление за възлагане
на недвижим имот от 31.10.2013 г. на ЧСИ С.К., решаващият орган е намерил, че И.Б.
се явява ДЗЛ, тъй като недвижимият имот е продаден съгласно Постановление за
възлагане на недвижим имот от 31.10.2013 г. на ЧСИ С.К., влязло в законна сила
на 12.11.2013 г. В резултат на това, решаващият орган е отменил АУЗ в частта, в
която са установени задължения за ДПС за МПС с рег. № ВТ0391В и рег. № ВТ9670ВВ;
потвърдил е АУЗ в останалата част и е върнал преписката на органа по приходите,
издал АУЗ за предприемане на необходимите действия. Решението е връчено на Б.
на 14.10.2019 г., видно от известие за доставяне /л.26 от делото/. Жалбата срещу акта е подадена в Община
Велико Търново на 25.10.2019 г. и въз
основа на нея е образувано настоящото дело.
С Определение №
27/18.12.2019г., постановено в открито съдебно заседание по настоящото дело,
съдът е оставил жалбата на И.Т.Б. без разглеждане и е прекратил производството
по делото. Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба, като с
Определение № 3901/13.03.2020г. по адм.д. № 1145/2020г. ВАС е отменил
определението на АСВТ като неправилно и е върнал делото за продължаване на
съдопроизводствените действия. ВАС е приел, че в случая директорът на Дирекция
„МДТ“ при Община Велико Търново е потвърдил АУЗ по отношение на установените на
лицето задължения за ТБО за 2013 г., поради което за лицето е налице правен
интерес от обжалването му.
В съдебна фаза на
производството като писмени доказателства по делото са приети материалите,
съдържащи се в административната преписка, съдържащи се в административната
преписка, изпратена с писмо изх. № 94ИИ-1166-2#1/30.10.2019 г. на Община Велико
Търново, по опис.
По реда на чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК по искане на процесуалния представител на
жалбоподателя е открито производство по оспорване истинността на ръкописния
текст „И.Б.“ под „Име, фамилия и получателя на пратката /упълномощено лице/
длъжност“ и подписа срещу „Подпис на получателя (упълномощено лице)“ в Известие
за доставка на „Български пощи” с дата за получаване 10.10.2018 г. ИД PS 5000 0110FC F.
Изслушана е
съдебно-графическа експертиза, заключението по която е прието без оспорване от
страните. Вещото лице, след преглед на Известие за доставяне на „Български
пощи“ с дата на получаване 10.10.2018 г. № PS 5000 0110FC F и вземане на образци на подпис за сравнително изследване от
жалбоподателя И.Т.Б., посочва,
че в представеното известие за доставяне ИД PS 5000 0110FC F с дата на получаване
10.10.2018 г. и „Получател“ И.Б., жалбоподателят И.Т.Б. не е изписал ръкописния текст „И.Б.“ с графа „Име, фамилия и
получателя на пратката (упълномощено лице) длъжност“ и не е подписал в графа „Подпис
на получателя (упълномощено лице)“.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата с оглед
постановеното Определение №3901/13.03.2020г. по адм.д. № 1145/2020г. на ВАС, VIII-мо отд., се явява
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет на настоящото
дело е Решение № 156/07.10.2019 г. на директора на Дирекция „МДТ“ при Община
Велико Търново, в частта на мотивите, че е влязъл в сила Акт за установяване на
задължения (АУЗ) № 1306-1/01.10.2018 г. на инспектор при дирекция „МДТ“ към
Община Велико Търново. С посоченото решение директорът на Дирекция „МДТ“ при Община
Велико Търново е приел, че възражението срещу процесния АУЗД по административен ред е
подадено след
законоустановения срок, но е налице хипотезата на възобновяване на
административното производство на основание
чл. 99, т. 2 от АПК - поради представяне на нови
доказателства.
Производството по
чл.99 и сл. от АПК представлява
извънреден контролен способ за отмяна на влязъл в сила индивидуален или
общ административен акт, необжалван по съдебен ред, от непосредствено
по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по
административен ред - от органа, който го е издал, при наличие на някое от
предвидените в чл. 99, т. 1-т. 7 от АПК основания.
Доколкото
възобновяването на производствата по издаване на административни актове по реда
на глава седма от АПК съставлява извънреден контролен способ, съобразно
правната доктрина и съдебната практика възобновяването е способ за преодоляване
на формалната законна сила на административните актове и своеобразно
продължаване на административното производство с ново поставяне на
материалноправните въпроси, които са били основен предмет на производството и
вече са били решени с издадения административен акт. Възобновяването е възможно
да се осъществи при наличие на следния фактически състав, изискващ: наличие на
влязъл в сила индивидуален или общ административен акт; този акт да не е
обжалван по съдебен ред; наличие на някое от предвидените в чл. 99 от т. 1 до
т. 7 от АПК основания. Именно този законов текст определя и компетентността на
органа, който може да разглежда такива производства - непосредствено
горестоящият административен такъв или издателят на акта, когато актът не
подлежи на оспорване по административен ред.
В конкретния случай Акт
за установяване на задължение № 1306-1/01.10.2018 г. е издаден от длъжностно лице в отдел „Местни
данъци и такси“ в Община Велико Търново, определено и оправомощено да
осъществява функции на орган по приходите съгласно изискванията на чл. 4, ал. 4,
във вр. с ал. 3 от ЗМДТ със Заповед № РД - 22 – 170/03.02.2017 г. на Кмета на Община
Велико Търново. По аргумент от разпоредбата на чл. 107, ал. 4 от ДОПК, във вр.
с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ (регламентираща
компетентността за разглеждане и произнасяне по жалби срещу издадени АУЗ), в
случая по-горестоящ административен орган по отношение на издателя на АУЗ №
1306-1/01.10.2018 г., е директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Велико Търново, с функции и правомощия на Териториален Директор на НАП по см.
на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. С оглед на което съдът приема, че Решение №
156/07.10.2019 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ е издадено
от компетентен орган по см. на чл. 99 от АПК, във вр. с чл. 107, ал. 4 от ДОПК,
във вр. с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ.
В случая основният
спорен въпрос по делото е дали АУЗ № 1306-1/01.10.2018 г. е
влязъл в законна сила. В този смисъл от жалбоподателя се твърди, че АУЗ не му е
бил връчен и следователно не е влязъл в сила. Връчването на книжа и документи,
изготвяни от органите на НАП, на които съобразно разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ЗМДТ са приравнени служителите на общинската администрация, извършващи дейности
по установяване, обезпечаване и събиране на местни данъци и такси, е уредено в
чл.28 и сл. от ДОПК. Съгласно установеното в чл. 29, ал.1 от ДОПК, връчването
на съобщенията следва да се извършва на адреса за кореспонденция на субекта,
определен по реда на чл. 28 от същия кодекс. Съобразно разпоредбата на ал.1 от
чл. 28 от ДОПК за физическите лица адреса за кореспонденция е постоянният
адрес, ако не е посочено писмено друг адрес. Според чл. 29, ал.3 от ДОПК
съобщенията могат да се връчват чрез изпращане на писмо с обратна разписка чрез
лицензиран пощенски оператор.
В настоящия случай,
видно от приложеното по делото удостоверение за постоянен адрес на жалбоподателя
– И.Т.Б. (л.16 от делото) е, че същият от дата
23.11.2012 г. е с постоянен адрес ***. Следователно лицето е с този постоянен
адрес от дата, предхождаща датата на издаване на АУЗД от 01.10.2018 г. По
делото липсват доказателства, от които да се установява, че жалбоподателят
писмено е посочил друг адрес за кореспонденция. Въпреки това, издаденият АУЗ №
1306-1/01.10.2018г. е бил изпратен на
настоящия му адрес (арг. удостоверение за настоящ адрес ***, който адрес е
вписан и в АУЗД като адрес за кореспонденция. Действително, видно от
представеното по делото известие за доставяне PS 5000 0110FC F (л.14 от делото) е, че АУЗ е връчен на И.Т.Б. на 10.10.2018г.
именно на адреса в Велико Търново, ул. „Моско Москов“ № 15, ап.1, ет.1. Това
доказателство обаче бе оспорено по реда на чл. 193, ал.2 от ГПК. От
заключението по съдебно-графологичната експертиза, което съдът цени като
компетентно и обективно изготвено, се установява, че жалбоподателят И.Т.Б. не е изписал ръкописния текст „И.Б.“ с
графа „Име, фамилия и получателя на пратката (упълномощено лице) длъжност“ и не
е подписал в графа „Подпис на получателя (упълномощено лице)“ в посоченото
известие за доставяне. Следователно АУЗ № 1306-1/01.10.2018 г. не му е бил връчен.
Следва да се посочи,
че в компетентността и задължението на административния орган при откриване на
процедурата по издаване на АУЗД е да установи постоянния адрес на лицето и ако
няма изрично писмено посочен друг адрес, да осъществи кореспонденцията по
постоянния адрес. При това положение на първо място не е изпълнено изискването
на чл. 28, ал.1 от ДОПК. На второ място по делото не е установено да е
изпълнена и процедурата по 29, ал.1 от ДОПК. Освен приложеното известие за
доставяне, изпратено на адрес гр. Велико Търново, ул. „Моско Москов“ № 15,
ап.1, ет.1, за което се установи, че не е подписано от жалбоподателя, липсват каквито е да е доказателства да е
изпълнено изискването на чл. 29, ал.1 от ДОПК. След като процедурата за
връчване по чл. 29, ал.1 от ДОПК не е спазена, то оспорването на АУЗД по
административен ред не е било просрочено и не е било налице основание за възобновяване на производството. Като е приел, че АУЗ № 1306-1/01.10.2018 г. е влязъл в сила и е
възобновил производството по АУЗ, решаващият орган е постановил едно неправилно
решение, което следва да бъде отменено в цялост.
Предвид
изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК Община
Велико Търново следва да бъде осъдена да заплати на И.Т.Б. сумата от 740,00
лв., представляващи: 10,00 лв. - внесена държавна такса по настоящото дело; 30,00
лв. – внесена държавна такса по сметка на ВАС; 300,00 лв. – депозит за вещо
лице и 400 лв. – ***окатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл.второ от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на И.Т.Б., ЕГН **********, с. адрес ***,
Решение № 156/07.10.2019 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Велико Търново.
ОСЪЖДА Община Велико Търново да заплати на И.Т.Б.,
ЕГН **********, с. адрес ***, сумата 740,00 лв. (седемстотин и четиридесет лева), представляваща разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: