Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
№ ……./ ….… гр.Варна 23.07.2019 г.
Валя Цуцакова-
съдия-докладчик по НЧХД №2536 по описа на Варненски районен съд за 2019 година, след като се запознах с
материалите по делото, констатирах
следното:
Делото
е образувано по разпореждане на Председателя на Варненски районен съд от 06.06.2019г., по частна тъжба / наименувана жалба/ на И.Н.И.
, срещу С.И.П. за деяние ,
квалифицирано от тъжителя като такова по чл. 129 ал.2 от НК.
След запознаване с материалите по
делото, съдът е преценил, че обстоятелствата, при които се приема, че е било
извършено твърдяното престъпление, не са описани в пълнота, поради което и
делото следва да бъде оставено без движение, поради което с разпореждане от
10.06.2019г. е дал седмодневен срок на частния тъжител да отстрани
нередовностите в тъжбата/ жалбата/, като изрично го е уведомил, че при
неотстраняване на нередовностите наказателното производство ще бъде
прекратено.Разпореждането на съда е било връчено на 27.06.2019г., като на
09.07.2019г. във ВРС е постъпила молба за удължаване срока за отстраняване на
нередовностите в жалбата.С разпореждане от 09.07.2019г. съдът е продължил срока
със седем дни, считано от 05.07.2019г. като е задължил частния тъжител да
посочи и причините, поради които първоначално определения срок не е бил
спазен.Частният тъжител е бил уведомен лично по телефон за разпореждането на
съда на 09.07.2019г., но до настоящия момент не е отстранил констатираните
нередовности в тъжбата.
Съдът, в настоящия си състав, намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на делото в съдебно заседание, а наказателното производство
образувано по депозираната частна тъжба следва да бъде прекратено по следните
съображения.
Съгласно
разпоредбата на чл. 81, ал. 1
от НПК, тъжбата трябва да бъде писмена, да съдържа данни за
подателя, лицето срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението.
В конкретния случай в производството от частен характер наказателни дела,
частната тъжба изпълнява функцията на обвинителен акт, каквато има по делата от
общ характер, съответно предназначението на частната тъжба е да очертае
предмета на доказване в съответния наказателен процес от гледна точка на
твърдяното за извършено престъпление и участието на подсъдимият в него. Необходимо е тя да
съдържа ясни, категорични и недвусмислени данни за извършеното деяние - време,
място, начин на извършване.Необходимо е в частната тъжба да са посочени
конкретни факти, които да подлежа на доказване в процеса. Съдът намира, че
депозираната частна тъжба не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК.
В тази
връзка следва да се посочи, че практиката на ВКС по отношение на нередовностите
в ч. тъжба е в две насоки.
В
една част от актовете си ВКС приема, че в разпоредбите на НПК не е предвидена
такава процедура да се дава срок за отстраняване на непълноти в ч. тъжба, които
да се отнасят за нейното необходимо и задължително съдържание и се счита от
ВКС, че с подобно правомощие първоинстанционния съд не разполага.
В
друга част от актовете на ВКС се приема, че отстраняване на нередовности в ч.
тъжба е допустимо, ако това отстраняване е извършено в преклузивния шестмесечен
срок по смисъла на чл. 81, ал. 3
от НПК.
ВОС позовавайки се на тълкувателно решение №
34/1990 г. на Общото събрание на Наказателна колегия на Върховния съд, в някои
актове приема, че възможност за поправка на ч. тъжба е допустима, но единствено
само относно датата, на която тъжителят е узнал за извършеното престъпление,
съответно се цитира и практика на ВКС, извън практиката на Върховен съд в
подкрепа на горното становище на ВОС.
В
други свои решения /по ВНЧХД №856/14г. и ВНЧХД №663 по описа на съда за 2016 г./ ВОС се е обединил
около становището, че допустимите поправки, относими към съдържанието на
частната тъжба, трябва да бъдат направени преди изтичане на шестмесечния
преклузивен срок по чл. 81, ал.3 от НПК. Приел е, че последният е абсолютна
процесуална предпоставка за образуване и водене на делото от частен характер,
като се е позовал на практиката на върховната съдебна инстанция -Решение №93/23.03.2010г.
на ВКС, III н.о..
В конкретния случай съдът намира, че
депозираната частна тъжба не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК,
тъй като в нея не са посочени всички
факти, касаещи обстоятелствата, при
които се твърди, че е извършено престъплението, като не е ясно и точно какво
престъпление или какви престъпления се
претендират.
На първо място се претендира извършването на престъпление по
чл.129 ал.2 от НК, като не става ясно
точно каква телесна повреда се претендира, какви увреждания се твърди, че са
причинени, от кого са причинени уврежданията, по какъв начин и с какви
конкретни действия.Не става ясно на коя дата се твърди, че е причинена
телесната повреда и кога частният тъжител е узнал за нея.
На второ място не става ясно дали с
частната тъжба се претендира и друго извършено престъпление, освен телесна
повреда, от кого и на коя дата евентуално се твърди, че е извършено и с какви
конкретни действия.
Фактите, касаещи съставомерните
признаци на престъплението следва да бъдат посочени ясно и категорично, като
ясно и категорично следва да се посочи какво престъпление или престъпления се
претендират, тъй като по този начин се гарантира правото на защита на
подсъдимия от една страна и се очертава предметът на доказване в хода на
съдебното производство.
Освен горното, видно от изисканите по
делото доказателства, в действителност е била извършена проверка във връзка с
жалба на И., входирана в Четвърто РУ-ОД на МВР-Варна, но същата е съдържала
твърдения единствено касаещи пряко настъпило ПТП на 22.02.2018г. и евентуално
нарушения на служебни задължения на полицейски служители и след извършена
проверка ВРП се е произнесла с постановление за отказ да бъде образувано ДП,
тъй като е било прието, че преписката не съдържа данни за извършено
престъпление от общ характер.Това постановление за отказ е получено от тъжителя
на 18.09.2018г.
Жалбата, въз основа на която е
образувано настоящото НЧХД е депозирана във ВРС едва на 09.04.2019г.
Следва да се отбележи, че във връзка
с твърдяните здравословни проблеми не е била депозирана жалба от тъжителя и не
е била извършване прокурорска проверка, като видно от отразеното в частната
тъжба, още на 01.05.2018г. частният тъжител е постъпил за лечение в болнично
заведение и е бил изписан съгласно епикризата на 21.05.2018г.
Безспорно
е в теорията и съдебната практика, че срокът по чл. 81, ал.3 НПК е преклузивен.
Началото на този срок се свързва от законодателя на първо място с момента на
узнаването за извършеното престъпление и е шест месечен. Втората хипотеза по
чл. 81, ал.3 от НПК, свързва началния момент с деня на получаване на съобщение
от пострадалия за спиране на наказателното производство .Втората хипотеза има
предвид случаите, когато наказателното производство е инициирано от органите на
прокуратурата, респективно е било отпочнато по чл.212, ал.2 от НПК и в него се
установи, че определено деяние не е от общ, а от частен характер.
Срокът по чл.81, ал.3 от НПК е предвиден имено
в интерес на правната сигурност. Затова и законодателят го е обвързал с
узнаването за извършване на деянието, респективно със съобщаването на пострадалия
за спиране на наказателното производство
на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.
В
конкретния случай следва да се отбележи, че частният тъжител е бил изписан от
здравното заведение на 21.05.2018г. и в шестмесечен срок от узнаването, че е
влошено здравословното му състояние, във връзка с което е депозирал и тъжбата/
жалбата,/ не е предприел никакви действия касаещи иницииране на производство от
частен характер или производство от общ характер, тъй като от една страна
проверката, във връзка с която има постановен отказ да се образува ДП не касае
по никакъв начин здравословното състояние на тъжителя, а тъжбата/ жалбата му/ е
била депозирана във ВРС едва на 09.04.2019г./ , поради което настоящият състав
намира, че към момента е преклудирана възможността за депозиране на частна
тъжба.
Освен всичко гореизложено следва да
се отбележи, че волята на частният тъжител е ясна и категорична, същият
претендира, че е извършено престъпление по чл.129 ал.2 от НК, което не се
преследва по частен ред, като в частната тъжба не са описани и не се
претендират други престъпления, които да инициират водене на наказателно частен
характер производство, а волята на тъжителя не може да се подменя.Вярно е, че
частният тъжител не е задължен да дава правна квалификация, но следва в
частната тъжба да са посочени всички онези правно релевантни факти, от които би
могъл да се направи извод, че се касае за престъпление от частен характер,
какъвто настоящият казус не е.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира,
че са налице предпоставките на чл.
250, ал. 1 т.1 вр. чл.
24, ал. 5, т. 2 от НПК за прекратяване на наказателното производство по
настоящото НЧХД № 2536/2019 г. по описа на ВРС, тъй като тъжбата не отговаря на
изискванията посочени в чл.81 от НПК.
Поради това и на основание чл. 250,
ал.1, т.1 пр.ІІ от НПК,
Р А З П О Р Е Д И Х:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧХД № 2536/2019 г. по описа на ВРС.
Разпореждането подлежи на обжалване пред
ВОС в 15- дневен срок от получаване на съобщението.
Преписи от разпореждането да се връчат
на страните.
СЪДИЯ при ВРС: