О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ /15.10.2018 год., гр. Провадия
Провадийският районен съд, на петнадесети октомври
две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание в следния състав:
Районен
съдия: Елена Стоилова
като
разгледа докладваното от съдия Стоилова гражданско дело № 94 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото се води по
искова молба от Р.Г., ЕГН ********** с пост. адрес *** срещу Прокуратура на РБ.
Ищецът твърди, че срещу
него бил внесен обвинителен акт по ДП № 127/2011г. по описа на РУ Провадия от 31.10.2012г. за престъпление по
чл. 34. ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 26. ал. 1 от НК та това, че за периода от
22.02.2011г. до 11.04.2011г. в гр. Провадия, обл. Варна, при условията на
продължавано престъпление държал акцизни стоки без бандерол - 4.100 кг. нарязан
тютюн на стойност 738лв., когато такъв се изисква по ЗАДС и извършеното не представлява
маловажен случай.
С присъда от
23.10.201Зг. по нохд 562/2012 по описа на РС Провадия, ищецът бил оправдан на
основание чл.9, ал.2 НК.
Присъдата била
протестирана от ПРП. С Решение от 05.03.2015г. ВОС потвърдил изцяло присъдата
на ПРП.
Ищецът твърди, че му
била направена криминална регистрация в РУ Провадия със сваляне на отпечатъци и
снимане в профил, което било изключително унижение за него.
Ищецът твърди, че е
съдействал на разследващите органи, прокуратурата и съда по време на
разследването и съдебното производство по делото.
Ищецът твърди, че в
резултат на действията на органите на досъдебното производство и прокуратурата
изразяващи се в незаконното повдигане на обвинение и привличането му в качеството на обвиняем по ДП 127/2011г. по
описа на РУ Провадия за престъпление по чл. 234. ал. 1, пр.2 вр. с чл 26. ал. 1
от НК, изготвянето на обвинителен акт по досъдебното производство, внасянето му
за разглеждане от съда, поддържането на обвинение в хода на съдебното следствие
и съдебните прения, подаването на протест срещу оправдателната присъда, както и
поддържането на подадения протест пред въззивната инстанция, искането
оправдателната присъда да бъде отменена на втора инстанция претърпял вреди от
неимуществен характер.
От 15.06.1994г. ищецът твърди, че бил
инвалид, като към подаване на исковата молба бил с 86 %
неработоспособност, пенсионер по болест, страдал от счупване на подбедрицата и
скъсяване па десния крак, както и от депресивно разстройство. Последното заболяване
се задълбочило по време на наказателното производство водено срещу него.
Ищецът се чувствал
подтиснат и унизен от воденото срещу него наказателно производство, затворил се
в себе си, не излизал навън и избягвал
контакти. Изгубил съня си, станал раздразнителен. Разделил cе c жената, c която живеел на семейни
начала. В гр.Провадия се
разчуло, че ищецът бил обвинен в извършване па престъпление и че ще влиза в затвора и съседите
започнали да странят от него. Притеснявал се да не бъде осъден и да не влезе в
затвора. Ищецът бил
в невъзможност да упражнява пълноценно поста си на
председател на организация на хора с увреждания.
Ищецът твърди, че след
окончателното му оправдаване доброто му име все още не било изчистено напълно.
Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 30 000
лева - претърпени неимуществени вреди причинени в резултат от привличането му
като обвиняем, на незаконно повдигнатото му обвинение по чл. 234, ал. 1, пр.2
вр. чл. 26 ал. 1 от НК и поддържането
му пред две инстанции на съда, в периода 31.10.2012 г. до 05.03.2015г. ведно със законната
лихва. Моли се за присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника. В него излага, че исковата молба е допустима, но
неоснователна и недоказана. Не се оспорва, че с присъда от 23.10.2013год., постановена
по НОХД №562/2012г. по описа на PC-Провадия ищецът е бил признат за
невиновен в извършване на престъпление по чл.234, ал.1, пр.2, вр.чл.26, ал.1 от НК и че присъдата е била потвърдена с решение Окръжен съд - Варна по ВНОХД
№11/2015г.. Твърди се, че ищецът не е представил доказателства относно датата
на влизане в сила на присъдата по НОХД№562/2012год. по описа на PC-Провадия, с която е
признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Липсвали доказателства, за
настъпили за ищеца неимуществени вреди, за съществуването на пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между тях и воденото срещу него
наказателно производство.
Не били налице основания
поради, които да се счете, че описаните от ищеца душевни неразположения са били
продиктувани от приключеното наказателно производство. Недоказани били
твърденията за наличие на причинна връзка между наказателното производство и
невъзможността ищецът да упражнява пълноценно поста си на председател на
организация на хора с увреждания.
Ищецът нееднократно бил
регистриран като извършител на престъпления, бил осъждан за умишлено
престъпление от общ характер - по чл.343б, ал.1 от НК - НОХД№517/2008год. по
описа на PC-Провадия, в сила от
21.10.2008год. Срещу ищецът към момента на подаване на отговора се водело ДП
№55/2017год. по описа на РУ-Провадия при ОД МВР-Варна, за престъпление по
чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК. Излагат, че НОХД №562/2012год. по описа на PC-Провадия било пряко
следствие на противоправно поведение на ищеца, което трайно го легитимирало в
обществото. Съдът е приел, че деянието предмет на НОХД№562/2012год. по описа на
PC-Провадия е
представлявало маловажен случай /чл.9, ал.2 от НК/, предвид сравнително ниската
стойност на дължимия акциз - и признатата на ищеца определена
нетрудоспособност, било налице противоправно поведение, в случая административно
нарушение но чл. 126 б, ал.2 от ЗАДС.
Ответникът оспорва иска
по размер, обезщетението за неимуществени вреди било свързано с критерия за
справедливост, дефиниран в чл.52 ЗЗД и следвало да съответства на необходимото
за преодоляването им. Несправедливо било
определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на
претърпените. Претенцията на ищеца била изключително завишена и не била
съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р.България и на
съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/.
Разследването било
проведено в разумни срокове /22.02.2011 год. - 13.10.2012год./. За извършената
полицейска регистрация не следвало да се ангажира отговорността на
Прокуратурата на РБ. Липсвали доказателства за търпени вреди от ищеца от
наложената мярка за процесуална принуда.
Нормата,
регламентираща родовата подсъдност на делата е чл. 103 от ГПК, като според нея
на районния съд са подсъдни всички граждански дела с изключение на тези, които
са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Съобразно чл. 104, т. 4 от ГПК, на окръжния съд, като първа
инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска
над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове, и за
вземания по актове за начет. В случая е предявен осъдителен иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ
с цена на иска 30 000 лева т.е. иска е по граждански спор с цена на иска над
25 000 лева.
Следователно,
с оглед посочените правила на родовата подсъдност, задължение не само за
страните, но и за съда, съгласно чл. 118 и чл. 119 ал. 1 ГПК е служебно да
следи за спазването им. С оглед на гореизложеното компетентен да разгледа предявения
иск се явява Окръжен съд - гр. Варна, а не сезирания към настоящия момент Провадийски
районен съд.
Мотивиран от горното, Провадийският
районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 94/2018г. по описа на Провадийски
районен съд, на основание чл. 118 и чл. 119 ал. 1, във вр. с чл. 104, т. 4 от ГПК.
ИЗПРАЩА
делото по подсъдност на Окръжен съд - гр. Варна като първа инстанция.
Определението подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Варненски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: …………………….