РЕШЕНИЕ
№ 316
гр. Бургас , 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20212100500605 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№261351/11.02.2021г. по описа на РС
Несебър, подадена от Б. ДР. Б., чрез адв.Петко Кънев, съдебен адрес: гр.Стара Загора,
бул.“Патриарх Евтимий“ № 23а, ет.1, офис 2, против Решение № 260097 от 23.12.2020г.,
постановено от РС Несебър по гр.д.№314/2020 по описа на същия съд.
С посоченото решение е отхвърлен иска на Б. ДР. Б., ЕГН **********, против
„Електроразпределение Юг“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за
признаване на установено по отношение на ответното дружество, че ищецът Б. не дължи на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, сумата в размер на 5587,31 лева, представляваща
допълнително начислена ел.енергия, съгласно фактура № ********** от 11.02.2020г., за
отчетен период от 01.11.2019г. до 30.01.2020г.
Б. ДР. Б. е осъден да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД сума в размер на
912,90 лева, представляващи направени разноски по делото.
Изложени са оплаквания, че решението е неправилно, постановено в противоречие с
практиката на съдилищата. Изразено е несъгласие с извода на съда, че ответното дружество
е доставило електроенергия на стойност 5587,31 лв., които са потребени, но не са заплатени.
Въззивникът счита, че съдът неправилно е приел, че са спазени изискванията на чл.49, ал.4
от ПИКЕЕ. Приложеният по делото констативен протокол № 582830/30.01.2020г. не
1
съставлявал годно основание за извършване на корекция на сметката за ел.енергия на
потребителя. В настоящия случай, протоколът, който е съставен на 30.01.2020г. бил
изпратен на клиента след установения в чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ 7-дневен срок. Ответникът
изпратил писмото на 04.02.2020г., но същото било върнато поради непълен адрес, като
дружеството е предприело действия по актуализиране данните на потребителя три месеца
по-късно. Неспазената процедура по чл.49 от ПИКЕЕ влече според въззивника
незаконосъобразност на извършената корекция.
На следващо място се сочи, че протоколът е подписан от свидетел, на когото са
отразени само имената, липсват други данни. Според въззивника, само в случай на
невъзможност абоната да присъства се налага протоколът да бъде подписан от свидетел,
който обаче следвало да присъства на всички етапи от проверката. В процесния случай
липсват доказателства свидетелят да е присъствал през цялото време, поради и което
фактите и констатациите в протокола са оспорени от ищеца. Заявява, че протоколът
представлява по своята същност частен документ и като такъв не се ползва с материална
доказателствена сила. Цитира съдебна практика в този смисъл. Въпросният документ е
съставен от служители на ответното дружество и същият установява изгодни за страната
факти и в този смисъл не може да бъде противопоставен на абоната. Освен това така
съставеният протокол не представлява такъв по смисъла на чл.80 от ЗЕ.
Въззивникът възразява срещу извода на съда, че са налице предпоставките на чл.50,
ал.1, б. “а“ от ПИКЕЕ за извършване на корекция в сметката за минал период. Според него
крайният снабдител следва да докаже реална доставка на количеството ел.енергия, което в
първоинстанционното производство не е сторено. По делото не бил установен началния
момент, от който енергията, преминала през електромера, не се отчита. Не била доказана и
нерегламентирана намеса от страна на потребителя, както и обективно неточно отчитане
поради неизправност. Когато не бил установен конкретния период, не можело да се отчете
реално консумираната енергия и едностранното коригиране на сметката на потребителя
щяло да доведе до това доставчикът да получи цена за недоставена от него и неполучена от
потребителя енергия.
Твърди, че посоченият във фактурата отчетен период е произволно определен, като за
посочената във фактурата стойност липсва доставено и потребено количество енергия.
Информация за евентуално потребено количество енергия се съдържала в т.нар. справка за
коригиране на сметка, която обаче не е подписана от лицето, което я е изготвило.
По делото не бил представен протокол за монтаж на електромера, липсвали данни с
какви показания са били регистрите на уреда към датата на монтиране на измервателното
средство. Липсата на доказателства относно периода от време, през който процесната
електрическа енергия е преминала през уреда водела до извода, че не може да бъде
установено категорично, че дружеството е доставило тази енергия и съответно тя е
потребена от ищеца. Цитира относима практика.
Заявява, че заключението на вещото лице не почива върху обективни данни, тъй като
не е установено кога електромерът е започнал да не отчита енергията, освен това експертът
нямал достъп до СТИ.
2
Съдът не бил обсъдил доводите на ищеца, че виновното поведение на потребителя за
извършената манипулация на СТИ е релевантно при упражняване правото на оператора да
извърши корекция за минал период. Извършвайки подобна корекция, за потребителя
възниквало задължение да плати количеството енергия, погрешно измерено от неизправен
електромер за минал период от време. По делото не са доказани виновни действия от страна
на крайния потребител. Корекцията на сметка само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставената енергия нарушава принципа за
равнопоставеност на страните в договорните отношения, както и установения в чл.82 ЗЗД
виновен характер на договорната отговорност. Дори и да бъде установена нерегламентирана
външна намеса върху измервателното средство, то тя не пораждала право на доставчика да
извърши едностранна промяна на сметката.
В заключение посочва, че ако абонатът дължи заплащане на разликата между
доставена и потребена ел.енергия въпреки липсата на доказателства за виновно негово
поведение и доказателства за реално доставена и потребена енергия, то ще се стигне до
неоснователно обогатяване на енергийния доставчик, тъй като същите без да доказват
горните обстоятелства , могат да извършват корекция на сметки за минал период от време.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
ново, с което да бъде уважена предявената претенция. Претендира разноски в двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната
страна – „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, район Централен, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез юрисконсулт
Кристиян Николов. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемото дружество
счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно.
С оглед твърденията във въззивната жалба заявява, че обективно е невъзможно да се
установи какво количество ел.енергия е доставено до обекта на ищеца, тъй като
електромерът бил манипулиран именно с тази цел – да не се отчита правилно доставената
енергия.
При установена нерегламентирана намеса в СТИ, операторът на разпределителната
мрежа бил освободен от задължението да докаже реално потребеното количество енергия.
Безспорно установена била външна намеса в електромера, поради която същият не отчитал
доставеното количество енергия. В съответствие с разпоредбата на чл.49, ал.5 от ПИКЕЕ,
процесният електромер бил демонтиран, съставен бил констативен протокол за техническа
проверка, като горните факти се потвърждавали и от показанията на разпитания по делото
свидетел.
Намира за несъстоятелно оплакването във въззивната жалба относно непълния адрес
на абоната, като заявява, че е задължение на потребителя да уведоми писмено ЕВН ЕР за
всяка настъпила промяна в подадените от него данни.
От заключението на лабораторията към Българския институт по метрология се
установявало, че е бил осъществен достъп до вътрешността на електромера и била
монтирана допълнително П-образна скоба, в резултат на което уредът отчитал
3
консумираната енергия с отклонение извън границите на допустимото – 85,71 %.
Заявява, че са налице всички изискуеми предпоставки за извършване корекция на
сметка и е определена стойността на допълнителното количество ел.енергия в размер на
5587,31 лв. за период от 90 дни назад от датата на проверката, за което е съставена и фактура
№ **********/27.03.2020г.
Счита приетото по делото заключение на вещото лице по допусната експертиза за
обективно изготвено. Твърди, че операторът на разпределителната мрежа не е длъжен да
доказва началния момент на неточно отчитане.
Заявява, че не следва да се доказва виновно поведение на клиента, цитира относима
практика.
Иска от съда обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и 261 ГПК, поради което съдът я намира за допустима и следва да я
разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства,
становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивникът Б.Б. е предявил отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, че не му дължи сумата от
5587,31 лв., с която на основание чл.50, ал.1, б.“а“ от ПИКЕЕ била коригирана сметката му
за ел. енергия за периода от 1.11.2019г. до 30.01.2020г.- 90 дни, за която корекция била
издадена фактура №**********/ 27.03.2020г.
Твърди, че е потребител на електроенергия към ответното дружество за обект с гр.
Слънчев бряг, „Квартал 2“ №9 с клиентски номер **********.
През 2020г. получил писмо от ответното дружество- „Електроразпределение Юг“
ЕАД, с което бил уведомен, че при извършена на 30.01.2020г. проверка от служители на
дружеството било констатирано, че електромерът е манипулиран и отчита частично
консумираната ел.енергия минус 85,71%, за което бил съставен констативен протокол от
същата дата. Сметката му била коригирана с допълнително начислена енергия на стойност
исковата сума, за което била издадена фактура. Заявява, че освен писмото, фактурата и
съставения констативен протокол не бил получавал други документи- за демонтаж на
електромера, за извършена експертиза и пр., от които да е видно, че действително
процесният електромер е този, посочен от ответника.
Заявява, че допълнително начислената му електроенергия не е била ползвана/
потребена от него, поради което била начислена неправомерно, в нарушение на ЗЕ, ОУ на
ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, както и неспазване на установените с ПИКЕЕ правила.
Ищецът не бил уведомен за проверката и не присъствал на същата.
Липсвало законово основание доставчикът на ел. енергия или други дружества,
извършващи пренос на ел. енергия да коригират едностранно сметките на потребителя за
4
минал период от време, при условие, че не е установен точен период на твърдяното
неизмерване, непълно и неточно измерване. Ищецът не бил извършил манипулация на
електромера /действия или бездействия/, който се намирал извън имота му, а достъп имали
само служителите на ответното дружество, което като негов собственик имало задължение
да го поддържа в изправност. Намира, че разпоредбата от ПИКЕЕ, която предвижда
обективна отговорност, която е изключение от принципа на чл.82 от ЗЗД, че без вина няма
отговорност, на основание чл.15 от ЗНА следвало да съответства на нормите от по-висока
йерархия /ЗЗД- чл.81 и 82/, които следвало да уреждат тези правоотношения по първичен и
траен начин. Констативният протокол не бил такъв по чл.80 от ЗЕ, тъй като не бил съставен
от контролните органи по този закон. Същият не бил съставен и връчен по реда и в
сроковете, регламентирани в ПИКЕЕ, не било ясно кое е лицето, което го подписало като
свидетел и дали не е служител на ответното дружество. Неясно било как е изчислен 90 –
дневният период, за който е извършена корекцията, тъй като не било ясно на базата на
какви данни е формиран и не можело да се отчете реално консумираната ел.енергия. Така се
допускало потребителят да заплати цена за недоставена и неползвана от него ел.енергия.
Неподдържането от ответника на СТИ в изправност не следвало да влече като
неблагоприятна последица ощетяването на ищеца, чрез извършването на корекция на
сметката му за изминал период. Заявява, че отчетената грешка при демонтажа не съответства
на тази, отчетена от БИМ, напротив- протокола на последния било констатирано
несъответствие с протокола за демонтаж, т.е. не било ясно какво било изпратено за
изследване от ответното дружество.
Представени са доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът- „Електроразпределение Юг“ ЕАД е представил в законния срок отговор
на исковата молба, с който е оспорил иска като неоснователен. Изложил е подробно
фактическите обстоятелства във връзка с извършената проверка на процесното СТИ,
съставянето на констативния протокол в съответствие с изискванията на ПИКЕЕ /ДВ бл.35
от 2019г./, изготвянето на метрологична експертиза от БИМ, при което било установено, че
са налице предпоставките по чл.50, ал.1, б. „а“ от ПИКЕЕ, поради което операторът на
електроразпределителната мрежа извършил преизчисление на количеството енергия, при
спазване на инструкциите в чл.50, ал.1 ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество ел.
енергия на клиента. За сумата била издадена процесната фактура на стойност исковата сума.
Констативният протокол бил подписан от служители на ответника и свидетел, който не бил
служител на дружеството и бил изпратен на ищеца в съответствие с изискването на ПИКЕЕ,
но поради непълнота на адресните му данни писмото било върнато. Връчването било
осъществено едва след като ищецът посочил точните си данни.
Оспорва наличието на несъответствие между данните, посочени в констативния
протокол, издаден от ответника и тези при метрологичната проверка на БИМ, като сочи, че
разликата от 5,55 Квт/ч по тарифа 1.8.2 била натрупана при подаването на ел.енергия във
връзка с престоя на СТИ в БИМ.
Сочи, че сумата била начислена правомерно, като дължима на основание чл.50, ал.1
б. „а“ ПИКЕЕ. Изчислена била въз основа на определената от КЕВР прогнозна пазарна цена
5
на ел. енергия за покриване на технологичните разходи ответното дружество /чл.56, ал.3
ПИКЕЕ/, ведно с дължимата сума за мрежови услуги и за цена на задълженията към
обществото /чл.56, ал.1 ПИКЕЕ/.
Нормите на ЗЕ- чл.83, ал.2, вр. чл.83, ал.1, т.6 и ПИКЕЕ били законното основание за
извършване на корекцията.
Заявява, че ответното дружество няма задължение до доказва виновно поведение от
страна на ищеца, понеже отговорността на клиента според цитираните норми е безвиновна.
Въпросът за конкретния извършител бил ирелевантен, понеже в нормите на закона не се
съдържат изисквания за това, а било достатъчно да се установи случай на неизмерена,
неправилно или неточно измерена ел. енергия, за да се пристъпи към корекция.
Съгласно действащите ПИКЕЕ, в сила от 2019г. преизчислението на количеството ел.
енергия се извършва от оператора на съответната електрическа мрежа, а крайните
снабдители били изключени от този процес. Затова и от 4.05.2019г. фактурите да
допълнително начислените количества ел. енергия не се издават от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, а от ответното дружество. В тази връзка било неотносимо
становището на част от съдебните състави, че в ОУ на ЕВН ЕС не е предвиден изричен ред
за уведомяване на клиента при извършена корекция.
Счита, че в случая са налице всички необходими предпоставки за едностранна
корекция на сметката на потребителя. Моли иска да бъде отхвърлен. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Районният съд е приел писмените доказателства, представени от страните, разпитал е
свидетел и е допуснал СТЕ.
С обжалваното решение съставът на районния съд е отхвърлил иска.
Приел е за безспорно, че ищецът е небитов клиент на ответното дружество и
получава доставки на ел.енергия на адреса, посочен в исковата молба ел. енергия за
процесния имот, потребената ел. енергия в който се отчита посредством СТИ с фабричен
номер *********. Приел е, че същият има качеството на потребител по смисъла на §1, т.41 б
от ДР на ЗЕ. Приел е, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение
по договор за доставка на ел.енергия, при Общи условия, съгласно чл.98а ЗЕ. За целия
период, на основание §2 от ПЗР на правилата следвало да се приложат ПИКЕЕ, издадени от
Председателя на КЕВР и обнародвани в ДВ бр.35 от 30.04.2019г., уреждащи реда и начина
за обслужване и проверка на измервателните системи и реда за преизчисляване на
количеството ел. енергия. Посочил е, че съгласно чл.45 ПИКЕЕ ответното дружество има
право да извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с
изискванията на правилата, като при тях съставя констативен протокол- чл.49 ПИКЕЕ, който
се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов
представител, а при отсъствие на последния или отказ за подписване, протоколът се
подписва от свидетел.
С оглед заключението на приетата СТЕ и показанията на разпитания свидетел
районният съд е приел, че ответникът е доказал наличието на предпоставките за начисляване
6
на ел.енергия в имота на ищеца на стойност 5587,31 лв. с ДДС.
Затова е счел, че вземането на ответника спрямо ищеца е установено по основание и
размер, а искът за установяване несъществуването му е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, Бургаският окръжен съд намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо, а по същество- правилно, по следните
съображения:
Не се спори, че въззивникът е потребител на ел.енергия, доставяна в процесния
обект. Не е спорно пред въззивната инстанция, че ответното дружество е оператор на
електроразпределителната мрежа, към която е присъединен обекта на ищеца, както и че
между страните е налице облигационна връзка /последното е констатирано в определение за
отделяне на спорното от безспорното в с.з. на 9.009.2020г./. Ето защо, на основание чл.50 и
следващите от действащите ПИКЕЕ /2019г./, издадени на основание чл.83, ал.2, вр. чл.83,
ал.1, т.6 от Закона за енергетиката, ответното дружество е оправомощено, в случай, че
метрологичната проверка на СТИ извършена по реда на раздел IX от ПИКЕЕ установи
неизмерване/ неправилно/ неточно измерване /при наличие на някоя от посочените в ЗЕ
хипотези/, да изчисли количеството ел. енергия по методиката посочена в цитираната норма
от ПИКЕЕ съобразно конкретно установените факти. Съгласно чл.56, ал.1 от ПИКЕЕ в този
случай операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на
мрежата фактура и справка за преизчислените количества ел. енергия, както и информация
за дължимата сума за мрежови услуги и за задължения към обществото. Фактурирането се
извършва съобразно действащата за периода на преизчислението прогнозна пазарна цена на
ел. енергията за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния
мрежови оператор - така чл.56, ал.3 ПИКЕЕ. На ползвателя на мрежата е вменено
задължение по чл.56, ал.2 от ПИКЕЕ да заплати на оператора на съответната мрежа
дължимата сума, определена по реда на ал.1. С оглед изложеното следва да се приеме, че по
принцип е налице законово основание ответното дружество да извърши корекция на
сметката на ищеца за минал период в случай, че по предвидения в раздел IX от ПИКЕЕ ред
се установи неизмерване/ неправилно/ неточно измерване на СТИ, монтирано в обекта на
потребителя. Отговорността на потребителя на ел.енергия в тези хипотези е безвиновна /т.е.
не е необходимо да се установи, че същият е извършил манипулацията на СТИ или да е
установена връзка с лицето, което фактически е извършило манипулацията. В тази насока е
и константната практика на ВКС.
От събраните пред първата инстанция доказателства /писмени доказателства, разпит
на свидетел и съдебно-технически експертизи- първоначална и повторна, както и
допълнителна/ се установява следното:
На 30.01.2020г. на адреса на ищеца в гр. Слънчев бряг- къща, намираща се във вилна
зона „Зора“, ж.к. 2, № 9, била извършена проверка за изправността на електромера от
служители на ответното дружество, съгласно предоставен им списък. Резултатите от същата
са обективирани в констативен протокол №582830 от същата дата, издаден от
„Електроразпределение Юг“ ЕАД. Протоколът е подписан от служители на дружеството,
7
които са извършили проверката, както и от свидетеля Паскал Янев Мачанев, служител на
СОТ „Кремък“- дружество, което охранява таблата и трафопостовете на ответното
дружество. Това се установява от показанията на св. Пламен Митев, съставител на
протокола. Според показанията на този свидетел това се наложило понеже ищецът не бил
открит на място. Констатирано било, че лицевият капак на електромера е пробит. При
замерване с еталон било констатирано, че електромерът отчита с грешка минус 42,91%.
Средството за търговско измерване в обекта било демонтирано с цел извършване на
метрологична експертиза, като електромерът бил поставен в безшевна торба, пломбирана от
служител на ответника и изпратена за експертиза в БИМ, ГД „МИУ“ , Регионален отдел- гр.
Пловдив.
С констативен протокол № 143 от 4.03.2020г., съставен от РО- Пловдив към ГД
„Мерки и измервателни уреди“ при БИМ, била извършена метрологична експертиза на
електромера. При огледа е констатирано съответствие с протокола за демонтаж с
изключение на показанията по тарифа 1.8.2 с разлика 5,55 кВт/ч, установени в повече при
замерването в БИМ. Установено е наличието на механични дефекти на кутията, на клемите,
на клемния блок на електромера, като е констатирано, че е пробит отвор на лицевия панел
на електромера точно над куплунг Х2. Констатирано е, че бил осъществен достъп до
вътрешността на електромера. Между изводите на куплунг Х2 била монтирана
допълнителна П- образна метална скоба, непринадлежаща към конструкцията на
електромера. В заключение е посочено, че електромерът не съответства на техническите и
метрологичните изисквания, а в резултат на описаната по-горе манипулация отчита по-
малко от консумираната ел.енергия- с грешка минус 85,82% при кратковременно включване
с отчитане импулсите на изхода за проверка / с отчитане на оборотите на диска , а с грешка
минус 84% при проверка на показващото устройство при продължително включване с
отчитане на показващото устройство.
На 23.01.2020г. от ответното дружество е издадена справка към констативен
протокол №143/4.03.2020г. за коригиране сметката за ел. енергия на ищеца, съгласно която
за периода от 1.11.2019г. до 30.01.2020г. /90 дни/ са му начислени допълнително 28320
киловатчаса енергия на обща стойност 5587,31 лв., при цена на 1 киловат/час с ДДС-
0,197291 лв. В справката е посочено, че сумата е начислена съгласно чл.50, ал.1, б. „а“
ПИКЕЕ, като показанията на дневната тарифа- 1.8.2 са съобразени с отчетените при
извършването на проверката от служителите на ответното дружество и отбелязани в
констативния протокол от 30.01.2020г. В справката е посочено, че е изготвена от Иванка
Стоянова. Справката не е подписана.
Ответното дружество е изпратило до ищеца писмо, с което го уведомява за
извършената проверка и констатациите от нея, а именно- че ползваната от ищеца ел. енергия
за периода не е измерена, съответно- не е заплатена, поради това, че електромерът е
манипулиран. Към писмото са описани като приложения констативният протокол за
извършената проверка, справката за начислената допълнително енергия, както и процесната
фактура, с което дружеството е изпълнило задълженията си по чл.56, ал.1 от ПИКЕЕ и тъй
като същите се представят от ищеца, неоснователни са твърденията му, че е получил само
8
писмото. Връчването им е станало след 27.03.2020г., тъй като първоначалното писмо с дата
4.0.2020г. е било върнато с отбелязване, че адресът е недостатъчен /обратна разписка на л.26
от делото на НРС/.
Двете вещи лица, изготвили първоначалната съдебно-техническа експертиза /в.л.
Смела Узунова/ и допълнителното и повторното заключение /в.л. Татяна Василева/
установяват безпротиворечиво, че констатираното при метрологичната експертиза на БИМ
външно неправомерно въздействие върху СТИ и по-конкретно пробитият капак на
електромера на куплунг Х2 води до частично отчитане на потребената ел.енергия. Приели
са, че правилно ответното дружество е приложило методиката на чл.50, ал.1, б. „а“ от
ПИКЕЕ при определяне на допълнителните количества енергия. От повторната експертиза
се установява също, че началната дата на периода за неточно измерване е 25.09.2019г.- т.е.
два месеца преди началния период, въз основа на който е извършено преизчислението.
Според експерта Василева неизмереното количество ел. енергия е остойностено правилно, в
съответствие с чл.56, ал.3 ПИКЕЕ. Същата, в допълнителното си заключение установява
/идентичен извод е направила в.л.Узунова при обясненията си в с.з./, че констатираната
фрапираща разлика в данните за измерената грешка между протокола на БИМ и този на
ответното дружество, се дължи на това, че измерванията в БИМ се извършват в
лабораторни условия, при спазване на съответните метрологични и технически изисквания
/определена температура на околната среда и относителна влажност на въздуха, различната
стойност на тока в % и фактор на мощността/. В повторната СТЕ същото в.л. е посочило, че
видно от справката в паметта на електромера, след 30.01.2020г. /когато електромерът е бил
демонтиран/, СТИ е било под напрежение в периода 19.02.2020г.- 21.02.202г. /когато
електромерът е бил предаден на БИМ- видно от протокола на л.8, заявката на ответното
дружество е с вх.№30735 от 12.02.2020г./.
След съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че
ответното дружество е извършило корекцията на сметката на ищеца за процесния период
при наличието на законово основание за това, при спазване на всички изисквания по раздел
IX от ПИКЕЕ, касаещи реда за проверката за изправност на СТИ, резултатите от нея са
отразени в констативен протокол, съставен надлежно, извършена е метрологична експертиза
на СТИ, която е установила външно въздействие върху електромера, в резултат на което
същият отчита преминалото пред него количество енергия с грешка. Сметката на ищеца за
процесния период е коригирана при наличие на предпоставките по чл.50, ал.1, б.”а” ПИКЕЕ,
при спазване методиката за изчисление на количеството потребена енергия. Ето защо
ищецът дължи на ответника сумата от 5587,31 лв., за периода от 1.11.2019г. до 30.01.2020г.,
за която е издадена фактура №**********/27.03.2020г.
Оплакванията в жалбата са неоснователни.
Констативният протокол от 30.01.2020г. е съставен в съответствие с изискванията на
чл.49, ал.1, ал.3 и ал.4 ПИКЕЕ. В тази разпоредба липсва изискване свидетелят да се посочи
с ЕГН, адрес или други идентифициращи го по несъмнен начин признаци. В случая са
записани трите му имена, а посредством разпита на свидетеля- съставител на протокола се
изяснява, че свидетелят не е служител на ответното дружество, а на охранителното
9
дружество, което отговаря за охраната на таблата на електромерите. Ирелевантно според
настоящия съдебен състав е обстоятелството, че констативният протокол не е получен от
ищеца в срока по ал.4 от чл.49 на ПИКЕЕ, тъй като в тази норма не е предвидена посочената
в исковата молба санкция- при забава за изпращането му, проверката да е
незаконосъобразна. Освен това в случая се установява, че протоколът е изпратен в срок, но
не е получен от ищеца поради непълнота на адреса му, а след уточняване на пълния му адрес
протоколът е предоставен на ищеца повторно.
Неоснователни са и оплакванията, че не е установено реално потребеното от
ответника количество ел. енергия за процесния период
В случая е налице подзаконова уредба на отношенията във връзка с едностранна
корекция на сметката на потребителя при неотчетено от СТИ количество ел. енергия за
минал период вследствие неправомерно външно въздействие върху електромера, поради
което корекцията следва да се извърши именно по предвидения в ПИКЕЕ /2019г./ ред и
методология, както е сторило ответното дружество.
Според актуалните разрешения, дадени от ВКС- например Решение №71 от
31.03.2021г. по гр.д.№2816 по описа за 2020г. на ВКС, III г.о., които се споделят от
настоящият съдебен състав, процедурата по ПИКЕЕ въвежда обективни правила за
измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена ел. енергия, като
освобождава доставчика /в случая- електроразпределителното дружество- бел. на
докладчика/ от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално
потребеното количество енергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на
установените по този ред данни е да ангажира доказателства за установяване на
потребеното количество енергия с оглед намиращите се обекта електроуреди и режима
на използването им.
В случая обаче оспорването на данните от проверката е бланкетно. Няма
своевременно въведени- с исковата молба, конкретни твърдения, респективно- в първото по
делото заседание твърдения, които да сочат, че действително потребеното количество
ел.енергия от ответника за процесния период е по-малко от установеното по реда на ПИКЕЕ.
В случая е установен по-дълъг период на неточно измерване, чиято начална дата
предшества началната дата, от която е извършена корекцията, но ответното дружество е
извършило корекцията за максимално допустимия период от 90 дни, поради което правата
на ищеца не са нарушени. Освен това при извършеното преизчисление са съобразени
показанията на тарифа 1.8.2., отчетени в констативния протокол от 30.01.2020г., а не тези,
снети при метрологичната експертиза от БИМ /завишени в 5,55 квт/ч/ .
За пръв път пред въззивната инстанция са въведени доводи, че по делото нямало
доказателства какви са били показанията на електромера при монтажа му, поради което
същите не следва да се обсъждат предвид настъпилата преклузия- така чл.266, ал.1 ГПК.
Тъй като крайните правни изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат разноски, а същият следва да
заплати на въззиваемото дружество разноските, направени пред настоящата инстанция.
10
На основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.25, ал.1 от НЗПП, съдът определя
възнаграждение за юрисконсулта на въззиваемото дружество в размер на 300 лв., предвид
цената на иска и фактическата и правна сложност на делото.
На основание чл.280, ал.3, т.1, предл.1 ГПК вр. чл.113, изр.2 ГПК решението подлежи
на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260097 от 23.12.2020г., постановено по гр.д.
№314/2020 г. на РС- Несебър.
ОСЪЖДА Б. ДР. Б. ЕГН:********** със съдебен адрес: гр.Стара Загора,
бул.“Патриарх Евтимий“ № 23а, ет.1, офис 2- адв.П.К., ДА ЗАПЛАТИ на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, район Централен, ул. "Христо Г. Данов" № 37 сумата от 300 лв.,
представляваща разноски по в.гр.д.№ 605/21г. на БОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11