РЕШЕНИЕ
№
617
Стара
Загора, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Старозагорският
административен
съд – VIII
състав,
в публично съдебно
заседание на осми
февруари
през две хиляди
двадесет и четвърта
година, в
състав:
Председател: Златко
Мазников
при секретаря
Зорница
Делчева, като
разгледа
докладваното
от съдия Златко
Мазников административно
дело № 489 по
описа за 2023 година,
за да се
произнесе, взе
предвид
следното:
Производството
е по реда на
чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния
кодекс (АПК)
във връзка с
чл. 118г, ал. 3, т. 5 от
Закона за
водите (ЗВ)
във връзка с
чл. 119, ал. 2 във с
чл. 116 във
връзка с чл. 112, ал. 1, т. 2
от Наредба № 1
от 10.10.2007 г. за
проучване,
ползване и
опазване на
подземните
води (Наредба
№ 1 от 10.10.2007 г.).
Образувано
е по жалба на К.Т.Б. ***
против Отказ
за
регистрация
на водовземно
съоръжение в
регистъра по
чл. 118г, ал. 3, т. 5 от
Закона за
водите (ЗВ),
обективиран
в писмо изх. №
РР-10-12774(1) от 24.07.2023 г. на
Директора на
Басейнова
дирекция „Източнобеломорски
район“ гр. Пловдив.
В
жалбата са направени
оплаквания
за нищожност
и за незаконосъобразност
на оспорения
административен
акт. Твърди
се, че същият
е издаден при
липса на
законово основание
за това, тъй
като
предвиденият
режим е
регистрационен,
а не
разрешителен,
както и че
при
постановяването
му не са
преценени
представените
доказателства,
от които се
установявало,
че са налице
предпоставките
на ЗВ за
вписване на
процесния
кладенец в
регистъра на
водовземните
съоръжения
от подземни
води за
задоволяване
на собствени
потребности
на
гражданите, в
частност – че
имотът, в
който се
намира
кладенецът,
попада в урбанизирана
територия. Поддържа
се също, че
обжалваният
отказ е
издаден в
противоречие
с целта на ЗВ,
която била не
само
опазване на
водите, но и осигуряване
на възможност
за
водоснабдяване
на
урбанизирани
територии за
питейно-битови
нужди,
какъвто бил
разглежданият
случай. По
тези
съображения,
идентични с
изложените в
представените
от
пълномощника
на
жалбоподателката
писмени
бележки (л. 136 – 137), се иска
прогласяване
на
нищожността
на оспорения
административен
акт,
алтернативно
– отмяната му
като незаконосъобразен,
като бъде
задължен
административния
орган да
впише
водовземното
съоръжение
на
жалбоподателката
в регистъра
на
водовземните
съоръжения
от подземни
води за задоволяване
на собствени
потребности
на гражданите.
Претендират
се
направените
по делото
разноски.
Ответникът
– Директор
на Басейнова
дирекция
„Източнобеломорски
район“ (БД
ИБР) гр. Пловдив,
чрез
процесуалния
си
представител
по пълномощно
(л. 98) – старши
юрисконсулт Г.К.,
представя
писмено
становище (л. 118 – 119), в
което излага
доводи за
законосъобразност
на оспорения
отказ и моли
жалбата да
бъде отхвърлена
като
неоснователна.
Претендира
за
юрисконсултско
възнаграждение
и при
условията на
евентуалност
– ако жалбата
бъде уважена,
прави
възражение
за
прекомерност
на претендирания
от
жалбоподателката
адвокатски
хонорар.
Съдът,
като прецени събраните
по делото
доказателства
поотделно и в
тяхната
съвкупност,
намира за
установено
от
фактическа
страна следното:
С уведомления,
подадени по
ел. път на 08.06.2021 г. и
заведени с вх.
№ РР-11-166 и вх. №
РР-11-167 от 09.06.2021 г., на
основание чл.
44, ал. 4 от ЗВ във
връзка с чл. 118, ал.
1 от Наредба № 1
от 10.10.2007 г. за
проучване,
ползване и
опазване на подземните
води (Наредба
№ 1 от 10.10.2007 г.)
жалбоподателката
уведомила
Директора на
БД ИБР за
намерението
си да
изгради водовземни
съоръжения
от подземни
води за
задоволяване
на собствени
потребности, вид
тръбен
кладенец, в
собствените
й поземлени
имоти (ПИ) с
идентификатори
298.49 и 298.48, местност
„Мечи кладенец“,
с. Пряпорец,
като към
уведомленията
били
приложени
скици на имотите
– № 402 и № 403 от 11.02.2021,
според които и
двата имота
са
новообразувани
имоти по
плана на
новообразуваните
имоти на местност
„Мечи
кладенец“, с.
Пряпорец, община
Стара Загора,
с
характеристики:
Вид територия
– Населени
места; НТП –
Жилищни
територии (л. 79 – 85).
С писмо
изх. № РР-11-166(1), изх. №
РР-11-167(1) от 20.07.2021
г. на
Директора на
БД ИБР (л.
77 – 78) жалбоподателката
била
информирана във
връзка с
подадените
от нея
уведомления
с вх. № РР-11-166 и вх.
№ РР-11-167 от 09.06.2021 г.,
че съгласно
разпоредбите
на чл. 43, ал. 1, т. 5,
чл. 46а, ал. 2 и чл. 52
от Наредба № 1
от 10.10.2007 г. и чл. 43, ал.
3 от ЗВ за водоснабдяване
на имотите,
посочени в
уведомленията
й, може да
бъде
изградено
само един брой
водовземно
съоръжение
за водовземане
от подземни
води за
задоволяване
на собствени
потребности
от вода в първото
от
повърхността
подземно
водно тяло,
но само след
представяне
на документ
от
съответната
общинска
администрация,
удостоверяващ,
че имотите
попадат в
границите на
населеното
място или
селищно
образование.
В тази връзка
са цитирани
предписанията
на чл. 8, т. 2 от
Закона за
устройство
на
територията (ЗУТ), чл. 3,
ал. 5 и чл. 25, т. 1 от
Закона за
административно-териториалното
устройство
на Република
България (ЗАТУРБ).
Писмо
изх. № РР-11-166(1), изх.
№ РР-11-167(1) от 20.07.2021
г. на
Директора на
БД ИБР е
получено от
жалбоподателката
по ел. път, в отговор
на което тя
представила
по ел. път – с
писмо вх. № РР-11-166(2), вх. №
РР-11-167(2) от 10.08.2021
г.,
удостоверение
изх. № 20-16-76 от 10.08.2021 г.,
издадено от
главния
архитект на
Община Стара
Загора,
според което
ПИ № 298.49 и
ПИ № 298.48 по
плана на новообразуваните
имоти на
местност
„Мечи кладенец“,
землище на с.
Пряпорец,
собственост
на
жалбоподателката,
попадат в
строителните
граници на
землището на
с. Пряпорец
съгласно
действаща
План-схема за
режима на застрояване
извън
селищните
територии на
населените
места в
община Стара
Загора към
Общия устройствен
план (ОУП) на
гр. Стара
Загора,
одобрен с
решение № 1158 по протокол
№ 55 от 26.05.2011 г. на
Общински
съвет (ОбС) Стара
Загора, и се
намират в
устройствена
зона,
отредена за
изграждане
на жилищно
строителство
– Жм – ниско, с
височина – Н
до 10 м, максимална
плътност на
застрояване –
60%, максимален коефициент
на
интензивност
на застрояване
Кинт – 1,2,
минимална
озеленена
площ – 40 % (л.
73 и 76).
С писмо
изх. № РР-11-166(3), изх.
№ РР-11-167(3) от 13.08.2021
г. на
Директора на
БД ИБР (л.
71 – 72)
жалбоподателката
била
уведомена, че
в имотите й (№ 298.48 и №
298.49 по плана на
новообразуваните
имоти на местност
„Мечи
кладенец“,
землище на с.
Пряпорец,
община Стара
Загора)
не може да
бъде
изградено
водовземно
съоръжение
от подземни
води за
задоволяване
на собствени
потребности,
тъй като не
са изпълнени изискванията
на чл. 43, ал. 2 от
ЗВ, а именно –
имотите се
намирали
извън
границите на
населените
места и селищните
образования. В
тази връзка
отново са
цитирани
предписанията
на чл. 8, т. 2 от ЗУТ, чл. 3,
ал. 5 и чл. 25, т. 1 от
ЗАТУРБ, като
било указано
също така, че
изграждането
на
водовземно
съоръжение и
водовземането
от подземни
води без
необходимото
за това
основание са
административни
нарушения по
смисъла на
чл. 200, ал. 1 от ЗВ,
за които
лицата се
наказват с
глоба,
съответно
имуществена
санкция.
Писмо
изх. № РР-11-166(3), изх.
№ РР-11-167(3) от 13.08.2021
г. на
Директора на
БД ИБР било
получено от
жалбоподателката
по ел. път и с
изпратено по
ел. път писмо
с вх. № РР-11-166(4), вх. №
РР-11-167(4) от 10.08.2021
г. тя
поискала да
бъдат
преразгледани
документите
й и да бъде
коригирано становището
на Директора
на БД ИБР (л. 66), като
представила
заповед № 19-12-5
от 04.01.2018 г. на гл. архитект
на Община Стара
Загора (л.
67), с
която се
одобрява ПУП
– План за
застрояване (ПЗ) за ПИ
от местност
„Мечи
кладенец“, с.
Пряпорец,
община Стара
Загора, сред
които ПИ № 298.48 и ПИ №
298.49, според
предвижданията
на който съгласно
приложен
проект (л.
69; 59) в
тези ПИ се
установява
жилищна
устройствена
зона – Жм –
ниско, с
височина Н до 10 м,
максимална
плътност на
застрояване –
60%, максимален
коефициент
на
интензивност
на
застрояване Кинт – 1,2,
минимална
озеленена
площ – 40 %.
С изпратена
по куриер молба
с вх. № РР-11-166(5) от 15.09.2021
г. (л. 54 – 56)
жалбоподателката
отново
поискала от
Директора на
БД ИБР да
преразгледа
отказа си за
изграждане
на
водовземно
съоръжение в
имотите й с
идентификатор
298.48 и 298-49,
като
приложила към
молбата си представените
до момента
документи, както
и решение № 3
от 26.04.2018 г. на
комисията по
чл. 17, ал. 1, т. 1 от
Закона за
опазване на
земеделските
земи (ЗОЗЗ), с
което на
основание чл.
24, ал. 2 от същия
закон и чл. 41, ал.
1 от
Правилника
за
прилагането
му (ППЗОЗЗ) е
променено
предназначението
на общо 8906 дка
земеделска
земя,
собственост
на
жалбоподателката,
за
изграждане
на обект
„Жилищно
строителство“
в 7 ПИ по плана
на
новообразуваните
имоти на
местността
„Мечи
кладенец“,
землище на с.
Пряпорец,
община Стара
Загора, сред
които ПИ № 298.48 и ПИ №
298.49 (л. 58).
С писмо
изх. № РР-11-166(6), изх.
№ РР-11-167(6) от 23.09.2021
г. на
Директора на
БД ИБР (л.
52 – 53) жалбоподателката
пак била уведомена,
че не могат
да бъдат изградени
поисканите водовземни
съоръжения от
подземни
води за
задоволяване
на собствени
потребности,
тъй като не
са изпълнени
изискванията
на чл. 43, ал. 2 от
ЗВ – новообразуваните
имоти № 298.48 и № 298.49
в местност „Мечи
кладенец“, с.
Пряпорец, се
намирали
извън
границите на
населените
места и селищните
образования. Посочено
е, че от
съдържанието
на
представените
документи и
по-конкретно
от
удостоверение
с изх. № 20-16-76 от 10.08.2021
г. на Община
Стара Загора било
видно, че имотите
не са
разположени
в границите
на населеното
място, нито в
селищно
образование,
а са в
непосредствена
близост до
урбанизирана
територия на
местност „Мечи
кладенец“, и
наличието на
ОУП за
територията,
в която попадат,
и на ПУП – ПЗ не
ги прави
имоти в
границите на
населеното
място, тъй
като
съгласно пар.
5, т. 6 от ДР на ЗУТ
„територия на
населено
място“ е
селищна
територия,
обхваната от
строителните
му граници,
определени с
устройствен
план, без да
се включва
землището.
Указано е, че
водовземането
от подземни
води чрез
нови
водовземни
съоръжения,
предвидени
за
изграждане
извън границите
на
населените
места и
селищните образования,
подлежи на
разрешителен
режим
съгласно чл. 44,
ал. 1 във
връзка с чл. 50,
ал. 7, т. 1 от ЗВ,
като
разрешително
за
водовземане
се издава на
ЮЛ и ЕТ, както
и за
земеделски
цели на
регистрирани
земеделски стопани,
а изграждането
на
водовземно
съоръжение и
водовземането
от подземни
води без
необходимото
за това
основание са
административни
нарушения по
смисъла на
чл. 200, ал. 1 от ЗВ,
за които
лицата се
наказват с
глоба,
съответно
имуществена
санкция. Писмото
е получено от
жалбоподателката
на 28.09.2021 г. (л.
51).
С
подадено по
ел. път уведомление
с вх. № РР-11-166(7), вх.
№ РР-11-167(7) от 31.08.2022
г. (л. 40 и 42) на
основание чл.
44, ал. 4 от ЗВ във
връзка с чл. 118, ал.
1 от Наредба № 1
от 10.10.2007 г.
жалбоподателката
уведомила
Директора на
БД ИБР за
намерението
си да изгради
водовземно
съоръжение
от подземни
води за задоволяване
на собствени
потребности (битови
нужди) – тръбен
кладенец,
находящ се в
собствения й ПИ
298.49 в местност
„Мечи
Кладенец“, с.
Пряпорец, като
освен
представената
вече скица на
имота (л.
44)
приложила и:
удостоверение
изх. № 20-16-152 от 25.08.2022 г.,
подписано от гл.
архитект на
Община Стара
Загора (л.
41),
според което
ПИ № 298.48 и ПИ № 298.49,
местност
„Мечи кладенец“,
с. Пряпорец,
попадат в
обхвата на
действащия ОУП
на гр. Стара
Загора,
одобрен с
Решение № 1779 по
Протокол № 40
от 30.06.2022 г. на
Общински
съвет Стара
Загора,
съгласно
предвижданията
на който за
имотите е
отредена
жилищна
устройствена
зона – Жм1 –
ниско, свободно
основно
застрояване,
с височина Н
до 7 м,
плътност на
застрояване –
40%, максимален
коефициент
на
интензивност
на
застрояване Кинт
– 0,8, минимална
озеленена
площ – 50%;
извлечение
от интернет
страницата
на Община
Стара Загора
на
окончателния
проект към
ОУП на община
Стара Загора (л. 43 и 45 – 47).
С писмо
изх. № РР-11-166(8), изх.
№ РР-11-167(8) от 27.09.2022
г. до
кмета на
Община Стара
Загора (л. 39)
Директорът
на БД ИБР
поискал
информация дали
новообразуваните
имоти № 298.48 и № 298.49
по плана на новообразуваните
имоти на с.
Пряпорец,
община Стара
Загора, попадат
в границите
на населено
място или селищно
образование.
В отговор
било получено
писмо
изх. № 10-11-13960 от 21.11.2022 г.,
подписано от
главния
архитект на
Община Стара
Загора и
заведено с
изх. № РР-11-166(9) от 21.11.2022
г. (л. 24), в
което било
посочено, че
според
становище на
главен
юрисконсулт
към Общината
имоти № 298.48 и № 298.49
по плана на
новообразуваните
имоти на с.
Пряпорец не
представляват
част от селищно
образование,
тъй като
съгласно чл. 22
и чл. 25 от
ЗАТУРБ и пар. 7,
ал. 1 от ПЗР на
ЗАТУРБ, за да
се определи
дадена
територия
като селищно
образование
следва да е налице
нарочен акт
за
обявяването
й като такава,
а в Единния
класификатор
на административно-териториалните
и териториалните
единици (ЕКАТТЕ) не се
откриват
селищни
образования
на територията
на община
Стара Загора.
Междувременно,
с вх. № С-62 от 08.11.2022 г.
в МОСВ бил
заведен
постъпил от
жалбоподателката
сигнал (л.
27 – 28) с
оплаквания
срещу
становището
на БД ИБР, че няма
основания за
издаване на
поисканото
от нея
разрешително
за изграждане
на кладенец
за
индивидуално
безплатно водовземане
на подземни
води в имоти
с идентификатори
298.48 и 298.49 в
местност
„Мечи
Кладенец“, с.
Пряпорец,
община Стара
Загора, като към
сигнала били
приложени
документи от
водената до
момента в
тази връзка
кореспонденция
между
жалбоподателката
и БД ИБР. С писмо
изх. № С-62 от 15.11.2022 г. (л. 26) сигналът
бил препратен
на Директора
на БД ИБР по
компетентност.
С писмо изх. №
РР-11-166(10), изх.
№ РР-11-167(10) от 25.11.2022
г. (л. 49)
Директорът
на БД ИБР
уведомил
жалбоподателката,
че след
преразглеждане
на уведомленията
й с вх. № РР-11-166 и
вх. № РР-11-167 от 09.06.2021
г. – във връзка
с постъпилия
от нея сигнал
в МОСВ, се
потвърдило,
че не могат
да бъдат
изградени
поисканите с
тях водовземни
съоръжения
от подземни
води за
задоволяване
на собствени
потребности, тъй
като не били
изпълнени
изискванията
на чл. 43, ал. 2 от
ЗВ, а именно –
новообразуваните
имоти № 298.48 и № 298.49
по плана на
новообразуваните
имоти в
местност „Мечи
Кладенец“, с.
Пряпорец,
община Стара
Загора, се
намирали
извън
границите на
населените
места и
селищните
образования. Посочено било,
че според
постъпило от
Община Стара
Загора писмо
с изх. № 10-11-13960 от 21.11.2022
г. тези имоти
не
представляват
част от селищно
образование.
Обърнато било
внимание, че
същите не са
разположени
в границите
на
населеното
място, нито в
селищно образование,
каквото е
задължителното
изискване на
чл. 43, ал. 2,
предложение 2
от ЗВ, а са в
непосредствена
близост до
урбанизирана
територия,
тъй като
съгласно пар.
5, т. 6 от ДР на
ЗУТ
„територия на
населено
място“ е
селищна
територия,
обхваната от строителните
му граници,
определени с
устройствен
план, без да
се включва
землището,
докато процесните
имоти са
разположени
в местност „Мечи
кладенец“ в
землището на
с. Пряпорец и
не попадат в
строителните
граници на
населеното
място, а
извън него.
Указано било
отново, че
водовземането
от подземни
води чрез
нови
водовземни
съоръжения,
предвидени
за изграждане
извън
границите на
населените
места и
селищните
образования,
подлежи на
разрешителен
режим
съгласно чл. 44,
ал. 1 във връзка
с чл. 50, ал. 7, т. 1 от
ЗВ, като
разрешително
за водовземане
се издава на
ЮЛ и ЕТ, както
и за земеделски
цели на
регистрирани
земеделски
стопани, а
изграждането
на
водовземно
съоръжение и
водовземането
от подземни
води без
необходимото
за това
основание са
административни
нарушения по
смисъла на
чл. 200, ал. 1 от ЗВ,
за които
лицата се
наказват с
глоба,
съответно
имуществена
санкция.
Писмото било
получено от
жалбоподателката
на 29.11.2022 г. (л.
48).
С
подадено по
ел. път до
Директора на
БД ИБР заявление
с вх. № РР-10-12774 от
07.07.2023 г. за
регистрация
на
водовземно
съоръжение
от подземни
води за
задоволяване
на собствени
потребности
на
гражданите (л. 18 – 20)
жалбоподателката
в качеството
си на
собственик
на водовземно
съоръжение –
тръбен
кладенец,
изграден на
05.07.2023 г. в имот 298.49 с.
Пряпорец,
община Стара
Загора, поискала
на основание
пар. 41, ал. 7 от
ПЗР към ЗИД
на ЗООС водовземното
съоръжение
да бъде
вписано в регистъра
по чл. 118, ал. 3, т. 5
от ЗВ. Към
заявлението
била
приложена пак
представената
с
предходните
й уведомления
скица на имота
(л. 21).
С
оспореното
писмо изх.
№ РР-10-12774(1) от 24.07.2023
г. на
Директора на
БД ИБР (л.
14) във
връзка със заявлението
й с вх. № РР-10-12774 от
07.07.2023 г.
жалбоподателката
била
уведомена, че
изграденото
водовземно
съоръжение в
ПИ 298.49 по плана
на
новообразуваните
имоти, местност
„Мечи
кладенец“, с.
Пряпорец, община
Стара Загора,
не може да
бъде вписано в
регистъра
по чл. 118, ал. 3, т. 5
от ЗВ, тъй
като не са изпълнени
изискванията
на чл. 43, ал. 2 от
същия закон –
имотът се
намирал
извън
границите на
населените
места и селищните
образования.
Посочено е,
че от съдържанието
на
представените
документи по
преписка с
вх. № РР-11-166 от 09.06.2021
г. за
изграждане
на
водовземно
съоръжение
от подземни
води и
по-конкретно
от
приложеното
удостоверение
с изх. № 10-11-13960 от 21.11.2022
г. на Община
Стара Загора било
видно, че ПИ 298.4
по плана на
новообразуваните
имоти в местност
„Мечи
кладенец“, с.
Пряпорец, не
представлява
част от
селищно
образование.
Обърнато е и внимание,
че с изх. № РР-11-166(10)
от 25.11.2022 г.
Директорът
на БД ИБР се е
произнесъл с
писмо за отказ
за
изграждане
на
водовземно
съоръжение.
В
писмо изх.
№ РР-10-12774(1) от 24.07.2023
г. на
Директора на
БД ИБР не се
съдържа указание
за
възможността
да бъде
обжалвано,
съответно не
е посочено в
какъв срок и
пред кой съд
може да бъде
оспорено.
Същото е съобщено
на
жалбоподателката
по пощата на 27.07.2023
г. (л. 16), а
жалбата
против него е
подадена
чрез куриер
на 07.08.2023 г. (л.
15).
По
делото е
допусната и
изготвена
съдебно-техническа
експертиза,
според
заключението
на която,
изслушано в
съдебно
заседание,
неоспорено
от страните и
прието от
съда, ведно с
приложенията
му (л. 122 – 130),
процесният
ПИ 298.49
представлява
имот от действащия
План на
новообразуваните
имоти за местност
„Мечи
кладенец“ в
землището на
с. Пряпорец,
община Стара
Загора, и не
попада в
строителните
граници на населено
място или в
селищно
образование,
но попада в
територия, за
която със
Заповед № 19-12-5
от 04.01.2018 г. (л. 124) е
одобрен
ПУП-ПЗ (л. 125), заедно
с Ел. Схема (л. 126) и Схема ВиК (л. 127), с който се
установява:
жилищна устройствена
зона –
Жм-свободно, ниско
основно
застрояване
с височина на
застрояване до
10 м, максимална
плътност на
застрояване –
60%, максимален
коефициент
на
интензивност
на застрояване
Кинт – 1.28,
минимална
озеленена
площ – 40%.
Територията,
в която
попада
процесния ПИ 298.49, е с
променено
предназначение на
земеделската
земя за
нуждите на
собствениците
– за изграждане
на обект
„Жилищно
строителство“,
съгласно
Решение № 3 от
26.04.2018 г. на
Комисията по
чл. 17, ал. 1, т. 1 от
ЗОЗ (л. 128). По
ОУП на община
Стара Загора (л. 129 – 130) тази
територия и в
частност процесният
ПИ 298.49 са
предвидени
за
Урбанизирана
територия Жм1
– Жилищна УЗ с
ниско
застрояване
със занижени
показатели. Според
обясненията
на вещото
лице при изслушване
на
заключението
му ОУП е
разработен
за цялата
община и
включва
землищата на населените
места (т. е. при
хипотезата
на чл. 105, т. 1 от ЗУТ).
При така
установената
фактическа
обстановка
съдът приема
от правна страна
следното:
Оспорването,
като
направено от
лице с правен
интерес (заявител,
съответно
адресат на
административния
акт, за когото
последният е
неблагоприятен), в
законово
установения
срок за
обжалване – съгласно
приложимата
в случая
разпоредба
на чл. 140, ал. 1 от АПК, против
акт, подлежащ
на съдебно
обжалване и
контрол за
законосъобразност,
е
процесуално
допустимо.
Разгледана
по същество,
жалбата е
основателна.
По
аргумент от
чл. 44, ал. 1 от ЗВ
принципното
положение е,
че за
водовземане (отнемане
на води
от водните
обекти и/или
отклоняването
им от тях,
както и
използването
на енергията
на водата – ал. 2 на чл. 44 от
ЗВ) се
изисква
разрешително,
като в точки
от 1 до 4 на
цитираната
разпоредба
са
предвидени
изключенията
от това
правило, сред
които са
случаите по чл.
43, ал. 2 от ЗВ (т. 1), според
която норма (в
редакцията й към
датата на
издаване на
оспорения
отказ) физическите
лица –
собственици
или
ползватели
на недвижим имот, разположен
в границите
на
населените
места и
селищните
образувания, имат право на
безвъзмездно
водовземане
до 10 куб. м на денонощие
за собствени
потребности от
намиращите
се в него
повърхностни
и подземни
води, както и
в случаите на
ползване на
индивидуални
системи за
отопление
и/или
охлаждане с обща инсталирана
мощност до 50 kW,
използващи
като първичен
енергиен
източник енергията
на сухите
зони в
земните
недра и на
подземните
води с
температура
до
20 °С, с изключение
на
минералните
води (в
действащата
към момента
редакция на
закона е
отпаднал
изразът „и/или
охлаждане с обща инсталирана
мощност до 50 kW,
използващи
като първичен
енергиен
източник енергията
на сухите
зони в
земните
недра и на
подземните
води с температура
до 20 °С“).
Съгласно
чл. 44, ал. 4 от ЗВ изграждането
на кладенец за
индивидуално
безплатно
водовземане
на подземни води
става, без да
е необходимо
разрешително,
но след като
собственикът
уведоми
директора на
съответната
басейнова
дирекция, като
според ал. 5 на
чл. 44 от ЗВ собственикът
или
ползвателят
на имота, където
е изграден
кладенец при
условията на
ал. 4, е длъжен в
тримесечен
срок от
изграждането
му да го
обяви в
съответната
басейнова дирекция
за
нанасянето
му в
регистъра по чл. 118г, ал. 3,
т. 5.
Съгласно
чл. 118г, ал. 3 от ЗВ директорите
на
басейновите
дирекции
водят
регистри на
водовземните
съоръжения за
подземни,
включително
минерални, води на
територията
на
съответния
район за
басейново
управление,
включително
на
съоръженията,
които са: 1. оборудвани
за
експлоатация;
2.
необорудвани
за
експлоатация,
включително
определените
като
съоръжения за
мониторинг и
наблюдателни
сондажи в
находищата
на минерални води; 3.
консервирани;
4.
ликвидирани;
5. за
задоволяване
на
собствените
потребности
на
гражданите.
Съгласно
чл. 118г, ал. 4
от ЗВ вписването
в регистрите
по ал. 3 се
извършва при
условия и по
ред,
определени в
наредбата по
чл. 135, ал. 1, т. 2 –
Наредба № 1 от
10.10.2007 г., според чл.
112 от която:
регистрите
на
водовземните
съоръжения за
подземни води
включват: 1.
съоръженията
за
подземни води,
които се
ползват или
могат да
бъдат ползвани
за
водовземане за
стопански
цели; 2.
съоръженията
– кладенци за
задоволяване
на
собствените
потребности на
гражданите (ал. 1);
в регистрите
по ал. 1
не се
включват съораженията
по ал. 2, които
се включват в
отделни
регистри – ал. 3;
съоръженията
по ал. 1,
т. 1 и
ал. 2 в
зависимост от
състоянието
им, при
включване в
регистрите
се определят
като: 1.
оборудвани за
експлоатация;
2.
консервирани;
3.
ликвидирани; 4.
необорудвани
за
експлоатация,
включително
определени
като
съоръжения за
мониторинг и
наблюдателни
сондажи в
находищата на
минерални води – ал. 4.
регистрите
по ал. 1 и 3 се
водят от:
1.
директорите на басейнови
дирекции – за
регистрите на
съоръженията
по ал. 1 и ал. 2, т. 1 и
4; 2. министъра на
вътрешните
работи чрез
Главна
дирекция „Пожарна
безопасност и
защита на
населението“ –
за
регистъра на
съоръженията
по ал. 2, т. 3; 3.
кметовете на
общини – за
регистрите на
съоръженията
по ал. 2, т. 2 (ал. 5).
В чл.
116 от Наредба
№ 1 от 10.10.2007 г. е
регламентирано
съдържанието
на Регистъра на
съоръженията
– кладенци за
задоволяване
на
собствените
потребности на
гражданите
по чл. 112, ал. 1, т. 2,
като съгласно
чл. 117 от наредбата
гражданите,
собственици на
поземления
имот,
уведомяват
писмено директора
на
съответната
басейнова
дирекция за: 1.
намерението
да изградят
кладенец; 2.
наличието на
изграден
кладенец.
Съдържанието
на
уведомлението
за
намерение за
изграждане на
кладенец за
задоволяване
на
собствени
потребности
е
регламентирано
в чл. 118, ал. 1 от
наредбата, а
съдържанието
на уведомлението
за
регистриране
на
изграден
кладенец за
задоволяване
на
собствени
потребности –
в чл. 119, ал. 1, като
според ал. 2 на
чл. 119 в
едномесечен
срок от
получаване на
уведомлението
по ал. 1
директорът на
басейнова
дирекция
издава
удостоверение
за
вписване на
кладенеца в
регистъра по чл. 116.
С
оглед на изложената
правна
регламентация
и местоположението
на процесния
кладенец – в
землището на
с. Пряпорец,
община Стара
Загора, ответникът
(Директор
на БД ИБР) е
материално и
териториално
компетентен орган
да извърши
преценка кой
режим е приложим
за кладенеца
в имота на
жалбоподателката
– уведомителния
и
регистрационен
режим по чл. 44,
ал. 4 във
връзка с чл. 43,
ал. 2 от ЗВ или
разрешителния
по чл. 44, ал. 1 от
ЗВ, респективно
да издаде
разрешение
или да откаже
изграждането,
съответно вписването
на изграден
кладенец за
задоволяване
на
собствени
потребности
в регистъра
по чл. 118г, ал. 3, т. 5
от ЗВ във
връзка с чл. 112,
ал. 1, т. 2 от Наредба
№ 1 от 10.10.2007 г., ако и
в ЗВ и
Наредба № 1 от
10.10.2007 г. да не е
изрично
уредена
възможността
за подобен
отказ. В
случая
оспореният
отказ за
вписване на
изградения в
имота на
жалбоподателката
кладенец в Регистъра на
съоръженията
– кладенци за
задоволяване
на
собствените
потребности на
гражданите, е
обоснован
именно с
извършването
на такава
преценка –
прието е, че
не е налице
хипотезата
на чл. 43, ал. 2 от
ЗВ, обуславяща
приложението
на
уведомителния
и
регистрационен
режим. Дали
тази
преценка е
правилна е
въпрос, имащ
отношение
към
материалната
законосъобразност
на
постановения
отказ, но не
рефлектира
върху компетентността
на органа,
доколкото
той се е позовал
именно на нея
като
основание за
упражненото
административно
правомощие, респективно
– оспореният
отказ не е
нищожен, ако
и ответникът
неправилно
да е отказал да
приложи
уведомителния
и
регистрационен
режим за
вписване на
изградения в
имота на жалбоподателката
кладенец в регистъра
по чл. 118г, ал. 3, т. 5
от ЗВ във
връзка с чл. 112,
ал. 1, т. 2 от Наредба
№ 1 от 10.10.2007 г.
Противното
разбиране би
означавало да
се приеме, че
винаги,
когато органът
по чл. 118г, ал. 1 от
ЗВ във връзка
с чл. 112, ал. 5, т. 1 от Наредба
№ 1 от 10.10.2007 г., е
сезиран с
уведомления
по чл. 43, ал. 4 и 5 от
ЗВ във връзка
с чл. 117 от
Наредба № 1 от
10.10.2007 г., ако
последните
отговарят на формалните
изисквания
на чл. 118, ал. 1 и чл.
119, ал. 1 от
Наредба № 1 от
10.10.2007 г., той е
длъжен да впише
изграденото
водовземно
съоръжение, ако
и спрямо
последното да
не са били
налице
хипотезите по чл. 44, ал. 1, т. 1 – 4
от ЗВ, в
частност – чл.
43, ал. 2 от ЗВ, изключващи
приложението
на
разрешителния
режим за
изграждането
му.
Обжалваният
акт е издаден
в писмена
форма и
съдържа
всички
съществени
реквизити,
включително
фактическите
съображения
на органа (имотът, в
който е
изграден
процесният
кладенец, се
намирал
извън
границите на населено
място и
селищно
образование),
обусловили
правното
основание на
отказа му да
бъде вписан
кладенеца в регистъра
по чл. 118, ал. 3, т. 5
от ЗВ – „не са
изпълнени
изискванията
на чл. 43, ал. 2 от
ЗВ“, като в
хода на
административното
производство
не са
допуснати
съществени
процесуални
нарушения. В
частност, преди
да подаде
уведомлението
за регистриране
на изграден
кладенец,
жалбоподателката
на два пъти е
подала
уведомление
за
намерението
си да го изгради
– през 2021 г. и
през 2022 г., като
в изпълнение
на
задължението
си да изясни
релевантните
факти
административният
орган е
изискал
информация както
от жалбоподателката,
така и от
кмета на
Община Стара
Загора, и
такава му е
била
предоставена.
Дали въз
основа на
събраната
информация органът
е достигнал
до правилни
фактически и
правни
изводи е въпрос
на
материална законосъобразност
на оспорения
отказ.
Обжалваният
акт е
постановен в
нарушение и при
неправилно
приложение
на закона.
Разпоредбите
на чл. 18, ал. 1 от
ЗАТУРБ и на
пар. 5, т. 6 от ДР
на ЗУТ определят
по различен
начин
понятието
„територия на
населено
място“, като
първият
закон включва
в
територията
на
населеното
място и тази
на неговото
землище, а
вторият
изрично го
изключва.
Различни са и
целите на
двата закона.
Докато
ЗАТУРБ
урежда
създаването на
административно-териториални
и териториални
единици в
Република
България (РБ),
както и
извършването
на
административно-териториални
промени, ЗУТ
урежда
обществените
отношения,
свързани с
устройството
на
територията,
инвестиционното
проектиране
и строителството
в РБ, и
определя
ограниченията
върху
собствеността
за
устройствени
цели.
От друга
страна,
населените
места и селищните
образования
съгласно чл. 7,
ал. 1 от ЗУТ
представляват
урбанизирани
територии,
определени
по основното
си предназначение
от общите
устройствени
планове, а
съгласно чл. 105
от ЗУТ общите
устройствени
планове се
разработват за
териториите
на: 1.
община, като
обхващат
всички
населени места
в общината и
техните
землища; 2.
част от община
и обхващат
група
съседни
землища с техните
населени
места; 3.
населено
място – град,
заедно с неговото
землище, като
територията –
предмет на
ОУП, може да
не съвпада
със
землището на града;
4. селищно
образувание
с национално
значение
съгласно
ЗАТУРБ.
Именно с ОУП
се определят
местоположението
и границите
на
териториите
за населени
места и селищни
образования –
чл. 106 от ЗУТ, а
целта на ЗВ,
освен
опазване на
водите, е и
осигуряване на
възможност
за
водоснабдяване
на тези територии,
особено за
питейно-битови
нужди. В
случая, видно
от
заключението
на изготвената
по делото и
приета от
съда съдебно-техническа
експертиза, процесният
ПИ 298.49, в който е
изграден
кладенецът
на
жалбоподателката,
представлява
имот от
действащия
План на
новообразуваните
имоти за
местност
„Мечи
кладенец“ в
землището на
с. Пряпорец,
община Стара
Загора, т. е. попада
на територията
на населено
място по
смисъла на
чл. 18, ал. 1 от
ЗАТУРБ, като
освен това е с
променено
предназначение
– за
жилищно
строителство,
и по ОУП,
обхващащ
всички
населени
места в
община
Стара Загора и
техните землища, е включен в
урбанизирана
територия, отредена
за
жилищна
устройствена
зона с ниско
застрояване, за
която има
одобрен ПУП – ПЗ, т. е. по
предназначение
имотът се
счита за урбанизирана
територия в
землището на
населеното
място – с.
Пряпорец. Ето
защо съдът
приема, че за
процесния
кладенец не е
налице
твърдяното
от органа
материално
правно
основание за
упражненото
административно
правомощие,
изключващо
уведомителния
и
регистрационен
режим по чл. 44,
ал. 4 и 5 във
връзка с чл. 43,
ал. 2 от ЗВ за
изграждане
на кладенеца
и вписването
му в
регистъра по
чл. 118г, ал. 3, т. 5 от
ЗВ.
С
оглед на
гореизложеното
неоснователно
в обжалвания
акт органът
се е позовал
и на обстоятелството,
че с
изх. № РР-11-166(10)
от 25.11.2022 г. вече се
е произнесъл
с писмо за
отказ за
изграждане
на
водовземното
съоръжение.
Последният,
видно от
съдържанието
му, е бил
постановен
по
подаденото
от жалбоподателката
през 2021 г.
уведомление
за намерението
й да изгради
кладенец в
процесния
имот, но тя е
подала
такова
уведомление
и през 2022 г., по
което не е
формиран
подобен
отказ, след
което в
законоустановения
тримесечен срок
от
изграждането
на кладенеца
е уведомила
органа за
това, като е
поискала
вписването
му в
регистъра по
чл. 118г, ал. 3, т. 5 от
ЗВ. Освен това,
след като по
отношение на
процесния
кладенец е
приложим
уведомителния
и
регистрационен
режим по чл. 44,
ал. 4 и 5 във
връзка с чл. 43,
ал. 2 от ЗВ и
именно на
това основание
жалбоподателката
е подала уведомленията
си за
намерението
й да изгради
кладенеца и
за последващото
му изграждане,
съответно е
поискала
вписването
му в регистъра
по чл. 118г, ал. 3, т. 5
от ЗВ, т. е. не е
искано и не е
било
необходимо
да бъде
издавано
разрешение
за
изграждане
на кладенеца,
то и отказът
с изх.
№ РР-11-166(10) от 25.11.2022
г. не
рефлектира
върху
законосъобразното
му
изграждане и
правомерно
заявеното
въз основа на
това искане
за
вписването
му в
регистъра по
чл. 118г, ал. 3, т. 5 от
ЗВ, още
повече, че,
видно от
подадените
от
жалбоподателката
уведомления
по чл. 43, ал. 4 и 5 от
ЗВ във връзка
с чл. 117 от
Наредба № 1 от
10.10.2007 г., същите
отговарят на
формалните
изисквания
на чл. 118, ал. 1 и чл.
119, ал. 1 от
Наредба № 1 от
10.10.2007 г.
По
тези
съображения съдът
намира, че е
налице
основанието
по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна
на оспорения отказ,
като незаконосъобразен.
Предвид
изричната
компетентност
на ответника
да впише
процесния
кладенец в регистъра
по чл. 118г, ал. 3, т. 5
от ЗВ във
връзка с чл. 116
във връзка с
чл. 112, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ 1 от 10.10.2007 г., като
издаде
удостоверение
за
вписването
му – чл. 119, ал. 2 от
Наредба № 1 от
10.10.2007 г., делото
следва да
бъде върнато
като
преписка на административния
орган за ново
произнасяне по
заявлението
на
жалбоподателката
с
вх. № РР-10-12774 от 07.07.2023
г., при
съобразяване
на дадените с
настоящото
решение
указания по тълкуването
и
прилагането
на закона.
Предвид
изхода от
спора Басейнова
дирекция
„Източнобеломорски
район“ гр.
Пловдив следва
да бъде
осъдена да
заплати на жалбоподателката
направените
по делото разноски
в размер на 1990 лв.
– 10 лв.
заплатена
държавна
такса (л. 91 – 92),
730 лв. за
изготвяне на
експертиза (л.
110 и 135) и 1250 лв.
договорено и
заплатено
адвокатско възнаграждение
(л. 97). Последното
е в почти
минималния
размер по чл. 8,
ал. 2 от
Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за
минималните
размери на
адвокатските
възнаграждения
– 1200 лв., и
съответства
както на
фактическата
и правна
сложност на
делото, така
и на обема на
осъщественото
от пълномощника
на
жалбоподателката
процесуално
представителство,
поради което
възражението
на ответника
за
прекомерност
на същото е
неоснователно
и не следва
да бъде
уважено.
Водим
от горните
мотиви,
Старозагорският
административен
съд на
основание чл.
172, ал. 2, предложение
второ и чл. 173,
ал. 2 и 3 от АПК
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на К.Т.Б.,
ЕГН **********, Отказ
за
регистрация
на
водовземно
съоръжение в
регистъра по
чл. 118г, ал. 3, т. 5 от
Закона за водите,
обективиран
в писмо изх. №
РР-10-12774(1) от 24.07.2023 г. на
Директора на
Басейнова
дирекция
„Източнобеломорски
район“ гр.
Пловдив.
ВРЪЩА делото
като
преписка на Директора
на Басейнова
дирекция
„Източнобеломорски
район“ гр.
Пловдив
за ново
произнасяне
по
заявлението
на К.Т.Б. с
вх. № РР-10-12774 от 07.07.2023
г., при
съобразяване
на дадените с
настоящото
решение указания
по
тълкуването
и
прилагането
на закона, като
впише
посочения в
заявлението
кладенец в регистъра
по чл. 118г, ал. 3, т. 5
от Закона за
водите
във връзка с
чл. 116 във
връзка с чл. 112,
ал. 1, т. 2 от Наредба
№ 1 от 10.10.2007 г. за
проучване,
ползване и
опазване на
подземните
води и на
основание чл. 119, ал. 2
от
цитираната
наредба
издаде
удостоверение
за
вписването
му.
ОСЪЖДА Басейнова
дирекция
„Източнобеломорски
район“ гр.
Пловдив да
заплати на К.Т.Б., ЕГН **********, с
адрес ***,
сумата в
размер на 1990 (хиляда
деветстотин
и деветдесет)
лева,
представляваща
направени
разноски по
делото.
Решението
подлежи на
обжалване с
касационна
жалба в 14-дневен
срок от
съобщаването
му на страните,
ведно с
препис от
него, пред
Върховния
административен
съд.