МОТИВИ по НАХД № 86/2019г. по
описа на ПпРС
Производството е по реда на Глава
XXVIII от НПК.
Производството
по делото е образувано по внесено постановление на Районна прокуратура П. с
предложение за освобождаване на основание чл. 78а от НК на обвиняемия Я.М.Т. ***, от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, за това, че „на
10.01.2019 г. в гр. П., обл. Т. причинил на Н.Н.Н. от с. гр. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане по гърба на носа, отчупване на част от
режещия ръб на първи долен десен резец и отчупване на пластина от вътрешната
повърхност на същия зъб, причинили му временно разстройство на здравето не
опасно за живота, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, като деянието е
извършено по хулигански подбуди“ - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1, във вр. с чл. 130, ал.
1 от НК.
Обвиняемия Т. се явява в с.з., не
се признават за виновен. Защитникът му- адв.Р.К. ***
счита, че от събраните доказателства, в хода на съдебното следствие можело
да се направи извод, че обв.Т. е бил
поставен в ситуация на стрес, при която възприел приближаването на
пострадалия като нападение. В тази връзка моли съда да оправдае обв.Т., алтернативно моли съда за налагане на минимално
наказание.
Районна прокуратура–П., редовно призовани,
се явява прокурор Трифонов, който по същество пледира за признаване на обв.Т.
за виновен в извършеното престъпление, и налагане на наказание около средния размер
на чл.78а от НК.
След анализ на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди
становището на страните, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 10.01.2019г., в гр.П. св.М.Т., която е дъщеря на обв.Т.
управлявала л.а. „Шкода Октавия“, собственост на баща
й. Заедно с нея бил и св.Й.Й.. Около 21.30ч., на кръстовището
между ул. „А. З." и улица без име (отклонение към МБАЛ-П.), в близост до
магазин „Л.", между автомобилът управляван от св. Т. и л. а. „Ауди",
управляван от св. Х.Х., настъпило ПТП.
При сблъсъка колата на св.Х. отишла в градинката, отстрани на тротоара,
а колата, управлявана от св.Т. останала на пътя. Веднага участниците в ПТП
слезли от автомобилите си, както и св.Й.. След като разбрали, че няма
пострадали огледали щетите и започнали да спорят кой е виновен за ПТП. По същото време св.Р.А.,***
двете катастрофирали коли, и след като разпознал тази на св.Х. спрял на
местопроизшествието. Междувременно св.Х. се обадил първо на тел.112, за да съобщи за станалия
инцидент,а после звъннал на св.Н.Н., който пристигнал
на място заедно със св.Р.Р. след около 3-4 минути, тъй като били в близост до
инцидента. Св.Т. пък се обадила на баща си, който също бързо пристигнал на място
с такси. След като слязъл, обв.Т. се насочил към местопроизшествието, говорейки на
висок тон как ще ошамари някого тази вечер.
Приближавайки се към участниците в ПТП продължил да вика и да се разправя както
със св.Х., така и със св.Й.. Тъй като Т.
бил видимо в нетрезво състояние и
агресивен, в спора решил да се намеси
св.Н., за да се успокои обстановката. Приближил се и казал с нормален тон на обв.Т., да не създава проблеми, докато дойдат полицаите.
Вместо това обв.Т. се обърнал и му нанесъл силен удар с юмрук по лицето в
областта на устата и носа. Малко по-късно на място пристигнали и св.С.Я. и св.Д.П.
( полицейски служители). И двамата свидетели заявиха, че на място едно от
присъстващите момчета се оплакало от това, че било ударено от обв.Т.. Св.П.
заяви, че момчето показало счупен зъб, както и самия той видял
кръв в областта на устата. От показанията на тези двама свидетели се
установява, че дори и в тяхно присъствието обв.Т.
продължил да бъде вербално агресивен към присъстващите младежи, като ги
обиждал и псувал. За да се намали
напрежението на място полицейските
служители, преценили, че е по удачно да
се оформят документите за ПТП в сградата на РУ-П., което и сторили.
На 14.01.2019г. съдебният лекар д-р Вл.Г.
извършил преглед на пострадалия Н. при който установил, че вследствие на
нанесеният удар е получил - „лек отток и
кръвонасядане по гърба на
носа, отчупване на част от режещия ръб на първи долен десен резец и отчупване
на пластина от вътрешната повърхност на същия зъб …”. В хода на започналото досъдебно производство била изготвена СМЕ,
като в.л. д-р Вл. Г. дал заключение в което потвърдил
наличието на описаните по-горе увреждания на здравето. Тези
увреждания, съгласно съдебномедицинската експертиза извършена в хода на досъдебното
производство, са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето не
опасно за живота. Разпитан в с.з., вещото лице изключи като вариант тези увреждания да са получени от падане
и/или хранене с твърда храна. Вещото
лице бе категорично, че тези увреждания са получени от директен удар с юмрук
или длан.
Така възприетата фактическа
обстановка се установява от показанията на всички разпитани по делото
свидетели, присъствали на инцидента, както и
от показанията на вещото лице.
Принципно тази фактическа обстановка не се оспорва от обвиняемия и
защитата му, с изключение на това, че се отрича нанасянето на удар на
пострадалия Н.. В обясненията си в
съдебното производство, обв.Т. заяви, че не е удрял
никого. Първоначално заяви, че в
суматохата, тъй като били много хора било възможно първо пострадалия да се е подхлъзнал и паднал, а в следващ момент
заяви, че е възможно при завъртане да е
нанесъл удар, или когато го е отблъснал. Съдът приема тези твърдения на
обвиняемия насочени към опровергаване на обвинението единствено като защитна
теза, ненамираща надлежна доказателствена опора. Съдебната практика е категорична, че
обвиняемият има гарантирано от закона процесуално право да дава каквито желае
обяснения по обвинението като обясненията, в които опровергава обвинителната
теза са освен средство за защита и доказателствено
средство, чиято стойност се предопределя както от тяхната последователност и
логичност, така и от съответствието им с останалите доказателства. В този смисъл
и при съобразяване с с разпоредбите на чл.14 и чл.107, ал.5 НПК, съдът намира, че
обясненията и на обвиняемия относно случилото се на инкриминираната дата
са неубедителни, поради което не ги приема за достоверни.
Непристойното поведение на обв.Т. на мястото на инцидента последователно е
възприето от всички присъстващи и свидетели в настоящото производство. Няма противоречия в показаният на всички
свидетели, в т.ч. и на показанията на двамата полицейски служители, че обв.Т. е бил агресивен
към събралите се младежи –обиждал ги, и
ги псувал. За това, че обв.Т. е нанесъл удар на пострадалия Н. свидетелстват не
само пострадалия, но и св.Х. и св.Р.,
които изрично заявиха, че са видели удара, който Т. му е нанесъл. В посока,
че действително св.Н. е
ударен са и показанията на св.П., който
заяви, че на място видял кръв по устата
на едно от момчетата, както и показанията на св.А., който също видял кръв по носа на Н.. След
преценка на тези гласни доказателства, съдът прие, че
действително обв.Т. е нанесъл удар по лицето на Н.,
вследствие на който той е получил описаните по-горе увреждания. Този извод на
съда се подкрепя и от заключението
на вещото лице по СМЕ, който категорично заяви тези увреждания са получени от
директен удар с юмрук или длан, и отрече
възможността да са получени от падане и/или хранене с твърда
храна. Това заключение автоматично изключва версиите на обв.Т.,
че пострадалия може да се е подхлъзнал,
както и че отблъсквайки го, или при
завъртане, е нанесъл удар. В събрания доказателствен
материал не намира опора и тезата на
защитника на обвиняемия, а именно че
същия е действал под стрес и се чувствал заплашен от тълпата. Никой от
свидетелите в т.ч. и св.М.Т., чийто показания бяха приобщени по делото, на осн. чл.281, ал.1, т.5 от НПК не дадоха показания за това, че някой от присъстващите
е обиждал, или нападал обв.Т.. Напротив показанията
на всички са в посока, че думите, с които
Н. се обърнал към
обвиняемия били изречени с нормален тон, което пък
изключва каквато и да е заплаха или изненада
за обвиняемия.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна, че с деянието си обвиняемият Я.Т.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, а именно: на 10.01.2019
г. в гр. П., обл. Т. причинил на Н.Н.Н. от с. гр. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане по гърба на носа, отчупване на част от
режещия ръб на първи долен десен резец и отчупване на пластина от вътрешната
повърхност на същия зъб, причинили му временно разстройство на здравето не
опасно за живота, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, като деянието е
извършено по хулигански подбуди.
От събраните по делото
доказателства, както и от приложените по делото писмени доказателства и заключението на приетата
по делото съдебномедицинска експертиза категорично се установява както датата и
мястото на извършване на инкриминираната телесна повреда, така и по отношение
на механизма на причиняването й, а от показанията на св.Х. и св. Р., които
съдът кредитира изцяло по изложените по-горе съображения, по несъмнен начин се
установява и авторството на деянието. Характерът и видът на причинената телесна
повреда се установяват от наличната по делото медицинска документация и
изготвената по делото СМЕ.
С действията си обвиняемият е
нарушил обществения ред и спокойствие, тъй като освен, че се държал
обиждал и псувал присъстващите младежи в т.ч. и св.Н., на публично място, без последният да му е дал
основателен повод за това, воден от хулигански подбуди, му е причинил телесна
повреда, изразила се в кръвонасядане по гърба на
носа, отчупване на част от режещия ръб на първи долен десен резец и отчупване
на пластина от вътрешната повърхност на същия зъб, причинили му временно разстройство
на здравето не опасно за живота, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК. Действията на обвиняемия са били неприемливи и пресилени, и са станали достояние на неограничен кръг хора,
доколкото по делото се установи, че на мястото на инцидента са присъствали
много хора. Дори пристигането на полицейски
служители не възпряло обвиняемия, който продължил с неприемливото
си поведение да се държи агресивно към
събралите се младежи. Това негово поведение
може би е било провокирано от
настъпилото ПТП, в което е участвала дъщеря му-св.М.Т., както и настъпилите
материални щети по автомобила му. Но въпреки това, то не може да бъде
оправдано, тъй като с действията си не само спрямо свидетеля Н., но и
спрямо всички останали, обв.Т. е изразил открито
висока степен на неуважение както към обществото, така и към личността на Н.,
посягайки на телесната неприкосновеност на последния, без да се съобразява с
това, че се намира на публично място, че действията му могат да бъдат възприети
от един широк кръг от хора, и най-вече - без да се съобразява с това, че
подобна саморазправа е несъвместима с установения в държавата правов ред. Възможно е обв.Т. да не е
бил в състояние да контролира поведението си, но това също не може да бъде основание за
отпадане на наказателната отговорност
Мотивът за нанесената телесна повреда е изцяло хулигански, тъй като
действия, и то в такъв обем, не са били провокирани от пострадалия. Налице и липса на някакви лични отношения между пострадалия и
обвиняемия, които лични отношения могат
да се отразят на съставомерността на деянието. Както
и самия обвиняем заяви не познавал никого от присъстващите, освен дъщеря си и приятеля и св.Й..
След внимателен и задълбочен анализ на действията на обвиняемия съдът
стигна до правният извод за това, че от субективна страна деянието е извършено
при евентуален умисъл (възможност, намираща опора и в съдебната практика). При
нанасяне на удара спрямо пострадалия обвиняемия е бил воден от стремежа да
покаже физическото си превъзходство и пренебрежение към него, като се отнасял безразлично към нарушаването на
обществения ред. Във волево отношение обвиняемият Т. несъмнено е съзнавал и предвиждал, че нанасяйки удар с
ръка в лицето на свид.Н. може да му причини телесно увреждане, но
въпреки това пряко го е целял и искал, воден от хулигански мотив, съображения
за наличието на който бяха изложени.
Предвид изложеното, съдът прие за безспорно установено, че обв.Т. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, поради което го призна за виновен.
По въпроса за приложението на чл. 78а НК:
Видно от приложената по делото справка за съдимост обвиняемият Т. не е осъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.
78а НК. С оглед на изложените фактически и правни изводи са налице материалноправните предпоставки обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като
му бъде наложено административно наказание “глоба” по реда на чл. 78а НК.
Обвиняемият е пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК,
престъплението е извършено умишлено и за него НК предвижда наказание лишаване
от свобода до една година или пробация, като не са
налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК и от престъплението, което е формално, т. нар. “на
просто извършване”, не са причинени съставомерни имуществени вреди.
При определяне на наказанието
„глоба” и неговият размер (съгл.чл. 47, ал.1
от НК) съдът съобрази и имотното му състояние. Видно от приложената по
делото декларация за семейно положение и имотно състояние, обв.Т.
е семеен и е земеделски производител, който получава 2000.00лв. месечен доход,
притежава недвижими имоти и МПС, в т.ч. и трактори. При така изложените
обстоятелства, съобразявайки обществената опасност на деянието, съдът
наложи на обв.Т.
минимално наказание, а именно глоба в размер на 1000.00лв. Съдът счете, че
именно така определеният размер на глобата, се явява справедлив и в най-голяма
степен ще допринесе за постигане целите на наказанието.
По въпроса за разноските:
По делото са направени разноски в размер на 84.00лева,
представляващи възнаграждение за изготвените по делото СМЕ на св.Н., които на основание
чл. 189, ал. 3 НПК, съдът възложи в тежест на обвиняемия, като го осъди да заплати тази сума, по
сметка на ОДМВР-Т..
Тъй като с постановление за
частично прекратяване на ДП от 05.04.2019г., ДП по отношение на пострадалия Х.Х. е прекратено, то съдът намира, че направените по делото
разноски за възнаграждение в размер на
50.40лв. за изготвената за този пострадал СМЕ остават в полза на
държавата, и не се дължат от обвиняемия, на осн.
чл.190, ал.1 от НПК.
Водим от горното, съдът постанови
решението си.
СЪДИЯ: