Номер 279710.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 10.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско дело №
20203100502478 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано частна жалба, подадена от „ЕР БИЛД-ИНЖЕНЕРИНГ"
ЕООД ЕИК ********* чрез адв. Р. (ВАК) срещу определение №8832/15.07.2020г по
ч.гр.д.8099/20 г по описа на ВРС, 20с-в, с което е било допуснато обезпечение в полза на
„ДЕВНЯ ТРЕЙД" ЕООД по бъдещ иск за заплащане на сумата от 24 036.42лв. претендирана
като цена по по фактура №**********/19.08.2019г., за доставена асфалтова смес, услуга с
фреза и извършен транспорт.
Жалбоподателят твърди, че допуснатата мярка запор на вземания по банкови сметки
не е адекватна поради липса на каквато и да било обезпечителна нужда на кредитор, срещу
когото длъжникът има насрещни вземания. Сочи, че обезпечението неправилно е допуснато
по иск, чиято основателност не е убедителна поради основателно задържане на плащанията
от длъжника след направено изявление за прихващането им с възнаграждение за извършени
по възлагане от „ДЕВНЯ ТРЕЙД" ЕООД, чрез управителя Савов строителни работи от
отстраняване на дефекти на строителен обект, които били приети като изпълнени от
инвеститора, остойностени и предявени за плащане на възложителя с два протокола обр. 19
от 27.07.2020г. Отделно счита, че не е налице и нужда от обезпечаване на претенция на
кредитор на дружеството-жалбоподател, тъй като финансовото му състояние е стабилно,
предприятието отчита печалби от дейността си и разполага със значителни дълготрайни
активи и вземания от трети лица, с които може да удовлетворява кредиторите си.
Обезпеченият кредитор - ответник по частната жалба, чрез пълномощника адв. А.
(ВАК) оспорва жалбата с доводи за обоснованост и правилност на обжалвания акт. Позовава
се на противопоставими на длъжника документи и признание на обезпеченото задължение,
които убедително доказват основателност на бъдещия иск. Сочи, че насрещните претенции
на длъжника се основават на новосъставени след допускане на обезпечението документи,
като оспорва сключването на описания в жалбата договор за възлагане на някакви
1
строителни дейности, като допълнително се позовава и друга сделка, с която строителството
първоначално е било превъзложено на подизпълнител, задължил се и за ремонтни дейности
по появили се недостатъци на същия обект. Счита, че нуждата от обезпечение не се
определя от балансови стойности, а от възможността така обявеното финансово състояние
да се промени в бъдеще, като същевременно сочи, че освен активи балансът отразява и
значителен размер на задължения, които не се обслужват. С довод за адекватност на запора
като мярка, осуетяваща разпоредителни действия с наличности по банкови сметки, моли
жалбата да се остави без уважение.
Двете насрещни страни претендират и за присъждане на разноските, направени в
настоящото производство, като въззиваемия е оспорил като прекомерно възнаграждението
на адвоката на жалбоподателя.
Жалбата е регистрирана с вх. №53832/7.08.20г., подадена е от надлежна страна –
ответник по обезпечения иск, чрез адвокат упълномощен от законен представител на
търговското дружество. Видно от приложено уведомление от съдебен изпълнител за
наложения запор жалбата е подадена в срок, изтичащ на 10.08.20г.. Определението
подлежи на обжалване на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК. Авансовата такса за обжалване е
внесена в изискуемия по закон размер. Жалбата е надлежно администрирана и допустима.
Въззивният състав на Варненски окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и
представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството е било образувано по молба на доставчик за обезпечение на
бъдещата му претенция срещу купувач, останал задължен за фактурирана стойност на
получена по изпълнена заявка асфалтова смес и допълнителни услуги по транспортиране и
ползване на специализирана механизация. Молителят е посочил в подкрепа на своите
твърдения за възникване на задължението както свои счетоводни записвания, така й
съставени с участие на представители на купувача експедиционни бележки и изрично
потвърждение на вземането в размер на 24036.42лр, отразено в счетоводни книжа на
длъжника. Въз основа на тази противопоставими на жалбоподателя документи въззвиният
съд споделя извода на първата инстанция за вероятна основателност на допустим
осъдителен иск. Оплакванията на жалбоподателя нямат отношение към пораждането на
признатото задължение и се концентрират изцяло върху възражения за погасяването му
поради прихващане, което длъжникът предприема едновременно със защитата си срещу
допуснатото обезпечение. Само по себе си това възражение не е достатъчно за да се отрече
обезпечителната нужда на ищеца или основателността на претенцията. Само в случая когато
кредиторът представи доказателства, които не подкрепят, а напротив опровергават
твърденията му, обезпечение не следва да се допуска(Определение № 275 от 13.05.2014 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2450/2014 г., I г. о., ГК). Не е такава обаче настоящата хипотеза, тъй като
правоизключващата защита се основа на нови писмени доказателства, които са изцяло
2
непротивопоставими на молителя, тъй като не съдържат негови изявления. Насрещните
вземания, според отговора по жалбата не са безспорни и ликвидни, поради което и
погасителен ефект на прихващането не може да се отчита убедително преди да е разрешен
спор относно самото пораждане на насрещния дълг и неговия размер и изискуемост. Такива
въпроси обаче могат да се разглеждат само в бъдещия исков процес. В заключение
въззивният съд при преценка в съвкупност на писмените доказателствата на насрещните
страни, счита за убедителна само тезата на ищеца- кредитор, поради което не се налага и
предварително определяне на гаранция в полза на ответника за вреди от обезпечение на
евентуално неоснователен иск.
Обезпечителният интерес на молителя по парична претенция винаги е наличен
поради опасност длъжника му да се разпореди с имуществото си и да укрие прихода като
осуети изпълнение на изискуем дълг. В този смисъл позоваването на балансови стойности и
финансови състояние на предприятието на длъжника, възприемани като довод за
достатъчен размер на общото обезпечение по смисъла на чл. 133 ЗЗД изобщо нямат
отношение към интереса на ищец по осъдителен иск за търси предварително съхраняване на
определен известен актив, върху който да насочи бъдещо принудително изпълнение.
Напротив, само по себе си значителното имущество, включително и в свободни
ликвидности предпоставя и възможност на ответника да се освободи от засягаща го
обезпечителна мярка, като предложи насрещно друго подходящо обезпечение в пари. Не
големия размер на претенцията е съизмерим с оповестени в текущ баланс наличности в
брой от 27 хил. лв., поради което учредяването на залог в пари и би било достатъчно за
преодоляване на затрудняващата жалбоподателя намеса в правната му сфера чрез
наложената обезпечителна мярка. Сам по себе си обезпечителният запорът е изцяло
идентичен с подготовка на прилагане на способ на принудително изпълнение за събиране на
паричен дълг и затова е най-адекватната мярка за обезпечаване на бъдещи парични
претенции. Действието на наложения запор е ограничено точно до размера на бъдещия иск
на кредитора, поради което не е надхвърлена нуждата от обезпечение.
С оглед на изложеното, при съвпадение на мотивите на двете инстанции след
преценка на доводите на длъжника, обжалваното определение следва да се потвърди в
цялост.
Ответникът по жалбата е направил разходи за защитата си в настоящото
производство. До приключване на спора по обезпечения иск обаче, основанието за
ангажиране на отговорност на страната, причинила неоснователно спора, включително и
обезпечаването му, не е възникнало, съответно искането е преждевременно предявено и не
следва да се разглежда (т.5 от ТРОСГТК 6/2012 на ВКС).
По тези съображения и на осн.чл. 278 ал.4 вр. чл.272 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №8832/15.07.2020г по ч.гр.д.8099/20 г. по описа на
ВРС, 20с-в, с което е било допуснато обезпечение.
Разноски не се определят.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4