Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260452 21.09.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети август две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 20179 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове са обективно
кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 415, ал. ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 415, ал. 3 ГПК, вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “Вива Кредит” ООД, ЕИК…… със
седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Люлин“, бул. “Джавахарлал
Неру” № 28, представлявано от У... Д...Д... е предявил против В.М.М. с ЕГН **********,***,
искове за осъждане на ответника да заплати следните суми : сумата от 10000 лв.
– главница дължима по договор за заем от …,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
– 09.12.2019 г., до окончателното й изплащане; сумата от 5411.76 лв. –
договорна лихва от 8.11.2017 г. до 27.06.2019 г.; сумата от 888.89 лв. – лихва
за забава за периода от 12,11,2017 г. до 27,06,2019 г..; сумата от 210 лв. – разходи от 16.04.2017 г. до 01.05.2019
г. и сумата от 1206 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължения.
В исковата молба ищецът твърди, че на … между „Вива кредит“ ООД, като заемодател и В.М. като Заемател е сключен договор за паричен заем В..к.. И..“.
Съгласно сключения договор Заемодателят се е
задължил да предаде в собственост на Заемателя заемна сума в размер на 10000,00
лв., а Заемателят се е задължил да върне същата на Заемодателя, ведно с
договорната лихва, която е в размер на 8813,84 лв., на 36 месечни погасителни
вноски. Първите … погасително вноски са в размер от 338 лв., а вторите 24
погасителни вноски – 614,91 лв.
Съгласно клаузите на договора- чл. 5, ал. 3,
Заемателят се е задължил в срока по чл. 5, ал. 1 от договора да предостави
обезпечение – солидарен длъжник. На 20,09,2017 г. била начислена на ответника
неустойка в размер на 5159,04 лв. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на
27,06,2019 г.
На основание чл. 11, ал. 2 от договора на ответника
били начислени разходи в общ размер от 1440 лв.
Във връзка с описаната фактическа
обстановка, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК, образувано било е
ч.гр.дело № ……, но съдът оставил без уважение искането на ищеца, поради това се
предявява настоящия осъдителен иск. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не му е бил
предоставена преддоговорна информация. Договорът бил недействителен, тъй като
противоречал на чл. 24, ал. 1, т. 7, т. 9 ЗКНИП. Чл. 5, чл. 11, ал. 3 и ал. 5
от договора били нищожни, тъй като нарушавали принципа на добросъвестността.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Видно от приложения
по делото договор за паричен заем В..к.. И… от …между страните е подписан договор за паричен заем, по силата
на който ищецът е предоставила на
кредитополучателя – ответник кредит в размер на 10000,00 лв., а Заемателят се е
задължил да върне същата на Заемодателя, ведно с договорната лихва, която е в
размер на 8813,84 лв., на 36 месечни погасителни вноски. Първите 12 погасително
вноски били в размер от 338 лв., а вторите 24 погасителни вноски – 614,91 лв.
Съгласно клаузите на договора- чл. 5, ал. 3, Заемателят се е задължил в срока
по чл. 5, ал. 1 от договора да предостави обезпечение – солидарен длъжник. В договора в чл.5, ал.1 е предвидено в 20-дневен срок
от подписването му да представи на заемодателя обезпечение на задълженията му
по договора – поръчител /отговарящ на определени условия в договора/, като при
неизпълнение на това задължение се начислявала неустойка в размер на 5159,04
лева, разпределена в месечните погасителни вноски. В чл. 11, ал. 2 от
договора е предвидено, че ответникът ще дължи да заплати
направените разходи за събиране, изразяващи се в изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори.
По делото е прието заключение на
съдебно- счетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира
изцяло като компетентно дадено и не оспорено от страните, по която вещото лице
след извършена проверка е установило, че неизплатените задължения на
кредитополучателя – ответник възлизат на
10000 лв. – главница, договорна лихва в размер на 5411,76 лв. за периода от
8.11.2017 г. до 27.06.2019 г., мораторна лихва в размер на 884,27 лв. за
периода от 12,11,2017 г. до 27,06,2019 г..; сумата от 210 лв. – разходи от 16.04.2017 г. до 01.05.2019
г. и сумата от 1206 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължения.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
В производството по установяване съществуването
на вземането си, ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да
установи договорната връзка с кредитополучателя, размера на вземането си и
настъпване на падежа на кредита. Ответникът следва да
докаже наличието на правоизключващи или
правопогасяващи вземането обстоятелства.
Безспорно от представените писмени
доказателства – договор за паричен В..к…
И.. от … се установява, че между страните съществуват валидни договорни
правоотношения. Те са породили уговорените правни последици и следователно
налице са основания за
възникване задължението на ответника, като в негова тежест е да установи, че го е
изпълнил. Същият не представя никакви
доказателства в този смисъл по делото. Ето защо, съдът намира за безспорно установено по делото обстоятелството, което
се потвърждава и от съдебно-счетоводната експертиза, че по договора за паричен
заем ответникът има неизпълнени задължения към ищеца в размери посочени в
исковата молба.
Процесният договорът за заем е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия
шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/, съгласно специалния ЗАКОН за кредитите за недвижими
имоти на потребители/ ЗКНИП/.Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗКНИП предвижда, че
договорът за кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:
1. наименование на
кредитора, неговото седалище и адрес на управление, телефонен номер и
електронен адрес, както и името на потребителя, неговия единен граждански номер
(личен номер или личен номер за чужденец), постоянен и настоящ адрес;
2. име/наименование
на кредитния посредник, неговия постоянен адрес, съответно седалище и адрес на
управление, телефонен номер и електронен адрес;
3. дата и място на
сключване на договора;
4. вида на
предоставения кредит;
5. срока на договора;
6. общия размер на
кредита и условията за усвояването му;
7. условията за
погасяване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването;
8. (изм. - ДВ, бр. ….)
лихвения процент по кредита, с изрично посочване дали е фиксиран, или
променлив, или комбинация от двата, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, а
при договор за кредит с променлив лихвен процент, при който се използва
бенчмарк за лихвен процент - наименованието на бенчмарка и на неговия
администратор, включително информация за свързаните с бенчмарка последици за
потребителя, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;
9. годишен процент на
разходите по кредита заедно с подробна информация за всички разходи, включени в
общите разходи по кредита за потребителя;
10. информация за
правото на потребителя, ипотекарния длъжник, поръчителя и другите солидарни
длъжници да получат при поискване и безвъзмездно във всеки един момент от
изпълнението на договора копия от него и анексите към него, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
11. обща сума, дължима
от потребителя по кредита;
12. изисквани
обезпечения;
13. разходи, дължими
при предсрочно погасяване на кредита;
14. предупреждение за
последиците и разходите за потребителя при просрочени плащания;
15. нотариални и други такси, които са
свързани с договора за кредит, когато има такива;
16. допълнителни задължения, които възникват
по договора за кредит, когато са предвидени такива (задължително сключване на
договор за застраховка или на друг договор за допълнителна услуга, задължение
за откриване на сметка по кредита и други);
17. подписи на страните.
Съдът намира, че договорът отговаря на
законовите изисквания.
Посочена е чистата стойност на кредита,
годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът,
общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на
плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска,
представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор.
С оглед изложеното съдът приема, че договорът
е валидно сключен.
По отношение на претендираните вземания по договора,
съдът намира следното:
От ответната
страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно и главно
доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в пълен размер,
ведно с лихвите, такова доказване не беше проведено. Вземанията са станали
изискуеми на краен падеж, който е настъпил.
Относно размера на задълженията и
погасените суми, по делото е прието
заключението на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че
невъзстановеният размер по прецесния договор съответства на претендирания.
По отношение на главницата
С исковата молба се претендира главница
в размер на 10000 лева, т.е. целия размер на отпуснатия заем. В тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираната сума. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на
погасяване на задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че
ищецът има вземане срещу ответника за главница по договора за заем в размер на
10000 лева. Падежът и на последната вноска за главница е изтекъл, поради което
и цялата сума е изискуема. Искът се явява основателен до пълния предявен
размер.
В тази връзка се явява и основателна
претенцията за законна лихва върху главницата за периода от датата на входиране
на исковата молба – 09.12.2019 г. до окончателното плащане.
По отношение на договорна лихва:
Претендира се договорна лихва в размер
на 5411.76 лв. от 8.11.2017 г. до 27.06.2019 г. По договора е предвиден
фиксиран годишен лихвен процент от 40.56 %. В тежест на ответника е да докаже
плащане на претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са
ангажирани от ответника. Неблагоприятните последици от недоказването на факта
на погасяване на задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че
ответникът дължи лихва в общ размер на 5411.76 лв. от 8.11.2017 г. до
27.06.2019 г.
По отношение
на неустойката.
Общественият
интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми,
които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския
процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на
неустоечната клауза - виж решение №…и др., както и следи служебно
за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП - решение № 23
от 07.07.2016 г. по т. д. № …., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № … и
др.
Съдът намира, че
предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави:
Критериите дали е
налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат
в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № …., а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение
№ 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № …./.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в двадесетдневен
срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка
във фиксиран размер от 5159,04 лв. Така предвидената клауза за неустойка поради
неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи
на закона и ограничава правата на потребителя по смисъла на чл. 36, ал. 1 ЗКНИП. Предвидената
клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е
необосновано висока.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора
и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата
на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва
и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба
би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй като противоречието между клаузата
за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то
следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение
и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 5, ал. 3 от договора.
Ето защо претенцията за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 1206 лв. –
неустойка за неизпълнение на договорно задължения ще се отхвърли изцяло, поради
противоречието на клаузите от процесния договор на добрите нрави.
Относно задължението за разходи:
В чл. 11,
ал. 2 от договора е предвидено, че ответникът ще дължи да
заплати направените разходи за събиране, изразяващи се в изпращане на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори.
Съгласно чл. 27, ал. 2 ЗКНИП кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Съдът намира, че тези разпоредби, предвидени в чл. 11,
ал. 2 от договора заемодателя се явяват в пряко противоречие с чл. 27, ал. 2 ЗКНИП . Отговорността за разноски, която е въведена в договора
препраща към Тарифата на кредитора, която въобще не е приложена по делото,
представлява по същество неустойка, дължима при забава на изпълнението за
заплащане на текущи задължения по кредита, а не плащане за покриване разходи по
събиране на вземането. С предвиждане и
начисляване на тези такси по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 27, ал. 2 ЗКНИП и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗКНИП всяка клауза в договор за кредит за недвижим имот, която
противоречи на закона или има за цел заобикаляне на този закон, е нищожна. С оглед изложеното съдът приема за нищожни клаузите,
предвидени в Тарифата на „В.. К… ООД“. Тези клаузи дори не са обективирани в
договора, а в тарифа, която дори не е приложена към делото и съдът не може да
провери дали нейното съдържание отговаря на твърденията на ищеца. Освен това от
договора за кредит не може да приеме, че ответникът е поел задължение да
заплаща тези разходи. Отделно от това с предвиждането на такива разходи се
заобикаля и разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗКНИП. Безсъмнено събирането на такива
разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в
годишния процент на разходите, като уговаряне им като отделен разход, основан
на тарифа на кредитора има за цел заобикаляне разпоредбата на чл. 29 ЗКНИП.
Същите са и неравноправни, не са уговорени индивидуално в договора, произтичат
от тарифа на кредитора, върху която заемателят не може да въздейства, а следва
да приеме, с подписването на договора.
Предвид изложеното претенциите за
заплащане на сумата в размер на сумата от 210
лв. – разходи от 16.04.2017 г. до 01.05.2019 г. следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
По отношение на лихвата за забава:
Страните са уговорили, че при забава на
плащането, на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи на
кредитодателя лихва за забава в размер на законната лихва – чл. 11, ал.1 от
договора. Претендирано е обезщетение за забава в размер на от 888.89 лв. за
периода от 12,11,2017 г. до 27,06,2019 г.
За претендирания период лихвата за
забава за вземането, върху което ищецът твърди да е начислена, изчислено от
вещото лице К. по приетата по делото ССЕ, която съдът кредитира изцяло, съвпада с претендирания размер. Поради това искът следва да бъде уважен.
По
отношение на разноските:
При този резултат и двете
страни имат право на деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Досежно възраженията на ищеца и ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на страните по делото, същото
следва да се разгледа, като се остави без уважение. И двете страни претендират почти равностойно
възнаграждения за адвокат.Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В текста на цитираната
разпоредба изрично е предвидено, че присъждане на по-нисък хонорар е възможно
само в хипотеза на отправено искане в този смисъл от насрещната страна.
Служебното повдигане и обсъждане на този въпрос от съда е недопустимо. При
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнагрждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в параграф 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата разпоредба минимален размер / т. 3 от Тълкувателно решение
№ 6/2012 г. от 06,11,2013 г. , постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. на
ОСГТК/. Съдът намира, че при съобразяване на действителната фактическа , правна
сложност на делото, извършените от процесуалните представители действия, размерът
на адвокатското възнаграждение и на двете страни не следва да бъде редуциран
На ищеца му се дължат
разноски за заплатена държавна такса в размер на 412,14 лева, за експертиза – 140
лева и адвокатско възнаграждение – 1550 лв.
Така
общият размер на разноските за производството, направени от ищеца възлизат на
2102,14 лева, от които по съразмерност следва да му се присъдят разноски в
размер на 1934,13 лева. В заповедното производство следва да се присъди само
държавната такса, тъй като заявлението е отхвърлено. Или сумата от 354,33 лева,
а по съразмерност- 326,01 лв. Така общия размер на разноските е 2260,14 лева.
Ответникът претендира разноски от 1500
лв. за адвокатско възнаграждение. На него се дължат разноски по съразмерност с
отхвърлената част от иска, а именно в размер от 119,89 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
В.М.М. с ЕГН **********,***,
да заплати на “Вива Кредит” ООД, ЕИК… със седалище в гр. София и адрес на
управление – ж. к. „Люлин“, бул. “Джавахарлал Неру” № 28, представлявано от У...
Д...Д... следните суми: 10000 лв. – главница дължима по договор за заем от
07,02,2017 г., ведно със законната
лихва от 09.12.2019 г., до окончателното й изплащане; 5411.76 лв. – договорна
лихва от 8.11.2017 г. до 27.06.2019 г.; 888.89 лв. – лихва за забава за периода
от 12,11,2017 г. до 27,06,2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за осъждане на В.М.М., ЕГН ********** да заплати на
“Вива Кредит” ООД сумата от 210 лв. –
разходи от 16.04.2017 г. до 01.05.2019 г. и сумата от 1206 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължения.
ОСЪЖДА В.М.М. с ЕГН **********,***, да
заплати на “Вива Кредит” ООД, ЕИК ……., със седалище в гр. София и адрес на
управление – ж. к. „Люлин“, бул. “Джавахарлал Неру” № 28, представлявано от У...
Д...Д..., направените по настоящото дело и по частно гр. дело № ….. на ПдРС,
разноски в общ размер на 2260,14 лева,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Вива Кредит” ООД, ЕИК …. със
седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Люлин“, бул. “Джавахарлал
Неру” № 28, представлявано от У... Д...Д..., да заплати на В.М.М. с ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер на
119,89 лева, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Николай Стоянов.
Вярно с оригинала.
М.Х.