Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… януари 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на тринадесети декември две хиляди и
двадесета и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Габриела Владова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№2709 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.422 вр. с чл.415,
вр. с чл.124, ал.1 ГПК и вр. с чл.430 ТЗ и чл.92 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът с фирмено
наименование „К.Б.С.Б.Б.“(вписано на 14.07.2022година и с предишно фирмено наименование
„Р.Б. ЕАД, ЕИК ******, твърди, че има качество на кредитор, снабдил се със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№46483/2018г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че с договор за срочен
банков кредит №83393 от 05.11.2012г. е отпуснал на кредитополучателя „Д.Е.Д.0.“
ЕООД, кредит в размер на 50 000евро, с краен срок на погасяване на дълга –
15.11.2022 година. Целта на кредитирането е покупка на самостоятелен обект –
офис помещение№7, находящо се в гр.София.
Съгласно договора – чл. 8 – ответникът Д.Ц.И.
е поела задължение, при условията на пасивна солидарност, да изплаща всички
задължения на кредитополучателя, при условията, размера и сроковете, определени
в договора за кредит и последващите го анекси.
Пасивната солидарност е уговорена с
договора.
Със сделката е уговорена
възнаградителна лихва – цена на ползвания паричен ресурс, която се начислява
върху остатъка от усвоената и непогасена сума – главница – от датата на
отпускане на кредита до неговото погасяване. При просрочие на кредита, преди
обявяване на неговата предсрочна изискуемост, редовната лихва се начислява
върху остатъка от непогасената главница.
Страните са уговорили и неустойка –
чл.3.4 от договора, като наказателна надбавка към лихвата, с което отнапред са
определили размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл.4 от договора задълженията,
произтичащи от него се погасяват по следния начин – 120 анюитетни вноски, всяка
в размер на 417 евро, дължима на 15-то число от съответния месец.
Банката-кредитодател е вписала законна
ипотека върху описания имот в исковата молба имот.
Ищецът твърди, че е изправна страна по
този договор, а двамата ответници – неизправна страна, тъй като не са изпълнили
основното задължение по договора – да върнат заетата сума, в уговорения с
погасителния план срок.
Ищецът твърди, че вземанията му,
произтичащи от този договор са настъпили като предсрочно изискуеми. Това е
така, защото ответникът- ЮЛ, за периода от 15.07.2016г. до 15.11.2017година не
е заплащал дължимите месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихви, в необходимия размер, което представлява
неизпълнение на договора за банков кредит, по смисъла на чл.9.1 от договора.
Поради настъпване на случай на неизпълнение и във връзка с чл.10.4 от договора
и във връзка с чл.432 ТЗ, банката е упражнила надлежно възникналото
потестативно право да обяви кредита за предсрочно изискуем и да постави
длъжника в забава, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение.
Ответникът – ЮЛ е уведомен по реда на
чл.50, ал.4 ГПК, а ответникът- ФЛ е лично уведомен на 20.06.2017година за
настъпилата предсрочна изискуемост.
Ищецът твърди, че ответниците са
уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост и чрез получаване на препис от
тази искова молба.
Поради наличието на нормата на чл.122 ЗЗД, ищецът твърди, че е оправомощен да дири изпълнение на цялото задължението
от когото и да е от длъжниците.
Искането му към съда е, след като
последният съобрази изложеното, да постанови решение, с което признае, спрямо
ответниците, съществуване и изискуемост
на вземания, произтичащи от договор за срочен банков кредит
№83393/05.11.2012година, съгласно издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№46483/2018г., а именно: изискуема главница от
32 027,00евро, представляваща сумарна величина на редовно падежирали
главници за периода от 15.07.2016г. до 15.11.2017г. в размер на
7 047,00евро и 24 980, 00евро – предсрочно изискуема главница;
изискуема редовна възнаградителна лихва в размер на 2 455,15 евро,
начислена за периода от 15.06.2016г. до 04.12.2017година; изискуема наказателна
лихва върху вноски с настъпил падеж за периода от 15.07.2016г. до 12.07.2018
година в размер на 2 037,20евро; изискуема наказателна лихва върху
предсрочно изискуема главница за периода от 05.12.2017г. до 12.07.2018година в
размер на 3 301,81 евро; изискуема комисионна за управление, дължима
съгласно чл.3.2 от договора, за периода от 15.112.2015г. до 15.11.2016г. в
размер на 274,82евро и изискуема такса за подновяване на залози в размер на 25
лева.
При условие на евентуалност, в случай,
че предявените установителни искове по чл.422 във връзка с чл.415 ГПК бъдат
отхвърлени частично като неоснователни, поради липса на предсрочна изискуемост
или приемане, че главният иск е процесуално недопустим, ищецът моли съда да
постанови осъдително решение, с което осъди ответниците да му заплатят следните
суми: главница по месечни вноски с падежи от 15.12.2017година до датата на
връчване на исковата молба на ответниците и предсрочно изискуема главница в
размер на 24 980 евро, ведно със законната лихва за забава върху
претендираното вземане, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата.
Претендира всички разноски по
настоящето дело- тези, които са направени в заповедното производство и тези,
които са извършени в исковия процес.
Страната е направила своите
доказателствени искания.
В срока за отговор ответниците “Д.Е.Д.0.“
ЕООД, ЕИК ******и Д.Ц. И., чрез адв. Н.И., не спорят, че с ищеца са обвързани
от договор за банков кредит с краен срок за погасяване на дълга 15.11.2022
година, отпуснат за покупка на самостоятелен обект офис помещение№7, находящ се
в гр.София; че съгласно договора същият се погасява със заплащането на 120
анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 417 евро, платими на 15-то число на
съответния месец; че кредитът е предоставен на 19.11.2012 година, когато е и
усвоен.
В отговора ответниците твърдят, че не
им е ясно какъв е размера на претендираните като дължими суми. Твърдят, че два
пъти се претендират едни и същи суми, поради което исковата молба била
нередовна и искат от съда да задължи ищеца да отстрани нейните нередовности,
като при неизпълнение на това- делото да се прекрати.
Правят доказателствени искания.
В изпълнение на разпореждане от
13.07.2020 г. ищецът подава молба с вх.№79143 от 04.08.2020 година, с която
заявява, че претендираната главница по евентуалния иск е останалата част от
неиздъжената по договор за кредит главница от 32 027 евро, а изискуемостта
на сумата настъпва, както следва – сумата от 12 927 евро е падежирала с
настъпване на падежа на месечните вноски с падежи 15.12.2017г. и 15.06.2020
година.
Препис от тази молба е връчен на
ответниците, което депозират писмен отговор на 14.08.2020 година, с който
оспорват тази претенция, заявявайки, че ищецът не може да претендира
непадежирали вноски.
По отношение на установителните
претенции – ищецът е посочил ясно какъв е произходът на заявените вземания,
техния размер и начина на формирането им.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По допустимостта на установителните
искове:
Приема за установено, че въз основа
на заявление с вх.№3056326/13.07.2018г., подадено от настоящия ищец, е
образувано ч.гр.д.№46483/2018г., по които, на основание чл.417, т.2 ГПК, е
издадена заповед за изпълнение, на 16.08.2018г., както следва: за сумата от
7 047 евро, представляваща главница по договор за банков кредит
№83393/05.11.2012г. за периода от 15.07.2016г. до 15.07.2017г., ведно със
законната лихва върху тази сума, начиная от 13.07.2018г. до изплащане на
вземането; предсрочно изискуема главница в размер на 24 980евро;
възнаградителна лихва за периода от 15.06.2016г. до 04.12.2017г. в размер на
2 455,15 евро; наказателна лихва за периода от 15.07.2016г. до
12.07.2018г. в размер на 2 037,20евро; наказателна лихва върху предсрочно
изискуема главница за периода от 05.12.2017г. до 12.07.2017г.; комисионна за
управление в размер на 274,82 евро за периода от 15.11.2015г. до 15.11.2016г.;
такса за подновяване на залози в размер на 25 лева и 1618,92лева разноски по
делото, от които 1 568,92лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредил е незабавното изпълнение на заповедта.
От разпореждане на заповедния съд под
№49222 от 23.02.2019 година настоящият състав установява, че в заповедното
производство е постъпила възражение от длъжниците по чл.414 ГПК, приложено към
частна жалба с вх.№3091425 от 23.11.2018година.
Ето защо съдът приема за дата на
възражението, посочената от заповедния съд дата – 23.11.2018 година.
Относно срокът на стореното възражение,
което е част от ФС, свързан с правото на иск от страна на заявителя.
ЧСИ С.П.е извършил връчване на
ответника ЮЛ, чрез залепване на уведомление на 07.11.2018 г. (лист 57 от
заповедното производство), а на лист 63 от ч.гр.д.№ 46483/2018г е удостоверено
от длъжностното лице, на същата дата – 07.11.2018 година, че дружеството е
„освободило офиса, ап.7 преди 3 години“, като „информацията е от обитателите на
съседните офиси. Залепено уведомление“.
По отношение на спазване на
преклузивния срок по чл.414, ал.2 ГПК, в редакцията на нормата преди промяната
през 2019 година.
По отношение на ответницата ФЛ – Д.Ц.
срокът за подаване на възражението е спазен, тъй като преди да започне да тече
процедурата по чл.47 ГПК, на 23.11.2018 година тази страна е подала възражение.
Ответникът –търговец е бил надлежно
уведомен от ЧСИ по реда на чл.50, ал.2 ГПК, макар и на тази страна да е лепено
уведомление.
Мотивите на съда да приеме горното са
следните.
Съобразно чл.47, ал.1 ГПК, този
начин на връчване се прилага в случаите, когато ответникът не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да
получи съобщението. По изрично разпореждане на закона (чл.
50, ал. 4 ГПК) връчването чрез
залепване се прилага и по отношение на търговци и юридически лица, при
спазването обаче не на общите предпоставки на чл.47, ал.1 ГПК, а на тези, посочени в специалната норма на чл.
50, ал. 4 ГПК - да
не е намерен достъп до канцеларията на търговецаили да не е намерен някой,
който е съгласен да получи съобщението. Тълкуването на посочената норма налага
категоричния извод, че призоваването чрез залепване на съобщение се извършва
само ако търговецът или юридическото лице се намира на адреса на своето
управление, на който е изпратена призовката или съобщението, защото само в тази
хипотеза би могло да се очаква, че съществува "канцелария" със
"служители" и съответно при невъзможност да бъде намерен достъп до
канцеларията или при несъгласие на служителите да приемат призовката - би имало
смисъл от залепване на уведомление. При условие, че търговецът изобщо не се намира
на адреса на управление, индиция за което е липсата на обозначение за
поддържането на канцелария, очевидно залепването на уведомление е лишено от
логика, тъй като е невъзможно да бъде постигната целта му - до търговеца да
достигне информацията за изпратената до него призовка или съобщение. В тази
хипотеза приложима ще е нормата на чл. 50, ал. 2 ГПК, установяваща фикция за редовно
връчване на книжата. След като длъжностното лице е
установило, че дружеството е напуснало адреса („офисът е освободен преди 3
години“) то приложима е нормата на чл.50, ал.2 ГПК, съдържаща фикцията за
редовно връчване на книжата на 07.11.2018 година ( В този смисъл решение №126 от 10.11.2015 г. по т.д. № 1825/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС). Следователно, стореното
от този длъжник възражение е извън преклузивния двуседмичен срок по чл.414,
ал.2 ГПК, в редакцията към датата на осъществяване на тази процедура, който е
изтекъл на 21.11.2018 година. След като възражението е извън срока, то
претенциите спрямо този ответник се явяват процесуално недопустими. Това е
така, тъй като подаденото извън срока възражение не води до желаните от
страната последици – да се приеме, че е налице надлежно оспорване на
съществуване на вземането на кредитора, което се претендира със заявлението. След
като липсва надлежно възражение, то за този кредитор не съществува интерес от
предявяване на претенциите по реда на чл.422 във връзка с чл.415 и чл.124 ГПК.
Ето защо производството между ищеца и ответника – ТД следва да бъде прекратено.
Прекратяването следва да обхване и евентуалните осъдителни претенции, тъй като
ищецът няма интерес от тяхното предявяване, тъй като с издаване на заповедта за
изпълнение разполага с изпълнително основание.
При така изложените
мотиви съдът е постановил прекратителен акт – определение № 4257/25.8.2020г., което е влязло в сила на 01.04.2021г.
По отношение на
срока на подаване на исковата молба.
С разпореждане
№269842 от 07.11.2019 година заповедният съд е дал указание на заявителя за
предявяване на иск относно съществуване на вземанията в 1-месечен срок от
съобщението и представи доказателства за това.
Съобщението на съда
е достигнало до страна на 13.11.2019 година.
Исковата молба, въз
основа на която е образувано настоящето дело е постъпила в СГС на 16.12.2019
година, изпратена по пощата на 13.12.219 година, а препис от нея е представен
на заповедния съд на 17.12.2019 година. Исковата молба е подадена в
преклузивния срок по чл.415, ал.1 ГПК.
При така изложеното
настоящият състав на съда намира, че положителните установителни искове се
явява процесуално допустими спрямо ответника Д.Ц.И..
По отношение на
другия ответник – „Д.Е.Д.0.“ ЕООД- същите са недопустими, тъй като липсва
интерес от предявяването им, за което съдът е изложил съображения и по- горе,
въз основа на които е постановил своя прекратителен акт.
С определение № 260535/17.2.2022 г., на основание
чл.218 ГПК, като помагач на ответника Д.И. е конституирано търговско дружество
„Д.Е.Д.0.“ ЕООД.
По фактите:
По делото не е налице
спор относно това, че на 05.11.2012г. е сключен договор за срочен банков кредит
№83393 между „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, „Д.Е.Д.0.“ ЕООД, ЕИК ******, в качество на
кредитополучател и Д.Ц.И., ЕГН **********, в качество на солидарен длъжник,
съдлъжник, по силата на който страните са приели, че по искане на
кредитополучателя банката му предоставя кредит от 50 000евро, при условия,
посочени в този договор и в Общите условия (ОУ) на банката за кредитиране на МСП
клиенти, а кредитополучателят е поел задължение да се издължи на банката
получения кредит, да заплати лихвите, таксите, комисионите, евентуални
наказателни лихви и неустойки, както и да изпълни всички свои задължения,
произтичащи от сделката. В преамбюла на договора е посочено, че предоставеното
финансиране е по инициатива „Съвместни европейски ресурси за микро-, малки и
средни предприятия, конкурентността на българската икономика 2007-2013г.“,
финансирано от Европейския фонд за регионално развитие и от националния бюджет.
С нормата на чл.1 е уговорен размера на
сумата, с която следва да се кредитира кредитополучателят, целта на
кредитирането, срок за усвояване на кредита – 14.12.2012г.; срок за погасяване
на дълга – 15.11.2022година и предоставяне на сумата по кредита по посочената
разплащателна сметка.
С нормата на чл.3 от договора е
определен лихвеният процент и условията за неговата промяна, както и на
так.нар. наказателна лихва; падиж на
това вземане; размер на комисионите за банката, дължими за управление на
кредита; за ангажимент; неустойката и условията за възникване на това вземане
(предвидени са мораторна неустойка и неустойка за пропуснати ползи) и техния
размер.
Страните са посочили какви са ценовите
условия на банката, като база за тяхното определяне служи и комплексът банкови
услуги, които кредитополучателят ще ползва; условията за тяхната промяна.
С нормата на чл.4 е уговорен
погасителен план, съгласно който кредитът се погасява чрез заплащане на 119
анюитетни вноски, всяка от по 417 евро, дължими в периода от 15.12.2012г. до
15.10.2022година, а последната – в размер на 377евро, дължими на всяко 15-то
число от съответния месец.
Уговорени са дължимите обезпечения
относно вземанията на банката- ипотека върху описания имот и особен залог върху
всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя-длъжник и върху всички
парични средства, представляващи вземания, които дружеството им към банката.
С разпоредбата на чл.8 от договора са
определени правата и задължения на солидарния длъжник, явяващ се съдлъжник по
договора за кредит, с които е уговорена неговата пасивна солидарност заедно с
кредитополучателя.
С разпоредбата на чл.9 от договора са
дефинирани в кои случаи ще се приеме, че е налице неизпълнение на задълженията
от страна на длъжника/ците, а с чл.10 – правата на банката в случай на
неизпълнението, като с чл.10.4 е посочено, че банката ще има право да обяви
всички усвоени по договора суми, начислената лихва (евентуална наказателна
лихва) и комисиона за предсрочно изискуеми и незабавно платими, както и да
предприеме всички действия по принудителното събиране на своите вземания-
чл.10.5.
С разпоредбата на чл.11 е уговорено, че
действащите към него момент ОУ на банката и посочените локални нормативни
актове на банката, с които кредитополучателят и солидарният длъжник са
декларирали, че са запознати, стават част от действащия между страните в
договорната връзка регламент.
С разпоредбата на чл.11.4 от договора
страните са уговорили, че неплащането от страна на солидарните длъжници, изцяло
или частично, на което и да е парично задължение по този договор, в продължение
на 90 дни от падежа на това задължение, на 91-вия ден кредитът става изцяло
предсрочно изискуем, като банката не следва да уведоми длъжниците за
настъпилата автоматична предсрочна изискуемост.
По делото не е налице спор, че
представените по делото ОУ са действащите към момента на сключване на банковата
сделка, като в тези ОУ, съдържащи общи понятия, начин на определяне на лихвата
и др., като в раздел „Срочен банков кредит“ се съдържа т правила за усвояване
на този кредит, правила за предсрочно погасяване на суми.
В представеното по делото извлечение от
счетоводните книги на ищеца се съдържа необходимата информация относно размера
на кредита, датата на неговото усвояване, последната дата на извършено плащане,
срок на забава, размер на просрочени задължения и брой на просрочени вноски,
чийто падеж е настъпил преди датата на подаване на заявлението; общият размер
на дълга и начина на неговото формиране.
Въз основа на този документ и на
договора за банков кредит, на 13.07.2018г. ищецът „Р.Б.“ ЕАД подава заявление
по чл.417 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№46483/2018г. по описа
на СРС, по което, на 16.08.2018година е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 34-ти състав на СРС, така, както е поискано от заявителя, след
като заповедният съд е преценил, че е налице настъпила и предсрочна изискуемост
на вземанията на банката, както са описани в заповедта за изпълнение.
За да обоснове настъпилата предсрочна
изискуемост, поради липса на плащане на уговорените падежи, заявителят е
посочил, че на падежи 15.07.2016г. и на 15.11.2017г. длъжниците по банковата
сделка не са заплатили дължимите анюитетни вноски, което е случай на
неизпълнение, съгласно договора – чл.9.1, поради което банката е упражнила
своето потестативно право да измени условията на сделката, касателно срока и да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Това право надлежно упражнено, чрез едностранно
волеизявление от страна на кредитор, съобразено с т.18 от ТР№4 на ОСГТК на ВКС
по тълк.д.№4/2013г.
В подкрепа на това си твърдение по
заповедното производство банката е представила писмо за обявяване на предсрочна
изискуемост на вземания, с което се уведомява длъжника, че за периода от 15.07.2016г.
до 13.11.2017г. е налице забава в плащанията, като към 14.11.2017г. размерът на
дълга се формира от 32 027 евро-
главница, 3 382,37лихва, 149,92 евро годишна комисиона за управление на
кредит и 25лв такса за подновяване на залога.
В това писмо се съдържа покана за
плащане на дължимите суми и са указани последиците от неизпълнение на
задължението от страна на кредитополучателя и солидарния длъжник.
Връчването на изявлението на кредитора
до кредитополучателя-търговец е извършено чрез ЧСИ С.П., който на 06.12.2017г.
съставя констативен протокол, с който декларира, че с уведомление от
20.11.2017г. е поканен управителя на „Д.Е.Д.0.“ ЕООД, ЕИК ******, да се яви в
кантората на ЧСИ П., рег.№921 на КЧСИ, на посочения адрес, в седмичен срок от
21.11.2017г., за да и бъде врачена за предсрочна изискуемост на вземанията на
банката по договор за банков кредит №83393/05.11.2012г., сключен между
настоящите страни по делото. ЧСИ е индивидуализирал договора и вземанията на
банката, произтичащи от него, чрез посочване на стойността им.
Описани са действията на длъжностното
лице призовкар към ЧСИ, което е удостоверило, че е посетила адрес на
дружеството в гр.София, ж.к.“******, на 21.11.2017г. в 15,45часа, като при
посещението не е открит служител или управител, на който да се връчат книжата,
офисът е необитаем повече от година, по сведение на служители от един от
офисите, а табелата на счетоводната къща е закрито (облепена) с вестници.
Връчителят е удостоверил, че е залепил уведомление на вратата на апартамента, а
пощенска кутия не е налична.
ЧСИ е удостоверил, че на 05.12.2017г. е
изтекъл двуседмичния срок за получаване на книжата от датата на залепване на
уведомлението, не се е явило лицето, нито негов представител, поради което е
намерил за приложима нормата на чл.50, ал.4 вр. с чл.47 ГПК. Констатирал е, че
посетеният адрес е този, който е вписан като адрес на управление на
дружеството.
След извършена от съда служебна справка
в АВ – ТРРЮЛНЦ съставът на съда констатира, че посоченият от ЧСИ адрес е
вписаният като адрес на управление на дружеството от 30.01.2013година.
По отношение на съдлъжника Д.И.
връчването е извършено чрез обратна разписка на 20.06.2017г. в 11,40 часа,
видно от представеното известие за доставяне, в гр.Костинброд, ул.“******,
лично. Документът съдържа удостоверяване, чрез изписване на трите имена на
получателя – Д. Цв. И. и подпис, който е положен на същия ред, след фамилното
име на получателя.
Верността на този документ е оспорена в
исковото производство от ответника Д.И. и поради това съдът е допуснал
изслушване на графологическа експертиза, на разноски на тази страна, с оглед
разпределената и доказателствена тежест.
От изготвената графологическа
експертиза от в.л. Д.В., приета от съда като годно доказателствено
средство, се установява, че вещото лице
е достигнало до извод, че ръкописния текст изобразяващ името на получателя „Д.
Цв. И.“, както и изписване на „20066171140“ (неправилно обозначено от вещото
лице като ЕГН) са изпълнени от Д.Ц.И., като вещото лице приема, че подписът,
положен след ръкописно изписаното име „Д. Цв. И.“, е несъпоставим с подписите,
положени от Д.Ц.И. и използвани като сравнителен материал, но всички ръкописни
буквени и цифрови текстове са положени от едно и също лице.
В дадените пред съда обяснения от в.л. В.,
в проведеното на 29.06.2021г. пояснява, че ръкописно изписаното име Д. Цв. И.,
както и ръкописния цифров текст, съдържащ ЕГН в известието за получаване,
доставено на 20.06.2017г., принадлежат на Д.Ц.И., но за подписа (автографа) не
може да се ангажира с категоричност, че принадлежи на това лице.
По делото е допусната ССчЕ, изготвена
от вещото лице А.Т., от чието заключение се установява, че сумата от
50 000 евро е постъпила по сметка ******на кредитополучателя „Д.Е.Д.0.“ ЕООД
в „Р.Б.“ ЕАД на 19.11.2012г. и на същата дата кредитополучателят е наредил
превод в полза на „Т.Р.“ ООД, с посочено основание – покупка на офис №7.
След извършено преглед на извлеченията
от банковата сметна на кредитополучатеиля, вещото лице е установило, че е налице
извършено погасяване на задължения по кредита общо в размер на 17 973
евро, като последната дата, на която е извършено плащане е 01.08.2016г., на
главницата, със сумата от 1 295,25евро. С тази сума е погасена част от
вноската с падеж 15.06.2016г., изцяло вноските с падеж 15.04.2016г., 16.05.2016г.
и 15.06.2016г. и 42 евро от дължимата на 15.07.2016г. вноска в размер н 417
евро.
По отношение на лихвите, вещото лице е
констатирало, че платените лихви са в размер на 9 706,83евро и последното
плащане е извършено на 01.08.2016г., като с него изцяло са заплатени лихви,
които са дължими към 15.07.2016г.
Платените наказателни лихва са в размер
на 524,06 евро.
Тези констатации касаят периода от
усвояване на кредита до 01.08.2016г., в който последната вноска е била дължима
на 15.07.2016г.
По отношение на комисионата за
управление на кредита – вещото лице е констатирало, че такава такса в размер на
174,94 евро е заплатена на 27.04.2016г. и с това плащане е погасено задължение
за такава такса, чиято дължимост е настъпила на 16.11.2015г.
В своето заключение вещото лице е
посочило размера на дълга, към следните дати:
Към момента на отправяне на изявлението
за предсрочна изискуемост на кредата – 20.06.2017г. – непогасената главница е в
размер на 32 027 евро, която е формирана от падежирала главница от
4 962 евро; непадежирала главница от 27 065 евро; лихва в размер на
1 686,86 евро; наказателната лихва е от 8 129,11 евро, начислена
върху падежирали главници до 20.06.2017г. в размер на 663,21евро и върху
предсрочно изискуема главница в размер на 7 465,90евро.
Към датата на осчетоводяване на кредита
като предсрочно изискуем – 05.12.2017г. – падежиралата главница е в размер на
7 047 евро, а непадежиралата – 24 980 евро; лихва в размер на
2 455,15 евро; наказателна лихва общ в размер на 5 339,01 евро, формирана
от 2 037,20 евро върху падежирали главници към тази дата и от
3 301,81 евро върху предсрочно изискуема главница.
Към 13.07.2018г. падежиралата главница
е в размер на 9 966 евро и касае период от 15.07.2016г. до15.06.2018г. и
лихва в размер на 3 342,81 евро;
наказателната лихва е в размер на 2 405,17 евро.
Непадежиралата главница към
13.08.2018г. е в размер на 22 061 евро.
Към 08.06.2020г. падежиралата главница
е в размер на 19 557 евро, а непадежиралата – 12 470 евро, а лихвата
е в размер на 5 360,68 евро; договорната лихва е в размер на 5 360,68
евро, а назателната лихва е в размер на 7 932,03 евро.
Вещото лице е посочило, че дължимите
комисиони съгласно договора са както следва: към 20.06.2017г. – в размер на
149,92 евро; към 05.12.2017г. – 274,82 евро; към 13.07.2018г. – 274,82 еевро и
към 08.06.2020г. – 449,56 евро.
Таксата в размер на 25 лв. е дължима
към следните дати: 05.12.2017г.; към 13.07.2018г. и към 08.06.2020г.
В резултат на тези изчисления и
констатации вещото лице е определила размера на общия дълг на кредитополучателя
и съдлъжника, формиран от падежирала главница, непадежирала главница, договорна
лихва; наказателна лихва върху падежирала главница, такава до датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК; такси по управление на кредита; такси за
подновяване на залозите, към следните дати: към 20.06.2017г. – в общ размер на
40 836,18 евро; към 05.12.2017г. – в общ размер на 40 108,76 евро;
към 13.07.2018г – в общ размер на 38 062,58 евро и към 08.06.2020г. – в
общ размер на 45 782,05 евро.
Вещото лице е дали заключение, че към
20.06.2017г. просрочените задължения са както следва: 4 962
евро-падежирала главница; 1 686,86 евро- просрочена договорна лихва;
663,21 евро-просрочена наказателна лихва и 149,92 евро- просрочена такса за управление
на кредита.
По отношение на евентуалната претенция
от осъдителен характер, заключенията на вещото лице са, че към 08.06.2020г.,
при предсрочна изискуемост вземанията на банката, произтичащи от договора за
банков кредита са: падежирала главница от 19 557 евро; изискуема главница
от 12 470 евро; начислени договорни лихви от 5 360,68 евро;
наказателни лихви върху падежирала главвица от 7 932,03 евро; такси по
управление на кредита в размер на 449,46 евро; такси за подновявне на залозите
от 12,78 евро – общ дълг от 45 782,05 евро.
Във връзка със своевременно направените
искания на ответника и представени по делото доказателства за плащания, е
допусната допълнителна експертиза, която следва, като съобрази горното, да даде
заключение какъв е размерът на вземанията на банката.
В депозираното допълнително заключение
на ССчЕ, изготвено от вещото лице А.Т., се установява следното:
При проверка на банковите извлечение по
сметка с IBAN ***-
разплащателна сметка в лева и сметка с IBAN *** – разплащателна сметка в евро, е
констатирано, че на 15.09.2014г. от разплащателната сметка в лева е прехвърлена
сума от 887,30лв. с посочено основание „прехв.пог. кред. Към **********“ и в
резултат на това е извършено превалутиране по разплащателната сметка в евро, с
постъпване на сумата от 452,70евро. По сметката в евро са били налични 89,81
евро и с прехвърляне на сумата от 452,70евро, наличността по сметката е
достигнала до 542,51 евро. От тази наличност са платени договорни лихви в
размер на 234,04 евро и главница в размер на 308,47 евро. Просрочената главница
в размер на 108,53 евро е отразена в извлечение с код „243008 D end D 08 EOOD“
На 15.10.2014г. от разплащателна сметка
в лева е прехвърлуна сума от 1 138,39лв., с посочено основание „прехв.пог. кред. Към **********“ и в резултат на това
е извършено превалутиране по разплащателната сметка в евро, с постъпване на
сумата от 580,81евро. В евровата
стойност не е имало друга наличност. От сумата от 580,81евро са платени договорни
лихви в размер на 221,38 евро и главница в размер на 359,43 евро, като
просрочената главница в размер на 57,57 евро е отразена в извлечението с код 702085 D end D 08 EOOD.
В допълнителното заключение вещото лице
е дало размер на задълженията, произтичащи от договора за кредит, при настъпила
предсрочна изискуемост към 16.01.2015г., според искане на ответника, като тези
стойности са без зачитане на извършените плащания, които вещото лице е посочило
в това заключение.
В допълнителното заключение вещото лице
е посочило, че е установило, че след 15.10.2014г. по индивидуална разчетна
сметка в евро е установило плащане за погасяване на кредита в размер на
13 503,91евро.
В дадените пред съда обяснения от
вещото лице не могат да обосноват извод, че тези суми не са били съобразени от
ищеца като кредитор, при осчетоводяване на извършените плащания по процесния
кредит. Следователно сумата от 13 509,91 евро попада в обхвата на
установените от вещото лице извършени плащания на главница и принадлежности,
преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем от страна на банката. В тази
смисъл са и обективираните данни в първата таблица по това заключение, които
свидетелствуват за отчитане от страна на банката на тези плащания.
Вещото лице сочи, че рзмерът на дълга
към датата на проведено о.с.з е сумата от 61 554,07 евро, като е посочило
с кои компененти е формирана тази сума, в контекст на направеното от ответника
правопогасително възражение.
Останалите събрани по делото писмени
доказателства се явяват неотносими към настоящия спор.
От правна страна.
Претенциите са за установяване на
вземанията на банката, за които се е снабдила със заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение, намират правното си основание в нормата на
чл.422 вр. с чл.415, вр. с чл.124 ГПК и чл.430 ТЗ и чл.92 ЗЗД, вр. с чл.79,
ал.1 ЗЗД. Съдът констатира, че между заявените в заповедното производство
вземания и тези в настоящия исков процес е налице пълна идентичност.
По допустимостта на установителните претенции с правно
основание чл.422 във вр. с чл.415 , чл.124 ГПК и чл.430 ТЗ и чл.92 ЗЗД.
Предмет на
настоящите положителни установителни искове е установяване на вземанията по заповедта за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника,
като изрично е предвидено, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК се счита за предявен
от момента на подаване на заявлението, когато е спазен едномесечният срок по
чл. 415, ал. 1 ГПК.
Последователна
е практиката на ВКС, че предявяването на специалния установителен иск по чл.
422, вр. с чл. 415 ГПК предпоставя наличие на издадена в полза на заявителя -
кредитор заповед за изпълнение, оспорена от длъжника с възражение по чл. 414,
ал. 1 ГПК. Именно подаването на възражение, с което се оспорва вземането,
поражда правен интерес за кредитора да предяви положителен установителен иск за
установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане.
Касае се за изрично предвиден в закона установителен иск, поради което ищецът
не дължи изрично обосноваване на правен интерес.
Формалните предпоставки със съществуване,
на които се свързва преценката на съда, за наличие на интерес от предявяване на
положителните искове касателно съществуване на вземането на ищеца са налице, поради което настоящият състав на съда намира, че е
сезиран с процесуално допустими претенции.
Предявените от настоящия ищец вземания,
произтичат от договор за банков кредит, сключен между „Р.Б.“ ЕАД и настоящия
ответник, като съдлъжник, отговарящ при условията на пасивна солидарност, чрез
хипотеза на чл.121 и сл. ЗЗД.
Относно
договора за банков кредит.
В ТЗ (чл.430) се
съдържа легална дефиниция на договора за банков кредит, съобразно която с
договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Съобразно ал.2 на цитираната разпоредба заемателят плаща лихва по кредита,
уговорена с банката, като законодателят изисква писмена форма за договора като
условие за неговата валидност (ал.3 на чл.430 ТЗ).
Както е видно от
дефиницията на договора за банков кредит, банката поема задължение да отпусне
исканата от кредитополучателя парична сума при определени условия и срок.
Така дефиниран договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален, каузален, комутативен, главен, формален, с
продължително изпълнение договор. Задължението на банката е за отпускане на
исканата от кредитополучателя парична сума, като срещу това задължение
заемателят поема няколко насрещни задължения, основното от които е да върне
главницата заедно с уговорената цена на ползване на паричния ресурс
(възнаградителната лихва). Освен това кредитополучателят има задължение да
използва паричната сума по предназначение, като неспазване на посочената цел за
използване на паричната сума може да доведе до право на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
Събраните по делото
доказателства установяват по несъмнен начин, че банката е изпълнила
задълженията си по договора за банков кредит и уговорената като предоставена за
временно ползване парична сума е усвоена от кредитополучателя и по отношение на
това страните не спорят. Не е налице спор относно това, че ответницата И. има
поето задължение, в качеството си на съдлъжник, да изпълни задължението на
кредитополучателя, произтичащо от банковата сделка и по този въпрос относно
наличието на нейната договорна отговорност и нейния обем, по делото не е налице
спор.
Спорът е съсредоточен
относно настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията на банката,
породени от процесната банкова сделка и относно размера на тези вземания.
Относно предпоставките
на настъпване на предсрочна изискуемост на вземането на банката.
Съобразно уговорения
погасителен план (чл.4 от договора) кредитополучателят е следвало да заплаща 119 анюитетни вноски, всяка от по
417 евро, дължими в периода от 15.12.2012г. до 15.10.2022г., а последната – в
размер на 377евро, дължими на всяко 15-то число от съответния месец.
Съобразно приетото от съда като
годно доказателствено средство заключение от допусната ССчЕ от датата на
усвояване на кредита от кредиполучателя – 19.11.2012година- кредитополучателят
е извърши плащания в периода от 17.12.2012година до 01.08.2016г. общо в размер на 17 973
евро, а платените за този период лихви са в размер на 9 707,83 евро, като
последното плащане извършено на 01.08.2016г. и с него са погасени лихви, които
са били дължими към 15.07.2016г. За същия период са изплатени и наказателни
лихви (мораторна неустойка) в размер на 524,06 евро.
Вещото лице е констатирало, че след
дата 01.08.2016 година плащания по кредита не са извършени.
Констатациите на вещото лице относно
извършените плащания и последната дата, по която е налице обслужване на кредита
изцяло съвпадат в представеното от ищеца извлечение от счетоводните книги на
банката и посоченото от нея обстоятелство, че
за периода от 15.07.2016г. (когато е било налице частично плащане от
вноската в размер на 42 евро от общо дължима от 417 евро) на следващите падежи
до 15.11.2017година плащане не е извършено, като размерът на редовно падежиралата
главница е в размер на сумата от 7 047евро, както правилно е посочено в
извлечението от сметките на банката- ищец.
За
да може да претендира връщане на заетата сума, банката следва да установи
усвояването на сумата по кредита и настъпване на падежа. С нормата на чл.60,
ал.2 ЗКИ е предвидена възможност банката да поиска връщане на сумата, при
условията на настъпила предсрочна изискуемост.
Съобразно
уговореното между страните в банковата сделка и ОУ на банката-кредитор, наличие
на неизпълнение от страна на длъжника, изразяващо се в забава, е основание за
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Конкретното
основание посочено в изявлението на банката относно обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е, че за периода от 15.07.2016г. до 13.11.2017година не е
извършено плащане на дължимите вноски в уговорения размер.
Следователно,
основанието за обявяване на предсрочната изискуемост от страна на банката е
нормата на чл.10.4 от договора във връзка с чл.9.1 от договора, което
обстоятелство е установено в процеса.
Липсата
на изпълнение под формата на забава, тъй като се касае за парично вземане, е
породило в полза на кредитора правото да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Ето защо съдът намира следното: първо, за банката е
възникнало потестативното право едностранно да измени договора, касателно срока
и второ – че това право е надлежно упражнено – обективирано е в писмен вид,
който съдържа недвусмислено съдържание относно обвързващия страните договор,
липсата на плащане по него за посочения период от време, остатъкът от дълга и
покана за доброволно изпълнение на задълженията за плащане, както и последиците
от липсата на доброволно изпълнение. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл т. 18
от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
По
отношение на връчването на изявлението на банката до нейните съдоговорители.
Спрямо
кредитополучателя.
Връчването
на изявлението за предсрочна изискуемост е извършено чрез ЧСИ. Тази възможност
е предвидена с нормата на чл.18, ал.5 и чл.43 ЗЧСИ, при прилагане на правилата
на ГПК(в този смисъл и решение № 148/02.12.2016 г. на ВКС по т.дело №
2072/2015 г., І т.о. ТК). В
чл. 47, ал. 1-3 ГПК е уредена процедура, чрез която
се гарантира, че ще бъде положена нужната грижа за откриването на насрещната
страна, за да й бъде връчено съобщение. Ако въпреки това страната не бъде
открита, в чл. 47, ал. 5 ГПК законодателят е
уредил фикция, че съобщенията ще се считат за връчени. Такъв е и настоящият
случай, но в него, за да приеме ЧСИ (съгласно констативния протокол, изготвен от
него), че фикционните последици за адресата на съобщението са настъпили,
длъжностното лице е залепило уведомление при еднократно посещение на адреса,
вписан в ТР като адрес на управление на дружеството. Едновременно с това е
удостоверено, че адресът е облепен с вестници, дружеството е напуснало адреса,
по сведение на служители от съседен офис. Тези удостоверявания от страна на
длъжностното лице, намерили отражения в изходящия от ЧСИ официален
свидетелствеващ документ с характеристиките по чл.179 ГПК, чиято вярност не е
опровергана в процеса и не е подложена на изследване, води настоящия състав на
съда до извод, че приложимата разпоредба от процесуалния закон е нормата на
чл.50, ал.2 ГПК, а не цитираната от ЧСИ нормата на чл.50, ал.4 ГПК. Аргументите
за този извод са идентични с тези, които съдът е приел, при изводите си относно
недопустимостта на възражението, сторено от търговското дружество спрямо
съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение. След
като длъжностното лице е установило, че дружеството е напуснало адреса („офисът
е необитаем повече от една година“) то приложима е нормата на чл.50, ал.2 ГПК,
съдържаща фикцията за редовно връчване на книжата на 20.11.2017 година ( в този
смисъл решение №126 от 10.11.2015 г. по т.д. № 1825/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС).
Ето защо съдът намира, че по
отношение на този длъжник е настъпила предсрочната изискуемост.
Спрямо съдължника Д.И..
Връчването е извършено на
адреса, посочен в банковия договор, чрез обратна разписка, чиято автентичност е
установена в процеса, чрез експертиза, като вещото лице категорично дава
заключение, че имената, които се съдържат ръкописно изписани на бланката-известие
са с автор Д.И., което не може да се каже категорично за положения подпис. Тъй
като е налице собственоръчно написани имена на получателя, които са положени от
последния за съда не съществува съмнение, че изявлението на банката е достигнало
до своя адресат – съдлъжника Д.И., на 20.06.2017година.
Ето защо съдът намира, че по
отношение и на този длъжник е настъпила предсрочната изискуемост
При установени в
производството двете предпоставки за възникнало потестативно право на банката
да измени договора, касателно срока, поради обективния факт на неплащане и
надлежното упражняване на това право, чрез отправено едностранно изявление,
което е достигнало до своя адресат, съдът приема, че на 20.11.2017 година е
настъпила предсрочната изискуемост на вземанията на банката, касателно тези
вноски, които са с ненастъпил падеж. Датата на предсрочната изискуемост
предхожда датата на подаване на заявлението по чл.417, т.2 ГПК, а именно –
13.07.2018 година.
Вещото лице е посочило размер
на вземанията, произтичащи от договора за банков кредит към 05.12.2017г. и към
13.07.2018г.
Към първата дата общият
размер на вземанията на банката е сумата от 40 108,76 евро, а спрямо
втората дата – 38 062,58 евро. Компонентите, които формират тези суми са
обозначени в таблица на листове 338 и 339 от делото, като по виждане на състава
в колона трета от тази таблица, с която вещото лице изброява отделните
вземания, които произтичат от банковата сделка, на лист 339, на ред втори от
таблицата, е допусната грешка, която се отнася за вземането от 3 301,81 евро,
в основанието, посочено от вещото лице и това не е наказателна лихва за периода
след датата на подаване на заявлението по отношение на вноските с ненастъпил
падеж, а е наказателна лихва, но за периода от настъпилата предсрочна
изискуемост на вноските, чийто падеж е настъпил в резултат на упражненото от
банката потестативно право за отнемане преимуществата на срока за длъжника.
Относно размера на
вземанията.
В размера на претендираното
вземане попадат падежиралите главници, възнаградителната лихва и так. нар.
наказателна лихва, която по същината си представлява неустойка, както и
комисионите за управление на кредита и заплатените разноски, които вземания
касаят период преди настъпване на предсрочната изискумост на вземанията на
кредитора, а след настъпване на тази предсрочна изискуемост – считано от
датата, която следва получаване на изявлението на банката от страна на
кредитополучателя, вземането на банката включва вноските с ненастъпил падеж по
погасителен план, които са станала изискуеми в резултат на настъпилата
предсрочна изискуемост, както и неустойката или так.нар. наказателна лихва за
периода от 05.12.2017г.(който следва датата на предсрочната изискуемост) до
датата на подаване на заявлението – 12.07.2018г. Дължимостта на това вземане
има своето основание в нормата на чл.3.4 от процесния договор, с която страните
са уговорили мораторна неустойка, с оглед възможността, предоставена им от
закона по чл.92 ЗЗД.
Съобразно постигнатото между
страните съгласие, обективирано в чл.3.4 от процесния договор задължението за неустойка се
поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя
обезпечава и обезщетява, в настоящия случай за забава, както е наименована и
тази клауза- наказателна лихва за забава.
Уговорената с процесния договор
неустойка, която е мораторна, има за цел да репарира вредите от забавеното
изпълнение, като предпостави за кредитора заемодател положение, което той би
имал при точно изпълнение на договора.
Предпоставките за уважаване на
осъдителната претенция на ищеца са установяване на валидна облигационна връзка,
по която кредиторът е изправна страна, валидна неустоечна клауза и наличие на
форма на неизпълнение, за която е уговорена неустойката.
Съдът е достигнал до извод, че
сключената между страните сделка е валидна и е породила своето действие, като
кредиторът е изпълнил задължението.
Съдът е достигнал до извод, че е налице
неточно изпълнение от страна на кредитополучателя и съдлъжника на поетото
задължение за плащане на погасителните вноски, които са падежирали, както и
настъпила предсрочна изискуемост на дълга, произтичащ от банковата сделка,
касателно вноските с ненастъпил падеж, която е надлежно обявена на 20.11.2017
година на кредитополучателя търговско дружество. Последица от това
обстоятелство е промяна в изискуемостта/падежа на вземанията, чийто падеж не е
настъпил. С настъпване на предсрочната изискуемост, която е подвид на
уговорената изискуемост на вземанията, без промяна в основанието, породило
задължение, а само в срока за неговото изпълнение, липсата на плащане на падежа
е проява на неизпълнение, под форма на забава. Наличието на забава е основание
за ангажиране имуществената отговорност на длъжника/ съдлъжника чрез института
на неустойката, като последица от таза забава. Забавата обхваща посочения от
ищеца период, чиято начална дата следва датата на предсрочна изискуемост, а
крайната дата на периода на забава предхожда датата на подаване на заявлението.
По валидността на неустоечната клауза.
Последователна в
съдебната практика са приема, че съдът, разглеждащ иска по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на договорна
неустойка по търговски договори (настоящата сделка е търговска-двустранна
търговска и относителна такава, по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ) е длъжен служебно
да следи за евентуална нищожност на съдържащите се в договора уговорки за
неустойка, поради противоречието и с добрите нрави. Съобразно т.3 на
ТР №
1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС, в съобразителната част, е застъпено
становището, че добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, са неписани
морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата последица,
както противоречието със закона- нищожност на договора, поради което при
предявен иск за присъждане на неустойка, уговорена по приватизационните и
търговски договори, съдът следи служебно за съответствието и с добрите нрави,
като абсолютна предпоставка за нейната действителност.Такова становище е
изразено от ВКС и с решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год.
на ІІ т.о. на ВКС и др.
Преценката относно валидността на
неустойката и нейното евентуално противоречие
и накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии, напр.:1.естеството им на парични или на непарични и размерът
на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3.
вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др., като следва да се вземат предвид
конкретните факти и обстоятелства – т.3 от цитираното ТР.
В настоящия случай
страните са уговорили неустойка в размер на едномесечния EURIBOR плюс 22 пункта надбавка годишно.
Съобразявайки примерните
критерии по ТР с целта на настоящия договор, настоящият състав на съда приема,
че неустоечната клауза е валидна и с нея не се излиза извън обичайните
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция на неустойката.
Ето защо, поради наличие
на предпоставките за уважаване на тази претенция съдът приема, че за ищеца е
възникнало вземане за обевреда под формата на неустойка за периода на забава,
предшестващ датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК.
Въз основа на събраните
по делото доказателства съдът намира, че ищецът е доказал основателността на
предявения положителен установителен иск.
По правопогасителното
възражение на ответника Д.И., своевременно въведено в процеса, основаващо се на
института на погасителната давност.
Заявената и конкретизира
теза на тази страна е следната:
Позовавайки се на
уговорките в постигнатото споразумение с банката ответникът Д.И. твърди, че с
оглед нормата на чл.11, т.4 от договора след невнасяне на погасителна вноска
изцяло или частично, в период от 90 дни, то считано от 91-вият ден, вземането
на банката става автоматично изцяло изискуемо. Тъй като по изчисления на
страната 90-те дни са изтекли на 15.10.2015г., то ответницата И. твърди, че от
91-вия ден – 16.01.2015г. кредитът е станал предсрочно изискуем и това е денят,
койот следва да се приеме като ден, в който е настъпила изискуемостта на вземанията
по смисъла на чл.114, ал.1 ЗЗД. Ето защо твърди, че от тази дата е започнала да
тече 5-годищната давност за главницата и 3-годишната давност на лихвите.
Давността за главницата е изтекла на 26.05.2020г., а за лихвите на 16.01.2018г.
Поради това твърди, че всички вземания на банката са погасени по давност.
Така изложеното
възражение от ответника и съдлъжник И. е допустимо, но неоснователно.
Правилно страната
твърди, че изискуемостта дава начало на давностния срок, с изтичане на който за
кредитора се погасява възможността да дири съдебна защита и принудително
изпълнение на своето вземане.
Давността по отношение
на главницата.
Няма спор в съдебната
практика, че вземанията, произтичащи от догово за банков кредит не са
периодични и се погасяват както следва: главницата в 5-годишен период и лихвите
– в 3-годишен период.
По отношение на началния
момент на срока на погасителната давност за главницата.
В константната практика
на ВКС (напр. решение 38/26.03.2019 г. по т.д. № 1157/2018 г. на
ІI т.о. на ВКС;
решение №
45/17.06.2020 г. по т.д.
№ 237/2019 г. на ІІ т.о и др.) се приема, че за
главницата по погасителните вноски по договора за банков кредит е приложима
общата 5-годишна погасителна давност, изчислена от датата на уговорения краен
срок за пгасяване на кредита. Основанията за този извод са, че уговорката за
връщане на сумата по кредита на погасителни вноски не превръща кредита в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на
части. За да обоснове този извод касационната инстанция се е позовала на задължителните разяснения в Тълкувателно
решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по тълк. д № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС относно съдържанието на понятието
"периодични плащания" и разгледаните в мотивите примери за периодични
плащания, които макар да са породени от един и същ факт, са относително
самостоятелни и периодичността е характерна за престациите и на двете страни по
договора. В договора за кредит такова изискване не е налице защото задълженията на
страните по банковата сделка- предоставяне на сумата по кредита и нейното
връщане не са повтарящи се задължения. Връщането
на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята
същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части - чл. 66 ЗЗД.
По отношение на въпроса относно
началния момент на погасителната давност не е налице единно становище в практиката
на съдилищата. Една част от тях приемат, че погасителната давност по отношение
на главницата започва да тече от крайния срок за връщане на кредита ( напр. решение 38/26.03.2019 г. по т.д. № 1157/2018 г. на
ІI т.о. на ВКС), а друга
част – че такава давност тече от падежа на всяка погасителна вноска(напр. решение
№ 45/17.06.2020 г. по т.д.
№ 237/2019 г. на ІІ т.о;
решение №147/10.03.2021г. по т.д.№2356/2019г. на ІІ т.о и др.).
Аргументите
за приемане на последното становище се основават на целта на института на
погасителната давност и императивните норми на уредбата, гарантиращи правната сигурност и предпоставящи
бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес
на всички.Въз основа на същността на института на погасителната давност и предвид
установеното бездействие на кредитора- неупражняване от негова страна на
субективното право, за което дири изпълнение, съставите на ВКС са приели, че на
основание чл.114 ЗЗД, началният момент на течението
на давностния срок винаги е свързан с изискуемостта на вземането на кредитора,
тъй като това е моментът, от който той може да търси изпълнение. С оглед на
това, неупражняването на правото в рамките на давностния срок води до
погасяване на правото на принудително изпълнение. Настоящият състав на съда споделя тази
практика на ВКС, тъй като при нея се отчита елементът на равнопоставеност на
страните в облигационната връзка и се
зачита корелативната връзка между правото и задължението, които произтичат от един
и същ правопораждащ ЮФ- договорът, като не се дава преимущество на едната
страна по договора относно срока за упражняване на правата, които произтичат от
него, без да се отчита нейното пасивно поведение. Настоящият състав на съда си
дава сметка, че спазването на давностите срокове, в които за кредитора
съществува възможност да дири съдебна защита на правата си може да доведе до
мултиплициране на разноските в евентуалните съдебни производства, но това
обстоятелство е последица от неправомерното поведение на една от страните по
договора, поради което то не може да бъде решаващо при определяне на началния
срок на погасителната давност.
Ето защо съдът приема за
приложима практиката, при която началният срок на давността започва да тече о
падежа на погасителната вноска за главницата.
Тезата на ответницата И.
е, че давността е започнала да тече от момента на настъпване на предсрочната
изискуемост на вземанията на банката, а именно от 16.01.2015г. по
преждеизложени съображения.
Както е посочено и по-
горе – предсрочната изискуемост настъпва при наличие на две предпоставки-
забава в плащанията (видът неизпълнение при паричните задължения) и надлежно
упражнено потестативно право от страна на банката за измени договора в частта
относно срока за изпълнение. След като е прието, че предсрочната изидскуемост
настъпва само при наличие на тези две предпоставки, то не може да бъде
споделена тезата на ответницата И. за настъпила автоматична предсрочна
изискуемост само поради липса на плащане. Възможността кредиторът да упражни
своето потестативно право и да измени договора касателно срока за изпълнение е
изцяло в неговата преценка и това произтича от обстоятелството, че предсрочната
изискуемост е пряко изводима от преценката на кредитора, свързана със
събираемостта на своето вземане. Ето защо законодателят и практиката са приели,
че за да се измени договора по този начин, следва да е установено
неизпълнението и кредиторът да е упражнил законово призната му възможност да
направи кредита предсрочно изискуем. Извън това общо положение тезата на
ответника И. е несподеляема и поради обстоятелството, че заключението на вещото
лице съдържа извод, че последното плащане по кредита не е посочената от
ответника дата, а последваща такава – 01.08.2016г.
Тъй като възражението за давност е упражняване
на потестативно право от страна на длъжника и с оглед диспозитивното начало в
процеса, съдът е обвързан от твърдението на ответницата И., че погасителната
давност е започнала да тече от 16.01.2015г.
В тази връзка, базирайки
се на заключението на вещото лице по основната експертиза и уговорения от
страните по договора за банков кредит погасителен план, съдът съобразява
следното: вещото лице е констатирало, че плащанията по главницата в размер на
сумата от 417 евро месечно са извършвани за периода от 17.12.2012г. до 01.08.2016г.,
макар и в непълен размер. За този период от време от главницата е погасена чрез
плащане сумата от 17 973 евро. С последното плащане от 01.08.2016г. със
сума от 1 295,25 евро са част от дължимата към 1.03.2016г. вноска и погасени изцяло вноските за 15.04.2016г., за
16.05.2016г., за 15.06.2016г. и 42 евро от вноската за 15.07.2016г.
Следователно от 01.08.2016г. е налице погашение чрез плащане и част от вноската
по главницата, дължима към 15.07.2016. е останала в дълг като непогасена чрез
плащане. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е постъпило в съда на
13.07.2018г. В периода от 01.08.2016г. до 13.07.2018г., очевидно не е изтекъл
предвидения в закона 5-годишен срок на бездействие от страна на кредитора,
както изисква разпоредбата на чл.110 ЗЗД, за да се приеме, че същият следва да
бъде санкциониран за това бездействие чрез института на погасителната давност.
Ето защо възражението за
погасителна давност не се явява основателно, както за вземанията на банката
относно падежиралите вноски за главница, така и за тези, за които е променен
срока за плащане чрез обявената от банката предсрочна изискуемост.
По отношение на лихвите
и неустойките, комисионите.
Вземания пред обявяване
на предсрочната изискуемост, чийто падеж и настъпил.
Въ връзка с извършеното
плащане на 01.08.2016г. вещото лице е констатирало, че с част от платената сума
са погасени изцяло дължимите възнаградителни лихви към 15.07.2016г., а с част
от платената на 01.08.2016г. сума е заплатена наказателна лихва (мораторна
неустойка), дължима за предходен период към април 2016г.
Съобразно разпоредбите
на договора вземанията за възнаградителни лихви са дължими на 15-то число от
месеца, ежемесечно (чл.3.1), а съгласно чл.3.3 от договор комисионата се
заплаща също на 15-то число ежемесечно. Следователно, налице е уговорен падеж
за тези вземания.
Същите представляват
периодични плащания по смисъла даден с Тълкувателно решение № 3/2011 г.
от 18.05.2012 г. по тълк. д № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС относно съдържанието на понятието "периодични плащания". Уговореният падеж сочи
начало на давностия срок съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД.
Ето защо тези вземания
се погасяват с кратката погасителна давност по чл.111, ал.1, б.“в“ и ЗЗД.
Изготвеното заключение
съдържа констатация, че договорните лихви са заплатени до 15.07.2016г., а това
изначава, че първото неизпълнение за това периодично задължение е от
15.08.2016г., която дата съобразена с датата на постъпване на заявлението –
13.07.2018г. води до недвусмислен извод, че към тази дата не е изтекъл 3-годишния
период на погасителната давност.
По отношение на
комисионата – вещото лице е констатирало, че последното плащане извършено на 27.04.2016г. и с него е погасена
комисиона внока от 174,94 евро, която е дължима за 16.11.2015г. Това изначава,
че към 15.12.2015г. не е извършено плащане, като от този момент длъжниците са в
забава. При уговорен падеж на плащането- 15-то число на месеца, следователно от
16.12.2015г. длъжниците са в забава, но към 13.07.2018г. 3-годишният давностен
срок не е изтекъл.
Ето защо възражението на
ответниците за погасени по давност вземания на кредитора от периодично
естество- възнаградителна лихва и комисиони, с изтекъл към датата на подаване
на заявлението падеж, се явява неоснователно.
По отношение на
наказателната лихва, представляваща по същността си мораторна неустойка, то за
нея също е приложима кратката погасителна давност по чл.111, ал.1, б.“б“ ЗЗД.
Това вземане се поражда при наличие на забава в плащанията на уговорените
вземания на банката за главницата и лихвите.
Следователно за него не
е налице изначално уговорен падеж, от който следва да тече погасителната
давност.
Поради липса на уговорен
падеж и във връзка с направеното възражение за погасителна давност касателно
всички вземания на банката, които имат за правопораждащ юридически факт
процесната банкова сделка, съдът за да направи преценка за основателността на
това възражение касателно принадлежностите към главницата, представляващи
вземания, които се погасяват с 3-годишна давност, съдът намира, че следва да
съобрази тълкуването относно началото на давностния срок, което е дал ВКС с
решение №292/16.12.2009г. по
т.д.№29282009г., Т.К. на ВКС, второ т.о., съгласно което, тълкувайки нормата на
чл.114, ал.4 ЗЗД (приложима в настоящия случай относно неустоечното вземане на
банката), касационната инстанция приема следното: „Логическото
тълкуване на посочената разпоредба, самостоятелно и във връзка с предходните
алинеи на същия член, сочи на извода, че под "последен ден, за който се
начислява неустойката", следва да се разбира последният ден от исковия
период, т.е. от периода, за който ищецът претендира да му бъде присъдена
конкретна сума за неустойка и който е въведен като предмет на делото. Това е
денят, в който задължението за неустойка вече е възникнало, определено е по
размер и може да бъде изпълнено.
В хипотезата на извършено плащане на главния дълг,
последният ден, за който се начислява неустойката за забава, ще бъде денят на
плащането и 3-годишният срок ще се брои от този ден. Когато, обаче, към датата
на завеждане на иска не е извършено плащане на главния дълг и върху него
продължава ежедневно да се начислява неустойка, по давност следва да се счита
погасено вземането за неустойка за период по-голям от 3 години преди датата на предявяване на иска,
каквото е правилото за погасяване на всички периодични вземания. Този извод
произтича от начина на формиране на вземането за неустойка - като процент от
главния дълг за всеки просрочен ден, който му придава характер на периодично
вземане.“
Съобразявайки даденото
от ВКС търкуване на законовата норма и при липса на извършено плащане на вноски
по подежирали главница и лихви, настоящият състав прима, че следва да приложи
втория критерий за изчисляване на срока на погасителната давност – да прецени
дали 3-годишният срок, считано от датата на постъпване на заявление по чл.417 ГПК е изтекъл и до кой момент.
Заявлението е подадено
на 13.07.2018г. Претендираната с него наказателна лихва (неустойка) касае
периода от 05.12.2017г. до 12.07.2018г. и очевидно за този период, който
обхваща срок от около 8 месеца, не е
налице изтичане на погасителна давност за това вземане.
По отношение на
мораторната неустойка касателно вноските, които са обявени за предсрочно
изискуеми, считано от получаване на изявлението на банката-кредитор от
кредитополучателя – то с оглед на датата на това изявление, което съгласно
закона е достигнало до страната на 20.11.2017г., очевидно е, че към
13.07.2018г. 3-годишният срок не е изтекъл.
При така изложените
съображения настоящият състав на съда намира, че правопогасителното възражение
за давност се явява неоснователно.
Въз основа на горното
съдът приема за доказан и следователно основателно предявен положителният
установителен иск на ищеца за съществуване на вземанията, за които страната се
е снабдила със заповед за изпълнение на паричните си вземания, произтичащи от
договора за банков кредит.
Поради извод на съда за
основателност на иска по чл.422, вр. с чл.415 и чл.124 ГПК, вр. с чл.430 Тз и
чл.92 ЗЗД, то евентуалната претенция от осъдително естество не следва да бъде
разгледана, тъй като не се е сбъднало процесуалното условие за това.
По отношение на разноските.
Страните са направили искане за присъждане на разноските,
направени в процеса, като ищецът е представил списък по чл.80 ГПК, в който са
включени направените разноски в заповедното производство и тези в настоящия
искове процес.
Претендираните разноски са установени като разход, който
страната е извършила, включително и превод на договор между банката и
Европейски фонд за реугионално развитие към ЕС
от 14.07.2011година, представен по настояване на ответника И..
Разноските в заповедното производство:
Съгласно
приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда предявения по реда на чл.422 от ГПК иск, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Претендираните и направени разноски от ищеца са в размер на
сумата от 1 618,92 лв., а в исковата производство – общо от
3 772,77лв., като ищецът претендира и е включил в тези суми юрисконсултско
възнаграждение от 50лв. в заповедното производство и 450 лева в исковата
производство.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като същото е в
размера на адвокатското възнаграждение, а след измененията на тази норма (обн. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.),
възнаграждениете се определя от съда до максималния размер по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
С оглед на горното и предвид изхода на спора, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, съразмерно с уважената част от
исковете и сумата от 450лв., чийто размер е съобразен със закона, цената на
иска, броя на проведените съдебни заседания.
Водим от изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422 вр. с чл.415 и чл.124 ГПК, във връзка с чл.430 ТЗ и чл.92 ЗЗД,
съществуване на вземането на „К.Б.С.Б.Б.“ (вписано на 14.07.2022година и с
предишно наименование „Р.Б. ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
***/ул. ******, бул. „******, чрез юриск. Е.В.Н., по отношение на Д.Ц.И., ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес *** А, Търговски дом, ет.1, кантора №160, чрез
адв. Н.И.И., вземания, произтичащи от договор за срочен банков кредит
№83393/05.11.2012г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 16.08.2018г. по ч.гр.д.№46483/2018г. по описа на СРС, 34-ти
състав, а именно: главница общо в размер
на 32 027 евро, формирана от редовно падежирали вноски по главницата
за периода от 15.07.2016г. до 15.11.2017г., включително, в размер на 7 047 евро и предсрочно изискуема
главница в размер на 24 980 евро, ведно със законната лихва върху тази
сума, начиная от 13.07.2018г. до окончателното и заплащане; възнаградителна
лихва в размер на 2 455,15 евро за периода от 15.06.2016г. до
04.12.2017г., включително; наказателна
лихва (мораторна неустойка) в размер на 2 037, 20 евро за периода от
15.07.2016г. до 12.07.2018г., включтелно; наказателна
лихва (мораторна неустойка) в размер на 3 301,81 евро върху предсрочно
изискуемата главница от 24 980 евро за периода от 05.12.2017г. до
12.07.2018г., включително; изискуема
комисиона за управление, дължима по чл.3.2 от договора за периода от
15.11.2015г. до 15.11.2016г., включително и такса за подновяване на залози в
размер на 25 лв.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, Д.Ц.И., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на „К.Б.С.Б.Б.“ (вписано на 14.07.2022година и с
предишно наименование „Р.Б. ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
***/ул. ******, бул. „******, разноски в заповедното производство в размер на1 618,92 лв. и разноски в
исковото производство в размер на 3 772,77лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието
на помагач на ответната страна Д.Ц.И., ЕГН **********, търговско дружество “Д.Е.Д.0.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: