№ 790
гр. София , 27.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и седми август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Христинка Колева
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Кристина Гюрова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100603208 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХII НПК.
Образувано е по жалба, с вх. № 21022867/07.04.2021 г., подадена от частния
тъжител Н. Т. Т. срещу определение от 01.03.2021 г. постановено по НЧХД №
4204/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 107 състав, с
което съдът, в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, е осъдил Н. Т. Т., на
основание чл. 190, ал. 1 НПК, да заплати в полза на Р. Т.а Д. сумата от 200 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакувания акт. Поддържа се, че първостепенният съд не е следвало да присъжда
разноски в полза на Р. Т.а Д. за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция,
тъй като производството пред СГС е било инициирано по повод на депозирана от
жалбоподателя частна жалба срещу определението на районния съд, с което
производството пред него е било прекратено, а не по тъжба. Предвид това се моли
обжалваното определение да бъде отменено.
Препис от частната жалба е изпратен и връчен на Р. Т.а Д.. Депозирани са
писмени възражения, в които се моли жалбата да бъде оставена без уважение и
потвърждаване на определението като правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите в частната жалба и
доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:
Производството по НЧХД № 4204/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 107 състав, е образувано по тъжба на Н. Т. Т. срещу Р. Т.а Д. за
1
престъпление по чл. 182, ал. 2 НК.
С определение от 12.04.2019 г. постановено по НЧХД № 4204/2019 г. по описа
на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 107 състав, производството по
делото е прекратено. Първоинстанционният съд е приел, че описаните в тъжбата факти
сочат на деяние, извършено на 24.12.2016 г., с правна квалификация по чл. 182, ал. 2
НК, което се преследва по общия ред.
С решение № 260230 от 07.12.2020 г. постановено по ВНЧД № 2751/2020 г. по
описа на СГС, Наказателно отделение, XVII въззивен състав, е потвърдено
определение от 12.04.2019 г. постановено по НЧХД № 4204/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 107 състав, с което е прекратено
наказателното производство, водено от Н. Т. Т. срещу Р. Т.а Д. за престъпление по чл.
182, ал. 2 НК, като е изменено определението относно мотивите за прекратяване на
наказателното производство по НЧХД № 4204/2019 г. по описа на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 107 състав. Въззивната съдебна инстанция е счела, че не е
спазен шестмесечният преклузивен срок по чл. 81, ал. 3 НПК за подаване на частната
тъжба.
С молба, с вх. № 3010444/09.12.2020 г., депозирана в СГС, адв. В.Д.-В.,
защитник на подсъдимата Р. Т.а Д., е поискала от въззивния съд присъждане на
сторените от Р. Т.а Д. разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Съдията-докладчик по ВНЧД № 2751/2020 г. по описа на СГС, Наказателно
отделение, XVII въззивен състав, е разпоредил молбата да се докладва на
първоинстанционния съд за произнасяне по нея.
С определение от 01.03.2021 г. постановено по НЧХД № 4204/2019 г. по описа
на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 107 състав, предмет на обжалване в
настоящото производство, на основание чл. 190, ал. 1 НПК, в тежест на частния
тъжител Н. Т. Т. е възложено да заплати направените по делото пред въззивната
инстанция разноски, в размер на 200 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
Частната жалба е подадена от процесуално - легитимирана страна, в срока по чл.
342, ал. 1 НПК, в надлежна писмена форма, срещу подлежащ на обжалване акт,
съгласно чл. 306, ал. 3 НПК, поради което въззивният състав я намира за допустима.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Аргументите на съда в
тази насока са следните:
2
Съгласно императивното изискване на чл. 190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият
бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските
по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител.
Воден от разпоредбата на закона, първостепенният съд законосъобразно е
осъдил тъжителя да заплати в полза на подсъдимата сумата от 200 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство. В настоящия
случай наказателното производство е било инициирано от частния тъжител и при
прекратяването му всички действително направени разноски по делото се възлагат в
негова тежест, като не е предвидена възможност за намаляване или освобождаване от
разноски. Ето защо са налице всички предпоставки предвидени в закона тъжителят да
бъде натоварен да заплати разноските по делото: от една страна, наказателното
производство е било прекратено с влязъл в сила съдебен акт, а от друга страна -
подсъдимата е била представлявана от адвокат, на когото съгласно представения
договор за правна защита и съдействие, е заплатено възнаграждение в размер на 200
лв. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че
уговореният адвокатски хонорар е заплатен изцяло в брой, което има характер на
разписка, съдът намира, че е доказано заплащането им.
Неоснователни са оплакванията изложени в жалбата, че не следва да се
присъждат направените от подсъдимата разноски пред въззивния съд, доколкото
производството пред СГС било образувано във връзка с обжалване на определението
за прекратяване на наказателното производство, а не въз основа на подадена тъжба.
Прекратяването на наказателното производство задължително предпоставя и въпроса
за разноските направени по делото и коя от страните следва да ги заплати. Доколкото
производството по делото е приключило с окончателен съдебен акт, който не подлежи
на обжалване и е влязъл в законна сила, то е необходимо произнасяне и по въпроса в
тежест на кого следва да бъдат възложени разноските по делото. В настоящата
хипотеза наказателното производство е прекратено, с влязъл в законна сила на
07.12.2020 г. съдебен акт, тъй като частната тъжба не е подадена в шестмесечния
преклузивен срок по чл. 81, ал. 3 НПК от узнаване за извършеното престъпление. С
оглед на това и предвид изричното законодателно разпореждане на чл. 190, ал. 1 НПК,
разноските по делото следва да се възложат в тежест на частния тъжител, както
правилно е приел и контролираният съд. Като е осъдил частния тъжител да заплати на
подсъдимата разноските по делото сторени пред въззивния съд, СРС е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
По изложените съображения, Софийски градски съд намира, че обжалваното
определение следва да бъде потвърдено, а частната жалба оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 01.03.2021 г. постановено по НЧХД №
4204/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 107 състав, с
което съдът, в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, е осъдил Н. Т. Т., на
основание чл. 190, ал. 1 НПК, да заплати в полза на Р. Т.а Д. сумата от 200 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4