Р Е Ш Е Н И Е
№ 12
гр. Русе, 19.05.2022 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Русе, VIIІ-ми
състав, в публичното заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Съдия: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА, като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА административно дело №
701 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 215, ал. 1, във връзка с чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл.
225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от Е.И.К. *** против Заповед №
РД-888/27.10.2021 г. на Зам. кмета на Община Ветово, с която е наредено
премахването на незаконен строеж, шеста категория: „Тоалетна“ с площ от 2,40
кв.м., построена в УПИ V-633, кв. 30 по кадастралния план на гр. Ветово, общ.
Ветово, с административен адрес: гр. Ветово, общ. Ветово, ул. „Витоша“ № 3.
Разпоредено е премахването да се извърши от жалбоподателя К. в качеството му на
собственик на имота. В жалбата са изложени три групи възражения. На първо място
се твърди, че в хода на административното производство е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неучастие
в производството на трето лице, имащо право на собственост за идеални части от
процесния имот. Втората група възражения са свързани с твърдение за
противоречие на издадената заповед с материалноправни разпоредби. Развиват се
доводи, че сочените от административния орган правни основания в оспорената
заповед не са „правопораждащи“, т.е. тези норми уреждат само компетентността на
органа, но не регламентират разпоредените правни последици. И на последно
място, като трета група възражения, жалбоподателят излага доводи, че
административният орган въобще не е извършил преценка относно търпимостта на
процесния строеж, който по данни от жалбоподателя е построен преди 1987 г. В
хода на делото жалбоподателят се представлява от адв. Й.Д., който в хода по
същество поддържа наведените в жалбата възражения, като доразвива съображенията
от първата група. Претенцията е да се отмени оспорената заповед, Иска
се и присъждане на всички направени по делото разноски, съгласно представен
списък на разноските.
Ответникът
в производството – Кметът на Община Ветово, чрез процесуалния си представител
адв. Т.Б., оспорва жалбата и я счита за неоснователна.
Административен съд – Русе, след като обсъди данните по делото и доводите на
страните и след преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза, намира
за установено следното:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповед №
РД-888/27.10.2021 г. на Зам. кмета на Община Ветово, с която на основание чл.
225а, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и Констативен акт
№ 8/12.04.2021 г., съставен от служители на Община Ветово, е наредено на
жалбоподателя като собственик на незаконен строеж, шеста категория: „Тоалетна“
с площ от 2,40 кв.м., построена в УПИ V-633, кв. 30 по кадастралния план на гр.
Ветово, общ. Ветово, с административен адрес: гр. Ветово, общ. Ветово, ул.
„Витоша“ № 3 ,да го премахне (л.2-л.3 от преписката). Посочено е
още, че се определя 14-дневен срок за доброволно изпълнение, като е указано, че
при неспазване на срока за доброволно изпълнение ще се извърши принудително
премахване от Община Ветово, за сметка на извършителя на строежа.
Основанията за издаване на
обжалвания акт са наличие на строеж, извършен без съответните строителни книжа,
което определяло строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
За да постанови оспорената
пред настоящата инстанция заповед и да стигне до изложените в нея изводи за
наличие на незаконен строеж, административният орган въз основа съставен от
длъжностни лица от Община Ветово Констативен акт № 8 от 12.04.2021 г. (л.л.
17-19 от преписката), е приел за установено и безспорно доказано в мотивите на
същата следното:
Строежът се намира в имот УПИ
V-633, кв. 30 по регулационния план на гр. Ветово, община Ветово, област Русе и
е с административен адрес: гр. Ветово, ул. „Витоша” № 3.
Съгласно Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка № 168, т. IІ, дело № 825/68 г. от 24.04.1968 г. на нотариус при РС – Русе (л. 13 от
преписката), на жалбоподателя са прехвърлени срещу задължение за издръжка
758/1058 ид.части от дворно място в с. Вятово, Русенски окръг, цялото от 1058
кв.м. след урегулирането му, което съставлява парцел ІV-150 в квартал 32 по
плана на с. Вятово. От построената в същия парцел паянтова жилищна сграда се
прехвърля по правилата на етажната собственост чрез вертикален дележ само две
стаи над маза, заедно с главния вход. Въз основа на този нотариален акт в
съставения констативен акт и в издадената въз основа на него заповед за
премахване на незаконен строеж е прието, че жалбоподателя е собственик на УПИ
V-633, кв. 30 по плана на гр. Ветово. По преписката липсват доказателства за
идентичността на описания в нотариалния акт имот и УПИ V-633, кв. 30 по
регулационния план на гр. Ветово, но между страните не се спори, че става
въпрос за един и същи имот.
Жалбоподателят е посочен и
като извършител на строежа.
Самият строеж е описан в
оспорената заповед, а и в съставения констативен акт, по следния начин: “Строежът
е от VІ-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба
№ 1 от 30.07.2003 г. и представлява „Тоалетна” с площ 2,40 кв.м., построена в
УПИ V-633, кв. 30 по плана на гр. Ветово.”
Липсва точно описание какво
представлява строежът – конструкция, части, материали, начин на изпълнение.
Посочено е, че към момента на проверката строежът е изграден и се ползва.
В констативния акт
проверяващите са вписали „Предполагаме, че строителството е извършено в
последните 20 години“, а в заповедта за премахване на строежа се сочи, че
периодът на изграждане на строежа е неустановен.
Според установеното с
констативния акт и отразено в оспорената заповед за този строеж не са налице
необходимите и изискуеми по закон строителни книжа. Строежът бил изпълнен без необходимото
Конструктивно становище с указание за изпълнение, съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1
от ЗУТ. Освен това строежът бил и недопустим по правилата и нормативите,
действащи по време на извършването му и изискванията на чл. 47, ал. 2 от ЗУТ. Това
според длъжностните лица, съставили констативния акт, както и според
административния орган определяло проверения обект като незаконен строеж по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Констативен акт (КА) № 8 от
12.04.2021 г. е връчен на К. на 23.04.2021 г. (л. 16 от преписката) като
жалбоподателят е уведомен, че разполага със 7-дневен срок да направи писмени
възражения по акта.
На 28.04.2021 г. в
деловодството на Община Ветово е постъпило възражение по съставения КА,
депозирано от К.. В същото жалбоподателят оспорва изложените фактически
констатации и формираните въз основана тях правни изводи. Твърди, че тоалетната
е построена със съгласието на съседите преди 07.04.1987 г. като за последното
обстоятелство К. представил нотариално заверена декларация от Р.Ч. и Й.В. (л.
15 от преписката). При тези данни, жалбоподателят счита, че по отношение на
извършеното преди 1987 г. строителство е приложима разпоредбата на §.16 от ПР
на ЗУТ.
Едновременно и във връзка с
възражението срещу констативния акт жалбоподателя депозирал и заявление до
кмета на Община Ветово за издаване на удостоверение за търпимост по § 16 от ЗУТ
(без в заявлението да е посочен точно за кой строеж се отнася искането). В
приложената към заявлението нотариално заверена декларация от двама свидетели
(представена и към възражението) са описани селскостопанска постройка на един
етаж със застроена площ 40 кв.м., тоалетна на един етаж със застроена площ 2,89
кв.м. и тоалетна на един етаж със застроена площ 2,40 кв.м. На това заявление е
отговорено от главния архитект на Община Ветово с писмо изх.№
80Е-152-7І001/14.05.2021 г. (л. 10 от преписката), в което е посочено, че
удостоверение за търпимост за посочените сгради не може да бъде издадено поради
това, че сградите не са нанесени в кадастралния и регулационния план на гр.
Ветово, постройките не са отразени в акта за собственост и липсва нотариално
заверена декларация съгласие от съседните имоти за намалено отстояние.
На 27.10.2021 г. е издадена и
оспорената Заповед № РД-888 на Зам. кмета на Община Ветово (л.л. 2-3 от
преписката). Тя се основава изцяло на констатациите в Констативен акт № 8 от
12.04.2021 г., като е посочено че „непознаването на реда за извършване на
строителство не оневинява извършителя“. Липсва обсъждане на представената с
възражението декларация.
Заповед № РД-888/27.10.2021
г. е връчена лично на Е.К. на 04.11.2021 г. (л. 1 от преписката).
Жалба до АС – Русе срещу
заповедта е подадена чрез административния орган на 15.11.2021 г., видно от
поставения от деловодството на Община Ветово щемпел с входящ номер и дата (л. 3
от делото).
По делото
като свидетели са разпитани Р.И.Ч. и Й.Д.В. /по искане на жалбоподателя; това
са лицата подписали нотариално заверената декларация, че процесният строеж е
изпълнен преди 07.04.1987 г./, както и П.В.С. (по искане на ответника; предишен
собственик на съседен имот, чиито настоящи собственици са подали сигнал до
общината, по повод на който е започнало
административното производство).
Всички
свидетели заявяват в показанията си, че в имота на жалбоподателя има две външни
тоалетни, които са строени преди 80-та година като едната тоалетна е
съществувала със „старата“ къща, използвана от бабата на жалбоподателя, а
втората тоалетна е строена около 80-та година, когато е строена „новата“ къща,
използвана от жалбоподателя. Свидетелите сочат още, че в изградената през 1980
г. къща има изградена вътрешна тоалетна.
По делото за изясняване на
възникналите въпроси, за които са необходими специални знания и които са от
съществено значение за правилното разрешаване на спора, бе назначена и
съдебно-техническа експертиза. От заключението й (л.л. 72-76 от делото), както
и от изявлението на вещото лице в съдебно заседание (л. 103 от делото) се
установява, че при извършения на място оглед вещото лице е констатирало
следното:
Община Ветово разполага с
издадено Разрешение за строеж и Протокол за дадена строителна линия и ниво за
построяване на жилищна сграда в УПИ V-633, кв. 31 по плана на гр. Ветово.
Строителството е започнало през 1980 г. В притежаваните от жалбоподателя
архитектурни и конструктивни чертежи и сметна документация е предвидено
изграждане на санитарни възли – тоалетна и перално помещение на първи етаж и
баня с тоалетна на втори етаж в сградата. До 1987 г. такива не са били
изградени. При огледа на място вещото лице установява, че в УПИ V-633, кв. 30
по плана на гр. Ветово има съществуващи една двуетажна масивна жилищна сграда,
една второстепенна постройка на допълващото застрояване, две външни тоалетни и
една оранжерия. Жилищната сграда е разположена свободно в източната част на
поземления имот. Второстепенната постройка на допълващото застрояване е
ситуирана на северната странична регулационна линия и на около 14,80 м западно
от жилищната сграда. Външна тоалетна № 2 (по приложената към заключението
схема) се намира на 4,80 м от жилищната сграда и на 2,33 м от южната странична
регулационна линия. Външна тоалетна № 1 е на 1,86 м от външна тоалетна № 2 и на
1,95 м от южната странична регулационна линия. Оранжерията е свободно стояща в
югозападната част на имота.
Съобразявайки установените на
място постройки и съпоставяйки ги с описания в Констативен акт № 8/12.04.2021
г. строеж (тоалетна с площ 2,40 кв.м.; по окомерна скица клозет с размери
1,55/1,55 м, на разстояние 1,70 м от южната странична регулационна линия на УПИ
V-633, кв. 30 по регулационния план на гр. Ветово) вещото лице изразява
предположение, че оспорваната заповед се отнася за установената от експерта
външна тоалетна № 1. Същата е изпълнена с размери 1,53/1,58 м и височина 1,98
м. Застроена площ на строежа 2,42 кв.м. Намира се на 1,86 м в западна посока от
външна тоалетна № 2, на 1,95 м северно от южната странична регулационна линия
на УПИ V-633, в кв. 30 по регулационния план на гр. Ветово. Състои се от едно
помещение. Стените са с дебелина ½ тухла, измазани отвън с пръскана
мазилка, а отвътре са положени фаянс и велтер. Покривът е стоманобетонова плоча
с дебелина 8 см. Вратата е дървена. Подът е стоманобетонов с монтирано клекало.
Изследвайки изпълнението на място, като технология на изпълнение, вложени
материали, овехтяване и др. вещото лице сочи, че строителството на тоалетна № 1
е извършено около 1980 г. и не много преди строителството на тоалетна № 2.
В заключението си експертът
сочи изрично, че от съдържанието на Заповед № РД-888/27.10.2021 г. на Зам.
кмета на Община Ветово не е възможно да се установи с категоричност кой точно
строеж е разпоредено да бъде премахнат – външна тоалетна №1 или външна тоалетна
№2.
В експертизата е посочено
още, че съгласно действащата нормативна уредба както към 1980 г., така и към
настоящия момент, тоалетната е елемент на жилището и следва да бъде разположена
вътре в него. Към 1980 г. действа Правилника за прилагане на Закона за
териториално-селищно устройство (ППЗТСУ) отм., който в чл. 119, ал. 6 допуска
санитарният възел да бъде разположен извън жилищната сграда само временно и то
тогава, когато липсва водоснабдяване на населеното място или на съответната му
част. Според вещото лице нито в ППЗСТУ (отм.), нито в Наредба № 5 за правила и
норми по териториално и селищно устройства (отм.) не се предвиждат други
ограничения по отношение разполагането на клозети извън жилищните сгради в
имотите. По действащата към момента нормативна уредба тоалетната извън
жилищната сграда, представлява временен строеж съгласно чл. 46, във връзка с чл.
50, т. 1, б. „г“ от ЗУТ, като изграждането й е допустимо само при условията на
Глава Трета „Устройство на териториите и поземлените имоти“, раздел VІІІ –
„Временни строежи“. По отношение на временните тоалетни, ЗУТ е определил същите
да се разполагат на разстояние най-малко 3,00 м от границите на имота, без да е
необходимо одобряването на проект/конструктивно становище и без издаването на
разрешение за строеж. Становището на експерта е, че външна тоалетна № 1 е била
допустима по правилата и нормативите, действали по време на извършването й.
При тези данни съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4
от ЗУТ, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана
по същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:
Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът
на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.
225, ал. 2, или на
части от тях. Процесната заповед - Заповед № РД-888 от 27.10.2021 г. е подписана от заместник кмета на Община Ветово
– Димитър Денев, за когото са представени надлежни доказателства, че към момента
на издаване на заповедта му е възложено да изпълнява по заместване функциите на
кмет в пълен обем за периода 25.10.2021 г .- 31.10.2021 г. със Заповед №РД-853 от 13.10.2021 г. /л.37 от делото/
поради отсъствието на титуляра на длъжността – ползване на законоустановен
отпуск от кмета на Общината /уведомление до председателя на ОбС-Ветово
изх.№06-00-381 от 13.10.2021 г./ . Оспореният акт е в кръга на правомощията на
кмета по чл. 225а, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ и е издаден в
условията на заместване т.е. от компетентен орган. Заповедта е в предписаната
от закона форма и фактическите основания, за издаването й, такива, каквито са
приети от административния орган, обосновават приложеното правно основание по
чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
При постановяване на
процесната заповед обаче административният орган е допуснал съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно
приложение на материалния закон.
За да е налице незаконен
строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ на първо място следва точно и ясно
да се идентифицира конкретния строеж, след което именно по отношение на него да
се извърши проверка относно законността му и при липса на такава, както и на
търпимостта му, да се издаде заповед за неговото премахване като незаконен.
В случая административният орган не е
изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, като не е събрал
служебно всички относими към спора доказателства, с което не е изпълнил свои
задължения съответно по чл. 35 и чл. 36 от АПК.
При издаване на заповед по чл. 225а,
ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т.2 от ЗУТ административният орган дължи
конкретно описание на предмета на указаните с тази заповед разпоредителни
действия, което в случая не е постигнато. В заповедта за премахване на
незаконен строеж или в преписката по издаването й, административният орган
следва да посочи конкретното описание на същия. В случая той не е описал и индивидуализирал процесния
строеж съответно на действителното фактическо положение, както в съставения
констативен акт, така и в издадената въз основа на него заповед. Посочил е, че
става въпрос за тоалетна с определени размери. Точното положение и описание на
строежа е от особена важност за случая и предвид факта, че в имота се намира и
друг строеж – тоалетна, със същото предназначение, със сходни характеристики и местоположение,
като двата обекта са разположени в имота в непосредствена близост, което налага
разграничаването на двата обекта и еднозначната индивидуализация на процесния с
оглед на разпоредените със заповедта последици.
Както в констативния акт, така и в заповедта за
премахване на незаконен строеж липсва каквото и да е описание на процесната
тоалетна като по този начин всъщност не е обоснован извода, че действително се
касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, което е първата и
основна предпоставка за издаване на заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
При липса на безспорна идентификация на строежа, предмет
на оспорваната заповед същата се явява незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
Дори и да се приеме, съобразно изразеното от вещото лице
предположение, че заповедта разпорежда премахването на външна тоалетна № 1
според описанието в СТЕ, то административният орган не е изследвал периода на
изграждане на строежа, който е приет за незаконен, като в констативния акт е
посочено, че тоалетната е изградена през последните 20 години без посочване въз
основа на какви доказателства е направен този извод, а в заповедта е посочено,
че периодът на извършване на строежа е неустановен, въпреки че с възражението
си срещу констативния акт жалбоподателят е представил нотариално заверена
декларация от двама свидетели, които сочат, че процесната тоалетна е построена
преди 1987 г.
По този начин преписката е останала неизяснена от
фактическа страна, тъй като моментът на изграждане на строежа е особено
съществен, тъй като определя приложимите към изграждането му правила и
нормативи. Без да се знае кога е изграден строежът не може да се извърши
преценка на първо място какви строителни книжа са били изискуеми за
извършването му. На следващо място на какви изисквания е следвало да отговаря
строежа и на последно място – не би могло да се установи дали строежът, дори да
е изграден без необходимите строителни книжа, не се явява допустим. Това са все
въпроси, на които административният орган е длъжен да даде отговор, тъй като
именно този отговор формира изводите за наличие или не на незаконен строеж и
наличие или липса на предпоставки за разпореждане премахването му като такъв.
Административният орган се е
задоволил единствено да посочи, че строежът е изпълнен без необходимото
Конструктивно становище с указание за изпълнение, съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1
от ЗУТ и е недопустим по правилата и нормативите, действащи по време на
извършването му и изискванията на чл. 47, ал. 2 от ЗУТ. Липсва посочване обаче
кои точно са правилата и нормативите, действащи по време на извършването на
строежа, още повече след като самият орган сочи, че не е установил кога е
изпълнен процесния строеж. Съобразяването на разпоредбите единствено на ЗУТ
навежда на извод, че административния орган е приел констатацията на
длъжностните лица, съставили констативния акт, за изпълнение на строежа през
последните 20 години, т.е. след 2001 г., при което очевидно е прието, че
приложение намира единствено ЗУТ, който е в сила от 31.03.2001 г.
Доказателства, подкрепящи такава теза обаче липсват по преписката. Точно
обратното, тази констатация е опровергана от събраните в хода на делото
доказателства – свидетелски показания и заключение на СТЕ.
Липсата на категорично съответствието
между фактически съществуващия строеж и описания в оспорената заповед, както и
по отношение на периода на неговото изграждане, съставлява съществено процесуално
нарушение, тъй като създава неопределеност на предмета на разпореденото
премахване, поради което влече след себе си и незаконосъобразност на акта, с
който е разпоредено премахването.
Неточното описание на строежа
рефлектира пряко и възпрепятства извършването на преценка по основния въпрос в
производството по чл. 225а от ЗУТ, а именно незаконен ли е строежът и подлежи
ли на премахване. Въпросът с точното индивидуализиране на процесния строеж е
пряко свързан и с определяне на момента на извършването му и извършителя му.
Тези две обстоятелства пък от своя страна имат непосредствена връзка с
определянето на адресата на заповедта за премахване и с установяването на
наличие или липса на търпимост на строежа.
При издаване на заповедта по чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ административният
орган, извън липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да
установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на
строежа факти. От една страна за това го задължават
административнопроизводствените правила, а от друга - установяването на тези
факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в
сила.
В допълнение – в производството по
установяване и премахване на незаконен строеж, административният орган е длъжен
да установи момента на изграждане с всички допустими доказателства, с оглед
преценката за търпимост по времевите периоди на § 16 и § 127 от ПЗР на ЗУТ.
Преди да издаде акта,
административният орган е следвало безпротиворечиво да установи
обстоятелството, дали изграденото действително представлява и може да се
квалифицира като незаконно изграден строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на
ЗУТ, да посочи точните му характеристиките и функции. В този смисъл,
административните актове не могат да почиват на необосновани и недоказани
твърдения, като издаването им в противоречие с това правило, прави същите
немотивирани и издадени при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
С оглед на всичко изложено до
тук, настоящият съдебен състав приема, че при издаване на оспорената Заповед №
РД-888 от 27.10.2021 г.
на Зам. кмета на Община Ветово, с която е наредено премахването на незаконен строеж:
„Тоалетна с площ 2,40 кв.м.“, построена в УПИ V-633, кв. 30 по кадастралния
план на гр. Ветово (в констативния акт и на места в заповедта посочван като
регулационния план), административният орган е нарушил изискването на
чл. 35 от АПК, задължаващо този орган, преди да се произнесе със своя
административен акт, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за
случая. Нарушаването на тази норма води до незаконосъобразност на издадения
административен акт. В този смисъл са и Решение
№ 5280 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д.
№ 12509/2016 г., II о., Решение № 7920 от
21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10695/2016 г., II о., Решение № 10753 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. №
1691/2016 г., II о. и др.
Изложеното до тук налага
извод, че жалбата на Е.К. се явява основателна и доказана и като такава, следва
да се уважи.
Само за пълнота на
изложението съдът намира за нужно да посочи, че намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя свързани с неучастието в административното
производство на трето лице, за което жалбоподателят сочи, че е съсобственик на
имота. Недопустимо е да се претендират права въз основа на евентуално нарушени
чужди права. Ако жалбоподателят счита, че неправилно е определен като
собственик, възложител и/или изпълнител на процесния строеж то следва да изложи
съображенията си относно този факт, а не да претендира, че са нарушени чужди
права в проведеното административно производство.
С оглед изхода на спора, и
като съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира искането за
разноски, направено от процесуалния представител на оспорващата страна за
основателно. Такива следва да се присъдят в размер на 883 лева, от които 600 лева
– за заплатения от жалбоподателя в брой адвокатски хонорар, видно от
представения договор за правна защита и съдействие (л. 44 от делото), 10 лева заплатена
държавна такса за завеждане на делото (л. 14 от делото), 273 лева - депозит за
вещо лице по СТЕ (л. 70 и л. 106 от делото).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
от Е.И.К. ***,
Заповед № РД-888/27.10.2021 г. на Кмета на Община Ветово, с която е наредено
премахването на незаконен строеж, шеста категория: „Тоалетна“ с площ от 2,40
кв.м., построена в УПИ V-633, кв. 30 по кадастралния план на гр. Ветово, общ.
Ветово, с административен адрес: гр. Ветово, общ. Ветово, ул. „Витоша“ № 3.
ОСЪЖДА Община Ветово
да заплати на Е.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, направените в съдебното
производство разноски общо в размер на 883,00 (осемстотин осемдесет и три)
лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния административен съд.
Съдия: