Определение по дело №821/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1984
Дата: 29 май 2019 г.
Съдия: Жана Иванова Маркова Колева
Дело: 20193101000821
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 23 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………/…………05.2019 г.

гр.  Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание, проведено на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

         ЧЛЕНОВЕ :  ЖАНА МАРКОВА

                                                                     ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Маркова

в.т.д. № 821/2019 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 25950/09.04.2019 г. на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., Франция, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от т датата на подаване на заявлението 13.02.2014 г. до окончателното изплащане, сумата 214.18 лв., печалба на кредитора и покриваща разходите по подготовка и обслужване на заема, сумата 118.71 лв., мораторна лихва за периода 05.11.2012 г. - 28.01.2014 г., както и сумата 25.53 лв., разноски и 100.00 лв., юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2050/2014 г., на ВРС, XI с., и е образувано изп. д. № 20188080400469 по описа на ЧСИ рег. № 808, на осн. чл. 439 ГПК. Претендира разноски за две инстанции.

Въззивникът излага, че първоинстанционното решение е неправилно. Счита за неправилен извода на ВРС, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК не намира приложение в конкретия случай и стабилизирането на заповедта било без значение. Счита, че съобразно уредбата на заповедното производство се налага извода, че стабилизираната заповед за изпълнение има последиците на влязло в сила решение за установяване съществуването на вземането, поради което и с влизане на заповедта в сила е прекъсната погасителната давност за вземането на кредитора и е започнала да тече нова 5 годишна давност, считано от датата на депозиране на заявлението в съда. Сочи, че изпълнителното производство е започнало на 27.07.2018 г. като са извършени и валидни изпълнителни действия – запор на банкови сметки и запор на лек автомобил на длъжника, които и валидно са прекъснали давността. По същество отправя искане за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззивникът И.Б.З., депозира отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че давността се прекъсва единствено с предявяване на иск за установяване съществуване на вземането. Излага, че заповедното производство няма за цел разрешаване на спор със сила на присъдено нещо. Излага, че в конкретния случай, действието прекъсващо давнД.Д.срещу Решение № 1230/25.03.2019 г., по гр.д. № 13854/2018 г., на ВPC, XXXIX с., с което прието за установено, че И.Б.З., ЕГН **********,*** не дължи сумата 943.66 лв., главница, ведно със законната лихва оостта е образуването на изпълнителното производство и предприемането на конкретни изпълнителни действия. Тъй като вземането е станало изискуемо на 05.11.2012 г. и предвид липсата на предпоставки за приложение на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, то приложимия давностния срок по отношение на главницата е 5 години, а по отношение на лихвите е 3 годишен и са изтекли преди датата на образуване на изпълнителното производство – 20.07.2018 г. По същество отправя искане за потвърждаване на постановеното решение и претендира присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА за разглеждане като редовна и допустима въззивна жалба вх. № 25950/09.04.2019 г. на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., Франция, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д.срещу Решение № 1230/25.03.2019 г., по гр.д. № 13854/2018 г., на ВPC, XXXIX с., с което прието за установено, че И.Б.З., ЕГН **********,*** не дължи сумата 943.66 лв., главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 13.02.2014 г. до окончателното изплащане, сумата 214.18 лв., печалба на кредитора и покриваща разходите по подготовка и обслужване на заема, сумата 118.71 лв., мораторна лихва за периода 05.11.2012 г. - 28.01.2014 г., както и сумата 25.53 лв., разноски и 100.00 лв., юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2050/2014 г., на ВРС, XI с., и е образувано изп. д. № 20188080400469 по описа на ЧСИ рег. № 808, на осн. чл. 439 ГПК.

ДА СЕ ИЗИСКА заверена преписка от изп. д. № 20188080400469 по описа на ЧСИ рег. № 808.

          НАСРОЧВА в съдебно заседание на 26.06.2019 г., 14.00 ч., за която дата и час да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото определение. На въззивника да се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                    2.