О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/…………05.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание, проведено на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ : ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Маркова
в.т.д. № 821/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 25950/09.04.2019 г. на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“
С.А., Франция, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от т датата на подаване на заявлението 13.02.2014 г. до
окончателното изплащане, сумата 214.18
лв., печалба на кредитора и покриваща разходите по подготовка и обслужване
на заема, сумата 118.71 лв., мораторна лихва за периода 05.11.2012 г. - 28.01.2014 г.,
както и сумата 25.53 лв., разноски и
100.00 лв., юрисконсултско
възнаграждение, за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 2050/2014 г., на ВРС, XI с., и е образувано изп.
д. № 20188080400469 по описа на ЧСИ рег. № 808, на осн.
чл. 439 ГПК. Претендира разноски за две инстанции.
Въззивникът излага, че първоинстанционното решение е неправилно. Счита за
неправилен извода на ВРС, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК не намира
приложение в конкретия случай и стабилизирането на
заповедта било без значение. Счита, че съобразно уредбата на заповедното
производство се налага извода, че стабилизираната заповед за изпълнение има
последиците на влязло в сила решение за установяване съществуването на
вземането, поради което и с влизане на заповедта в сила е прекъсната
погасителната давност за вземането на кредитора и е започнала да тече нова 5
годишна давност, считано от датата на депозиране на заявлението в съда. Сочи,
че изпълнителното производство е започнало на 27.07.2018 г. като са извършени и
валидни изпълнителни действия – запор на банкови сметки и запор на лек
автомобил на длъжника, които и валидно са прекъснали давността. По същество
отправя искане за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззивникът И.Б.З., депозира отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че давността се
прекъсва единствено с предявяване на иск за установяване съществуване на
вземането. Излага, че заповедното производство няма за цел разрешаване на спор
със сила на присъдено нещо. Излага, че в конкретния случай, действието прекъсващо
давнД.Д.срещу Решение № 1230/25.03.2019 г., по гр.д. № 13854/2018 г., на ВPC,
XXXIX с., с което прието за
установено, че И.Б.З., ЕГН **********,*** не дължи сумата 943.66 лв.,
главница, ведно със законната лихва оостта е образуването на изпълнителното производство и предприемането на
конкретни изпълнителни действия. Тъй като вземането е станало изискуемо на
05.11.2012 г. и предвид липсата на предпоставки за приложение на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, то приложимия давностния срок по отношение на
главницата е 5 години, а по отношение на лихвите е 3 годишен и са изтекли преди
датата на образуване на изпълнителното производство – 20.07.2018 г. По същество
отправя искане за потвърждаване на постановеното решение и претендира
присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите
съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните не
се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се
констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия
от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени
искания не са направени.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 267, ал.
1 ГПК, съставът на ВОС
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане като редовна и допустима въззивна жалба вх. № 25950/09.04.2019 г. на
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., Франция, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д.срещу Решение №
1230/25.03.2019 г., по гр.д. № 13854/2018 г., на ВPC, XXXIX с., с
което прието за установено, че И.Б.З., ЕГН **********,*** не дължи сумата 943.66 лв., главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението 13.02.2014 г. до окончателното изплащане, сумата 214.18 лв., печалба на кредитора и
покриваща разходите по подготовка и обслужване на заема, сумата 118.71 лв., мораторна
лихва за периода 05.11.2012 г. - 28.01.2014 г., както и сумата 25.53 лв., разноски и 100.00 лв., юрисконсултско
възнаграждение, за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 2050/2014 г., на ВРС, XI
с., и е образувано изп. д. № 20188080400469 по описа
на ЧСИ рег. № 808, на осн. чл. 439 ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКА заверена преписка от изп.
д. № 20188080400469 по описа на ЧСИ рег. № 808.
НАСРОЧВА в съдебно заседание на 26.06.2019 г., 14.00 ч., за която дата и час да се призоват
страните като им се връчи препис от настоящото определение. На въззивника да се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.