№ 459
гр. Благоевград, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
А. Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20211200500717 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл. 17 от Закона за защита от
домашното насилие.
Срещу Решение № 8029/10.06.2021г., постановено по гр.д. № 439/2020г. по описа на РС
Г.Д., с което е уважена като основателна молба налагане на мерки за защита срещу М. АЛ.
Ф., ЕГН **********, от гр. Г.Д., и е издадена Заповед за защита № 8029 от 14.06.2021г., е
подадена въззивна жалба от особения представител на М. АЛ. Ф., ЕГН **********- адв.
М.Ш..
Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради
нарушаване на материалния закон и необоснованост на същото от събраните доказателствен
материал пред първата инстанция. Навадено е оплакване за допуснати съществени
процесуални нарушения от съда при събирането на писмените и гласни доказателства по
делото и за тяхната оценка при постановяването на съдебния акт.
Поддържа се с въззивната жалба, че твърденията за извършено физическо насилие от страна
на М. АЛ. Ф., по отношение на молителя- СТ. Д. Н., са недоказани и неподкрепени
убедително от представените доказателства пред първата съдебна инстанция. Възразява се,
че първоинстанционното решение е постановено в този смисъл при неправилна оценка на
събраните по делото гласни доказателства. Изведени са доводи от особения представител на
жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е обсъдил множеството разминавания и
1
противоречия в свидетелските показания на служителите на РУ на МВР- Г.Д.. Част от тях не
са посещавали адреса след телефонни обаждания за част от посочените дати и това поставя
под съмнение достоверността и надеждността на събраните гласни доказателства относно
раздразнителното и агресивно поведение на дееца, както и отправените от него заплахи и
закани за убийство.
Навадено е с въззивната жалба оплакване за допуснато от първоинстационния съд
съществено процесуално нарушение, доколкото пред състава на РС Г.Д. е била представена
съдебно психиатрична експертиза, извършена за нуждите на друго наказателно
производство, от заключението на вещото лице по която се установява че с оглед на
здравословното състояние на дееца М. АЛ. Ф., същият е бил в невъзможност да контролира
поведението си, която експертиза е послужила като основание наказателното производство
спрямо извършителя М. АЛ. Ф. да бъде прекратено поради липса на вменяемост. Поддържа
се с въззивната жалба, че съдът е следвало да положи усилия за да изясни въпроса за
психическото състояние на дееца към момента на извършването на деянията, за които съдът
е бил сезиран с молба за защита от СТ. Д. Н.. Като не е сторил това първоинстанционният
съд е постановил един неправилен съдебен акт, при допуснати съществени процесуални
нарушения поради неизясняване на въпроса за вината на дееца при осъществяване на
деянията, за които е обвинен в извършването на домашно насилие.
С въззивната жалба във връзка с оплакването за необоснованост на обжалвания съдебен акт,
поддържат се доводи че съдът при преценката на събраните писмени и гласни доказателства
в тяхната съвкупност, погрешно е стигнал до извода, че не са опровергани твърденията
изведени с декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, въз основа на събраните доказателства по
делото при разглеждането му от първата съдебна инстанция.
При изложените съображения с жалбата, иска се от въззивния съд да отмени решението на
първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно, като се отмени и
издадената въз основа на него заповед за защита.
С въззивната жалба е направено доказателствено искане- за назначаване на съдебно
психологическа и психиатрична експертиза, с която на вещото лице да бъде възложено да
отговори, предвид здравословното състояние на дееца М. АЛ. Ф., към момента на
извършване на актовете, определени от молителя като „домашно насилие“ по отношение на
молителя СТ. Д. Н., бил ли е дееца вменяем- могъл ли е да разбира свойството и значението
на извършваното, както и да ръководи и контроли действията си.
В предвидения по чл. 17 ал. 4 от ЗЗДН, тридневен срок за отговор по подадената въззивна
жалба, такъв е постъпил от насрещната страна- СТ. Д. Н., чрез адв. Д.Б., като се оспорва
основателността на същата. Излагат се съображения, че производството не е наказателно, а
гражданско и способността на дееца М. АЛ. Ф., с оглед на неговото заболяване,
способността му да разбира постъпките си, но неспособността му да контролира действията
си, на се основания да бъде отказана защита по ЗЗДН. В тази насока се сочи че агресията и
заплахите с убийство датират отдавна, същите са с голям интегритет и са насочени не само
срещу молителя СТ. Д. Н., но и срещу неговата съпруга. Сочи се с отговора на жалбата
2
високата обществена опасност от поведението на М. АЛ. Ф., въпреки проведените
производства за принудително настаняване и наказателното производство срещу него, което
е прекратено. Сочи се с отговора на въззивната жалба от СТ. Д. Н., чрез неговия
пълномощник, че дори след издаването на заповедта за налагане на принудителни мерки по
ЗЗДН, М. АЛ. Ф. не ги изпълнява и инцидентите продължават и след приключването на
делото пред първата съдебна инстанция.
С въззивната жалба и допълнителните доводи към отговора на същата, поддържа се че пред
съда в гр. Г.Д., М. АЛ. Ф. не е ангажирал убедителни доказателства, които да опровергават
твърденията с декларацията по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН. Изказва се становище че съдът
задълбочено и всестранно е анализирал събраните доказателства и е постановил едно
правилно и обосновано съдебно решение. Сочи се, че ирелевантно по отношение на нуждата
от защита от домашно насилие е дали за извършените деяния посочени в декларацията по
чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН е съставен акт за административно нарушение и дали за всеки от
актовете е била депозирана жалба до полицейските служители.
С отговора на въззивната жалба поддържа се, че защитата по реда на ЗЗДН е безусловна и
поради това оплакването с жалбата че обжалваното решение на съда е постановено при
неизяснена вина на дееца за осъществените деяния, е неоснователно. Отделно развиват се с
отговора на въззивната жалба доводи, че в значителна степен психическото състояние на М.
АЛ. Ф. към момента на извършване на деянията, за които се твърди че са актове на домашно
насилие, е изяснено въз основа на представената по делото съдебно психологическа и
психиатрична експертиза, извършена за нуждите на ДП № 307/2020г. по описа на РУ на
МВР гр. Г.Д.. Развити са съображения че от събраните по делото до този момент
доказателства, не може да се направи обоснован извод, че лицето, от действията на което се
търси защита по реда на ЗЗДН е недееспособно, тъй като няма данни правоспособността на
М. АЛ. Ф. да е ограничена въз основа на влязло в законна сила съдебно решение или друг
акт, като същият няма данни да е поставен под ограничено или пълно запрещение.
Дееспособността в гражданското производство не се покрива с изискванията за вменяемост
при изследване на въпроса за вината в наказателното производство.
Поради изложеното с допълнителния отговор на въззивната жалба, възразява се срещу
искането за назначаване на съдебно психологична и психиатрична експертиза пред ОС
Благоевград, за установяване вменяемостта на дееца при осъществяването на деянията, за
които се твърди че е осъществено домашно насилие.
Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение въззивната жалба
и да потвърди обжалваното решение на РС Г.Д., като правилно и обосновано и постановени
при съответствие с материалния и процесуалния закон.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК и чл. 17
ал.1 от ЗЗДН, намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за
обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на
изискванията на закона и е редовна.
3
Пред въззивната инстанция жалбоподателят М. АЛ. Ф., призован чрез особения му
представител- адв. М.Ш., не се явява лично, като се представлява от пълномощника си. Адв.
Ш. поддържа подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение на РС Г.Д.,
като моли въззивният съд да я уважи като основателна. Основното оплакване за
неправилност на атакувания съдебен акт е основано на доводи, че въз основа на изслушаната
и приета от въззивния съд съдебно психиатрична и психологична експертиза, доказва се че
М. АЛ. Ф. не е бил деликтоспособен към момента на извършване на деянията, предмет на
молбата за търсената защита по ЗЗДН от молителя СТ. Д. Н..
В писмена защита представена пред въззивния състав на ОС Благоевград, особения
представител на жалбоподателя- адв. Ш. поддържа становището че атакуваното решение на
РС Г.Д. е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че
за да бъдат наложени на нарушителя марки за защита по чл. 5 ал.1 от ЗЗДН, следва да бъде
установено наличието на виновно поведение от страна на ответника срещу молителя, което
да може да се квалифицира от субективна страна като акт на домашно насилие по смисъла
на чл. 2 от ЗЗДН. Такова в настоящия случай не е налице, тъй като от назначената и
изслушана от съда съдебно психиатрична и психологична експертиза, установява се че към
момента на осъществяване на актовете, определени като домашно насилие спрямо
пострадалия СТ. Д. Н., жалбоподателят М. АЛ. Ф. не е бил деликтоспособен- могъл е да
разбира свойството, но не е разбирал значението на извършеното и не е можел адекватно да
ръководи и конкролира действията си. Сочи се в писмената защита от адв. Ш., че безспорно
мерките за защита по чл. 5 от ЗЗДН не са основание за търсене на отговорност от
нарушителя, а имат за цел превенция и преустановяване осъщественото срещу молителя
противоправно посегателство, но все пак тези мерки са санкция за едно съзнателно
неизпълнение на общите правила във вр. с повелята да не се вреди другиму. Изложени са
правни съображения, че именно и заради това в ТР № 2/25.11.2020г. на ВКС, постановено
по т.д. № 2/2019г. на ОСГК, е прието, че при избора на мярката, която да бъде наложена,
съдът не следва да взема в предвид формата и степента на вината на извършителя, от което
обаче не следва че наличието на виновно поведение от страна на извършителя, не е
предпоставка за квалифициране на неговото деяние като акт на домашно насилие и
съответното му санкциониране с налагане на адекватна мярка за защита.
При изложените съображения с писмената защита, адв. Ш. като особен представител на М.
АЛ. Ф., моли съда да отмени обжалваното решение на РС Г.Д., като неправилно и постанови
ново решение, с което да отхвърли като неоснователна молбата на СТ. Д. Н. за защита по
ЗЗДН, ведно с всички произтичащи от това законни последици.
Пълномощникът на въззиваемия СТ. Д. Н.- адв. Б.-Б., оспорва депозираната жалба като
неоснователна, като моли въззивният съд да я остави без уважение и да потвърди
обжалваното решение на РС Г.Д. като правилно и обосновано. Поддържа се в пледоариите
при устните състезания пред настоящата съдебна инстанция, че съгласно чл. 4 ал.1 от ЗЗДН,
в случай на домашно насилие всяко пострадало лице има право да потърси съдебна защита,
4
като предвидените в закона специални мерки за защита са универсални, същите нямат
санкционен характер, като единствената им цел е да предотвратят последващи актове на
домашно насилие, поради което въпроса за деликтоспособността на извършителя на
актовете на домашно насилие, както и дали същият е могъл да разбира свойството и
значението на извършваното от него и дали е могъл да ръководи постъпките си, не е основен
в настоящия процес. Поддържа се пред съда от пълномощника на въззиваемия, че при всеки
установен от съда акт на домашно насилие, съдът е длъжен да наложи поне една от мерките
по чл. 5 ал.1 от ЗЗДН, като при избора на мерките не следва да се взима в предвид формата
и степента на вината на извършителя, защото наложената мярка няма за цел да го
превъзпита, а евентуално да предотврати посегателството върху пострадалото лице. Иска се
от съда с оглед на приетото с ТР № 2/2020г. на ВКС по т.д. № 2/2019г. на ОСГК, съдът да
съобрази че М. АЛ. Ф. не спазва наложените му мерки по ЗЗДН от състава на РС Г.Д. с
издаването на Заповед за защита № 8029 от 14.06.2021г., като продължава да осъществява
нови актове на домашно насилие по отношение на СТ. Д. Н. и неговата съпруга, поради
което налице са основания за въззивния съд да удължи срока на наложените мерки по чл. 5
ал.1 от ЗЗДН, както и да допълни същите с нова мярка, като задължи нарушителя да
посещава социални програми.
С писмено становище по делото адв. Б.-Б., като пълномощник на въззиваемия СТ. Д. Н., не
се оспорва че М. АЛ. Ф. има ограничено разстройство на личността с възбудени дисфорични
реакции и разстройство в следствие на употреба на алкохол. Сочи се че същият е имал през
годините многобройни посегателства срещу СТ. Д. Н. и неговата съпруга В. Н.а, за което
срещу него са били образувани наказателни производства по повдигнати обвинения за
закана с убийство по чл. 144 ал. 3, във вр. с чл. 26 от НК, което е било прекратено поради
невменяемост на извършителя, както и производство по чл. 146 ал.1 т. 1 от ЗЗ, по което М.
АЛ. Ф. е бил настанен за задължително лечение за срок от 3 месеца в диспансер в ЦПЗ- гр.
Благоевград. Изразява се разочарование, че спрямо лицето М. АЛ. Ф. не са приложени
адекватните принудителни медицински мерки, като е наложена само най- леката от тях- тази
по чл. 89 б. „а“ от НК, а именно предаване на близките му, поради което в случая е останал
неурегулиран баланса относно необходимостта от правна справедливост между страните по
настоящото дело, тъй като поради невменяемостта на ответника, не са приложени и
адекватните превантивни мерки по реда на чл. 427-432 от НПК и това създава у него
усещане за недосагаемост и ненаказуемост.
С писменото становище по делото, излагат се съображения от адв. Б.-Б., за целта на
защитата по ЗЗДН- да се преустанови осъществяването на посегателства срещу молителя,
едва след което да се прояви и превантивното и възпиращо действие на наложената спрямо
извършителя защитна мярка. Изложени са съображения, че макар акта за домашно насилие
да е умишлено деяние, отговорността по ЗЗДН е отделен вид защита, която следва да се
отграничи от наказателната, административно наказателната и деликтната отговорност, като
мерките по чл. 5 от ЗЗДН от своя страна следва да бъдат наложени от съда за да се
предотврати посегателството на нарушителя срещу лицето поискало защита от съда, като се
5
акцентира че специални мерки се прилагат и срещу невнеменяем или неделектноспособен,
каквито са принудителните медицински мерки по чл. 89 от НК или надзор от попечител на
деликтоспособни лица по чл. 47 от ЗЗД. Ето защо поддържа се с писмената защита че и в
настоящия казус мерките по чл. 5 ал.1 от ЗЗДН са приложими спрямо лицето М. АЛ. Ф.,
въпреки данните за липса на деликтоспособност.
Във връзка с постъпилата по делото на 27.10.2021г. писмена молба от СТ. Д. Н., чрез
неговия пълномощник адв. Б.-Б., в писмената защита се моли въззивния съд същата да се
приеме като искане за изменение на решението на РС Г.Д. по гр.д. № 432/2020г., в следния
смисъл:
-Допълване на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН със забрана М.Ф. да приближава
стълбището на вход „А“ от същата сграда, когато по него преминава С.Н. или неговата
съпруга;
- да бъде увеличен срокът по тази мярка на 18 месеца;
- Увеличаване размерът на мярката по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН- на стойност 400.00лв.;
- Допълване решението с нова мярка по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН със задължение на М.Ф. да
посещава специализирани програми.
При изложените съображения, иска се от пълномощника на въззиваемия, въззивнят съд да
потвърди обжалваното решение на РС Г.Д., като правилно и обосновано и така да даде
пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице СТ. Д. Н., респ. на неговата
съпруга В. Н.а.
Претендират се от страните разноските направени пред въззивния съд в настоящото
производство.
Въз основа на събраните доказателства пред първоинстанционния и пред въззивния съд,
настоящия състав на ОС Благоевград, счита за установена следната обстановка от
фактическа страна:
Производството пред първоинстанционния съд е иницирано от депозирана молба за
налагане на мерки за защита на осн. чл. 8 ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН), депозирана от СТ. Д. Н., ЕГН **********, от гр. Г.Д., улица „С.“ ***, срещу М. АЛ.
Ф., ЕГН **********, живущ на същия адрес, за извършени действия на домашно насилие на
13.05.2020г., 17.05.2020г., 30.05.2020г. и на 03.06.2020г., изразяващи се в отправяне заплахи
и закани за убийство, както и представлаващи емоционално и психическо насилие.
Към молбата е приложена Декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН, в която е посочено че СТ. Д. Н.
и М. АЛ. Ф. са родственици и живеят в една и съща жилищна сграда, под един покрив. Сочи
се, че влошените роднински отношения между двамата датират още от далечната 2010г.,
когато по силата на наследствено завещание М.Ф. получил всичко от родителите си, като
неговите сестри останали без наследство и били прокудени от жилището в което до този
момент живеели.
Сочат се и други предхождащи отношения, при които на 11.08.2015г. СТ. Д. Н. бил
6
промушен с нож от М. АЛ. Ф., за което било образувано наказателно производство.
С молбата по чл. 4 ал.1 от ЗЗДН, сочи се от молителя СТ. Д. Н., че след 13.05.2020г.,
отношенията между него и М. АЛ. Ф. рязко се влошили и посегателствата над молителя и
неговата съпруга станали постоянни.
В писмената молба и в декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН са посочени и конкретни актове
на домашно насилие, извършени на датите 13.05.2020г., 17.05.2020г., 30.05.2020г. и на
03.06.2020г., поради което е предявено искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН.
Сочи се в молбата че:
- на 13.05.2020г., около 18.00 часа, извършителят М. АЛ. Ф., заедно с друго лице- В.Г. "Д.".,
извършили насилствен акт на самоуправство, грабеж и вандализъм в имоти собственост на
СТ. Д. Н. и на съседите К., отправя закани и заплахи към молителя;
- на 17.05.2020г., в неделя следобед, с пълна самоувереност и спокойствие, посред бял ден,
М. АЛ. Ф., заедно с друго лице- В.Г. "Д."., извършили повторен обир на стопанските
помещения на К., които действия били заснети. Същият ден като се връщал от магазина, СТ.
Д. Н. бил засечен на входната врата на жилищната кооперация от М.Ф., като едва успял да
се отскубне от него, а Ф. цял ден крещял на улицата, че „ще му откъсне гръкляна“ и „ще му
отреже главата“;
- на 30.05.2020г. около 10.30 часа, в дворното място към жилищната сграда, М. АЛ. Ф.
отново отправил срещу СТ. Д. Н., закани че ще прогони съпругата и детето на Н. и заплахи
за убийство към него;
- на 03.06.2020г. М.Ф. обезумял, подивял и започнал да се заканва и да напада СТ. Д. Н.,
като го преследвал с касапски нож в двора на кооперацията в която живеят.
За извършените деяния е била уведомявана полицията, като са били извършвани проверки
от служителите на РУ Г.Д..
С писмената молба пред първоинстанционния съд е поискано от съда, да издаде заповед по
ЗЗДН и да наложи по отношение на М. АЛ. Ф. мерки по ЗЗДН- задължение на извършителя
да се въздържа от извършване на действия, представляващи насилие- физическо или
психическо, срещу СТ. Д. Н. и семейството му.
В подкрепа на твърденията в писмената молба, молителят– СТ. Д. Н., е представила по
делото пред първоинстанционния съд- декларация по реда на чл. 9 ал. 3 от Закона за защита
срещу домашното насилие, за твърдените актове за домашно насилие.
Съдът от закрито съдебно заседание по образуваното гр.д. № 439/2020г. по описа на РС Г.Д.,
е счел че в подаденото пред съда писмено искане се съдържат данни за пряка и
непосредствена опасност за физическото здраве и психическото състояние на молителя СТ.
Д. Н., по смисъла на чл. 18 ал. 1 във връзка с чл. 4 ал. 2 от Закона за защита срещу
домашното насилие, и основан на твърденията в представената декларация по чл. 9 ал. 3 от
ЗЗДН, е счел че следва да бъдат предприети незабавни мерки за защита и охрана интересите
на молителката.
7
Въз основа на депозираното писмено искане е издадена Заповед за незабавна защита № 1950
от 15.06.2020г., с която съдът предварително е наложил мерки за защита съобразно чл. 5 ал.
1 т. 1 от ЗЗДН, до приключването на съдебното производство с окончателно решение на
съда по реда на чл. 17 от ЗЗДН, като е задължил М. АЛ. Ф., да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо СТ. Д. Н., до произнасяне на съда с решението по образуваното
дело.
С обжалваното пред настоящата съдебна инстанция Решение № 8029/10.06.2021г.,
постановено по гр.д. № 439/2020г. по описа на РС Г.Д., и издадената въз основа на нея
Заповед № 8029 от 10.06.2020г., съдът е уважил искането за защита по чл. 4 ал. 1 от ЗЗДН,
като е приел за установени и доказани извършените от М. АЛ. Ф., ЕГН ********** от
гр.Г.Д., актове на домашно насилие спрямо молителя на дати 13.05.2020г., 17.05.2020г.,
30.05.2020г. и на 03.06.2020г., изразяващи се в отправяне на заплахи и закани за убийство,
като е наложил следните мерки на защита спрямо М. АЛ. Ф.:
-задължение за М. АЛ. Ф., ЕГН ********** от гр.Г.Д., обл.Благоевград да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо СТ. Д. Н., ЕГН ********** от гр.Г.Д., обл.
Благоевград;
-забрана за М. АЛ. Ф., ЕГН ********** от гр.Г.Д., обл.Благоевград да приближава СТ. Д. Н.,
ЕГН ********** от гр.Г.Д., обл. Благоевград, за срок от 12 (дванадесет) месеца, да
приближава жилищата на СТ. Д. Н., находящи се партерен и на последен етаж от жилищна
сграда с адрес гр.Г.Д., ул. "С." *, обл. Благоевград, за срок от 12 (дванадесет) месеца, на
разстояние по-малко от необходимото, за да преминава до ползваното от него мазе и двор;
-забрана за М. АЛ. Ф., ЕГН ********** от гр. Г.Д., обл.Благоевград, да приближава местата
за социални контакти и отдих на СТ. Д. Н., ЕГН ********** от гр. Г.Д., обл. Благоевград, за
срок от 12 (дванадесет) месеца.
С обжалваното решение на РС Г.Д., на осн. чл. 5 ал.4 от ЗЗДН е наложил на М. АЛ. Ф., ЕГН
********** от гр. Г.Д., обл. Благоевград, наред с мерките за защита по ЗЗДН и
административно наказание глоба в размер на 200лв.
Осъдил е извършителя да заплати и сторените пред първата съдебна инстанция от молителя
разноски.
Събраните от районният съд доказателства по реда на чл. 9 ал. 4 от Закона за защита срещу
домашното насилие, сочат че на М. АЛ. Ф., не са налагани преди това мерки за защита по
ЗЗДН, същият не се води на психиатричен отчет/Удостоверение № 308/23.06.2020г./, като е
осъждан с влязла в сила на 10.05.1995г.- Присъда № 82/02.05.1995г. по НОХ дело №
79/1995г. по описа на РС Г.Д., за престъпление по 195 ал.1 т. 3 и т. 5 от НК, във вр. с чл. 197
т. 3 от НК и чл. 54 от НК, за което престъпление същият е реабилитиран на осн. чл. 86 от
НК, считано от 11.05.1998г.
Съвкупния анализ на събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни
доказателства, установява следните правнорелевантни факти за предмета на настоящото
производство:
8
Молителят СТ. Д. Н. и ответника М. АЛ. Ф. са родственици- първи
братовчеди./Удостоверение за родствени връзки № 1421 от 02.10.2020г./
Установено е по делото, че двамата братовчеди живеят на различни етажи в една и съща
жилищна кооперация на адрес: гр. Г.Д., улица „С.“ ***, като ползват различни входове към
жилищата си, но подхода към общите части на сградата- тавана и мазето, е през входа на
жилището на молителя СТ. Д. Н..
Влошените отношения между двамата братовчеди датират от много отдавна. Събрани са при
разглеждането на делото от първоинстанционния съд доказателства за конфликт между
двамата през 2015г., при който М. АЛ. Ф. намушкал с нож братовчед си СТ. Д. Н..
Не е спорно от съвкупния анализ на доказателствата събрани пред РС Г.Д., че отношенията
между страните по делото са се изострили значително през 2020г.
Установява се от събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства,
че на посочените в молбата за защита дати- 13.05.2020г. и на 17.05.2020г. М.Ф. е отправил
закани и заплахи към молителя СТ. Д. Н.- че ще го заколи, поради което последния поискал
съдействие от служители на РУ на МВР гр.Г.Д.. Също така установява се че въззиваемият се
е обадил по телефона на свид. Петрова/бивша съпруга на жалбоподателя и на свид.Ф.а-
дъщеря на М. АЛ. Ф., като ги уведомил за поведението на въззивника, от което се е
почувствал застрашен и ги предупредил че ще държи тях отговорни ако нещо се случи с
него.
Установено е от събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства,
че на 30.05.2020г. въззивника М. АЛ. Ф. отново заплашвал СТ. Д. Н. със саморазправа, което
наложило Н. да потърси съдействие от полицията и да се обърне за помощ към РУ в гр. Г.Д..
На място дошли полицейските служители К.в и К., които в показанията си при разпита им
сочата, че и пред тях Ф. отново отправял заплахи и обиди към Н..
Видно е от събраните писмени и гласни доказателства, че на 03.06.2020г. сутринта
въззивника М. АЛ. Ф. бил подразнен от шума на косачката, с която Н. косял тревата в двора
на кооперацията, като се показал на прозореца на жилището си и започнал да вика към
въззиваемия Н.- "Докога ще ме тормозиш, аз теб ще те заколя, ще те убия", като
същевременно се опитал да изкърти железата на простора. Свидетеля Х., който по това
време бил при Н., му извикал, при което Ф. спрял и се прибрал. След това се показал на
входа към двора, като размахвал кухнениски нож. Заявил на Н.- "Аз теб ще те ликвидирам,
ще те убия" и тръгнал към него. Свидетелят Х. сочи в показаноията си, че Н. се уплашил и
влязъл в дома си, за да се обади на тел. 112. Ф. също се прибрал, но преди това ударил
косачката в земята, при което кутията й изкочила. След това на място дошли органите на
полицията и така инцидента бил прекратен.
По делото пред първоинстанционния съд са представени и приети като писмени
доказателства- писма от РУ на МВР гр.Г.Д. относно подадени сигнали от страна на СТ. Д.
Н., както и за дежурните служители на дати 13.05.2020г. и на 30.05.2020г. В първото писмо
с дата 12.10.2020г. се сочи, че на 17.05.2020г. лицето С.Н. е подал сигнал, че съседът му е
9
влязъл в мазето и му е взел нещо, поискал е да остане анонимен. Във второто писмо с дата
от 08.12.2020г. се твърди, че сигнал от С.Н. има подаден единствено на 03.06.2020г., за това
че М.Ф. го заплашва с нож. В писмо по делото от РУ на МВР Г.Д. от 24.03.2021г. е
посочено, че на дати 13.05.2020г. и 30.05.2020г., няма регистрирани сигнали от С.Н. в РУ
гр.Г.Д., а в писмо полицията до съда от 16.04.2021г. е отразен графика на дежурства на
служители по охрана на обществения ред на същите дати, като е уточнено, че на тези дати
няма записани сигнали от Н. и няма данни служители OOP да са посещавали посочения
адрес.
Приета е по делото от състава на РС Г.Д. жалба от С.Н. от 14.05.2020г. до РУ на МВР Г.Д., в
която е направено оплакване, че на 13.03.2020г. М.Ф. е повредил водопровода, изведен за
поливане в двора му.
Според справката за графика на дежурните полицаи, на 13.05.2020г. за времето от 08.30ч. до
20.30ч., дежурни в РУ по охрана на обществения ред са били служителите Т.К. и С.Б., а на
30.05.2020 г. за времето от 08.30ч. до 20.30ч. дежурни по охрана на обществения ред са били
служителите Д. К. и А. К.в.
Разпитани като свидетели от първоинстнационния съд, полицаите К. и С. сочат, че са
посетили адреса на лицето подало сигнала на 03.06.2020г., във връзка с подаденото
оплакване за повреден водопровод за поливане, но не си спомнят да са били уведомени от
молителя, че е бил заплашван.
Разпитани като свидетели пред първоинстанционния съд полицейските служители К.в и К.
обясняват, че били изпратени на адреса на страните от оперативния дежурен в РУ Г.Д.. На
място Н. се оплакал, че М.Ф. го заплашвал и обиждал. Пред полицейските служители Ф.
отново бил агресивен към молителя, обиждал го и го заплашвал. Двамата свидетели не си
спомнят точната дата, на която са посетили адреса, но е било пролет-лято през 2020 година.
К. сочи в показанията си, че не помни да е имало друг случай, в който да е бил на
посещение на този адрес.
Свидетелите К. и С. при разпита им пред първоинстанционния съд сочат, че са били дневна
смяна, когато били изпратени на адреса на СТ. Д. Н. от оперативния дежурен, след получен
сигнал за възникнал скандал. Когато отишли там заварили Н. и друго лице. Н. обяснил, че
докато косял, М.Ф. слязъл, счупил му косачката, заплашвал го с нож. След разговор с Ф.,
той обяснил, че косачката вдигала много шум и затова се стигнало до скандала.
В свидетелските си показания пред РС Г.Д. останалите разпитани свидетели- Х.Л.П./бивша
съпруга на М.Ф./, М.М. Ф.а/дъщеря на М.Ф./ и В. К. Н.а/ съпруга на С.Н./, сочат на
влошените отношения между двамата, както и за причината за това, но тези показания се
неотносими към посочените в молбата актове за домашно насилие, тъй като никоя от тези
свидетелки не е присъствала на тях на датите 13.05.2020г., 17.05.2020г., 30.05.2020г. и на
03.06.2020г.
Установява се от писмените доказателства по делото, че срещу М. АЛ. Ф. е повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 144 ал.3 от НК, във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, за това че за
10
периода от 17.05.2020г. до 03.06.2020г. в гр. Г.Д., обл. Благоевград, при условията на
продължавано престъпление, са отправени закани за убийство срещу личността на СТ. Д. Н.
от гр. Г.Д., като тези закани биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването
им, за което е било образувано на 10.06.2020г.- ДП № 307/2020г. по описа на РУ на МВР гр.
Г.Д./ПП № 628/2020г. по описа на РС Г.Д./.
С Постановление за прекратяване на досъдебното наказателно производство от 26.11.2020г.,
досъдебното наказателно производство по ДП № 307/2020г. по описа на РУ на МВР гр.
Г.Д./ПП № 628/2020г. по описа на РС Г.Д./ е прекратено, поради невменяемост на
извършителя.
Видно е от приетото като писмено доказателство пред настоящата въззивна съдебна
инстанция- Писмо с изх. № 3965 от 22.10.2021г. на РП Благоевград, ТП гр. Г.Д., че по жалба
от СТ. Д. Н. срещу М. АЛ. Ф., е образувано и водено досъдебно наказателно производство
№ 909/2020г., по описа на ТП гр. Г.Д., към РП Благоевград, образувано на 21.10.2020г., за
престъпление по чл. 296 ал.1 от НК, за това че на 26.07.2020г. в гр. Г.Д., не е изпълнена от
М. АЛ. Ф. издадена от РС Г.Д.- заповед за защита от домашно насилие.
По така образуваното наказателно производство не е повдигано и предявявано обвинение.
Делото е постъпило на 11.10.2021г. в ТП гр. Г.Д., към РП Благоевград, с мнение за
прекратяването му, мотивирано от заключението на назначената съдебно-психиатрична
експертиза относно способността на М. АЛ. Ф., да разбира свойството и значението на
деянията си и да ръководи постъпките си.
Към настоящия момент няма данни срещу М. АЛ. Ф. да има образувани и висящи за
разглеждане други наказателни производства.
По искане на служебния защитник на жалбоподателя- адв. Ш., въззивният съд е допуснал и
назначил комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, за установяване на
психическото състояние на М. АЛ. Ф. към датите за които се твърди че са извършени актове
за домашно насилие- 13.05.2020г., 17.05.2020г., 30.05.2020г. и на 03.06.2020г.
В писменото си заключение по делото експертите- психиатъра д-р А.И. и психолога В.М.,
сочат че освидетелствувания М. АЛ. Ф. е имал известни отклонения в нервно-психическото
равитие в детска възраст, като от около 9 годишен е започнал да получава епилептични
пристъпи- първоначално миоклинични, комплексни парциални, а последните години преди
изготвянето на експертизата по делото- Ф. получава и генерализирани епилептични
пристъпи със загуба на съзнание и честота до четири месечно. Според експертите няма
данни за фамилна обремененост с психични заболявания.
Сочи се още в комплексната СМЕ приета от въззивния съд по настоящото дело, че
освидетелствувания М. АЛ. Ф. употребява през последните години значително количество
алкохол, като има създадена физическа и психическа зависимост. Същият е настаняван на
задължително лечение в продължение на два месеца в психиатричното отделение в края на
2020г. Сочи се в писмената експертиза, която съставът на ОС Благоевград възприема изцяло
,че след като е изписан по данни на близки М. АЛ. Ф. е намалил употребата на алкохол, не
11
пие всеки ден, приема назначената му терапия.
Експертите дават заключение в изготвената от тях СМЕ, че освидетелствувания М. АЛ. Ф. е
с изразена личността промяна от смесен тип, съответно на типа на алкохолната и
епилептичната личностова промяна, със значителна емоционално волева неустойчивост,
склонност към импулсивни и дисфорични реакции.
В приетата като доказателство СМЕ, експертите психиатъра д-р А.И. и психолога В.М. са
категорични, че към момента на извършване на актовете- 13.05.2020г., 17.05.2020г.,
30.05.2020г. и на 03.06.2020г., които са определени като актове на домашно насилие по
отношение на молителя СТ. Д. Н., за които е потърсена защита по реда на ЗЗДН, дееца не е
бил деликтоспособен- могъл е да разбира свойството, но не е разбирал значението на
извършваното, като не е можел и да ръководи и контролира действията си.
В писменото заключение се сочи още, че освидетелствувания М. АЛ. Ф. в рамките на
граничния си интелект, но на фона на изразен психоорганчен упадък може да разбира какво
означава убийство, да убие някого, да му извади гръкляна, деянието при което гони някого с
нож, заплашва го с убийство и т.н., но въпреки това ниския му интелект и забавения му
вискозен мисловен процес, с идеи от параноиден тип, дори и на свръхценно ниво, не му
позволява да разбира значението на извършеното, което е свързано с емоционално- волевите
нарушения при М.Ф.. В експертното заключение се сочи, че при освидетелствувания има
характерните склонност към раздразнителност, гневливост, експлозивност, което е в
рамките на епилептичната личностова промяна, същите са в тясна връзка с импулсивното му
поведение, която е причина да не може да ръководи и контролира адекватно действията си
към времето на инцидентите описани в молбата на молителя СТ. Д. Н..
Благоевградският окръжен съд, като прецени данните по първоинстанционното дело и
събраните доказателства пред въззивната инстанция, във връзка с наведеното във въззивната
жалба, намира следното:
Жалбата, инициираща настоящото производство е процесуално допустима, като подадена в
срок, от лице- ответника в първоинстационното производство чрез неговия служебен
защитник, имащо правния интерес от обжалване на съдебния акт на РС Г.Д., с който са му
наложени мерки за закрила по чл. 5 от ЗЗДН.
Обжалваното решение на РС Г.Д. е валидно постановено, от законен съдебен състав в
рамките на правораздавателната му компетентност, при спазване на процесуалните правила
за местна компетентност и със съдържание, предвидено в разпоредбата на чл. 236 от ГПК.
Обжалваното решение на първоинстанционния съд е допустимо, тъй като е постановено въз
основа на редовна молба за защита по ЗЗДН, подадена в определения от закона преклузивен
срок/чл. 10 ал.1 от ЗЗДН/, от активно легитимирана страна- пострадалия, измежду лицата
посочени в чл. 3 ал.1 т. 6 от ЗЗДН и срещу ответник, който е пасивно легитимиран да
отговаря, след като попада в предметния обхват на цитираната законова норма и по
отношение на който може да иска специалната съдебна защита.
Депозираната молба отговаря на всички изисквания на закона/ чл. 9 от ЗЗДН/, като същата е
12
придружена съгласно чл. 9 ал. 3 от същия закон с декларация за обстоятелствата посочени в
писмената молба с която съдът е сезиран.
Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяването на
обстоятелства, които в своята съвкупност да обосновават извода за осъществен спрямо
молителя акт на домашно насилие: наличието на морално укоримо поведение от страна на
дееца по отношение на пострадалото лице, което да може да се квалифицира като акт на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН; същото да е извършено от посочения в
молбата за защита ответник и да е извършено на конкретната дата, време и място. Акта на
домашно насилие може да съставлява и психическо насилие, изразяващо се в осъществяване
на действия спрямо лицето потърсило защита, които да принуждават пострадалото лице да
действа против волята си или да създава у него усещане за заплаха за телесната му цялост,
или заплаха за друго ценно за него благо, което влияе на душевното му спокойствие и
емоционална настройка.
Защита по ЗЗДН може да търси всяко лице, което е пострадало от конкретен акт на домашно
насилие/чл. 4 ал. 1 от ЗЗДН/, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в
чл. 3 от закона. Целта на законодателя е да се даде възможност на пострадалите да потърсят
защита от съда, чрез налагане на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя,
които са изчерпателно и лимитивно определени в чл. 5 от ЗЗДН. Чрез съдебното решение и
издадената заповед, в случай на установяване на акт на насилие по смисъла на чл. 2 от
специалния закон, се интервинира върху свободата на нарушителя, чрез ограничаване на
правото му да спазва определено поведение спрямо пострадалото лице и да се въздържа от
срещи с него и упражняване на ново насилие, както и чрез ограничаване правото на
нарушителя да посещава дома на пострадалия, както и местата на които същия работи или
осъществява социалните си контакти в свободното си време. Тъй като се интервинира в
чужда правна сфера, за да се предостави защита на определено лице, съдът е длъжен в хода
на делото да изследва въпроса дали по отношение на него е осъществен акт на физическо
или психическо насилие, по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Според правилата на процеса, представянето на декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, не
освобождава молителят от задължението да докаже пред съда, с допустимите по ГПК
доказателствени средства, посочения в декларацията акт на домашно насилие, неговият
извършител, обстоятелствата при които същият е извършен, като в тази насока и по
настоящото дело е бил изготвен доклада на първоинстанционния съд, който е възложил
доказването на фактите, твърдени в представената декларация, на молителя- СТ. Д. Н. и
неговия процесуален представител. И в това производството важат правилата за
разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК- за всяка от страна тежи
задължението за установи и докаже в процеса изгодните за нея факти от които се ползва. За
молителя тежи задължението да докаже осъществяването на твърдените от него актове на
физически или психическо насилие, а за ответника да опровергае обстоятелствата изведени с
декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН и да проведе успешно обратно насрещно доказване.
Въззивният съд в настоящия си състав намира, че въз основа на доказателствата събрани при
13
разглеждането на делото в РС Г.Д. и тези събрани пред настоящата съдебна инстанция, за
фактите относно родствената връзка между страните/същите са първи братовчеди/, за
влошените им от дълги години отношения във връзка с наследствени и имотни спорове,
както и за действията осъществени от М. АЛ. Ф. на посочените в молбата за защита дати-
13.05.2020г., 17.05.2020г., 30.05.2020г. и на 03.06.2020г., не се оспорват от страните по
делото чрез техните пълномощници.
Спорно по делото е дали действията на М. АЛ. Ф. на посочените с молбата за защита дати
могат да се квалифицират като актове на домашно насилие а дали за същите могат да бъдат
налагани мерки за защита по смисъла на чл. 5 от ЗЗДН, ако дееца е действал при условията
на невменяемост/поради липса на умисъл и поради невъзможност да разбира значението на
извършваното и да ръководи постъпките си/.
По смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, акт на домашно насилие е всяко конкретно действие на едно
лице, съставляващо физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, насочено срещу личността на друго лице, опита към такова насилие или
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, тогава
когато лицата се намират в семейна, родствена връзка или във фактическо съпружеско
съжителство, както и когато са бивши съпрузи.
Следователно уважаването на молба за защита по чл. 4 ал. 1 ЗЗДН е предпоставено от
наличието в кумулативната даденост на две условия: 1/ между молителя и ответника да е
налице родствена връзка, респ. да съществува или да е съществувала семейна или
фактическа връзка, според посоченото в чл. 3 ЗЗДН и 2/ вторият да е реализирал спрямо
първия акт на домашно насилие, съобразно легалната дефиниция на чл. 2 ЗЗДН.
Както теорията, така и установената вече съдебна практика възприемат, че именно особения
характер на производството и от спецификата на мерките за защита, регламентирани в ЗЗДН
предпоставят извод, че предназначението на закона се свежда до осигуряването на бърза,
своевременна и ефективна защита на определена категория лица, които се намират в реален
риск по повод упражнено върху тях насилие.
Затова и в никакъв случай механизмите, разписани от този нормативен акт, не могат да се
ползват за уреждане на дългогодишни имуществени или лични спорове между молителя и
ответника, за чието разрешаване са налице други юридически способи. В обобщение- не
всяко нарушение на лично или имуществено благо представлява домашно насилие и не
всяко агресивно поведение следва да се квалифицира като насилие по смисъла на ЗЗДН, а
само онова, с което целенасочено се нанасят вреди на пострадалия, надхвърлящи тези,
свързани с влошени отношения между близки. В този смисъл, процедурата по ЗЗДН е
предвидена да даде защита на физическите лица от упражнявано срещу тях физическо или
психическо насилие и има за цел предпазване на жертвата от посегателство срещу живота,
здравето и нейното достойнство, а не е средство за разрешаване на лични, имуществени и
други спорове между лицата, имащи право на защитата по същия закон.
Спецификата на домашното насилие очертава ограниченият субективен състав на лицата
14
между които същото се осъществява- това са родственици, изчерпателно изброени в
разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН, между които безспорно са и лица, намиращи се в родство по
съребрена линия до четвърта степен включително, каквито са и страните по настоящото
дело. Домашното насилие е деяние, активно поведение, действия или опит да бъде
извършено определено действие, но насочено срещу лице, с което извършителят на
насилието се намира в родствена или семейна връзка- настояща или бивша или във
фактическо съпружеско съжителство. Наличието на родство между дееца и пострадалия
обаче не е достатъчно за да бъде определено едно деяние като акт на домашно насилие.
Следва осъщественото физическо, психическо или емоционално насилие срещу личността
да е обусловено именно от наличието на семейна или съпружеска връзка между лицата. В
настоящия казус, макар М.Ф. и С.Н. да са първи братовчеди, те никога не са живели в едно
домакинство, нито са били обвързани от съпружеско съжителство каквито са изискванията
на специалния закон. Обстоятелството че двамата имат собствени жилища в една жилищна
сграда/при това при отделни входове/, не предпоставя извода за общо домакинство и по
никакъв начин не очертава пространствения обхват за приложението на ЗЗДН по отношение
на деянията между етажните съсобственици на една жилищна сграда, дори когато те са
роднини по съребрена линия.
Същественото в настоящия казус според въззивния състав на ОС Благоевград е, че при
установените в казуса факти следва да се приеме, че агресивното поведение на М.Ф. срещу
С.Н., който са в родство от четвърта степен по съребрена линия, са плод и проява на
дългогоднишните влошени отношения лично между тях по повод на наследствени
имуществени спорове и съвкупния анализ на доказателствата по делото не установява по
категоричен начин, Ф. да е осъществил насилствените актове на домашно насилие по
отношение на Н., които да се квалифицират като такива по чл. 2 ал. 1 ЗЗДН. За да се проведе
успешно доказване на твърденията за осъществени спрямо едно лице актове на домашно
насилие, молителят следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че от
страна на ответника на процесните дати е реализирано спрямо лицето домашно насилие,
изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в приложното поле
на чл. 2 ЗЗДН, дефиниращ понятието "домашно насилие".
Както твърденията на самите страни, така и показанията на разпитаните свидетели роднини,
преценени във връзка с писмените доказателства безсъмнено установяват, че в случая става
въпрос за ескалация на напрежение между М. АЛ. Ф. и СТ. Д. Н., инспирирано от дълбок
междуличностен конфликт, в чиято основа стоят дългогодишни имотни спорове. Не
случайно от доказателствата по делото не се установи по безспорен и несъмнен начин, дееца
Ф. да проявява такава агресия и да отправя закани за убийство и саморазправа към други
родственици или към други лица от кръга на съгражданите и познатите му.
Затова според преценката на състава на ОС Благоевград в случая не се касае за ситуация,
при която молителят СТ. Д. Н. е жертва на домашно насилие и която да може да се
субсумира под предметния обсег на ЗЗДН, като за неговата защита следва да бъдат
използвани други процесуални способи и средства, определени от закона.
15
За да бъде квалифициран един акт като акт на домашно насилие по чл. 2 ал. 1 ЗЗДН той
трябва е съзнателен, т. е., умишлен, като актът на физическо, психическо и/или
емоционално насилие следва да е извършен с цел да накърни телесния или психически
интегритет на пострадалото лице. Домашното насилие е човешки акт- проява на човешка
воля, ръководено и контролирано от съзнанието на човек. Поради изложеното в съдебната
теория се приема че домашното насилие е умишлено деяние, което е възможно и при
евентуален умисъл, но не е и при небрежност/становище на проф. д-р П.Г./. В ТР № 2 от
25.11.2020г. на ВКС по т.д. № 2/2019г. са дадени указания на съдилищата за това, че при
избора на мярката, която следва да бъде наложена, съдът не взема предвид формата и
степента на вината на извършителя, с което косвено е изразено становище, че акт за
домашно насилие може да бъде само виновно човешко деяние, но не и несъзнателно такова.
Всяко човешко деяние, за което се твърди че е причинило увреждане другимо, съставлява
деликт и като такова задължително подлежи на изследване за деликтоспособност,
независимо от това дали се твърди че същото съставлява акт на домашно насилие и срещу
него се търси закрила по реда на ЗЗДН. Иначе безспорно е че не е налице идентичност
между понятието „вменяемост“ в наказателното право и понятието „деликтоспособност“ в
гражданското право.
Вината изразява психическото отношение на правонарушителя към проявеното от него
противоправно действие или бездействие и към настъпилия вредоносен резултат. Тя
предполага вменяемост, т. е. наличието на такава душевна зрелост, че деецът да може да
разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си.
Липсата на вменяемост на субекта изключва вината- за подсъдимия липсва пасивна
материалноправна легитимация да отговаря лично по предявени граждански искове в
наказателното производство/Решение № 742 от 20.01.2006г. на ВКС по н.д. № 47/2005г., II
н.о./ В случая образуваното наказателното производство срещу дееца- М. АЛ. Ф., за
престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, за деяния извършени през
същия период/17.05.2020г. до 03.06.2020г./, е прекратено поради невменяемост на
извършителя.
Деликтната отговорност в гражданското право обаче не се покрива с наказателната
отговорност и при определени предпоставки наказателно неотговорните лица могат да носят
гражданска отговорност, ако са нарушили правилото да не се вреди другиму, като
възможността на извършителя да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи следва да се преценяват към момента на извършването на непозволеното
увреждане /Решение № 119 от 23.02.2010г. на ВКС по гр.д. № 4702/2008г., III г. о., ГК, - по
чл. 290 ГПК /.
В гражданското право дееспособността следва да се преценява като деликтоспособност, т. е.
като възможност на субекта да разбира свойството и значението на действията и постъпките
си. Без значение в тази насока е обстоятелството, че по настоящото дело липсват данни
дееца да е бил лишен от дееспособност по предвидения в закона ред, тъй като липсват
данни жалбоподателя М. АЛ. Ф. да е бил поставен под запрещение към датата на деянията,
16
за които се твърди че съставляват актове на домашно насилие и заради които се търси
защита по реда на ЗЗДН. Това е без значение относно преценката която съдът следва да
извърши дали Ф. е могъл да разбира или да ръководи постъпките си към този момент, която
преценка е фактическа и се прави за всеки отделен случай с оглед доказателствата по
делото.
Въз основа на заключението на експертите по приетата от съда съдебно психиатрична и
психологична експертиза, настоящият състав на ОС Благоевград приема, че актовете
осъществени от М. АЛ. Ф. на посочените в молбата за защита дати- 13.05.2020г.,
17.05.2020г., 30.05.2020г. и на 03.06.2020г., не съставляват актове на домашно насилие, тъй
като към момента на тяхното извършване дееца макар да е разбирал свойството на
извършваното, не е могъл да разбира неговото значение и не е бил в състояние да ръководи
постъпките си и да контролира действията си. Деяния, които са несъзнавани от дееца, не
могат да съставляват и актове за домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и поради
това за същите не могат да бъдат налагани предвидените в чл. 5 от същия закон мерки за
закрила. Навадените доводи с въззивната жалба от служебния защитник на жалбоподателя в
тази насока, въззивният съд намира за основателни.
Без значение за тези доводи на въззивния състав са установените от теорията и съдебната
практика разбирания за характера на мерките на защита по чл. 5 от ЗЗДН, както и това че
същите се отличават от наложените наказания в наказателното, административното и
дисциплинарното производство. Безспорно е, че мерките за защита по чл. 5 от ЗЗДН не са
създадени за да санкционират извършителя, а за преустановяване или предотвратяване на
домашното насилие, поради което тези мерки със сигурност имат защитен и превантивен
характер, а нямат за цел превъзпитанието на дееца и неговото поправяне. Поради това
използвания от закона термин „отговорност“ не е точен. Преди обаче да бъдат наложени
мерките за защита по чл. 5 от ЗЗДН, следва да се установи и докаже че е извършено
умишлено деяние, което по своите характеристики от обективна и субективна страна,
отговаря на условията на чл. 2 от ЗЗДН и е осъществено между лица в родствена връзка
съобразно чл. 3 от специалния закон, за да бъде същото квалифицирано като домашно
насилие. Дори и формално да може да бъде субсумирано под нормата на чл. 2 от ЗЗДН,
извършеното деяние не би могло да съставлява акт за домашно насилие ако е извършено
несъзнателно и от лице, което не може да разбира свойството на извършеното и да ръководи
постъпките си.
В този смисъл настоящия състав на ОС Благоевград не споделя становището, че марките по
чл. 5 от ЗЗДН са „абсолютни“ и могат да бъдат прилагани и по отношение на невменяеми по
отношение на извършените деяния лица, за да бъде своевременно предотвратени и
преустановени действията на извършителя и защитени лицата по чл. 4 ал.1 от ЗЗДН. Да се
приеме такова становище означава де не се зачитат целите на наложените мерки по чл. 5 от
ЗЗДН, тъй като ако лицето не е съзнавало извършването на деянията, то същото не би могло
съзнателно и да спазва така наложените му мерки и те не биха могли да изпълнят ролята си
за защита и превенция, предвидени в специалния закон. Достатъчно е да посочим, че в
17
настоящия случай срещу М. АЛ. Ф. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 296 ал.1
от НК именно за неспазване на мерките наложени със заповед за защита издадена по
настоящото дело. Сочи се в писмото от РП Благоевград ТО гр. Г.Д., че срещу дееца не е
повдигнато и предявено обвинение, а преписката е изпратена на районната прокуратура, с
мнение за прекратяване, поради обстоятелства изключващи отговорността на дееца-
неспособността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Като не е съобразил че посочените актове осъществени от М. АЛ. Ф. не съставляват актове
на домашно насилие, тъй като страните не живеят в едно домакинство и инцидентите между
тях, включващи осъществено физическо, психическо и емоционално насилие, не са целели
ограничаването на личния живот, личната свобода и личните права на пострадалия, а са
израз на дългогодишна вражда между страните, основана на разрешаването на други
спорове, както и като не е съобразил че дееца към момента на осъществяването на актовете
на посочените дати, не е могъл да разбира значението на извършваното от него и да
ръководи постъпките си, районният съд в гр. Г.Д. е постановил един неправилен съдебен
акт, а решението му се обжалва изцяло, като същото следва да бъде отменено, а молбата за
защита по реда на ЗЗДН- да се отхвърли изцяло.
При този изход от спора пред настоящата инстанция, разноските за страните следва да
останат така, както са сторени от страните.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 17 ал. 5 от ЗЗДН, съставът на ОС Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8029/10.06.2021г., постановено по гр.д. № 439/2020г. по описа на РС
Г.Д. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ молбата подадена от СТ. Д. Н., ЕГН ********** от гр.Г.Д., обл.Благоевград, за
извършен спрямо него за налагане на мерки по Закона за защита от домашното насилие
срещу М. АЛ. Ф., ЕГН ********** от гр.Г.Д., обл.Благоевград, за извършени от последния
актове на домашно насилие спрямо молителя, на дати- 13.05.2020г., 17.05.2020г.,
30.05.2020г. и на 03.06.2020г., изразяващи се в отправяне на заплахи и закани за убийство.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18