РЕШЕНИЕ

 

№1071

гр. П.,  03.10.2018 г.    

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                        

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VІI-ми състав, в публичното заседание на втори октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                               Районен съдия : Явор Джамалов

 

при участието на секретаря : Даниела Благоева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 02082 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявените искове са с правно основание  чл. 213, ал.1 КЗ, във вр. с чл. 49 от ЗЗД, като към него обективно е съединен и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

 

                  По изложените в исковата молба обстоятелства, “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД - гр. София, е поискало да бъде установено по отношение на Община П., че дължи на застрахователното дружество  сумата от 593,47 (петстотин деветдесет и три лева и четиридесет и седем стотинки) лева, изплатено застрахователно обезщетение по щета № ********** по

застраховка “Каско на МПС”, застрахователна полица № **************/ 08.12.2014 г., във връзка с настъпило на 24.01.2015 г. събитие (ПТП), ведно със законната лихва в размер на 171, 11 (сто седемдесет и един лева и единадесет стотинки) лева, считано от 06.04.2015 г. до датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно 31.01.2018 г., както и  мораторна лихва от 01.02.2018 г. до датата на плащане на исковата сума. Претендират се и направените по делото разноски.  

В срока за отговор е депозиран такъв от Община П. по реда на чл. 131 от ГПК,  с който исковете са оспорени по основание и размер, като оспорването се поддържа и в съдебно заседание. Претендират се и направените по делото разноски.  

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                 От приложения протокол за ПТП № *******/ 24.01.2015 г. на Отдел „Пътна Полиция“ при ОДП П., както и от заключението на изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице В.Н.В., се установява, че на   24.01.2015 г. на ул.Освобождение в дясна лента, застраховано МПС О К ДКН № ** **** **, управлявано от Б.С.М., попада в необезопасена и несигнализирана дупка пълна с вода на пътното платно, вследствие на което са нанесени вреди на застрахования автомобил.

            От представените писмени доказателства от ищцовата страна се установява, че увредения автомобил О К ДКН № ** **** ** е бил застрахован при “Застрахователно дружество Евроинс” АД по застраховка „Каско на МПС“, застрахователна полица № **************/08.12.2014 г., със срок на действие от 05.01.2015 г. до 04.01.2016 г. За настъпилото събитие до застрахователното дружество е подадено Искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“ вх. № РК-014-1070/24.01.2015 г. от Б.С.М. и е образувана щета № **********. Извършени са първоначален и допълнителен оглед на автомобила. Съгласно изготвен доклад щетите по автомобила са оценени в размер на 593.47 лева. Щетите по автомобила са отремонтирани в автосервиз „Авто Юнион сервиз“ ЕООД. За извършените ремонтни дейности автосервизът е издал фактура № **********/11.02.2015 г., която е изплатена от ищеца по банков път, с преводно нареждане от 06.03.2015 г.

              Видно от цитирания Протокол за ПТП № ******* от 24.01.2015 г на Отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, който като административен акт установява обстоятелствата посочени в него ако не бъдат оборени с надлежни доказателствени средства, като причина за настъпването на ПТП е посочено наличието на несигнализирана и необезопасена дупка в дясно на пътното платно, с размери 1,50 х 50 см., и дълбочина 70 см.

             С регресна покана изх. № ** ***-****/3/23.03.2015 г., на основание чл. 213 от Кодекса за застраховането (отм.), “ЗД Евроинс” АД е заявило искане спрямо община П. за заплащане на дължимата сума, като същата е получена на 25.03.2015 г.  

             Видно от заключението на изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице В.Н.В., се установява, че автомобилът, отразен като участник 1 в протокола за ПТП, е марка „Опел”, модел „Корса”, с peг. № ** **** **, с водач Б.С.М. от гр. Б.. Описаните видими щети по автомобила са били : теч от картера на МПС. От описаните в протокола обстоятелства /включително и щетите по МПС/, механизъм на настъпване на ПТП е автомобилът се движи в дясната пътна лента на ул. „Освобождение“ и в района на блок 19 навлиза в необезопасена и несигнализирана дупка, пълна с вода. Възникналите ударни сили предизвикват резки и знакопроменливи натоварвания в еластичните елементи на окачването, водещи до динамично намаляване на просвета на МПС. Следва удар на ниските части /картер на ДВГ, елементите в долната част на предната броня/ в неравната настилка. В следствие на горното щетите по  според извършен оглед на 24.01.2015 г. и извършения допълнителен оглед на 28.01.2015 г. от ЗК са увреден картер ; преден десен спойлер. От приложените към делото фотокопия, описаното в протокол за ПТП с бл. № *******/24.01.2015 г. и двата огледа на застрахователя, се налага извода, че щетите по л.а. „Опел” отговарят по начин на получаване на удар, с механизъм на възникване, описан в отговора на първа задача.  Според вещото лице, стойността на уврежданията по МПС /части за подмяна/ е както следва : Картер, Лайсна под броня дясна Материали /двиг. масло, уплътнителен силикон, крепежни елементи и др. Общата сума необходима за пълното възстановяване на автомобила /пазарни цени за региона/ възлиза на : 591,00 лв. / петстотин деветдесет и един лв. и 00 ст./                   

              Пътно-транспортното произшествие е настъпило на  улица в гр. П., която е част от уличната мрежа на града,  поради което с влизането в сила на §7, ал. 1, т. 4 от ПЗРЗМСМА е преминала в собственост на Община П.. С оглед на това, същата следва да се счита общинска собственост по силата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за общинската собственост, както и с оглед разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗОС. Това произтича и от разпоредбата на §5, т. 73 от ДРЗУТ. Доколкото същата е предназначена за общо ползване, то по силата на чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОС е публична общинска собственост. С оглед на това, задължение за поддържане на улицата в изправно състояние така, че същата да бъде годна за използване по предназначението й, е на Община П., което изрично е предвидено и в разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП. Това задължение е валидно и в случаите, когато трети лица извършват дейности, свързани с ремонти, строителство и др. на уличното платно. Тези трети лица при извършване на съответните дейности следва да предприемат необходимите мерки за обезопасяването им, а след приключване на работата – да възстановят уличното платно в нормално състояние. Община П. обаче е длъжна да следи за спазването на тези изисквания и при неспазването им да задължава третите лица да обезопасяват извършваните работи и да възстановят уличното платно в предишното му състояние, като може и сама да извърши обезопасяването на уличното платно или привеждането му в предишното състояние за сметка на третите лица. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 167, ал. 2 от ЗДвП. Задължението си за поддържане на уличната мрежа Община П. осъществява било самостоятелно, било чрез трети лица, на които възлага тази дейност. В случаите обаче, когато третото лице при извършването на тази дейност причини вреди, отговорността за тях се носи и от Община П., съгласно разпоредбата на чл. 53, във вр. с чл. 49 от ЗЗД.

Предвид на това за Община П. е налице хипотезата на чл. 49 от ЗЗД и собственикът на повредения автомобил може да търси обезщетение от същата. В случая Община П. не е изпълнила задължението си по чл. 167, ал. 1, във вр. с чл. 13 от ЗДвП, а именно да поддържа улицата в състояние, годно за използването й по предназначение и по начин да не настъпят вреди за участниците в движението, както и не е обозначила и сигнализирала находящата се на уличното платно дупка. Нарушението на тези задължения представлява противоправно поведение, като същевременно от него са настъпили имуществени вреди, които са в причинна връзка с поведението на ответника. Що се касае до вината, то същата се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, а ответникът не е представил никакви доказателства за обратното. Доколкото обаче обезщетението за причинените в следствие на ПТП вреди е заплатено от “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД - гр. София, то по силата на чл. 213 от КЗ, същото е встъпило в правата на увредено лице спрямо причинителя на вредата, който в конкретния случай е Община П.. Предвид на това, предявеният иск с правно основание чл.   213,ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 49 от ЗЗД е доказан по основание.

Неоснователно е твърдението на Община П., че не следва да носи отговорност за настъпилите при пътно-транспортното произшествие вреди, тъй като водачът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Тази разпоредба съдържа задължение за водача на МПС да управлява същото със съобразена с конкретните пътни условия скорост, както и да намали същата и при възможност да спре при възникване на опасност от пътно-транспортно произшествие. Евентуалното неизпълнение на това задължение обаче не освобождава Община П. от отговорността за неизпълнение на вменените й със закона задължения за поддръжка на улицата в изправно състояние, годно за използването й по предназначение. Поради това, дори да е налице движение с несъобразена скорост, отговорността на Община П. може само да бъде намалена по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, но не и да бъде изключена изцяло. От друга страна, не може да се твърди, че е налице и съпричиняване от страна на ищеца. Твърдението за съпричиняване подлежи на доказване от страна на направилия възражението. В случая Община П. не е ангажирала доказателства за това, че водачът се е движел с несъобразена скорост. Такъв извод не може да бъде направен и от заключението на изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице, тъй като в същото не се съдържат данни за конкретната скорост, с която се е движел автомобила, а само по посочената в същото заключение възможност определени вреди да настъпят при дадена скорост, не може да бъде направен извода, че водачът се е движел с несъобразена скорост.Не на последно място вещото лице в съдебно заседание е заявило, че предвид дълбочината на дупката, уврежданията на автомобила биха настъпили и ако превозното средство се е движело със скорост под максимално разрешената.  

Община П. обаче не е била участник в производството по щета № ************** по застраховка „Каско”, поради което и определения по нея размер на обезщетението не е задължителен. Изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице В. е посочила, че общата стойност на настъпилите при пътно-транспортното произшествие вреди е в размер на  591,00  лв., включваща труд и нови материали за възстановяване на автомобила. Заплатената от застрахователя сума е в по-висок размер 2.47 лева, което е незначителна разлика.  С оглед на това, предявеният осъдителен  иск с правно основание   чл. 213, ал.1 КЗ, във вр. с чл. 49 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен  за  цялата претендирана сума.

По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД.

Доколкото Община П. е в забава и дължи лихва върху обезщетението за увредения автомобил от момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие,   тя ще дължи такава и по отношение на третите лица, които встъпват в правата на увреденото лице но от датата на заплащане на обезщетението което в случая е 06.03.2015 г. до датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно 31.01.2018 г. в размер на 171.11 лева, изчислена с програмен продукт АПИС. На същото основание се дължи и законна лихва върху главницата от  593.47 лв. се дължи и законната лихва за забава, считано от  датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно 31.01.2018 г., до окончателното изплащане.

По отношение на разноските за настоящото производство:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната Община П. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 555,35 лв. разноски по делото, и 385.00 лева разноски в заповедното производство по гр.дело № *****/2018г. по описа на ПРС, съобразно представения списък на разноските по чл.80 ГПК .

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

                   ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на ОБЩИНА П., ЕИК *********, гр.П., пл.Свети Иван Рилски, №1, че дължи на „застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб” № 43, представлявано от Йоанна Цонева - Изпълнителен директор и Румяна Бетова - Изпълнителен директор, сумата от 593,47 (петстотин деветдесет и три лева и четиридесет и седем стотинки) лева, изплатено застрахователно обезщетение по щета № ********** по застраховка “Каско на МПС”, застрахователна полица № **************/ 08.12.2014 г., във връзка с настъпило на 24.01.2015 г. събитие (ПТП), ведно със законната лихва в размер на 171,11 (сто седемдесет и един лева и единадесет стотинки) лева, считано от 06.04.2015 г. до датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно 31.01.2018 г., както и  мораторна лихва върху главницата от 01.02.2018 г. до датата на изплащане на исковата сума.

ОСЪЖДА ОБЩИНА П., ЕИК *********, гр.П., пл.Свети Иван Рилски, №1, да заплати на „застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб” № 43, представлявано от Йоанна Цонева - Изпълнителен директор и Румяна Бетова - Изпълнителен директор,  сумата от 555,35 лв. разноски по настоящето дело, и 385.00 лева разноски в заповедното производство по гр.дело № *****/2018г. по описа на ПРС, или общо сумата от 940.35 лева.

След влизане на решението в сила, да се върне гр.дело № *****/2018г. по описа на ПРС, със заверен препис от настоящето решение.    

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                             

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: