№ 742
гр. Пазарджик, 20.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20255200500850 по описа за 2025 година
Производството е по чл.423 от Граждански процесуален кодекс.
Постъпило е възражение от Г. Л. В., с ЕГН **********, от с.
***********, постоянно пребиваващ в *********************
представляван от адв.К..
Твърди , се ,че на 30.07.2025 г. представител на подалия възражението ,
по негово поръчение извършил справка в Камарата на частните съдебни
изпълнители за наличие на висящи изпълнителни дела срещу него.
Установено било ,че е образувано изп.д. 281/2016 г. по описа на ЧСИ Г. С.. На
10.09.2025 г. посетили кантората на ЧСИ С.. На същата дата ЧСИ връчил на В.
ПДИ с изх. № 3265/07.04.2016 г. от който момент той узнал за съществуването
на издадения срещу него изпълнителен лист по ч.гр.д. 828/2010 г. по описа на
ПРС. До този момент редовно връчване по образуваното заповедно
производство не било правено. В. от средата на 2008 г. заминал за чужбина и
до момента трайно пребивавал извън страната. В. бил осъден да заплати на
„ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД парично задължение по договор за
потребителски заем, без индивидуализиране на този договор.
Издадената по ч.гр.д. 828/2010 г. Заповед № 553/26.03.2010 г. за
изпълнение на парично задължение не била връчвана редовно на В..
Връчването било оформено чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47,
ал.1 от ГПК. Не ставало ясно в кое населено място се намира а дреса. Не бил
1
надлежно удостоверено връчването , съобразно чл. 44 от ГПК. Освен това,
редакцията на чл. 47, ал.1 към април 2010 г. е изисквала установяването на
невъзможността адресата да не може да бъде намерен на адреса, който е
посочен в исковата молба. Такова удостоверяване липсва, поради което
съобщението чрез залепване е противозаконно. При редовно спазена
процедура по чл. 47, ал.1 от ГПК в редакцията към 2010 г. съдът е бил длъжен
след като приложи съдебните книжа по делото да пристъпи към
назначаването на особен представител на разноските на ищеца. И това не е
сторено.
Издадената заповед за изпълнение на парично задължение не била
връчвана лично на подалия възражението Оформена била разписка с дата
23.04.2010 г. за залепване на врата на ул. „10-та" на уведомление от 23.04.2010
г. до лицето Г. Л. В. за явяване в канцеларията на ПРС за получаване на
призовка/съобщение по ч.гр.д.828/2010 г. Към датата 23.04.2010 г. молителят
не е имал обичайно местопребиваване на територията на РБългария. Той
живеел и работил на територията на Г.. Поради това фактическо състояние не
е имал възможност да оспори вземането по заповедното производство.
Към датата на депозирането на настоящето възражение по реда на чл.
423 от ГПК имало частно правоприемство между кредитора в заповедното
производство „Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „Юробанк България“ АД.
Налице била хипотезата на чл. 411, ал.2, т. 5 от ГПК, която хипотеза
съгласно Редакцията към ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., относима към процесния
период, е била чл. 411, ал.2, т. 4 от ГПК. Пазарджишкия районен съд е бил
длъжен да не издава изпълнителен лист, а да укаже на заявителя да предяви
установителния си иск, тъй като посоченото лице за длъжник не е имало
обичайно местопребиваване на територията на страната. Приемайки
възражението за редовно съдът следвало по силата на чл. 423, ал.З, изречение
последно служебно да обезсили служебно обезсилва заповедта за изпълнение
и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д. 828/2010 г. на
ПРС, с указания за приложението на чл. 415, ал.1 от ГПК.
Моли да бъде прието възражението, да бъде обезсилена издадената
заповед за изпълнение на парично задължение № 553/26.03.2010 г. и
издадената въз основа на същата изпълнителен лист от 23.06.2010 г. по
ч.гр.д. 828/2010 г., след което делото да се изпрати на първоинстанционния съд
2
с указанията по чл. 415, ал.1 от ГПК.
Претендира разноски.
Правят доказателствени искания.
В срок е постъпил отговор от от „Кредит Инкасо Инвестмънс БГ“ ЕАД.
Обосновават правния и интерес от това си действие с факта , че на
15.05.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно
наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД), с универсален
правоприемник "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България и
Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД Договор за цесия, по силата на който
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД /като цедент/ цедира вземането си
спрямо Г. Л. В., произтичащо от Договор за кредит № РШЗ-01259632, заедно с
всички принадлежности към него, на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД
(цесионер).
Считат възражението по чл. 423 ГПК считаме за недопустимо, поради
просрочие, а в условията на евентуалност подържат , че е неоснователно.
По изп. дело № 281/2016 г. по описа на ЧСИ Г. С., многократно били
връчвани книжа на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това
,че не е открит на регистрирания от него адрес във връзка със задължението и
образуваното изпълнително дело, като същият не е възразил срещу заповедта
за изпълнение и обстоятелството, че е налице задължение, произтичащо от
договор за кредит № РШ8-01259632.
В настоящият случай заповедта за изпълнение, адресирана до длъжника
била връчена при условията на чл. 47 от ГПК с оглед разпоредбата на чл. 47,
ал. 7 от ГПК. Разпоредбата на чл. 47 ГПК съдържа последователни правила,
които съдът трябва стриктно да спази, преди да приеме, че е налице редовно
връчване.
Налице били условията за връчване на съобщението с приложената към
него заповед за изпълнение чрез залепване на уведомление, тъй като са били
налице предпоставките на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК - длъжникът в
продължение на един месец не е намерен на посочения по делото адрес и не е
намерено лице, което е съгласно да получи съобщението. Процедурата по
търсенето на длъжника е спазена и не са допуснати нарушения от връчителя
при залепването на съобщението.
3
Уведомлението е залепено на 23.04.2010 г„ като в двуседмичния срок по
чл. 47, ал. 2 от ГПК, който срок е изтекъл на 07.05.2010 г„ длъжникът не се е
явил в канцеларията на съда за получаване на съобщението.
С разпореждане от 2010 г. заповедния съд, поради липса на редовно
подадено възражение в законовия срок , констатирал, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила, поражда действие спрямо длъжника и е
разпоредил издаването на изпълнителен лист .
Нямало основание за прилагането на чл. 415, ал.1 от ГПК, тъй като тази
разпоредба е приета в настоящата си редакция едва през 2017 г„ след което е
допълнена и през 2019 г.
Срокът, уреден в чл. 423 ГПК бил преклузивен и не бил спазен. Във
възражението си Г. Л. В. твърди, че е узнал за образуваното срещу него дело -
281/2016 г. по описа на ЧСИ Г. С. едва на 10.09.2025 с връчването на поканата
за доброволно изпълнение като в същото време към възражението е
приложена справка за образувани срещу него дела, издадена от ЧСИ Х.П. като
видно от изходящия номер, същата е издадена на 30.07.2025 г.
Възражението било депозирано 2 месеца след узнаването за
образуваното изпълнително дело.
Евентуално правят и възражение за прекомерност на разноските.
Правят доказателствени искания.
Доказателствените искания на страните са допустими и относими ,
поради което следва да бъдат уважени , а делото насрочено за събирането им в
открито съдебно заседание.
Поради изложеното ,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема писмените доказателства , приложени към възражението и
отговора.
Допуска един свидетел до разпит за обстоятелствата , посочени във
възражението, като задължава Г. В. в едноседмичен срок от уведомяването му
да посочи имената на свидетеля и режима за осигуряване на присъствието му
за разпит.
4
Да се изиска копие на изпълнително дело № 281/2016 година на ЧСИ С..
Насрочва делото в открито съдебно заседание на 3.12.2025 година - 10,15
часа , за която дата и час да се призоват страните - Г. В. и "Кредит Инкасо
Инвестмънс БГ" ЕАД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5