ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2380
гр. Пловдив, 14.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Таня Яв. Букова
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело №
20225300102341 по описа за 2022 година
Делото е докладвано по повод постъпили по него две молби, изпратени от ищеца по
пощата на 12.10.2022 г. и заведени във входящия регистър с №№ 26598 и
26599/13.10.2022 г.
Съдът като обсъди наличието на предпоставките за допустимост на предявения иск
намира следното :
Делото е образувано по подадена от Н. Н. А. с ЕГН **********, понастоящем с
адрес – ***** – гр. *****, искова молба, с която е предявен против държавата чрез
Административен съд – Пазарджик иск за заплащане на сумата от 30 000 лева като
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, унижение,
нечовешко отношение, безсилие, отхвърленост от закона в резултат от постановеното
по адм. дело № 479 по описа на Административен съд – Пазарджик за 2021 г.
определение, с което в противоречие с Конституцията, ГПК, ХОПЕС и ЕКЗПЧОС са
оставени без уважение исканията на А. за предоставяне на правна помощ и за
освобождаване от държавна такса по производството, образувано по подадената от
него жалба срещу незаконосъобразните бездействия на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ и на Директора на СУ „*******“ – гр. ****** и потвърждаващото го
окончателно определение на тричленен състав на Административен съд – Пазарджик
постановено по адм. дело № 653/ 2021 г.
Едно от основните начала на Конституцията на Република България е това
регламентирано в чл. 7, според което държавата отговаря за вредите, причинени от
незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, като по-детайлна
уредба на отговорността на държавата се съдържа в Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, съобразно който отговорността на държавата
за дейност на правозащитните й органи може да се ангажира само на изчерпателно
изброените в чл. 2 от закона основания : „1. задържане под стража, включително като
мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на
задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те
бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение
на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,
1
съставена в Рим на 4 ноември 1950 г., наричана по-нататък "Конвенцията"; 2.
нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията; 3. обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано; 4. налагане на наказание по
Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде
оправдано или административното наказание бъде отменено; 5. прилагане от съда на
административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;
6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер“,.
В настоящия случай предявеният иск се основава на твърдение за постановен от съд
окончателен акт, с който на ищеца е отказано освобождаване от държавна такса по
административно производство и е оставено без уважение искането му за предоставяне
на правна помощ, което не попада в нито една от хипотезите на ЗОДОВ за ангажиране
на отговорността на държавата за вреди от дейност на правозащитните й органи. Или
право на обезщетение на посоченото в исковата молба основание в закона не е
регламентирано, поради което така предявеният иск е недопустим и на основание чл.
130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.
А щом искът е недопустим, то липсва и основание съгласно чл. 24, т. 2 от Закон за
правната помощ, постановяващ, че правна помощ не се предоставя, когато претенцията
е недопустима, за предоставяне на правна помощ по настоящото дело каквото искане е
отправено към съда в подадената от ищеца молба вх. № 26599/13.10.2022 г.
Предвид гореизложеното съдът :
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА на Н. Н. А. с ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Н. А. с ЕГН **********,
обективирано в молба вх. № 26599/13.10.2022 г. за предоставяне на правна помощ по
гр. д. № 2341 по описа на Окръжен съд – Пловдив, ІV гр. с. за 2022 г.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд –
Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
2